Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Ричър (4)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Visitor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 106 гласа)

Информация

Разпознаване и корекция
ultimat (2009)
Сканиране
Lindsey (2009)

Издание:

Лий Чайлд. Лесни за убиване

Издателство „Обсидиан“, София, 2000

Редактор: Матуша Бенатова

Художник: Кръстьо Кръстев

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN 954-8240-86-6

История

  1. — Добавяне

19

Оставиха престилките, ръкавиците и защитните терлици на купчина край вратата, после тръгнаха по коридорите и етажите към изхода на патологията. Поеха по заобиколния път към главната сграда, като че ли разходката в хладния въздух през паркингите и алеите щеше да ги пречисти от миризмата на ацетон и смърт. Спуснаха се с асансьора до четвъртия подземен етаж, без да разговарят. Влязоха в заседателната зала и завариха Джулия Ламар сама, вперила поглед в безмълвния екран на телевизора.

— Не трябваше да си тук — каза й Блейк.

— Някакви заключения? — попита тя тихо. — Какво каза Стейвли?

Блейк поклати глава.

— По-късно. Трябваше да си бъдеш вкъщи.

Тя сви рамене.

— Казах ти, не мога да се прибера. Трябва да съм в течение.

— Но ти си изтощена.

— Твърдиш, че не мога да се справя ли? — отвърна тя.

Блейк въздъхна.

— Джулия, стига толкова. Трябва да организираме работата. Ако припаднеш от изтощение, няма да имам никаква полза от теб.

— Това няма да стане.

— Беше заповед, разбираш ли?

Ламар махна пренебрежително с ръка, а Харпър се взря в нея.

— Беше заповед — повтори Блейк.

— И аз я пренебрегнах — каза тя. — И какво ще направиш сега? Трябва да работим. Имаме само три седмици, за да хванем убиеца. Не е много време.

Ричър поклати глава.

— Предостатъчно е…

Харпър се обърна учудено към него.

— … ако веднага поговорим за мотива — добави Ричър.

Всички замълчаха. Тялото на Ламар се изопна на стола.

— Мисля, че мотивът е ясен — каза тя с леден тон.

Ричър я погледна по-меко, опитвайки се да се съобрази с факта, че бе загубила цялото си семейство само за два дни.

— За мен не е — настоя той.

Ламар се обърна към Блейк умолително.

— Не можем да започнем отново този спор — каза тя. — Не сега.

— Налага се — възрази Ричър.

— Вече го направихме — тросна се тя.

— Успокойте се — намеси се Блейк. — Успокойте се. Имаме три седмици и няма да губим нито миг в празни спорове.

— Ще загубите цялото време, ако продължавате така — каза Ричър.

Изведнъж стаята се изпълни с напрежение. Ламар заби поглед в масата. Блейк мълчеше. После кимна.

— Имаш три минути, Ричър — каза той. — Кажи ни какво си намислил.

— Грешите за мотива — започна Ричър. — Ето това мисля. Това ви пречи да погледнете в правилната посока.

— Вече сме разговаряли за това — намеси се Ламар.

— Ще трябва да го направим още веднъж, отначало — отвърна Ричър тихо. — Защото няма да открием убиеца, ако го търсим не където трябва. Звучи смислено, нали?

Нужно ли ни е всичко това? — попита Ламар.

— Две минути и трийсет секунди — каза Блейк. — Говори по същество, Ричър.

Ричър въздъхна.

— Този тип е много умен, нали така? Много, много умен. Умен по много специфичен начин. Извършил е четири сложни, добре планирани убийства, без да остави никаква следа след себе си. Засега е допуснал една-единствена грешка, оставяйки кашона отворен. И грешката не е никак сериозна, защото не води доникъде. Значи имаме работа с човек, който успешно е взел хиляди решения, предвидил е хиляди подробности при извънредни и напрегнати условия. Убил е четири жени, а до този момент дори не знаем как.

— Е? — каза Блейк. — Накъде биеш?

