Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 24 гласа)
Източник
litclub.com

Ето нашето зимно стъкло.

То не е, то не е сякаш същото:

няма вече ни пътя, ни къщите:

само бяла гора от сребро.

 

И през нея минават прегърнати

мойто братче и мойта сестра.

В посребрената бяла гора

накъде ли самички са тръгнали?

 

Те вървят върху сребърен път

и под мрежа от сребърни клони,

посребрени листа се отронват,

дъждове от листа ги валят.

 

Мойто братче и мойта сестра

преминават без страх под дърветата:

няма вълци, нито има ветър

в тази сребърна бяла гора.

 

Там е само вълшебната птица

с лъчезарните златни пера;

мойто братче и мойта сестра

нея търсят от цяла седмица.

 

Чак на седмия ден призори

ето тя затрептява, изгрява

и във миг се запалва гората

от горящите нейни пера.

 

Дървесата възпламват, искрят

и на капки сребро се разтапят.

И отново изникват къщята

и изплува познатият път.

 

1925 г.

Край
Читателите на „Прозорец“ са прочели и: