Шърли Бъзби
Червенокосата дева (34)

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Наистина беше странно. Едуард Маркъм беше с Никол, но не по нейна покана или желание. В действителност той следваше плана си да я отвлече. И сякаш късметът беше на негова страна.

Никак не беше трудно да се наеме кола. Дори времето му се усмихваше. Следобедът беше прекрасен, като есенна симфония от кристално свеж въздух и златни и червеникави листа. Никол беше дошла в парка придружена само от Галина.

Тя остана по-дълго от обикновено. Постоянно мислеше за Кристофър и това, което се бе случило в библиотеката. Бързата разходка поизбистри главата й.

Хубаво беше, убеждаваше се ожесточено тя, че Кристофър заминава. Така беше най-добре. Когато той си замине, когато вече няма възможност да го вижда, тя най-сетне щеше да се освободи от тези глупави, обсебващи я чувства, които изпитваше към него.

Малко по-късно тя стигна до главната порта на Брайтънския парк и пое дългия път към къщата на Кингс Роуд. Не беше направила и няколко крачки, когато обезумелия, опечален Едуард буквално се сблъска с нея.

— Боже мой! — извика афектирано той. — Трябва да ви кажа нещо ужасно! Направо не зная как да го изрека!

Никол побледня, като първата й мисъл беше за Кристофър. Изумрудените й очи станаха почти черти от ужас и тя болезнено сграбчи ръката на Едуард.

— Какво се е случило? Кажете ми, по дяволите! Какво?

— Лорд Саксън! — каза драматично Едуард. — Мъртъв е. Преди малко получи фатален сърдечен удар. Хайде, имат нужда от вас. Побързайте!

Почти изпаднала в шок, Никол вцепенена му позволи да я преведе през оживената улица до колата, която ги чакаше. Толкова силна бяха мъката и болката, които изпитваше, че не забеляза слисаната Галина, останала пред парка, нито се замисли, защо обитателите на Кингс Роуд са сметнали Едуард за най-подходящия човек, който да й съобщи вестта.

Почти парализирана тя въобще не обърна внимание накъде пътуват. Невиждащият й поглед блуждаеше през прозореца на колата и в първия момент не осъзна, че летят в грешна посока.

Едуард я наблюдаваше скришом от отсрещното място на колата. „Сега, малка хитрушо, не можеш да ми се измъкнеш — злорадстваше той. — След по-малко от два дни ще бъдем вече женени, а дотогава ти вече няма да бъдеш невинната девица, която си в момента. Ще се погрижа за това!“ Той се усмихна отблъскващо, като похотливо съзерцаваше формите, които скоро щеше да притежава. Имаше достатъчно време да сломи волята и, мислеше със задоволство Едуард и на лицето му се изписа злоба.

Никол видя това изражение и то веднага я накара да се осъзнае. Галина не беше с нея, трябваше да са стигнали до Кингс Роуд преди няколко минути. Като се надигна и огледа пробягващия край тях пейзаж, мигом разбра, че не пътуват във вярната посока. Тя седна на мястото си, лицето й се изопна и доби иронично изражение. Умът й работеше с бясна скорост. Явно Едуард я беше подмамил и тя горчиво се проклинаше за собствената си глупост. Трябваше да предположи, че рано или късно той ще се опита да й изиграе такъв номер. Напълно беше в стила му, мислеше с презрение тя. Навярно е замислил сватба в Гретна Грийн… ако не възнамерява да я убие.

Внезапно тя се намръщи. Дали Едуард не е използвал трагичното събитие за да осъществи собствените си планове? Тази мисъл я ужаси. Цялата мъка и страх, които беше изпитала, когато той й съобщи вестта за смъртта на лорд Саксън я връхлетяха отново.

— Едуард — промълви най-сетне тя. — Знам, че не отиваме в дома на лорд Саксън. Доколкото разбирам, ме отвличате и ме водите в Гретна Грийн. Но, кажете ми истината, лорд Саксън действително ли е мъртъв или просто ми съобщихте това, за да се кача с вас в колата?

Едуард беше очаквал порой от упреци от страна на братовчедка си. Със сигурност не беше предполагал, че ще се държи така смирено, нито пък че ще е тъй загрижена за лорд Саксън. И тъй като думите й го свариха неподготвен, той призна истината:

— Доколкото зная, лорд Саксън се радва на обичайното си крепко здраве.

Никол го погледна презрително и той започна да се оправдава:

— Е, трябваше да ви кажа нещо, което ще ви разстрои, ще ви накара да се отклоните от пътя. Какво друго можех да сторя?

— Ах, вие, безгръбначно мекотело! — изсъска презрително тя. — Какво друго бихте могли да сторите? Наредете колата да бъде незабавно спряна, а аз ще се преструвам, че тази отвратителна история никога не се е случвала. В момента може и да съм в ръцете ви, но ето какво ще ви кажа, измамнико — тя обидно провлачи последната дума, — нищо не може да ме накара да се омъжа за вас! Ще изглеждате доста глупаво, когато кажа „не“ на сватбената церемония.

Едуард впи заплашително сините си очи в нея и изръмжа:

— Ако бях на ваше място, нямаше да се репча така безстрашно! Докато стигнем Гретна Грийн, ще бъдете повече от щастлива да се омъжите за мен… още повече, че дотогава, може би вече ще носите мое дете! Със сигурност ще се погрижа да реализирам тази вероятност. Направил съм всичко възможно, за да не могат плановете ми да бъдат осуетени. Така че не чакайте помощ от страна на Саксънови! Освен ако не ни хванат през следващите няколко часа, което е малко вероятно, няма да ви бъдат от особена полза. Дори лорд Саксън няма да застане за вас, когато узнае, че вече не сте девствена и че навярно очаквате дете.

Никол горчиво преглътна гневните думи, които бяха заседнали на гърлото й, тъй като не искаше да го подтиква към действие. Все още не. Едуард беше глупак, ако си мислеше, че ще мине между капките за тази безумна постъпка. Никога не би се омъжила за него! В никакъв случай! Пък и няма да му бъде лесно да я изнасили. Дори и да успее, дори тя да забременее, никога не би се омъжила за него. Щеше да посрещне скандала, клюките, унижението и някак си щеше да се отърве от нероденото дете.

— Няма какво да кажете, нали, скъпа? — прекъснаха мислите й насмешливите думи на Едуард.

Никол сви рамене. Не искаше да създава напрежение, докато не реши какво точно да стори. С почти безразличен глас, тя произнесе:

— Какво бих могла да кажа? Явно сте обмислил всичко.

— Точно така — съгласи се самодоволно Едуард. — Така е и много мъдро сте преценили, че би било глупаво да упорствате. Ще понесете много по-леко цялата тази история, ако ми помогнете. — Той се усмихна самодоволно и наперено добави: — Казват, че съм доста изкусен в правенето на любов и съм сигурен, че бихте оценили уменията ми, ако не се съпротивлявате.

В първия момент й се стори, че в колата няма нищо, което би могло да й окаже помощ. Багажът на Едуард беше привързан отвън, върху покрива и като се изключи тяхното присъствие, колата беше съвсем празна. Дамската й чантичка лежеше на седалката до нея, но вътре нямаше нищо, което би й свършило работа.

Тя прехапа устни, огледа за последен път колата и тогава го видя! Бамбуковият бастун на Едуард! Вътре имаше шпага! Тя жадно впи очи в тънкия, смъртоносен предмет, който така невинно лежеше на седалката до него.

Никога през целия си живот Никол не се беше чувствала тъй самотна и безпомощна. Не беше изплашена, не се страхуваше от Едуард, но усещаше с всеки изминал час как времето й се изплъзва. Скоро братовчед й щеше да изпълни заплахата си и да осъществи грозното си намерение. Тя потръпна като си представи как ръцете му свободно опипват тялото й, как устните му смазват нейните.

Сякаш прочел нейните мисли Едуард й се усмихна в сумрака:

— Не се тревожете, имате още няколко минути преди първичните ми инстинкти да се развихрят.

С пресъхнали устни Никол равнодушно попита:

— Какво чакате още? Повече лунна светлина, за да можете да се насладите по-пълно на представлението си?

— О, това не е лоша идея! Не, грешите. Наближаваме един твърде тесен и криволичещ участък от пътя. Не ми се иска да се подмятам насам-натам из колата в най-критичния момент. Ще оцените притеснението ми, когато видите какво имам предвид.

