Ангел Каралийчев
Приказка за брашнения чувал

(Английска народна приказка)

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 2 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Ангел Каралийчев. Приказки от цял свят

Издателство „Пан“, 1998


Живееше някога един безгрижен крал на име Джон, който управляваше държавата си, седнал на своя дъбов трон. Този крал обичаше веселбата, водеше широк живот и не жалеше златото, което завари в държавната съкровищница. Но ето че веднъж пред него застана кралският ковчежник, стори дълбок поклон и рече:

— Господарю, изметох държавната съкровищница. В нея вече няма пукната пара. Да отупам ли брашнения чувал? (Както ви е известно, деца, в приказките наричат брашнен чувал народа, който се труди.)

Крал Джон се почеса по кралския си врат и дигна ръка:

— Почакай!

Ковчежникът стори още един дълбок поклон и напусна тронната зала с петите си напред. Тогава крал Джон подпря глава с длан и напрегна кралския си ум за първи път през живота си. И ето що намисли. Отвъд реката Темза, в един дворец, по-голям от кралския, живееше владиката Том, който имаше земи, по-обширни от кралските. Неговите кораби плуваха по всичките морета на света, а съкровищницата му пращеше от злато и скъпоценни камъни. Защо да не бръкне кралската ръчица най-напред в неговия джоб?

Надигна се кралят, удари гонга три пъти с жезъла си и викна на краледворците:

— Доведете ми владиката Том!

Учуден и смутен, богатият владика се тирани пред своя повелител. Крал Джон го погледна в очите и рече:

— До моите кралски уши достигна вест, че ти имаш ниви и ливади, по-обширни от моите. Научих, че твоите кораби плуват по всичките морета, а съкровищницата ти е натъпкана със злато. Откъде взе толкова имане?

— Спечелих го с честен труд, господарю — се поклони владиката Том.

— Лъжеш! — извика крал Джон. — Всички знаят, че ти си човек, способен на престъпление само за да получиш пари. Предупреждавам те, че твоята песен ще бъде изпята, ако не ми дадеш отговор на три гатанки.

Брадата на владиката Том затрепера.

— Какви са гатанките, господарю? — попита той.

— Гатанките са тия: първо, колко пари струва крал Джон, седнал на своя дъбов трон, със златна корона на главата? Второ, как се казва оня, който обикаля най-бързо земното кълбо? И, трето, владико благочестиви, ще ми отговориш какви мисли се въртят в главата на твоя милостив крал? Давам ти десет дни да обмислиш добре отговорите на трите височайши гатанки. Ако отговориш както трябва — едно зрънце няма да бъде изнесено от твоите дълбоки житници. Ако не отговориш — ще ти взема имането, а главата ти не искам. Защо ми е глава, която не може да раздели сламата на две магарета?

С наведена глава излезе владиката Том от кралския дворец и тръгна да пита и разпитва где когото срещне какви отговори да даде на трите кралски гатанки. Най-напред отиде в Оксфорд при философите, но никой от тях не можа да даде задоволителен отговор на гатанките. След това владиката се прехвърли в Кеймбридж при богословите, но те поклатиха отрицателно глави. Сърцето на владиката Том се изпълни с голям страх. Както вървеше съкрушен и отчаян, на деветия ден той срещна в полето стадо свине. Свинарят, който вървеше ред свинете, чу се поклони и попита:

— Какво ново има, дядо владика? Защо си толкова кахърен?

— Новото е, че утре дядо ти владика трябва да се прости с имането си.

И владиката разказа на свинаря за трите кралски гатанки.

Свинарят се позамисли и рече:

— Не се бой, дядо владика! Понякога се случва на най-хитрия човек, когато се намира в беда, да помогне на някой глупак. Ти, дядо владика, ще ми дадеш твоето владишко расо, пръстена и патерицата си, а пък аз ще се явя пред краля наместо тебе и ще дам отговор на гатанките. Той няма да ме познае, защото ние с тебе много си приличаме. Помниш ли, когато бяхме деца, учителят често пъти казваше на тебе, че си достоен за свинар, а на мене предричаше, че ще стана владика. Старият учител беше смешен човек. Ти, дядо владика, дръж свинарската ми тояга и пази хубаво свинете, докато се върна.

Владиката Том бързо съблече расото си, подаде пръстена и патерицата си на свинаря и рече:

— Тръгвай веднага, чедо, и нека те осени господнята премъдрост. Бързай!

Упъти се свинарят, облечен в копринено владишко расо, към кралския дворец и когато влезе в тронната зала, крал Джон му заговори:

— Отдавна те чакам. Отговаряй веднага! Разгадай ми гатанките! Казвай, Томе, колко струвам аз, крал Джон, седнал на своя дъбов трон със златна корона на главата?

— Господарю — поклони се лъжевладиката, — не зная цената на дъбовия трон и на златната корона, но за да научиш колко струваш самият ти — попитай твоите краледворци, които много пъти са те продавали на чужденците.

Крал Джон се усмихна.

— Не си вчерашен — рече той. — Твоят отговор е много добър. Кажи ми сега: кой обикаля най-бързо земното кълбо?

— Господарю — поклони се повторно лъжевладиката. — слънцето обикаля най-бързо земното кълбо. Като потегли сутрин, само за 24 часа то обикаля земята и се връща пак там, откъдето е тръгнало.

— Чудно, аз не смятах, че си толкова умен — поклати глава крал Джон. — Сега разгадай ми и последната гатанка: какво мисли в тоя миг твоят милостив крал?

— Повелителю — за трети път се поклони лъжевладиката, — този миг ти мислиш, че пред теб стои владиката Том. Трябва да ти кажа, че пред тебе не стои владиката Том, а свинарят, който е дошъл да отърве от кралските ръце имането на владиката!

Крал Джон скочи на крака, удари три пъти с жезъла си и викна на краледворците:

— Кажете на ковчежника да отупа брашнения чувал.

Край
Читателите на „Приказка за брашнения чувал“ са прочели и: