Атанас Далчев
Болница

Тази бяла варосана зала на градската болница,

до самите стени прилепените бели легла

и лица побледнели по тях, и лица меланхолни

с тъмножълтия цвят на студената зимна мъгла.

 

Тези черни ръце връз прострените бели покривки

като черни оголени клони на зимния сняг,

тези сухи ръце и ракривени болни усмивки,

и очи може би вече вгледани в другия свят.

 

Тишината и здрачът и тези прозорци тъжовни

със петна от мухи и с бразди от прахът и дъждът,

и звънът, и звънът на големия стенен часовник

сякаш тежките стъпки на близката смърт.

 

1923 г.