— Интелигентността му — продължи Ричър — е от специфичен вид. Тя е практична, ефективна, реалистична. Той е стъпил здраво на земята, планира всичко и е дълбоко прагматичен. Умее да решава проблеми. Невероятно рационален е. Действа в реалността.

— Е? — повтори Блейк.

— Нека ти задам един въпрос. Мразиш ли чернокожите?

— Какво?

— Отговори.

— Не, не ги мразя.

— Сред тях има добри и лоши както сред всички останали, нали?

Блейк кимна.

— Да.

— Ами ако някой ти каже, че негрите или жените не стават за нищо?

— Ще отговоря, че не е прав.

— Ще отговориш, че не е прав, защото знаеш, че не е прав, защото някъде, дълбоко в себе си, си наясно каква е истината.

Блейк кимна.

— Е, и?

— И моето мнение е същото — продължи Ричър. — Расистите дълбоко грешат. Сексистите също. Тук няма място за спор. Напълно ирационално е да се поддържат такива позиции. Помисли малко. Всеки, който излиза от релсите заради проблеми, свързани със сексуален тормоз, дълбоко греши. Всеки, който обвинява жертвите, дълбоко греши. Всеки, който търси отмъщение срещу жертвите, греши. На такъв човек нещо му хлопа. Мозъкът му не функционира правилно. Не е рационален. Не живее в реалността. Няма как иначе. Дълбоко в себе си това е някакъв идиот.

— Е, и?

— Нашият човек обаче не е идиот. Преди секунда се съгласихме, че е много умен. Не ексцентрично умен, не налудничаво умен, а реалистично умен, рационален и практичен. Стъпил е здраво на земята. Току-що се съгласихме с това.

— Е, и?

— Значи не е мотивиран от гнева си към тези жени. Невъзможно е. Не можеш да си едновременно ирационален и рационален. Не можеш да живееш в реалността и същевременно да си извън нея.

Ричър замълча за момент.

Знаем какъв е мотивът му — каза Ламар. — Какъв друг би могъл да бъде? Жертвите са съвсем ясно определена категория, за да не е така.

Ричър поклати глава.

— Независимо дали ти харесва, или не, начинът, по който описваш мотива му, показва, че не е нормален. А един умствено разстроен човек не би могъл да извърши тези убийства.

Ламар стисна зъби. Ричър чу как изтракаха и изскърцаха. Наблюдаваше я. Тя тръсна глава и рядката й коса се разклати, сякаш беше напръскана с лак.

— Е, какъв тогава е истинският мотив, умнико? — попита тя тихо.

— Не знам — отговори Ричър.

— Не знаеш? Надявам се, че се шегуваш. Подлагаш на съмнение мнението ми, но въпреки това не знаеш?

— Сигурно е нещо съвсем просто. Винаги е така, нали?

В деветдесет и девет от сто случаи истината е нещо съвсем просто. Може би тук при вас е различно, но вън, в реалния свят, е така.

Никой не каза нищо. В този момент вратата се отвори и влезе дребният русоляв Поултън, леко усмихнат. Усмивката му изчезна веднага щом усети напрежението. Седна до Ламар и придърпа към себе си купчина листа сякаш за да се защити.

— Какво става тук? — попита той.

Блейк кимна към Ричър.

— Нашият умник оспорва мнението на Джулия за мотива на убиеца.

— Какво не му е наред на мотива? — попита Поултън.

— Умникът тъкмо се канеше да ни каже. Идваш тъкмо навреме, за да чуеш експертната му лекция.

— Какво стана с отвертката? — попита Ричър. — Някакви заключения?

Поултън отново се усмихна.

— Капаците са отворени или с тази отвертка, или с друга, но същата като нея. Следите съвпадат точно. Кажи сега за мотива.

Ричър въздъхна и огледа лицата срещу себе си. Блейк гледаше враждебно, Ламар беше пребледняла и напрегната. Харпър изгаряше от любопитство, а лицето на Поултън беше безизразно.

— Хайде, умнико, слушаме те — подкани го Блейк.

— Вероятно е нещо много просто — повтори Ричър. — Просто и очевидно. И често срещано. И достатъчно доходно, за да си струва да бъде защитено.

— Според теб той защитава нещо?

Ричър кимна.

— Това е предположението ми. Мисля, че елиминира свидетели или нещо подобно.

— Свидетели на какво?

— На нещо незаконно, някаква мръсна операция, предполагам.

— Каква операция?

Ричър сви рамене.

— Нещо голямо и системно.

— В армията ли? — попита Ламар.

— Очевидно — отговори Ричър.

Блейк кимна.

— Добре, голяма, системна незаконна дейност в армията — каза той. — Каква е тя?

— Не знам — отвърна Ричър.

Отново настъпи мълчание. Тогава Ламар скри лице в дланите си и раменете й се разтресоха. Започна да се клати назад-напред. Ричър се взря в нея. Тя плачеше, сякаш сърцето й се късаше. Той го разбра със закъснение, защото беше напълно безшумно.

— Джулия? — повика я Блейк. — Добре ли си?

Тя свали длани от лицето си и направи безпомощен жест — чакай, не сега. Лицето й бе пребледняло, сгърчено и измъчено. Очите й бяха затворени. В стаята цареше тишина, нарушавана само от учестеното й дишане.

— Съжалявам — промълви тя.

— Няма за какво — каза Блейк. — Много ти се събра.

Тя поклати глава като обезумяла.

— Не! Допуснах ужасна грешка! Мисля, че Ричър е прав. Сигурно е прав. През пялото време съм грешила. Провалих всичко! Не успях да се досетя. Трябваше да ми дойде наум по-рано!

— Не се тревожи за това сега — успокои я Блейк.

Тя вдигна глава и го погледна втренчено.

— Да не се тревожа ли? Не разбираш ли? Даваш ли си сметка колко време загубихме!?

— Няма значение — каза Блейк вяло.

— Разбира се, че има! — възрази тя. — Сестра ми умря, защото аз пропилях толкова много време! Вината е моя! Аз я убих! Защото сбърках.

Блейк я гледаше безпомощно.

— Трябва да си починеш — каза той след малко.

Тя поклати глава и изтри очите си.

— Не. Трябва да работя. Имам нужда от това. Вече пропилях достатъчно време. Сега трябва да мисля, за да наваксам пропуснатото.

— Трябва да си идеш вкъщи. Вземи си два дни.

Ричър я наблюдаваше. Беше се отпуснала на стола като след жесток бой. По лицето й бяха избили червени петна. Дишаше учестено и гледаше с празен и блуждаещ поглед.

— Трябва ти почивка — повтори Блейк.

Тя се размърда и поклати глава.

— Може би по-късно.

Отново настъпи мълчание. После тя се надигна от стола и се помъчи да се овладее.

— Може би ще почивам по-късно — повтори Ламар. — Първо обаче ще работя. Първо, всички ще работим. Трябва да мислим. Трябва да помислим за армията. Какво незаконно може да има там?

— Не знам — каза Ричър пак.

— Ами помисли, по дяволите! — тросна се тя. — Каква незаконна операция се опитва да прикрие убиецът?

— Кажи ни какво мислиш, Ричър — подкани го Блейк. — Не е възможно да си стигнал до това заключение, без да имаш някаква идея.

Ричър сви рамене.

— Наистина имах нещо като идея — каза той.

— Кажи ни — настоя Блейк.

— Добре. Какво работеше Ейми Калан?

Блейк погледна Поултън с недоумение.

— Служител в техническо снабдяване — каза Поултън.

— Лорейн Стенли? — попита Ричър.

— Сержант от снабдяването.

— А Алисън?

— Поддръжка в пехотата — каза безизразно Ламар.

— Не, преди това.

— Била е в транспортен батальон.

