Лоис Макмастър Бюджолд
Игрите на Вор (15)

Петнадесета глава

Майлс се върна в каютата на Озер и се зае с внимателното проучване на архива му. Опитваше се да запомни всяка промяна в оборудването и личния състав, направена след като се беше оттеглил от командването и да осмисли картината на събитията в Центъра — такава, каквато я описваха разузнавателните данни на Дендарии и Аслънд. Някой му донесе сандвич и кафе, които погълна, без да усети вкуса им. Кафето вече не го ободряваше, въпреки че все още работеше с почти непоносимо напрежение.

„Веднага щом напуснем дока, ще се строполя в леглото на Озер.“ Най-добре щеше да е да прекара по-голямата част от трийсет и шест часовия път в сън, иначе при пристигането им пасивите далече щяха да надхвърлят актива, с който можеше да се похвали. А тогава щеше да му се наложи да се разправя с Кавило.

Да не говорим за сетагандците. Майлс разгледа проблемите, свързани с историческата трикрака раса на Сетаганда между развитието на въоръжението и тактическите въпроси.

Метателните оръжия за близък бой в космоса отдавна бяха изместени от масовото навлизане в употреба на защитните щитове и лазерите. Защитните щитове, проектирани да предпазват движещите се с нормална скорост кораби от космически отломки, отминаваха ракетите, без дори да ги забележат. Лазерните оръжия на свой ред бяха станали безполезни при появата на „Мечопоглъщача“ — бетианска защитна система, която използваше огъня на противника за свой собствен енергиен източник, подобно на плазменото огледало, разработено по време на поколението на родителите на Майлс и обещаващо същия ефект при плазмените оръжия, които имаха по-малък обсег на действие. Следващото десетилетие сигурно щеше да види снемането от въоръжение и на плазмените бойни средства.

През последните две години най-многообещаващи за близък бой в космоса бяха така наречените гравитационни пики — модифицирани оръжия, създадени на базата на последните постижения в лъчевите технологии, които действаха на принципа на имплозията. Многобройните разработки на защитни щитове от силово поле, генерирано от изкуствена гравитация, си приличаха само в едно — всички бяха еднакво ненадеждни в осигуряването на защита от гравитационните пики. Там, където гравитационният лъч влезеше в съприкосновение със силовото поле, оставаше само неразбория от грозни отпадъци. Ефектът му върху човешкото тяло можеше да се опише само с една-единствена дума — ужас.

Но от гледна точка на скоростите и разстоянията в космоса периметърът на действие на всмукващия енергията ефект на имплозията беше влудяващо ограничен — едва дванайсет километра. Сега, по време на боя, корабите трябваше да забавят скоростта си, да се приближават един до друг и да маневрират почти счепкани в смъртоносна схватка. Като се вземеше предвид и малкия мащаб на космическите преходи, изглеждаше сякаш сраженията отново щяха да придобият интимната атмосфера на единоборството, ако не съществуваше тактическото съображение, че прекалено сбитите бойни формирования неизменно подтикваха противника към прилагането на „слънчевата зидария“, както наричаха масираните ядрени атаки. Кръгът се затваряше. Отново и отново. Появиха се намеци, че непосредственото разрушаване на корпуса и вземането на вражеските кораби на абордаж може отново да се наложи като най-практична и лесно приложима тактика. Във всеки случай, поне докато от „работилниците на дявола“ — оръжейните заводи — не пристигнеше следващата изненада. Майлс често се улавяше, че изпитва копнеж по добрите стари времена, когато, по времето на поколението на дядо му, хората са можели да се избиват един друг на разстояние от цели петдесет хиляди километра. Просто ярки искрички, нищо повече!

Ефектът от действието на новите оръжия при концентрация на огнева мощ обещаваше да бъде любопитен, особено в условията на космическите преходи. Сега възможността относително малка бойна част, разположена в малко пространство, да разполага с огнева мощ на кубичен метър, равна на мощта на която и да е голяма армия, беше реалност. И то без многочислената армия да е в състояние да сгъсти бойните си единици до степен, осигуряваща достатъчна ефективност при ограничения обсег на действие на оръжията, макар че безспорно, разликата в ресурсната осигуреност все още имаше своето значение. За една готова на саможертва голяма армия оставаше възможността да продължава настъплението си на приливи, докато абсолютният брой не надделее над по-малката концентрация на сила. Сетагандските управници не бяха алергични към саможертвата, въпреки че обикновено предпочитаха жертвоприношенията на подчинените си или, още по-добре, на своите съюзници. Майлс разтри схванатите мускули на врата си.

Зумерът на вратата изпищя пронизително. Майлс се пресегна през бюрото и освободи ключалката.

На прага несигурно пристъпваше слаб тъмнокос мъж в началото на трийсетте, облечен в сиво-бялата наемническа униформа с отличителните знаци на техническия отдел.

— Милорд? — гласът му беше тих.

Бъз Джесек — технически отдел на флотилията. Някога дезертьор от бараярските Имперски Служби, впоследствие положил васална клетва като личен оръжейник на Майлс, на истинския лорд Воркосиган и накрая съпруг на жената, която Майлс обичаше. Някога обичаше. Все още обичаше. Бъз. По дяволите! Майлс се покашля, за да наруши неловкото мълчание.

— Влезте, комодор Джесек.

С бързи и безшумни крачки Бъз прекоси килима. Изглеждаше гузен и готов да започне да се защитава.

— Бях навън да заплатя за поправките. Току-що се прибрах на кораба и чух новината, че сте се върнали. — Годините, прекарани в галактическо изгнание, бяха изгладили бараярския му акцент. Сега той беше значително по-трудно доловим отпреди четири години.

— Във всеки случай не за постоянно.

— Аз… съжалявам, че не заварихте нещата така, както ги бяхте оставили, милорд. Чувствам се така, сякаш съм прахосал зестрата на Елена, зестра, която ни беше дар от вас. Не успях да разбера смисъла на икономическите маневри на Озер, докато… Е, нямам никакво извинение.

— Той е изиграл и Тънг — посочи Майлс. Вътрешно го болеше от извиненията на Бъз. — Разбрах, че случилото се е било далече от разбиранията за честна борба.

— Изобщо не беше борба, милорд — бавно каза Бъз. — В това беше целият проблем. — Бъз стоеше мирно. — Дойдох да ви уведомя за оставката си, милорд.

— Оставката ти не се приема — бързо отвърна Майлс. — Първо, положилите васална клетва оръжейници не могат да се оттеглят по собствено желание: второ, откъде ще намеря толкова компетентен инженер на флотилията за — той погледна часовника си — за два часа: и трето, трето… имам нужда от свидетел, който да докаже невинността ми, ако нещата се объркат. Трябва да ме посветиш във възможностите на оборудването на флотилията и да ми помогнеш да го приведем в пълна готовност. Освен Елена ти си единственият човек, на когото мога да доверя и поверителната част на предстоящата задача.

С голяма мъка Майлс накара колебаещия се инженер да седне. Той набързо го запозна с едно кратко резюме на приключенията си, като пропусна да спомене само половинчатия опит за самоубийство на Грегор — това беше срам, който Грегор трябваше да си бере сам. Майлс изобщо не беше изненадан да научи, че Елена не е споделила неговото предишно кратко и позорно завръщане, избавление и заминаване от Дендарии. Бъз изглежда смяташе, че присъствието инкогнито на императора е очевидна и задоволителна причина за нейното мълчание. Докато Майлс завърши разговора си, стаяваното чувство за вина на Бъз беше заменено напълно от явна тревога.

— Ако императорът е убит, ако не се върне, бъркотията у дома може да продължи с години — каза Бъз. — Може би е по-добре да оставиш Кавило да го спаси, отколкото да рискуваш…

— Тъкмо щях да ти кажа. Точно това смятам да направя — прекъсна го Майлс. — Само да можех да разбера какво мисли Грегор! — Той замълча за момент. — Ако загубим и Грегор, и битката за прехода, сетагандците ще пристигнат на прага ни точно когато вътрешните ни безредици ще са най-големи. Какво изкушение за тях, каква съблазън… Те винаги са искали Комар; може би се намираме на ръба на второто настъпление на Сетаганда. За тях това ще бъде почти толкова голяма изненада, колкото и за нас. Може и да предпочитат добрата подготовка на дългосрочните планове, но във всеки случай не стоят над дребнавия опортюнизъм.

Подгонени от тези видения, те решително се заеха с обсъждането на евентуалните проблеми от техническо естество. От главата на Майлс не излизаше старата поговорка, че ден година храни. Почти бяха завършили прегледа, когато дежурният свързочен офицер потърси Майлс по предавателя на конзолата му.

— Адмирал Нейсмит? Сър? — Свързочникът се втренчи любопитно в лицето на Майлс след това продължи: — На изходния люк има един мъж, който иска да ви види. Твърди, че има важна информация за вас.

Майлс се сети за своята теория за дублиращия Метцов убиец.

— Каква е самоличността му?

— Казва да ви предам, че името му е Унгари.

Дъхът на Майлс секна. Кавалерията! Най-после! Или хитър номер за получаване на достъп.

— Можете ли да го покажете на екрана, без той да разбере, че го оглеждаме?

— Слушам, сър. — На мястото на лицето на свързочника на екрана се появи главният люк на „Триумф“. Ракурсът се промени и очертанията на образа се размиха, за да се фокусират отново на двама мъже, облечени в гащеризони на аслъндски техници. Майлс се разтопи от облекчение. Капитан Унгари. И сержант Овъролт. Слава Богу!

— Благодаря ви! Изпратете един взвод да придружи двамата до каютата ми. — Той погледна Бъз. — След, ъ-ъ… десет минути. — Майлс прекъсна връзката и обясни: — Шефът ми от ИмпСи. Слава Богу! Но… не съм сигурен дали ще съм в състояние да му обясня особеностите на предявеното към теб обвинение в дезертьорство. Имам предвид… Той е от ИмпСи, не от Сигурността на Службите, и не мисля, че старата заповед за твоето арестуване е първата му грижа точно сега, но може би ще е по-просто, ако… просто избегнеш срещата с него. Как мислиш?

— Не мислите ли, че имам някои неотложни ангажименти? — Физиономията, която направи Бъз, изразяваше пълното му съгласие с Майлс.

— Не е лъжа. Бъз… — за миг силно му се прииска да каже на Бъз да вземе Елена и да бягат. Да бягат някъде, където ще са в безопасност от настъпващата лудница. — Скоро ще ври и кипи.

— Нима можем да очакваме нещо друго, щом Лудия Майлс е отново тук — сви рамене Бъз и се усмихна. Той се отправи към вратата.

— Не съм толкова луд, колкото Тънг. Пази Боже! Никой не ме нарича така, нали?

— О, това е стара шега — Бъз ускори крачка. — Само сред някои от старите Дендарии.

„А те наистина са малцина.“ За нещастие не беше шега. Вратата изсъска и се затвори зад инженера.

Унгари. Унгари. Най-после някой да свали отговорността от плещите му. „Само ако Грегор беше с мен! Всичко можеше да свърши още сега. Но поне мога да разбера какво са кроили «нашите» през цялото това време.“ Изтощен, той скръсти ръцете си на бюрото на Озер и отпусна глава върху тях. Усмихна се. Помощ. Най-накрая.

Сънят неусетно се промъкваше и замъгляваше съзнанието му. Той се откъсна с мъка от прекалено дълго отлаганата почивка, когато зумерът отново изпищя. Майлс разтри скованите мускули на лицето си и натисна освобождаващия бутон на бюрото.

— Влез.

Погледна часовника си. Беше загубил само четири минути в примамливата и хлъзгава пързалка към съня. Определено беше време за кратка почивка.

Кодак заедно с още двама войници въведе капитан Унгари и сержант Овъролт в стаята. И двамата бяха облечени в жълто-кафяви гащеризони на аслъндски надзиратели, без съмнение, комплектувани с подходящи документи за самоличност и съответните пропуски. Майлс ги посрещна с щастлива усмивка.

— Сержант Кодак, изчакайте заедно с хората си отвън. — Заповедта предизвика унило изражение на лицето на Кодак. — И ако командващ Елена Ботари-Джесек е приключила с текущите си задачи, я помолете да дойде тук при нас. Благодаря.

Унгари изчака нетърпеливо вратата да се затвори зад Кодак и се спусна напред. Майлс стана и чинно отдаде чест.

— Радвам се да ви ви…

За изненада на Майлс Унгари не отвърна на поздрава. Вместо това той сграбчи униформата на Майлс и го повдигна. Майлс усети, че единствено огромното самообладание на Унгари беше причина ръцете на капитана да се сключат около реверите, а не около врата му.

— Воркосиган, идиот такъв! Какви игрички разиграваш, по дяволите?

— Аз открих Грегор, сър. Аз… — (не казвай „изгубих го“) — Тъкмо в момента подготвям експедиция, която да го върне обратно. Толкова се радвам, че се свързахте с мен. Още час и щяхте да ме изпуснете. Ако обединим информацията, с която разполагаме, и силите си…

Унгари не охлаби хватката си, нито пък яростта му го напусна.

— Знаем, че си намерил императора. Проследихме ви и двамата от ареста на Консорциума дотук. След това изчезнахте яко дим.

— Не попитахте ли Елена? Мислех, че ще я по… Вижте, сър. Седнете, ако обичате. — „И ме пуснете долу, по дяволите!“ Унгари изглежда не забелязваше, че краката на Майлс се поклащаха над пода… — Кажете ми, как изглежда всичко от вашата гледна точка. Това е много важно.

Унгари се задъхваше. Той пусна Майлс и седна на посочения му стол или по-скоро приседна на ръба му. След почти недоловим знак с ръка Овъролт застана мирно до рамото му. Майлс огледа с облекчение сержанта, когото за последен път беше видял да лежи в безсъзнание със захлупено на земята лице в главната зала на станцията на Консорциума. Овъролт изглеждаше уморен и напрегнат, но напълно възстановен.

— Когато най-накрая се свести — започна Унгари, — сержант Овъролт ви последва до ареста на Консорциума, но вече бяхте изчезнали. Той смяташе, че това е тяхна работа, а те си мислеха, че е негово дело. Харчеше парите за подкупи така, сякаш поливаше градина и най-накрая научи историята от договорирания роб, който си пребил предишния ден. Всъщност забави се, защото на човека му трябваше известно време, докато се възстанови достатъчно, за да може да говори.

— Значи е оживял — възкликна Майлс. — Чудесно! Гре… Ние се тревожихме за него.

— Да. Но в началото Овъролт не разпозна императора по показанията на работника. Тогава сержантът още не беше посветен в тайната на неговото изчезване…

По лицето на сержанта премина сянка на обида, като че ли от спомена за някаква голяма несправедливост.

— След като Овъролт се свърза с мен, тук стигнахме до задънена улица и възстановихме всичко стъпка по стъпка, като се надявахме да намерим някаква следа за теб, която преди това сме пропуснали. Чак тогава разпознах в липсващия работник император Грегор… Загубихме дни.

— Бях сигурен, че ще се свържете с Елена Ботари-Джесек, сър. Тя знаеше къде сме отишли. Знаехте, че тя е положила клетва като мой васал, това го има в досието ми.

Устата на Унгари представляваше една тясна цепка; той го стрелна със свиреп поглед, но не даде някакво обяснение за този гаф.

— Когато първата вълна от бараярски агенти заля Центъра, най-после разполагахме с достатъчно подкрепления, за да започнем сериозно претърсване.

— Чудесно! Значи у дома знаят, че Грегор е в Центъра. Боях се, че Илиян все пак ще прахоса всичките си резерви на Комар, или още по-лошо, срещу Ескобар.

Юмруците на Унгари отново се свиха.

— Воркосиган, какво направи с императора?

— Императорът е добре, но е в голяма опасност — Майлс се замисли за секунда над следващите си думи. — В момента е добре, но това ще се промени с тактичес…

— Ние знаем къде е. Преди три дни е бил забелязан от един от агентите ни в Рейнджърите на Рандал.

— Трябва да е било точно след като си тръгнах — пресметна Майлс. — Не че би могъл да забележи и мене, бях в ареста. Какво правим по въпроса?

— Подготвят се спасителни части. Не знам какъв ще е размерът на флотилията.

— Ами разрешение за преминаване през Пол?

— Съмнявам се, че ще изчакат получаването на разрешение.

— Не бива да засягаме Пол. Трябва да ги предупредим за опасността и да ги вдигнем под тревога. Сета…

— Младши лейтенант, Вервейн държат императора! — озъби се Унгари разгневен. — Няма да казвам на…

— Вервейн не държат императора. Държи го командващ Кавило — бързо го прекъсна Майлс. — Това е интрига, която преследва лична изгода. Няма нищо общо с политиката. Мисля, всъщност абсолютно съм убеден, че правителството на Вервейн не знае нещичко за нейния „гост“. Нашите спасителни сили трябва да бъдат предупредени да не започват никакви враждебни действия, докато не започне сетагандското настъпление.

— Какво?

Майлс се запъна и овладя тона на гласа си, който беше станал твърде висок.

— Искате да кажете, че на Бараяр не е известно нищо за настъплението на Сетаганда? — Той замълча за момент. — Е, това, че вие все още не знаете, не означава, че Илиян не се е досетил. Дори и да не сме забелязали мястото на което съсредоточават войски в империята, веднага щом ИмпСи сумира броя на бойните кораби на Сетаганда, които са напуснали своите бази, у дома ще разберат, че се готви нещо. Някой все още трябва да следи за тези неща, въпреки офанзивата около Грегор. — Унгари все още седеше като ударен с мокър парцал, затова Майлс продължи с обясненията си. — Очаквам, че силите на Сетаганда ще нахлуят в териториалния космос на Вервейн и ще продължат, докато не укрепят позициите си в Центъра, разбира се, с помощта на Кавило, която ще си затвори очите за тяхната агресия. Много скоро. Смятам да прехвърля флотилията Дендарии през системата на прехода на Вервейн, който да удържим до пристигането на спасителните сили на Бараяр за Грегор. Надявам се, че изпращат нещо повече от дипломатическа мисия за преговори… Между другото, онзи непопълнен договор за наемане на флотилия и разплащателната бележка към него, които Илиян ти даде, още ли са у теб? Трябват ми.

— Виж какво, господинчо — започна Унгари, когато отново възвърна способността си да говори. — Няма да ходиш никъде. Оттук отиваме направо в квартирата на ИмпСи на станция Аслънд. Ще останеш там и ще чакаш мирно, много мирно, докато подкрепленията на Илиян не пристигнат, за да ме отърват от тебе.

От учтивост Майлс пренебрегна това избухване, което отдаде на присъщата на Унгари опърничавост.

— Вие трябваше да събирате информация за своя доклад пред Илиян. Имате ли нещо, което би могло да ми е от полза?

— Имам пълен доклад за станция Вервейн. Разположението на военната й флота и немническата флотилия, тяхната бойна мощ, но…

— Всичко това го имам — Майлс нетърпеливо забарабани с пръсти по конзолата на Озер. — По дяволите! Ще ми се вместо това да бяхте прекарали последните две седмици на станция Вервейн.

— Воркосиган — скръцна със зъби Унгари, — сега ще станете и ще дойдете със сержант Овъролт и с мен. Или, кълна се, ще накарам Овъролт да те носи на гръб.

Майлс определи погледа, с който Овъролт го измерваше, като студено пресметлив.

— Това може да се окаже голяма грешка, сър. По-лоша и от пропуска, който сте направили като не сте се свързали с Елена. Ако просто ме оставите да ви обясня цялостната стратегическа ситуация…

С тази последна капка чашата на търпението на Унгари преля.

— Овъролт, хванете го — озъби се той към сержанта.

Майлс натисна алармения бутон на бюрото си, щом Овъролт го връхлетя. Той се завъртя на стола си, който излезе от гнездата, които го прикрепяха към пода, и първият опит на Овъролт да го сграбчи не успя. Вратата на каютата изсъска и се отвори. Кодак и двамата часови нахлуха със стрелба, последвани от Елена. Овъролт, който преследваше Майлс около бюрото, не успя да се спре навреме и направо се вряза в лъча от стънера на Кодак. Сержантът се стовари на пода със солиден трясък, който накара Майлс да трепне. Унгари скочи на крака и спря, заобиколен от дулата на четири стънера, които гледаха в него. Майлс почувства, че всеки момент ще избухне в сълзи или ще се разкрещи; нямаше да има полза нито от едното, нито от другото. Той си възвърна контрола върху дишането и гласа си.

— Сержант Кодак, отведете тези двамата в ареста на „Триумф“. Мисля… мисля, че ще е най-добре да ги настаните до Метцов и Озер.

— Слушам, господин адмирал.

Унгари запази достойно мълчание, както подобава на заловен шпионин и позволи да го изведат, въпреки че когато се обърна, за да изгледа кръвнишки Майлс, вените на врата му пулсираха от потиснатата ярост.

„А дори не мога да го подложа на разпит“, опечалено си помисли Майлс. На агент от нивото на Унгари със сигурност е бил имплантиран причинител на алергична реакция към наркотика използван при разпитите. При него ефектът от една доза нямаше да бъде еуфоричен, а щеше да се прояви в анафилактичен шок и смърт. След секунда се появиха още двама Дендарии с носилка и отнесоха Овъролт, който беше в несвяст.

Когато вратата се затвори зад тях, Елена попита:

— И така, за какво беше всичко това?

— Това — дълбоко въздъхна Майлс — за нещастие беше моят шеф от ИмпСи. Капитан Унгари. Не беше в настроение да ме изслуша.

В очите на Елена блеснаха подигравателни искри.

— За Бога, Майлс! Метцов, Озер, Унгари — всички наред. Командирите ти се виждат в чудо с теб. Какво ще правиш, когато дойде време да ги освободиш всичките?

Майлс безмълвно поклати глава.

— Не знам.

* * *

След час флотилията напусна станция Аслънд, като спазваше стриктно заповедта за пълна тишина в ефира. Естествено аслъндците бяха хвърлени в паника. Майлс седеше в комуникационния център на „Триумф“ и прослушваше отчаяните им запитвания, решен да не се намесва в естествения ход на събитията, освен ако Аслънд не открият огън. Докато не си възстанови отново контрола върху Грегор, трябваше на всяка цена да си дава вид, че се придържа към изискванията на Кавило. Нека си мисли, че получава това, което иска, или поне това, което беше пожелала.

Всъщност естественият ход на събитията обещаваше да донесе по-голямата част от желаните резултати — много повече, отколкото Майлс би могъл да си осигури по пътя на убеждаването и привеждането в действие на предварителните си замисли. От бръщолевенията в ефира Майлс направи извода, че аслъндците имат три главни теории: наемниците се изтегляха напълно от Центъра, като следствие от тайно съобщение за някаква предстояща атака; наемниците се изтеглят, за да се присъединят към един или няколко от враговете на Аслънд и най-лошо от всичко — наемниците започват непровокирано с нищо нападение срещу техните врагове — възмездието, което впоследствие ще се стовари върху главите на самите аслъндци. Въоръжените сили на Аслънд бяха приведени в максимална бойна готовност. Бяха поискани подкрепления, в Центъра бяха прехвърлени подвижни части от други места, бяха мобилизирани всички резерви, които да осигурят защитата им, изоставена така ненадейно от вероломните наемници.

Майлс въздъхна с облекчение, когато и последният от корабите от флотилията Дендарии напусна региона на Аслънд и навлезе в открития космос. Забавено от объркването им, преследването от страна на военния флот на Аслънд вече беше обречено на неуспех, поне докато не започнат да забавят скоростта си при космическия проход на Вервейн. А там при пристигането на сетагандците няма да е трудно да убеди силите на Аслънд да се преориентират в боен резерв на Дендарии.

Ако не всичко, то много зависеше от правилното разпределение на времето. Да предположим, че Кавило още не е предала сигнала за начало на настъплението на Сетаганда. Внезапното придвижване на флотилията Дендарии може лесно да я уплаши и да я накара да изостави заговора. „Чудесно“, помисли си Майлс. В такъв случай усилията му да спре Сетаганда ще се увенчаят с успех, без да е бил даден нито един изстрел. Съвършен пример за война на надхитряне, по собствената дефиниция на адмирал Арал Воркосиган. „Разбира се, завинаги ще бъда опетнен политически и тълпите ще ме преследват, за да ме линчуват от три страни, но татко ще ме разбере. Надявам се.“ При такова развитие на събитията единствените му тактически цели ще бъдат собственото му оцеляване и спасяването на Грегор, което на фона на сегашното положение изглеждаше абсурдно и възхитително просто. Освен ако, разбира се, Грегор не искаше да бъде спасен…

По-нататъшните, прецизни варианти на тактическата постройка ще трябва да изчакат развитието на събитията, реши Майлс. Чувстваше се безкрайно уморен. Отправи се със залитане към каютата на Озер, за да се просне в леглото му и да прекара пълни дванайсет часа в безпаметен сън.

* * *

Повикване по видеофона от свързочния офицер на „Триумф“ събуди Майлс. Още по бельо той се замъкна до бюрото и се тръшна в стола.

— Да.

— Поръчахте да ви уведомявам за всички съобщения от станция Вервейн, сър.

— Да, благодаря — Майлс разтърка очите си, за да махне кехлибарените зрънца на съня от тях и погледна часовника си. От пристигането до целта им ги деляха дванайсет часа полет. — Някакви признаци за необичайно повишаване на степента на активност в станция Вервейн или космическия им преход?

— Все още няма, сър.

— Добре. Продължавайте наблюдението. Записвайте и проследявайте всеки съд, който излита от станцията. Каква е в момента разликата във времето на предаванията между нас?

— Трийсет и шест минути, сър.

— Мм. Чудесно. Прехвърлете съобщението тук долу. — Майлс се облегна на бюрото на Озер и се зае да изучава монитора с поглед, като се прозяваше. На екрана се появи висш офицер от Вервейн и настоятелно поиска обяснение за придвижването на флотилията Озеран (Дендарии). Тонът му приличаше много на гласовете на аслъндците, които Майлс беше подслушал в ефира при потеглянето им. Нямаше никаква следа от Кавило. Майлс повика офицера за свръзка с натискане на бутон. — Отговорете, че важното им съобщение е било безнадеждно увредено от статично електричество и дефект в декодиращото ни устройство, който сме отстранили. Спешно поискайте да повторят съобщението си, като при излъчването му усилят сигнала.

— Слушам, сър.

Майлс използва седемдесетте минути, които си осигури по този начин, за да се изкъпе, което той направи бавно и с удоволствие, да се преоблече в униформа (и ботуши) по мярка, доставени по време на почивката му, и да закуси. Без да бърза, той се отправи към залата за навигация и свръзка на „Триумф“, където пристигна точно навреме за второто приемане на съобщението. Този път до рамото на вервейнския офицер, скръстила ръце, стоеше командващ Кавило. Военният повтори предишните си думи буквално, но сега гласът му звучеше по-силно и остро. Кавило го изчака да свърши и добави:

— Незабавно представете обяснение на своите действия, в противен случай ще ви смятаме за вражески войски и ще предприемем ответни действия.

Ето го! Усилването, което очакваше Майлс. Майлс се настани пред комуникационния пулт и се зае да нагласи униформата си по възможно най-добрия начин, докато не се убеди, че отличителните знаци на адмиралския му ранг се виждат ясно на екрана.

— Пригответе се за излъчване — кимна той към свързочния офицер. Майлс смекчи чертите на лицето си и му придаде най-простодушното, честно и сериозно изражение, на което беше способен.

— Говори адмирал Майлс Нейсмит, командващ Независимата наемническа флотилия Дендарии. За ползване само от командващ Кавило, Рейнджърите на Рандал. Съобщението да не се записва. Госпожо. Завърших своята мисия в пълно съответствие с вашите заповеди. Напомням ви за наградата, която ми обещахте в случай на успех. Какви са следващите ви инструкции? Нейсмит, край.

Свързочният офицер постави записа в шифровъчното устройство, което щеше да излъчи във вид на тесен сноп лъчи.

— Сър — той изглеждаше неуверен, — ако съобщението е предназначено за ползване единствено от командващ Кавило, не е ли по-добре да не го излъчваме на честотата на вервейнското командване? Те ще трябва да го декодират, преди да го препратят. Ще достигне до още много хора освен командващ Кавило.

— Именно, лейтенант — отвърна Майлс. — Давайте. Излъчвайте.

— О! А какво ще ми наредите да направя когато… ако отговорят?

Майлс погледна часовника си.

— Докато стане време за следващия им отговор, траекторията на полета ни би трябвало да ни отведе зад двойната звезда, която ни престои да подминем в зоната на смущенията. Би трябвало да сме в състояние на пълна комуникационна изолация цели… О! Три часа.

— Мога да повиша скоростта на излъчването и да прес…

— Не, не, лейтенант. Смущенията ще са нещо ужасно, да. Всъщност, ако можете да увеличите нашата изолация до четири часа, толкова по-добре. Но го направете така, че да изглежда истински. Докато сме в обхвата на близка до реалното време разлика във връзката между мен и Кавило, искам от вас да не мислите за себе си като за свързочник.

— Да, сър. — Той се ухили. — Сега разбирам.

— Продължавайте. Запомнете, искам от вас максимум неефективност, некомпетентност и грешки. Сигурно сте обучавали новобранци. Проявете изобретателност.

— Слушам, сър.

Майлс напусна залага и тръгна да търси Тънг.

Когато свързочният офицер отново потърси Майлс по видеофона, двамата с Тънг бяха дълбоко погълнати от компютърното изображение на картата на преходите, по която разиграваха тактически сценарии.

