Майк Гейл
Вечеря за двама (104)

скрита

— Сега сме само двамата, Никола. Аз и ти — казвам на вратата на банята. — Ще говориш ли с мен?

Тишина.

— Разбирам как се чувстваш, но се тревожа. Просто искам да знам, че си добре.

— Добре съм — долита гласът на Никола. Тих е и трепери.

— Чудесно, радвам се и… още повече се радвам, че си решила да ми се обадиш, когато си имала нужда от помощ.

Тя тихичко се разплаква.

— Какво има? Да не те обидих?

— Не — подсмърча Никола. — Аз съм виновна.

— За какво си виновна?

Тишина.

— Добре ли си?

— Чувствам се наистина глупаво. Не трябваше да ти се обаждам. Сега никога повече няма да ми имаш доверие.

— Въобще не мисля така. Обещавам. Всички сме вършили глупости в миналото, нали? Аз например съм правил и по-големи.

— Наистина се чувствам отвратително, Дейв.

— Сигурно, скъпа, защото си пила повечко.

— Не, не заради това, а защото те накарах да дойдеш. Забърках голяма каша, нали? Трябвало е да кажеш на Изи за мен, заради глупавата ми постъпка! Видях я през прозореца, когато слязохте от таксито. Не исках да ме види в този вид. Изцапах си цялата блузата. Обзалагам се, че тя вече ме мрази.

В гласа й звучи искрена тревога. Дори не ми е минало през ум, че може да стигне до подобни заключения. Целият ми гняв излита яко дим.

— Жената с мен не е Изи — обяснявам. — Моя приятелка е, Фран. Работим заедно в „Тийн Сийн“. Сигурно си виждала снимката й в списанието.

— Тогава къде е Изи?

— Остана при една своя приятелка. Разказвал съм ти за Стела и Лий, помниш ли? Е, те са се разделили. Стела е малко разстроена, така че Изи отиде да се погрижи за нея. Точно както аз съм тук, за да се погрижа за теб.

Минава време, след това вратата на банята бавно се отваря. Никола не изглежда блестящо, но виждам, че е добре. Без да обръщам внимание на изцапания й пуловер, аз я прегръщам и я притискам към себе си, докато тя си изплаква очите.

Без съмнение това е един от най-гордите моменти в живота ми.

Фран предлага момичетата да спят на пода в апартамента й при положение, че сутринта ще си отидат направо по домовете, и скоро четиримата се возим на задните седалки на едно черно такси, което ни отнася към дома на Фран в Брикстън.

Изтощена от събитията, Никола заспива на едното ми рамо, а Кийша на другото.