Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 7 гласа)
Източник
litclub.com

Някой с шепи пшенични зърна хвърля шумно на покрива,

изгладнели петли се нахвърлят и лудо кълват:

по мъхнатите криви стрехи и по тъмните дворове

бие шумно и трака, разсипан във мрака, дъждът.

 

Падат тежки зърна и поникват от тях дълги класове

от земята дори до високото сиво небе

и сред тях като дяволски гибелни гъби израстват

много черни чадъри над локви от мръсна вода.

 

Цяла нощ трака лудо разсипан дъждът по стрехите

и кълват цяла нощ тези зли ненаситни петли,

а на утрото ето го слънцето пак пред вратите ни

като жълт и голям с изкълвани зърна слънчоглед.

 

1925 г.

Край
Читателите на „Дъжд“ са прочели и: