Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 9 гласа)
Източник
litclub.com

По дъжда като паяк се спусна

дето никой в нощта го не чакаше,

слезе тъмен, по-тъмен от мрака,

и задъхан, със дъх върху устните.

 

Спря, ослуша се, пълен с тревога,

чу уплашен да бие сърцето му:

само ножа бе взел за свидетел,

даже сянката беше му много.

 

Дали сън беше то или истина?

Под прозорците в мрака се мерна

и изчезна по стълбите черни.

Нейде порта отворена писна.

 

И след миг една бяла светкавица

го видя да измива тревожно

под капчука петната от ножа,

който все неизмит си оставаше.

 

От стрехите на къщите слитаха

звънко капките и часовете.

Но дъждът, тъмнината и ветърът

бяха овреме скрили следите му.

 

И напусто капчуците викаха

и тръбяха тревога тръбите.

Чу ли някой вестта за убийството?

На площадите нямаше никой.

 

1926 г.

Край
Читателите на „Убийство“ са прочели и: