Рей Бредбъри
Америка

За всички други си земя — мечта,

за всички други си бленуван пристан.

Летят към теб в безсънни нощи

и кацат тук,

където

затъпели от успеха,

отказваме да разберем,

че имаме това, което всички искат.

Живеем си като във пчелен кошер слепи

за чудото на собствената си страна

и без очи за тяхната мечта.

Затуй с проклятия ни спрете,

задето мислим как да отлетим

оттук,

където цял свят иска да остане.

— Глупаци! — новодошъл от Чад отсича.

— Напълно луди! — вика иракчанин.

Светът душата си ще продаде

да дойде тук и да остане,

а вие бягате.

Да можехте през нашите очи да зърнете

какъв чудесен дар е свободата,

която мислите за даденост.

По дяволите!

Дърветата ви пречат да видите гората.

И всяка седмица по десет хиляди

скиталци

изсипват си на този бряг,

крещят и плачат със сълзи на радост.

Не се учудвайте на тяхното ликуване,

побързайте, душите им стоплете:

Америка не им е враг.

Поспрете, погледнете ги и вижте —

за тези стичащи се хора

тя е лелеяно огнище,

а за света, потънал в безнадеждност —

бленуван пристан на една мечта.