Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- City, 1952 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иванка Мечкова, 1999 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 82 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mandor (2001)
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ГРАДЪТ. 1999. Изд. Мириам, София. Колекция Абхаддон. Роман. Ново изд. Превод: Иванка МЕЧКОВА [City / Clifford D. SIMAK]. Редакция: Мария Арабаджиева. Художествено оформление: Абагар дизайн. Печатница: Балкан прес АД, София. Формат: 12,9×20. Формат: 130x200 мм. Печатни коли: 17. Страници: 272. Цена: 6.00 лв. ISBN: 954-951-357-2.
История
- — Добавяне на анотация
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Градът (книга) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градът.
Градът | |
City | |
Автор | Клифърд Саймък |
---|---|
Създаване | 1944 г. САЩ |
Първо издание | 1952 г. САЩ |
Оригинален език | английски |
Жанр | научна фантастика |
Вид | роман |
Начало | These are the stories that the Dogs tell when the fires burn high and the wind is from the north. |
Градът (на английски: City) е роман на американския писател фантаст Клифърд Саймък. Романът е издаден за първи път през 1952 г.
Сюжет
Градовете на планетата са превърнати в пустиня. Автоматизацията е завладяла всяка част от човешкия живот. Хората са станали излишни и безполезни – един след друг те се отказват от мисловна дейност. роботите правят космически кораби – те се стремят към звездите.
И кучетата завладяват Земята. В новия кучешки свят столетия след като последния човек е изчезнал продължават да се носят легенди в които се разказва че хората са били господари на кучетата и на цялата Земя. „Но това са само легенди на които никой не вярва“
БЕЛЕЖКИ ПО ВТОРОТО ПРЕДАНИЕ
Макар и точно толкова неразбираемо, по всички останали критерии, второто предание ни се струва някак си по-лесно за възприемане от първото. Тук за пръв път читателят може да се създаде впечатлението, че е възможно това предание да се е появило около Кучешки лагерен огън. Нещо, което е немислимо за първото предание.
Тук вече срещаме някои от високите нравствени и етически ценности, присъщи на Кучетата. Описана е и разбираема за едно Куче душевна борба, макар и естеството й да разкрива умствената и нравствена деградация на централния герой на преданието.
Появява се и един познат ни образ — роботът. В това предание за пръв път се споменава роботът Дженкинс, любимец на кученцата от хилядолетия. Според Тайг именно Дженкинс е истинският главен герой на легендата. В неговия образ той вижда продължение на влиянието на Човека след деня на неговото изчезване. Тайг възприема робота като механическо устройство, с чиято помощ човешкият разум е продължил да напътствува Кучетата дълго след като самият Човек е изчезнал.
Ние и днес притежаваме роботи — ценни и приятни малки устройства, съществуващи с една-единствена цел: да ни служат вместо ръце. От незапомнени години, ние — Кучетата, така взаимодействаме с роботите, че днес няма Куче, което да възприема своя робот като нещо отделно от собственото си същество.
Настойчивото твърдение на Тайг, че роботът е измислен от Човека, наследство, което нашата раса е получила от Човека, не се възприема от по-голямата част на останалите изследователи на легендата.
Баунс смята, че идеята, според която роботът е изобретен и дарен на Кучетата като средство, което да им помогне да развият собствената си култура, е нереална, даже само заради това, че лъха на непоправим романтизъм. Тази идея, твърди той, няма никакво реално покритие и трябва да се отхвърли априорно.
Днес не е възможно да се узнае как Кучетата са успели да създадат робот. Малцината учени, занимаващи се с изучаването на роботехниката, твърдят, че именно високоспециализираното предназначение на робота е довод в полза на тезата, че е бил измислен от Куче. Заявяват, че при такава функционална специализация е могъл да бъде изобретен единствено от расата, за чието обслужване е така великолепно пригоден. Единствено Куче би могло да се справи така добре с направата на такова сложно устройство, подчертават те.
Въпросът защо днес няма Куче, способно да създаде робот, е безсмислен. Днес няма Куче, способно да създаде робот, просто защото това не е необходимо, тъй като роботите сами се възпроизвеждат. Съвсем ясно е, че във времената, когато такава потребност е възникнала, едно Куче е създало робот. При това надарен със заложен в него стремеж да се самовъзпроизвежда чрез направата на себеподобни, което свидетелства за решаването на проблема по типично Кучешки начин.
В това предание е изложена за пръв път идея, срещана и в останалите, която открай време озадачава изследователите и повечето читатели. Идеята, че е възможно физически да се напусне нашия свят, да се излезе в пространството, да се прекоси и да се достигнат други светове. Тя е обект на доста изследвания, макар и да се възприема най-често като чиста фантазия, естествено присъща на всяка легенда. Повечето изследвания наведоха на мисълта, че подобно нещо е невъзможно. При съгласие с тази идея би трябвало да приемем, че звездите, които виждаме нощем, са гигантски светове, разположени на огромни разстояния от нашия. Естествено, на всички ни е добре известно, че звездите са обикновени светлини, окачени върху небосвода, като при това повечето от тях са разположени много близо до нас.
Може би най-добро обяснение на произхода на идеята за прекосяване на пространството и достигането на чужди светове дава Баунс. Според него тя е просто съчинена от древен разказвач вариация на приказката за вълшебните светове, известна на Кучетата от дълбока древност.