— Настъпиха промени на станция Вервейн, сър. Спрян е целият трафик на търговски съдове. На пристигащите кораби се отказва разрешение за влизане на док. Интензивността на шифрованите съобщения на всички военни честоти се утрои преди малко. И четири големи бойни кораба току-що осъществиха скок по прехода.

— В посока към Центъра или към Вервейн?

— Към Вервейн, сър.

Тънг се приведе напред.

— Въведете данните в тактическата карта, щом получите потвърждение, лейтенант.

— Слушам, сър.

— Благодаря — каза Майлс. — Продължавайте да ни уведомявате за всички промени. И дръжте под контрол нешифрованите граждански съобщения. Всички, които успеете да уловите. Искам да съм в течение на слуховете, когато плъзнат в ефира.

— Добре, сър. Край.

Когато свързочният офицер въведе новите данни, Тънг включи изображението на цветния проект, който на шега наричаха „тактическа карта на реалното време“. Той изследва вида на четирите отдалечаващи се кораба.

— Започва се — мрачно каза той. — Беше съвсем точен в предвижданията си.

— Не смяташ ли, че причината за тяхното заминаване се крие у нас?

— Не и за тези четири кораба. Не биха напуснали станцията, ако другаде нямаха ужасна нужда от тях. По-добре си размърдай задника и се премести… Е, извинявай. Прехвърли флага си на „Ариел“, синко.

* * *

Майлс нервно разтри устните си и спря поглед на това, което за себе си наричаше „малката флотилия“. Маркировката й се открояваше в схематичното изображение, което той разглеждаше в залата за тактически операции на „Ариел“. В момента апаратурата прожектираше очертанията на самия „Ариел“, плюс другите два най-бързи кораба във флотилията Дендарии. Острието на атаката. Неговата лична ударна група — бърза, маневрена, способна на резки промени в курса, нуждаеща се от по-малко пространство за обръщане от всяка друга възможна комбинация от кораби. По общо признание на тройката й липсваше огнева мощ, но ако нещата се развиеха според очакванията му, стрелбата, така или иначе, нямаше да бъде предпочитан избор.

Екипажът в залата за тактически операции на „Ариел“ можеше да се определи единствено като символичен: Майлс, Елена, в ролята на негов личен офицер за свръзка, и Ард Мейхю — на всички останали системи. Ако се стигнеше до истинско сражение, щеше да предаде жезъла на Торн, понастоящем изгнаник в залата за навигация и свръзка, а той, най-вероятно, ще се оттегли в каютата си и ще си разпори корема.

— Сега да видим станция Вервейн — обърна се Майлс към Елена, която седеше пред свързочния пулт. Докосването й до контролните бутони беше последвано от замайващо завъртане на главното холографско изображение в центъра на залата. Схематичният образ на обекта на тяхната цел сякаш завря от бързата смяна на линии и цветове, изобразяващи придвижването на кораби, прехвърлянето на енергия към различни оръжейни системи и силови защити и излъчването на комуникационни сигнали. Сега Дендарии бяха едва на един милион километра, малко повече от три светлинни секунди. Скоростта на приближаването ставаше все по-малка, тъй като „малката флотилия“, разположена на цели два часа пред останалите по-бавни кораби на Дендарии, намаляваше ускорението си.

— Със сигурност вече са се размърдали — отбеляза Елена. Ръката й се вдигна към слушалката в ухото й. — Преповтарят исканията си да отговорим.

— Но все още не предприемат контранападение. — Майлс разглеждаше проекцията. — Радвам се, че са разбрали къде се крие истинската опасност. Чудесно. Кажете им, че най-после сме успели да разрешим комуникационните си проблеми, но повторете, че първо ще говоря само с командващ Кавило.

— Те, ъ-ъ… смятат, че най-накрая като че ли ще успеят да осигурят връзка с нея. Улових лъч, който се излъчва на определената честота.

— Проследи го — Майлс се надвеси над рамото й, докато тя сякаш увещаваше информационната мрежа за исканата информация.

— Източникът се движи…

Майлс затвори молитвено очи, но триумфът в гласа на Елена го накара отново рязко да ги отвори.

— Хванах го! Ето тук. Онзи малкия кораб.

— Дай ми курса и енергийната му характеристика. Към прехода ли се насочва?

— Не отдалечава се от него.

— А!

— Корабът е бърз… Малък куриерски съд от клас „Сокол“ — докладва Елена. — Ако се е насочил към Пол или Бараяр, ще трябва да пресече триъгълника, описан от трите ни кораба.

Майлс шумно изпусна дъха си.

— Така, така. Изчакала е нарочно, за да говори на честота, която шефовете й на Вервейн не могат да проследят. Помислих си, че може да го направи. Чудя се какви ли лъжи им е сервирала? Вече е преминала отвъд точката, от която може да се върне назад. Дали е забелязала? — той разтвори ръцете си към късите линии на новия вектор в проекцията. — Ела, любима. Ела при мен.

Елена се обърна към него и язвително повдигна едната си вежда.

— Имай търпение. Твоята възлюбена ще се появи всеки момент на трети монитор.

Майлс се хвърли на стола пред посочения монитор и се разположи удобно пред холографския екран, който заблещука. Сега беше моментът да мобилизира всяка частица самообладание. Когато красивите черти на Кавило се материализираха на монитора пред него, на лицето му се изписа хладно любопитство. Извън обхвата на обектива той отри изпотените си длани в колената на панталона си.

Сините очи на Кавило горяха с триумфални пламъчета, затворени в рамката на стиснатите й устни и смръщени вежди — сякаш отглас от картината на корабите на Майлс, които също ограждаха като в рамка траекторията на нейния полет.

— Лорд Воркосиган. Какво правите тук?

— Следвам заповедите ви, госпожо. Наредихте ми да си осигуря контрола върху Дендарии. Освен това не съм изпращал никакви сведения на Бараяр.

Шестсекундно забавяне, докато емитираният сноп лъчи измине разстоянието между двата кораба и предаде обратно отговора й. Уви, времето за размисъл, което това забавяне осигуряваше, беше еднакво и за двамата.

— Не съм ти заповядвала да пресичаш Центъра.

— Но къде другаде можеше да имате нужда от флотилията ми освен на мястото на бойните действия — челото му беше набръчкано в израз на недоумение. — Не съм глупак.

Дължината на паузата, която Кавило направи този път, не можеше да се обясни само със забавянето на сигнала.

— Искаш да кажеш, че не си получил съобщението, което ти изпратих по Метцов? — попита тя.

Почти! Господи! Какъв блестящ пример за двусмислие.

— Защо? Като куриер ли го изпратихте?

Забавяне.

— Да.

Очевидна лъжа. Е, каквото почукало…

— Не съм го виждал. Може би е дезертирал. Трябва да е разбрал, че сте обрекли сърцето си на друг. Може би в момента се е окопал в бара на някой космодрум и се опитва да удави мъката си. — Майлс въздъхна дълбоко при мисълта за тъжната гледка.

Когато думите му достигнаха до Кавило, концентрираното й изражение се разпадна в яростна гримаса.

— Идиот! Зная, че си го пленил.

— Да, и оттогава се чудя защо позволихте това да се случи. Ако за вас арестуването му е било нежелан инцидент, би трябвало да вземете предпазни мерки срещу него.

Кавило присви очи и се размърда в стола си.

— Страхувах се, че чувствата на Станис ще го превърнат в човек, на когото не може да се разчита. Исках да му дам още един шанс. Изпратих и човек, който да го подсигурява. Наредих му да убие Станис, ако той се опита да убие вас, но когато Метцов е започнал стрелбата и не е улучил, тъпакът е изчакал.

Вероятно твърдението й не беше далече от истината, трябва само да се заменят „ако“ и „опита“ с „веднага щом“ и „успее“.

— Виждаш ли? Ти наистина искаш да имаш подчинени, които да мислят самостоятелно. Не ме ли харесваш?

Кавило отметна глава.

— Ти? Като мой подчинен? По-скоро бих си легнала със змия!

Интересна мисъл!

— По-добре ще е да свикнеш с мен. Стремиш се към свят, който е чужд за теб. А аз го познавам. Воркосиган са съществена част от управляващата класа на Бараяр. Би могла да се възползваш от съветите на някой местен. Какъвто съм аз.

Забавяне.

— Точно така. Опитвам се… Трябва да закарам твоя император на сигурно място. Блокираш траекторията на полета ни. Махни се от пътя ми!

Майлс хвърли един поглед на проекцията на тактическата карта. Да, именно. „Така… Хайде, ела при мен.“

— Командващ Кавило, убеден съм, че изпускате един важен факт в оценките си за мен.

Забавяне.

— Нека ти изясня ситуацията, дребен бараярецо. Твоят император е в ръцете ми. Контролът ми над него е пълен.

— Добре. В такъв случай, позволи ми да чуя тези заповеди от него.

Забавяне. Сега като че ли беше малко по-кратко. Да.

— Мога да му прережа гърлото пред очите ти. Остави ме да мина.

— Давай — повдигна рамене Майлс. — Въпреки че в каютата ти ще стане пълна свинщина.

Тя се захили злобно.

— Не си много добър в блъфирането.

— Изобщо не блъфирам. Жив, Грегор е много по-ценен за теб, отколкото за мен. Там, накъдето си тръгнала, не можеш да постигнеш нищо по друг начин, освен чрез него. Без него на Бараяр ще умреш от глад. Но все още никой ли не ти е споменавал, че ако Грегор умре, аз мога да стана следващият император на Бараяр? — Е, можеше да се спори, но едва ли сега беше най-подходящият момент за подробен разбор на подробностите около шестте теории за онаследяването, които на Бараяр си оспорваха първенството в тази област.

Лицето на Кавило замръзна.

— Той каза… че нямал наследник. И ти твърдеше същото.

— Няма определен наследник. И то защото такова е желанието на баща ми, който отказа да бъде определен отсега за наследник, а не защото не му достигат родствени връзки с императора. Но отказът да се прави капитал от родствените връзки не ги премахва. А аз съм единственото дете на баща си. Е, той не може да живее вечно. Ergo… Така че, съпротивлявай се на абордажните ми отряди с всички възможни средства. Заплашвай. Изпълнявай заплахите си. Дай ми Империума в ръцете ми. Ще ти се отблагодаря добре, преди да се погрижа да те екзекутират на бърза ръка. Император Майлс Първи. Как ти звучи? Не ти ли се струва, че е по-добре от императрица Кавило? Или… Бихме могли да работим заедно. Воркосиган отдавна са привърженици на тезата, че главното не е името. Властта зад трона — също като баща ми преди мен, който държи в ръцете си истинската власт, както без съмнение Грегор ти е казал, от твърде дълго време. Него няма да можеш да изместиш с пърхане на мигли. Той има имунитет към жените. Но аз знам всичките му слаби места. Премислил съм всичко. Това може да се окаже моят голям шанс, по един или друг начин. Между другото, миледи, за вас има ли някакво значение за кой император ще се ожените?

Забавянето във времето за отговор му даде възможност да се наслади напълно на промените в изражението й, които предизвикваха правдоподобните му клевети — тревога, отвращение, а накрая все още неохотни прояви на респект.

— Изглежда съм ви подценила. Много добре… Вашите кораби могат да ни придружат до място, където ще сме в безопасност и където, очевидно, ще трябва да продължим разговора си.

— Аз ще ви закарам на сигурно място на борда на „Ариел“, където ще продължим разговора си веднага.

Кавило рязко се изправи. Ноздрите й се разшириха.

— В никакъв случай.

— Добре. Нека направим компромис. Ще изпълнявам само и единствено заповедите на Грегор. Както казах, миледи, по-добре е да свикнете с това. Нито един човек на Бараяр няма да приема заповеди направо от вас веднага. Не и докато не си изградите свой собствен авторитет. Ако това е играта, която сте си избрали да играете, по-добре да започнете да се упражнявате. По-нататък става още по-сложна. Или, можете да изберете съпротивата и в такъв случай единственият щастливец съм аз.

„Печели време, Кавило. Хвани се! Хайде!“

— Ще доведа Грегор. — Изображението на екрана се разми в сива мъгла.

