Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Зелёная причёска…, 1918 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Иван Николов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2000–2009 г.)
Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984
История
- — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)
На Л. И. Кашина
С прическа зелена,
с момичешки гърди,
бреза, не стой склонена
над речните води!
Ветрецът ли вълшебен
ти дава таен знак?
Или пък лунен гребен
в косите искаш пак?
Открий ми свойта тайна,
дано я разчета,
обичам те печална
в шума на есента.
„О, друже — тя ми рече, —
в безлюдните поля
тук снощи цяла вечер
пастирът сълзи ля.
В посевите наболи,
под лунния покой
за коленете голи
прегръщаше ме той.
И в тъмното унесен,
го чувах да шепти:
«До следващата есен,
обичана, прости.»“
1918
Край