Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 4 гласа)
Източник
litclub.com

Този пролетен дъжд сякаш пада

само дето гори светлина.

Колко много трептящи звена

над потоците, локвите, вадите!

 

Ето нощ на небесния склон.

Опустяха съвсем тротоарите.

Мигар цялата нощ ще прекарам

под заслона на този балкон?

 

Като струни струите звучат

и без полъх, без птици, без ветър

се люлеят и пеят дърветата,

и светлее вечерният път.

 

Аз забравям и пътя, и хижите;

аз забравям скръбта; и една

от небето дошла хладина

ми измива лицето от грижите.

 

1926 г.

Край
Читателите на „Пролетна нощ“ са прочели и: