Филип К. Дик
Мечтаят ли роботите за електроовце? (4)

4

„Може би се опасявам, — размишляваше Рик Декард, — че онова, което се случи с Дейв би могло да сполети и мен. Един андроид, достатъчно хитър за да го простреля като нищо ще ми види сметката. Не, струва ми се, че не е това.“

— Виждам, че носиш брошурата за новия мозък — рече инспектор Брайън като приключи с разговора.

— Ами да — отвърна Рик. — Слухът стигна и до мен. Колко на брой са андитата и докъде е стигнал Дейв?

— В началото бяха осем — рече Брайън като погледна в бележника. — Дейв спипа двама.

— И останалите шест все още са на територията на северна Калифорния?

— Доколкото знаем. Или поне така смята Дейв. Току що разговарях с него. Тук при мен са неговите бележки. Каза, че е записал всичко, което знае — Брайън почука с пръст бележника. До този момент с нищо не бе показал, че възнамерява да го предаде на Декард, а кой знае защо продължи да го прелиства замислено.

— В момента съм свободен — погледна го Рик. — Така че бих могъл да поема случая на Дейв.

— При разпита на заподозрените, — отвърна замислено Брайън, — Дейв използваше модифицираната шкала на Войт-Кампф. Мисля, разбираш добре, че този тест не е специфичен за новия тип мозък. Всъщност, нито един тест не би могъл да се нарече специфичен, а и без това в момента това е единственото, с което разполагаме — той потъна в мълчание. След кратка пауза продължи. — Дейв смяташе, че е напълно подходящ. Може и да е прав. Но бих ти предложил нещо, преди да се заемеш с останалите шест — Брайън отново почука с пръст по бележника. — Прескочи до Сиатъл и се консултирай със специалистите от Роузен. Накарай ги да ти демонстрират няколко екземпляра от новия тип Нексъс-6.

— Които да подложа на Войт-Кампф — кимна Рик.

— Изглежда лесно — промърмори, сякаш на себе си Брайън.

— Моля?

— Докато летиш към Сиатъл аз ще поговоря с хората от Роузен — обясни Брайън. Той огледа мълчаливо Декард. След това изсумтя, захапа нокът и накрая намери сили да продължи. — Ще им предложа при изпитанията да размесят андроидите с хора. Ти няма да знаеш кой какъв е. Ще обсъдя подробностите с производителите. Когато пристигнеш всичко ще е готово. — Внезапно Брайън вдигна ръка и посочи мрачно Декард. — За първи път ще действаш като главен ловец. Дейв беше най-опитният, с който разполагахме. Зад гърба си има много години служба.

— Аз също — рече напрегнато Рик.

— Досега ти получаваше само онези случаи, които ти преотстъпваше Дейв. Но решенията взимаше той. А сега те чакат шест парчета, при това един от тях вече успя да отстрани самия Дейв. Ето този — Брайън завъртя бележника и го показа на Рик. — Макс Полоков. Поне така се нарича сега. Стига разбира се, Дейв да не греши. Всичко в момента се основава единствено на неговите предположения. Успял е да подложи на тестуване само първите трима, двамата, които е отстранил и после Полоков. Инцидентът е станал именно докато е изследвал Полоков.

— Което означава, че Дейв е бил на прав път — заключи Рик. — В противен случай, какъв би бил мотивът на Полоков да го застреля.

— Ще започнеш от Сиатъл — повтори Брайън. — Остави аз да уговоря всичко там. И слушай, — Брайън се изправи и застана пред него, — докато провеждаш изпитанията по шкалата на Войт-Кампф, ако някой от хората не се справи…

— Това е невъзможно — прекъсна го Рик.

— Само преди няколко седмици разговарях за същото с Дейв. Но той не беше на твоето мнение. Получих интересно предложение от съветския отдел на УЪРЛДПОЛ. Те възнамеряват да подложат на най-модерните аналитични тестове за разкриване на андроиди — а това всъщност е единствено шкалата на Войт-Кампф — щателно подбрана група от пациенти с шизоидни и шизофренични отклонения. Особено са заинтересувани от онези душевноболни, които показват симптоми на „отслабване на емоционалната реакция“. Чувал си за това.

— Точно това измерва шкалата — отвърна Рик.

— Предполагам, вече разбираш какво ги тревожи.

— Този проблем е съществувал от самото начало. Още при първите случаи на андроиди, които се представяха за хора. Полицията се базира на изводите от известната статия на Лури Кампф, написана преди осем години. „Роля-заимстваща блокада при шизофреници в напреднал стадий“. Кампф подлага на сравнение снижената способност за съпреживяване при душевно болни пациенти и външно сходната, но в основата си различна…

— Ленинградските психиатри, — прекъсна го раздразнено Брайън, — смятат, че съществува определен тип хора, които не биха могли да издържат успешно теста на Войт-Кампф. Тоест, ако бъдат подложени на рутинна полицейска проверка, тези хора ще бъдат определени като хуманоидни роботи. И тази грешка ще им струва живота.

Брайън замълча, очаквайки отговора на Рик.

— Но подобни индивиди — заговори объркано Рик, — не трябва ли да са…

— В специални институти, да — съгласи се Брайън. — Те не биха могли да функционират незабелязани в обществото, нито да скрият своите психични отклонения. Освен ако споменатите отклонения не са настъпили съвсем наскоро и още никой не е имал възможността да го забележи. И именно това може да се случи.

— Шанс едно на милион — кимна Рик. Беше разбрал къде клони Брайън.

— Дейв особено се безпокоеше от този нов усъвършенстван тип андроиди — Нексъс-6. От Роузен ни увериха, че Нексъс-6 може да бъде открит по пътя на стандартните психо-тестове. И ние им повярвахме. Но сега сме принудени да го проверим сами. Точно за това отиваш в Сиатъл. Предполагам, разбираш добре какви усложнения биха могли да настъпят. Ако не успееш да определиш кои са андроидите в групата, това ще означава, че вече не разполагаме със сигурно средство за да открием онези, които са успели да се промъкнат на Земята. А ако стане така, че тестът определи като хуманоид някой от хората, които са подложени на теста, — Брайън го погледна смразяващо, — е, тогава предполагам, че никой, най-малко хората от Роузен ще държат това да стане достояние на обществото. Ние също ще си мълчим, но ще трябва все пак да информираме УЪРЛДПОЛ и руснаците. Рано или късно новината ще излезе на бял свят. Но все пак ще спечелим малко време и дано дотогава учените да разработят нов тест — той включи видеофона. — Да започваме. Вземи служебната кола, ще я зареждаш на полицейските станции.

— Мога ли да взема бележника на Дейв Холдън? — запита Рик докато се надигаше. — Ще го прегледам по пътя.

— Да видим първо какво ще стане в Сиатъл — отвърна Брайън. В тона му се долови непреклонност, която не остана скрита за Рик Декард.

Когато приземи хелимобила на покрива на „Роузен асосиейшън“ в Сиатъл, Декард откри, че вече го очакват. Към колата се приближи стройна млада жена, с черни коси, огромни модни прахопречистващи очила, пъхнала ръце в джобовете на ослепителното си сребристо наметало. На лицето й бе застинало зле прикрито отвращение.

— Какво има? — попита Рик докато излизаше от колата.

— Не зная — отвърна уклончиво момичето. — Може би не ми хареса начинът, по който разговаряте с нас по видеофона. Няма значение. — Тя неочаквано протегна ръка и Рик по навик я стисна. — Казвам се Рейчъл Роузен. Предполагам, че вие сте мистър Декард.

— Идеята в края на краищата не беше моя — оправда се той.

— Да, инспектор Брайън ни каза. Но вие сте официален представител на Полицейската служба на Сан Франциско, а това е институция, която никога не е вярвала, че нашата корпорация е от полза за обществото. — Тя го разгледа иззад дългите си, вероятно изкуствени мигли.

