Румен Ченков
Признание

Не бързайте напразно да ме хвалите,

че бил съм оптимист и имам дух,

и егото ми с приказки да галите —

срамувам се от туй, което чух!

 

Защото лесно е да бъдеш оптимист,

щом друг се гърби с твоите проблеми,

а ти — с перото, върху празен лист,

да се показваш силен и неземен.

 

Да вдъхваш щедро другиму кураж,

а сам да се превръщаш в готованец.

Волята ми просто е мираж,

а оптимизма — призрачно имане.

 

Днес цялото ми мрачно битие

единствено от другите зависи.

Слугуват ми, и аз съм със криле,

а всеки е от силата ми слисан.

 

Отдавна съм зависим и пасивен,

а чух такива хубави слова,

че срам ме е и няма да го скрия —

красиво е, но аз не съм това.

1997 г.

Добрич