Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Отговорила роща золотая…, 1924 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Иван Николов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2000–2009 г.)
Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984
История
- — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)
Гората златна всичко изговори
на своя брезов радостен език
и жерави в печелните простори
за никого не жалят в този миг.
Кого да жалят? Странник е човека —
едва дошъл, напуска своя дом.
Луната ясна и конопът нека
за мъртвите мечтаят мълчешком.
Лети, лети на жеравите клина
и аз стоя сред къра опустял,
макар че веселата младост мина,
сега за нищо не изпитвам жал.
Не жаля за пропуснати години,
за прецъфтелия в душата цвят.
Горят, горят огнища на рябини,
но те не топлят, а навяват хлад.
Ще цъфнат пак рябиновите клони
и пак ще никне жълтата трева.
Както дървото тихо листи рони,
така аз роня горестни слова.
И като вятър в пустите простори,
ако ги пръсне времето за миг…
Кажи… гората всичко изговори
на своя брезов радостен език.
1924