Джули Гарууд
Списък с убийства (54)

ЕПИЛОГ

Алек щеше да води Регън у дома, за да я запознае със семейството си. Тя бе нервна и притеснена, че може да не я харесат. Според него това бе най-откаченото нещо, което тя можеше да си помисли. Не можеше да си представи защо се чувства толкова несигурна, но направи всичко възможно да я успокои, докато крачеха заедно през летището.

За околните те бяха странна двойка. Алек си беше пуснал дълга коса и брада за една операция под прикритие, която току-що бе завършил за Бюрото, и не бе имал време да се обръсне и подстриже. Беше си взел душ и бе облякъл удобната си „униформа“ за свободното време — тениска и избелели дънки.

Регън беше като картинка — с розова риза, къса кафява пола и сандали. Единствените й бижута бяха чифт малки диамантени обеци и годежният й пръстен.

Тя изглеждаше като момиче от корицата на някое модно списание. Той — като сериен убиец.

Мъжете се опитваха да уловят погледа й, а жените се опитваха да не се разпищят, когато го погледнеха.

Настаниха ги на последния ред в първа класа, което им осигури малко уединение, и веднага щом можаха да разкопчеят коланите си, той се наведе през облегалката и я целуна. После й каза колко много я обича.

— Знаеш ли какво си мислят хората, когато ни видят заедно?

— Да — прошепна тя. — Мислят си каква късметлийка съм.

— Точно така. Точно това си мислят.

Тя направи възмутена гримаса.

— Най-добре си свали обецата, преди братята ти да са я видели. От това, което си ми разказвал за тях, ще те скъсат от подигравки.

— Ще ги оставя да се позабавляват. После ще я сваля.

— Имаше ли време да прочетеш статията на Софи за Шийлдс?

— Да, тя се е справила чудесно.

— Много е талантлива. Това изненадва ли те?

Той протегна крака, намести седалката си и хвана ръката й.

— Скъпа, след като открих, че тя е дъщеря на Боби Роуз, нищо, свързано нея, не може да ме изненада. Разкажи ми как си се запознала с Корди и Софи. Знам, че сте станали приятелки в училище…

— Спенсър не ти ли разказа за грубиянката?

— Не, препоръча ти да ми разкажеш.

— Всичко започна заради един чифт шноли — започна тя и му разказа история за грубиянката Морган. На Алек му се стори изключително смешно, че Регън е повърнала върху момичето.

— Тя остави ли ви на мира след това?

— Не съм я виждала от години.

— Чудя се какво е станало с нея.

— О, аз знам какво е станало — тя влезе в политиката. Сега е сенатор.

Той пак се разсмя, сигурен, че тя се шегува.

Регън обожаваше смеха му. Обожаваше абсолютно всичко в него. Той беше влязъл в офиса й и беше променил живота й завинаги.

Но след малко мъжът на мечтите й се унесе в сън.

— Алек? Кога ще ми покажеш градската къща на Ник?

Той едва отвори очи.

— Тя вече е нашата градска къща — поправи я той. — Можем да отидем там утре, ако искаш. Ако не ти хареса, ще я обявим за продажба и ще си потърсим друга.

— Ще ми хареса.

— Има достатъчно спални за твоите приятелки. Знам, че те ще ти липсват.

Щеше да й липсва, че не може да ги вижда, но знаеше, че пак ще се чуват по телефона всеки ден.

— Аз ще пътувам напред-назад няколко месеца, докато Пол и Хенри свикнат да се оправят без мен.

— Хенри как прие новината, че местиш офиса си в хотела в Бостън?

— Също както твоят приятел — че ще постъпваш на работа във ФБР.

— Значи и той е плакал като дете?

— Забравих да ти кажа една новина. Вашата компютърна специалистка вече работи за „Хамилтън“.

— Мелиса е приела работата?

Регън се усмихна.

— Ейдън не знае какво да прави с нея. Тя му каза, че иска да смени всичките ни компютри, защото са за боклука.

— За боклука? Така ли му каза?

— Тя вече се опитва да оправи езика си.

Регън му разказваше какви подобрения ще направи в новия си офис в хотела в Бостън. Спря, когато осъзна, че Алек е заспал.

Целуна го по бузата.

— Обичам те, Алек. Сега и завинаги.