— Хуманоидният робот, — отвърна Рик, — е всичко на всичко една машина. И като всяка машина, може да бъде както полезен, така и вреден. Ние се интересуваме от него само във втория случай.

— Предполагам, че именно затова идвате — каза Рейчъл. — Вие сте наемен ловец, нали, мистър Декард?

Той сви рамене и призна с неохота.

— Тоест вие сте от онези, които гледат на хуманоидния робот като на парче нежива материя — продължи момичето. — За да можете да го „отстраните“, както се изразяват във вашите среди.

— Подбрана ли е вече групата за мен? — рече той. — Бих искал да… — той млъкна, защото погледът му бе попаднал върху техните животни.

Само една могъща асоциация, осъзна Декард, е в състояние да си го позволи. Подсъзнателно бе очаквал, че подобно нещо е възможно и това, което изпита бе по-скоро завист, отколкото изненада. Декард безшумно се приближи към най-близката клетка. Вече долавяше миризмата им, смесица от различни животински видове, едни стояха, други се бяха изтегнали, а съвсем наблизо спеше един енот.

Никога преди това Рик не беше виждал жив енот. Познаваше животното единствено по триизмерните изображения, които показваха по телевизията. По някаква неизвестна причина, енотите бяха пострадали от радиацията почти толкова тежко, колкото и птиците. Без да мисли той извади от джоба си измачкания каталог на Сидни и погледна в раздела за еноти. Цените тук естествено бяха в курсив, подобно на тези на перчерънските коне, на пазара подобни екземпляри просто не се предлагаха, независимо от сумата. Отбелязаната в Сидни цена бе за последната извършена продажба на енот. Цифрата беше астрономическа.

— Нарича се Бил — рече момичето зад него. — Бил Енотът. Сдобихме се с него миналата година от една спомагателна компания.

Тя вдигна ръка и едва сега Рик забеляза охраната, въоръжена със скорострелни автомати образец „Шкода“, очите им — вперени в него от мига, когато беше кацнал на покрива.

„Не изглеждат никак впечатлени от полицейските опознавателни знаци на хелимолиба“ — помисли си Рик.

— Един крупен производител на андроиди, — произнесе замислено той, — инвестира печалбата в животни.

— Погледнете онази сова — подхвърли Рейчъл Роузен. — Вижте, сега ще я събудя.

Тя се отправи към средна по размери клетка, в центъра на която се издигаше изсъхнало разклонено дърво.

„Но на Земята вече няма сови — понечи да възрази Рик. — Или може би само така смятаме. Каталогът на Сидни ги причислява към изчезналите животни.“

Той последва момичето, като машинално извади каталога от джоба си. Нямаше съмнение. Сидни никога не грешаха. И това го знаеше всеки. В противен случай на кого може да се вярва?

— Изкуствен е — досети се изведнъж Декард. Разочарованието го прободе като нож.

— Не — тя се усмихна и Рик видя, че има малки, равни зъби, блестящи като косата и очите й.

— Но погледнете в Сидни… — той вдигна към нея каталога. За да й докаже.

— Ние не купуваме от Сидни, — отвърна момичето, — нито от който и да е от другите търговци на животни. Доставките се извършват от частни лица и цените, които заплащаме остават в тайна. Освен това разполагаме с наши собствени биолози, които работят в Канада. Там все още има обширни участъци с напълно запазена гора. В известен смисъл, разбира се. Достатъчно, колкото в нея да се намерят някои дребни животни и птици.

Дълго време Рик не можеше да откъсне очи от дребната пухкава сова, която дремеше на един клон. Какви ли не мисли му минаха през главата, спомни си за войната, за дните, когато от небето се сипеха нощни птици, а вестниците всяка сутрин съобщаваха за цели изчезнали видове — веднъж лисици, друг път борсуци, докато накрая хората просто не искаха да следят тази страшна хроника.

Рик почувства, как в него се борят влечението към истинските животни и напълно естествената неприязън към изкуствените — включително и неговата електроовца — за която трябваше да се грижи така, сякаш е истинска.

„Тиранията на предмета — рече си той. — Предметът не знае, че аз съществувам. Подобно на андроидите, той не притежава способността да възприема съществуването на околните.“

Никога преди това не се бе замислял за сходството между електрическото животно и андроида. Електрическото животно би могло да се разглежда като подвид на андроида, нещо като доста примитивен робот. Или, погледнато от другата страна, андроидът представляваше плод на еволюцията, високо усъвършенстван вариант на изкуственото животно.

И двете гледни точки му се сториха отблъскващи.

— Ако решите да продадете совата, — обърна се той към Рейчъл, — каква цена ще поискате и колко ще бъде първоначалната вноска?

— Никога не бихме я продали — тя го разглеждаше със смесица от удоволствие и съжаление, или поне това успя да прочете на лицето й. — А дори и да го сторим, едва ли ще сте в състояние да заплатите исканата цена. Какво животно държите в къщи?

— Овца — отвърна той. — Черноморда съфолкска порода.

— Е, тогава значи сте щастлив.

— Щастлив съм — отвърна той. — Просто винаги съм мечтал да притежавам сова, още преди да измрат. Всички, с изключение на вашата — поправи се той.

— Имаме намерение, — обясни Рейчъл, — колкото се може по скоро да се сдобием и с един мъжки екземпляр, за да го чифтосаме със Скрапи — тя посочи дремещата сова, който за миг отвори тъничките си като цепки очи и сетне отново потъна в дрямка. Гърдите й се повдигнаха за миг, сякаш совата беше въздъхнала насред хипнотичния си транс.

Рик с мъка откъсна очи от нея и подтискайки горчилката в душата си, произнесе бавно:

— Бих искал сега да се заемем с теста на подбраната група. Какво ще кажете да се спуснем долу?

— Чичо ми разговаря с вашия началник и сигурно вече…

— Вие сте от семейството? — прекъсна я Рик. — Нима толкова голяма корпорация е семейна?

— Чичо Елдън, — продължи невъзмутимо Рейчъл, — вече е наредил да подберат група от андроиди и контролна група от хора. Да тръгваме.

Тя закрачи към асансьора, пъхнала ръце в джобовете на наметалото и за миг Рик се поколеба дали да я последва. Чувстваше се леко обиден.

— Какво имате против мен? — запита я докато се спускаха надолу.

Момичето се замисли, сякаш въпросът я бе заварил неподготвена.

— Ами, — промърмори тя, — странното е че вие — един дребен полицейски служител, се намирате в необичайна ситуация. Разбирате ли ме? — тя го погледна косо изпод дългите си мигли.

— Какъв процент от настоящата ви продукция се състои от андроиди, снабдени с мозък от типа Нексъс-6?

— Сто процента — отвърна Рейчъл.

— И няма съмнение, че теста на Войт-Кампф ще се окаже подходящ за тях?

— В противен случай ще се наложи да ги изтеглим обратно от продажба. — В очите й блеснаха пламъчета. Асансьорът внезапно спря и вратите се разтвориха. — И то само защото вашата знаменита полицейска служба не може да се справи с нещо толкова дребно, като да залови няколко избягали андроида…

Възрастен, слаб, елегантно облечен мъж се приближи към тях с протегната ръка. На лицето му беше изписано объркване, сякаш всичко през последните часове се беше случило прекалено бързо.

— Аз съм Елдън Роузен — представи се той и двамата мъже си стиснаха ръцете. — Вижте, Декард, предполагам разбирате, че ние не произвеждаме нищо тук на Земята? Не си мислете, че не искаме да ви сътрудничим, но не можем просто да вдигнем телефона и да наредим незабавно да ни оставят няколко образеца за изпитания. Както и да е — направих каквото можах — той прокара треперещата си ръка назад през косата си.