Ричър кимна.

— Рита Симека?

— Изпробване на оръжия. Сега разбирам защо я накара да ми го каже — кимна Харпър.

— Защо? — попита Блейк.

— Ами каква е възможната връзка между тях? — попита Ричър.

— Ти ще ми кажеш.

— Какво взех от онези типове от ресторанта?

Блейк сви рамене.

— Не знам. Това е работа на Джеймс Козо от Ню Йорк. Знам, че си им взел парите.

— Имаха пистолети — каза Ричър. — Берети М9 със заличени серийни номера. Какво означава това?

— Че са придобити незаконно.

Ричър кимна.

— От армията. Берета М9 е военен модел.

Блейк го погледна с недоумение.

— И какво от това?

— Ако нашият човек е някакъв военен, който прикрива някаква незаконна дейност, тя сигурно е свързана с кражба, а ако залозите са толкова сериозни, че да трябва да се убиват хора, най-вероятно става дума за кражба на оръжие, защото в това има най-много пари. А всички онези жени са заемали длъжности, които биха им позволили да станат свидетели на кражба на оръжие. Те са по цялата верига — снабдяване, складове, транспорт, изпробване на оръжия.

Настъпи мълчание. После Блейк поклати глава.

— Ти си луд — каза той. — Съвпадението е невероятно. Какъв е според теб шансът всички свидетели изведнъж да се окажат и жертви на сексуален тормоз?

— Това е само една идея — отговори Ричър. — Според мен обаче има голям шанс това да е така. Единствената жертва на истински сексуален тормоз е сестрата на Ламар. Каролайн Кук не се брои, защото при нея всичко изглежда доста нагласено.

— Ами Калан и Стенли? — попита Поултън. — На това не му ли викаш сексуален тормоз?

Ричър поклати глава. Ламар обаче го изпревари. Беше се навела напред, барабанеше с пръсти по масата, с блясък в очите. Напълно се владееше.

— Чакайте малко, помислете, хора — каза тя. — Разгледайте нещата многостранно. Те не са били жертви на сексуален тормоз и свидетели, а са били жертви на сексуален тормоз и защото са били свидетели. Ако се занимаваш с незаконен бизнес в армията и в твоята част има жена, която не иска да си затваря очите, как ще постъпиш с нея? Ще потърсиш начин да се отървеш, ето какво. А кой е най-бързият начин за това? Като я накараш да се чувства зле, като я унижаваш сексуално.

Блейк отново поклати глава.

— Не, Джулия — каза той. — Ричър вижда призраци, това е всичко. Твърде много съвпадения има. Какви са шансовете една вечер да отиде в ресторант и да попадне точно на хора, замесени в мръсния бизнес, заради който умират нашите жени? Най-малко едно на милион.

— Едно на милиард — обади се Поултън.

Ламар ги изгледа.

Мислете, за бога! Той не ви каза, че заради това са ги убивали. Може да е бил съвсем друг бизнес. Даде го само за пример, защото в армията непрекъснато стават подобни неща. Нали, Ричър?

Той кимна.

— Така е. Случката в ресторанта само ме накара да се замисля в тази насока. Нищо повече.

Отново настъпи мълчание. Лицето на Блейк почервеня.

— В армията непрекъснато стават подобни неща, така ли? — повтори той. — Тогава как ще се оправим в бъркотията? Значи стотици военни са замесени в някаква мръсотия. Как, по дяволите, ще открием кой ни трябва? Все едно да търсим игла в купа сено! Ще ни отнеме най-малко три години! А разполагаме с три седмици!

— Ами боята? — намеси се Поултън. — Ако премахва свидетели, ще отиде при тях и ще ги застреля в главата с пистолет 22-ри калибър, със заглушител. Не би се занимавал с всичко останало, нали? Този ритуал говори за типичен сериен убиец.

Ричър го погледна.

— Точно така — отвърна той. — Идеята ви за мотива се определя единствено от начина, по който са извършени убийствата. Помислете. Ако всички бяха убити от изстрел в главата с куршум 22-ри калибър, какво щяхте да си помислите?

Поултън не отговори. В погледа му обаче все още се четеше съмнение. Блейк се наведе напред и сложи ръце на масата.

— Щяхме да решим, че става дума за екзекуции — отбеляза той. — И това нямаше да промени преценката ни за мотива.

— Не е така. Бъди честен — възрази Ричър. — Мисля, че щяхте да гледате малко по-широко на нещата. Щяхте да хвърлите мрежата си малко по-далеч. Естествено, щяхте да следвате версията за сексуалния тормоз, но щяхте да обмислите и други неща. По-обикновени. Куршумът в главата щеше да ви накара да потърсите по-банални причини.

Блейк мълчеше, видимо разколебан. Това бе равносилно на признание.

— Куршумът в главата — продължи Ричър — е нещо нормално във вашата работа, нали? Затова щяхте да потърсите и нормални мотиви. Като отстраняването на свидетел на престъпление. Ако бяхте открили куршуми в главите на жертвите, сега щяхте да проверявате всички злоупотреби в армията и да търсите онзи, който стои в дъното им. Нашият човек обаче съвсем успешно ви отклони от тази версия, прикривайки я зад онези странни дивотии. Скрил е истинския си мотив. Заблудил ви е. Накарал ви е да се занимавате с психологически глупости и ви е манипулирал, защото е много умен.

Блейк продължаваше да мълчи.

— И не му е било никак трудно да ви изманипулира.

— Това са само догадки — обади се Блейк.

— Разбира се — отвърна Ричър. — Вече ви казах, че това е само идея. Само че… нали вие тук правите същото? Седите си и протривате панталоните си, тънейки в догадки, основани на мъгляви идеи.

Настъпи мълчание.

— Глупости — каза Поултън след малко.

Ричър кимна.

— Може и да са. Но може и да не са. Може наистина да се окаже, че убиецът е военен, който прави добри пари от нещо, за което тези жени знаят. И се прикрива зад сексуалния тормоз, като придава на всичко вид на психодрама. Знаел е, че ще се хванете. Знаел е, че ще ви накара да търсите не където трябва. Защото е много умен.

Тишина.

— Вие сте на ход — добави Ричър.

— Джулия? — каза Блейк.

Тя кимна замислено.

— Версията е издържана. Нещо повече. Не е изключено да е вярна. Мисля, че трябва да започнем работа по нея незабавно, с максимални усилия.

Останалите мълчаха.

— Мисля, че не бива да губим повече време — прошепна Ламар.

— Не е прав — обади се Поултън и започна да тършува в листата пред себе си. Гласът му прозвуча доволно. — Опровергава го Каролайн Кук. Била е във военното планиране, в НАТО. Това е административна работа на високо ниво. Никога не се е доближавала до оръжия, складове или снабдяване.

Ричър мълчеше. Тогава вратата се отвори и в залата нахълта Стейвли — едър, забързан и делови. Беше с бяла престилка, а китките му, над ръкавиците, бяха изцапани със зелено. Ламар се взря в петната и стана по-бяла от престилката му. Гледа го дълго, после затвори очи и се олюля, сякаш всеки момент щеше да припадне. Вкопчи се в ръба на масата — палците й бяха отдолу, побелелите пръсти разперени отгоре, с изпъкнали сухожилия.

— Сега искам да се прибера у дома — каза тя.

Наведе се, взе си чантата, преметна дръжката през рамо, бутна стола си и се изправи. Тръгна бавно и нестабилно към вратата, приковала поглед в китките на патолога със следите от последните мигове от живота на сестра й. Отвори вратата, излезе и я остави да се затвори тихо зад гърба й.

— Какво има? — попита Блейк.

— Знам как ги е убил — каза Стейвли. — Само че има един проблем.

— Какъв? — попита Блейк.

— Невъзможно е.