Найден Вълчев
Българска земя

Ясно слънце свети

в твойте небеса,

бляска из полята

сребърна роса

и люлеят гриви

ранните нивя:

 

Хубава си пролет,

българска земя!

 

Юли. Юли. Юли.

Хлябът се пече.

Син синигер мъти

в дюлево дръвче,

трепка над житата

златна мараня:

 

Хубава си лете,

българска земя!

 

А септември слиза

златен, тих, богат —

празничен и щедър

сбира стар и млад.

Ритлите са пълни.

Виното преля.

 

Хубава си есен,

българска земя!

 

Светъл сняг покрива

твойте равнини,

звънкат из селата

весели шейни

и блести Балкана

с блясък на кама.

 

Хубава си зиме,

българска земя!