— Готов съм да започна — Рик вдигна многозначително куфарчето с апаратурата. Самоувереността му сякаш се подсилваше от неувереното поведение на другия.

„Те се страхуват от мен — неочаквано осъзна той, — и Рейчъл също. В моите възможности е да преустановя производството. Предстоящите изпитания могат да окажат влияние върху цялата им производствена структура. Сега бъдещето на «Роузен асосиейшън» както тук, в щатите, така и в Русия и на Марс е в мои ръце.“

Двамата членове на фамилията Роузен го наблюдаваха внимателно. Зад привидно вежливите им маниери се чувстваше страх от пустотата, която той бе донесъл със себе си. И от заплахата за икономическа гибел. А тези хора притежаваха невероятно могъщество. Корпорацията им се смяташе за ключова в цялата индустриална система — производството на андроиди беше неразделна част и двигателна сила на цялата колонизационна програма. В Роузен разбираха това добре. Елдън Роузен вероятно бе размишлявал върху това още от мига, когато бе приключил разговорът с Хари Брайън.

— На ваше място не бих се тревожил — заговори Рик, докато вървяха по дългия и ярко осветен коридор. Самият той изпитваше спокойна увереност. Никога досега не беше се чувствал толкова доволен от служебното си положение. Така или иначе, скоро ще узнаят, дали апаратурата е в състояние да даде вярна оценка. — Ако изпитвате недоверие към теста на Войт-Кампф, може би ще трябва вашата корпорация да разработи собствен тест. В края на краищата, до известна степен отговорността е и ваша. Да, благодаря — Роузен го покани в просторен, луксозно обзаведен апартамент, наоколо се виждаха скъпи мебели, лампи, дивани и малки масички, на които бяха подредени списания… включително, забеляза той, февруарското издание на каталога Сидни. Рик не го беше виждал, а и доколкото знаеше, трябваше да излезе най-рано след три дни. Очевидно между Роузен и Сидни съществуваха тесни връзки.

Малко ядосан, Рик протегна ръка към каталога.

— Ето това наричам покушение над общественото доверие. Никой не бива да разполага с предварителна информация за продажните цени. — Декард се помъчи да си припомни някой член, който да е подходящ за случая, но не можа. — Ще взема това с мен — заяви той и напъха броя в куфарчето си.

Настъпи напрегната тишина.

— Вижте, господин офицер… — заговори с уморен глас Елдън Роузен.

— Аз не съм офицер — прекъсна го Рик. — Аз съм наемен ловец. Той разтвори куфарчето на близката масичка и се зае да сглобява частите на апарата на Войт-Кампф. — Можете да повикате първия от групата — съобщи на Елдън Роузен, който в отговор кимна хладно.

— Мога ли да гледам? — попита Рейчъл и приседна наблизо. — Никога преди това не съм виждала как се провежда емпатичен тест. Какво измерват тези уреди?

— Това тук, — обясни с готовност Рик като посочи плоския леплив електрод, — измерва капилярната дилатация на лицевата област. Това е естествена физиологична реакция на морални дразнители, така нареченият „срам“, или „изчервяване“. Не подлежи на волеви контрол, също както кожната проводимост, дихателната честота и пулса. — Той вдигна следващия инструмент, тъничък като писалка източник на светлина. — Този уред определя трептенето на очните мускули при вълнение. Заедно с предишния е в състояние да отчита на пръв поглед незабележими, но в действителност съществени изменения…

— Каквито не се наблюдават при андроидите — завърши накратко Рейчъл.

— Или поне не могат да бъдат предизвикани в отговор на въпроси-дразнители. Макар че са заложени във физиологичните способности. Потенциално.

— Подложете ме на теста — каза Рейчъл.

— Защо? — Рик я погледна изненадан.

Елдън Роузен се надигна от креслото си.

— Защото избрахме нея в качеството на първи тестуван — обясни той. — Възможно е тя да е андроид. Вие сте този, който трябва да го определи.

Той се отпусна малко неуверено в креслото, запали цигара и зачака с каменно изражение.