Майлс се тръшна на облегалката на стола си и започна да разтрива врата си, като въртеше глава в усилията си да облекчи опънатите си до скъсване нерви. Трепереше. Мейхю го наблюдаваше с безпокойство.

— По дяволите! — тихичко възкликна Елена. — Ако не те познавах, щях да помисля, че си дубльорът на Лудия Юри. Изразът на лицето ти… Аз ли проявявам прекалена мнителност в тълкуването на всички тези инсинуации, или ти всъщност просто в един момент даде съгласието си да бъде убит Грегор, в следващия предложи да му сложиш рога, обвини баща си в хомосексуализъм, лансира идеята за отцеубийствен заговор срещу него и за съюзяване между теб и Кавило… Какво ще изпълниш, ако те повикат на бис?

— Зависи от ситуацията и поведението й. Нямам търпение да видя какви ще са те. — Майлс дишаше тежко. — Убедителен ли бях?

— Беше страхотен!

— Добре — той отново обърса дланите в панталона си. — Това е битка между мен и Кавило. Между умовете ни… Трябва да разрешим този спор, преди един срещу друг да застанат корабите… Ако се стигне дотам. Интригите са в кръвта й. Ако успея да я омая, да й вляза под кожата с приказки — с разни „ами ако“, с догадки за всички варианти на тактическата й постройка, ако мога да й отвлека вниманието за достатъчно дълго време, само ако…

— Сигнал! — предупреди го Елена.

Майлс се изправи в стола и зачака. Следващото лице, което изплува на екрана, беше лицето на Грегор. Грегор. Жив и здрав. Очите на императора се разшириха, след това лицето му застина неподвижно като маска.

Образът на Кавило изплува зад рамото му, леко размазан отвъд фокуса на обектива.

— Кажи му какво искаме, любов моя.

Поклонът на Майлс беше толкова дълбок, колкото позволяваше физиката му.

— Сир. Да ви представя Независимата наемническа флотилия Дендарии — собственост на императора. Волята ви е закон за нас.

Грегор погледна встрани, явно в някакво тактическо помагало, аналогично на проекцията на тактическата карта в „Ариел“.

— За Бога! Дори си ги довел със себе си. Майлс, ти си свръхестествен. — Проблесналият хумор мигновено беше удавен в суха официалност. — Благодаря ви, лорд Воркосиган. Приемам предложените васални войски.

— Ако бъдете така любезен да стъпите на борда на „Ариел“, сир, можете да поемете лично командването.

Кавило се наведе напред и го прекъсна:

— Сега вече коварството му е напълно прозрачно. Нека ти пусна част от последните му думи за теб, Грег — Кавило се пресегна през Грегор към бутоните на пулта си и незабавното повторение на собствената му подмолна и размирна, задъхана реч го заля като вълна от екрана. Собственото му изображение започна с дрънканиците за онаследяването на трона и завърши с предложението му да замести имперския младоженец. Много сполучлив подбор, без никаква редакция.

Докато слушаше, Грегор беше свел глава в поза на дълбок размисъл, а на лицето му не трепна и едно мускулче, докато образът на Майлс продължаваше да се самоизобличава в най-тежки грехове.

— Но нима това те учудва, Кави? — с невинен глас попита Грегор и като се обърна към нея, взе ръката й. Ако се съдеше по изражението на лицето й, нещо я изненадваше. — Лорд Воркосиган е полудял вследствие на собственото си мутиране. Това е известно на всички. Той се цупи и плещи така от години. Естествено, не мога да му имам доверие. Да се довериш на Майлс е все едно да си сложиш змия в пазвата…

„Благодаря, Грегор. Няма да го забравя.“

— … но докато смята, че удовлетворяването на нашите интереси го приближава към целта му, той ще е ценен съюзник. Династията Воркосиган винаги е имала голямо влияние на Бараяр. Неговият дядо, граф Пьотр, е качил моя дядо император Езар на престола. Като мои врагове влиянието им няма да е по-малко. Предпочитам да са на моя страна в управлението на Бараяр.

— Изтребването им до корен ще свърши същата работа — Кавило изгледа свирено Майлс.

— Времето работи за нас, скъпа. Баща му е старец. Майлс е мутант. Заплахите му са лишени от съдържание. Бараяр никога няма да приеме един мутант за свой император, което е добре известно на граф Арал, и което дори Майлс проумява в редките моменти на просветление. Но ако реши, може да ни създаде проблеми. Интересно равновесие на везните на властта, нали лорд Воркосиган?

Майлс отново се поклони.

— Много често мисля за него. — „Очевидно, ти също.“ Майлс хвърли сърдит поглед към Елена, която беше паднала от стола си някъде към средата на словесния портрет, с който Грегор описваше лудостта и шизофреничните монолози на Майлс, и сега седеше на пода с напъхани в устата ръкави, за да заглуши напиращите писъци на смеха. Очите й блестяха над сивата тъкан. Тя овладя пристъпите на задушаващия я кикот и се изкатери обратно на стола си. „Затвори си устата, Ард.“

— Е, Кави. Да се присъединим към моя набеден Велик везир. Така ще мога да контролирам и неговите кораби. А твоите желания — той се обърна и целуна ръката й, която все още лежеше на рамото му под ласкавата му длан — ще бъдат заповеди за мен.

— Наистина ли смяташ, че е безобиден? Наистина ли е толкова смахнат, колкото казваш?

— И още как — раздразнителен, капризен. Но при правилно провеждане на лечението му се държи добре. Всичко ще е наред, обещавам ти. Предполагам, че в момента, заради нередовните ни пътувания, лекарствата му са намалели и е занижил дозите.

Разликата във времето на предаването и приемането на сигнала вече беше много по-малка.

— Двайсет минути до срещата, сър — доложи Елена.

— С вашата совалка ли ще се прехвърлите, сир? — учтиво се поинтересува Майлс. — Или предпочитате да изпратим нашата?

— Както предпочита командващ Кавило? — нехайно сви рамене Грегор.

— С нашата — незабавно се отзова Кавило.

— Очакваме ви! Ще бъдем подготвени.

Кавило прекъсна предаването.