Ана Александрова
Късна есен

Навярно натежали от позлата,

окапват на дърветата листата…

 

Гората, ах, горката — оголява,

без дреха мръзне, плахо се смълчава.

 

А хорът птичи? Може би замина,

или замлъкна — болен от ангина.

 

Разнася ехо съскащата песен

на злия вятър: есен, есен, есен…

 

Препускат гневно облаците сиви,

развели, разпилели тежки гриви…

 

А нивите сънуват: Иде зима.

Ще падне сняг. Кожух за тях ще има.