Изтощена от усилието да прикрива презрението и гнева си, да демонстрира смирение, което не изпитва, Никол каза с насмешка:

— Съмнявам се, че има миг в цялото ви егоистично съществувание, когато сте се съобразявал с някого! — После безгрижно подметна: — Знаете ли, Едуард, с това, което правите, излагате живота си на опасност. Мислите ли, че женитбата ще възпре някой от семейство Саксън да ви обяви дуел?

Тя се изсмя весело, като видя как на лицето на Едуард се изписа несигурност. Явно не беше се замислял за това. В изумрудените й очи заиграха хитри, жълтеникави пламъчета и бавно, наслаждавайки се на всяка своя дума, тя продължи:

— Я да видим. Първо — самият лорд Саксън — все още доста сръчен с пистолета, доколкото зная. А и Робърт. Робърт трябва да е доста добър фехтовач, не мислите ли? А що се отнася до Кристофър, чувала съм да казват, че се справя добре и с двете! — Тонът й се изостри неочаквано и тя изсъска с омраза: — Наистина ли си мислите, че ще ви оставят да се измъкнете? Особено ако ни хванат!

Едуард се изсмя нервно:

— Я не ставайте смешна! Никой от тях не е толкова глупав, нито пък тъй загрижен за вас, че да ме извика на дуел. Пък и никой няма да ни хване.

В този момент, сякаш за да опровергае думите му, каретата направи неочакван остър завой, който запрати Едуард към вратата и накара Никол да се вкопчи в една от кожените дръжки. Преди да имат време да се опомнят, последва друг остър завой, който събори проклинащия Едуард на пода, а Никол, здраво увиснала на дръжката, едва не тупна на пътеката. Виждайки, че братовчед й се опитва да запази равновесие, тя бързо се наведе и сграбчи бастуна. След миг той беше вече скрит в гънките на палтото й.

Последва заплашително изскърцване и колата внезапно спря, необичайно наклонена на една страна. Никол чу как кочияшът възбудено подвиква на коня. Едуард, запазил най-сетне равновесие, отвори вратата. Каретата беше така наклонена, че той трябваше да се изкатери, за да излезе навън. Стъпил най-сетне на здрава почва, той ядосано изкрещя:

— Какво става, по дяволите!

Никол внимателно се заслуша в гласовете отвън. Явно на пътя е имало неочаквано дълбока дупка и когато кочияшът е извил да я избегне, по невнимание е навлязъл в канавката. Едно от задните колела беше излязло от пътя и беше затънало дълбоко в калта.

Никол се усмихна. Нямаше и представа дали някой от Саксънови е тръгнал след тях, но всяко забавяне беше в нейна полза. Тя се надяваше, че помощта е на път, тъй като Галина навярно се е прибрала в Кингс Роуд. Когато се разкрие, че лорд Саксън е жив и здрав, ще се вдигне олелия и някой — сърцето й лудо подскочи в гърдите при мисълта за мургавото, гневно лице на Кристофър — някой със сигурност ще се сети какво се е случило.

Докато мъжете се опитваха да измъкнат затъналата кола, настроението й се повиши. Тя хвърли поглед на озарения от луната пейзаж и горещо пожела вратата й да не беше затисната. Може би, мислеше с надежда тя, ще бъдат принудени да останат тук цяла нощ. И това ако не е подходящ край за подлия план на Едуард! Но надеждата й бе покосена. В следващия момент каретата се килна рязко, колелото се завъртя бясно и за секунда изскочи от калта.

Сърцето на Никол замръзна. Но в следващия миг тя успокоително напипа скрития бастун.

Миг по-късно спътникът й се качи обратно в каретата и раздразнено промърмори:

— Тези некадърни глупаци! Човек би си помислил, че за парите, които им плащам, ще знаят как да карат.

Никол не отвърна. Сърцето й лудо биеше. Трябваше да действа сега, докато той беше все още развълнуван. С блеснали от решителност очи тя бързо се изви, стиснала безпогрешно шпагата в ръка. Той се озова притиснат от голото шейсетсантиметрово острие. Инстинктивно се отдръпна назад, а Никол му заповяда с измамна кротост в гласа:

— Не мърдайте, Едуард. Не ме стряскайте, че мога без да искам да ви пронижа.

Едуард замръзна, приковал поглед в острието. Никол мъдро беше насочила шпагата в лицето, защото знаеше, че той би сторил почти всичко, за да предпази от обезобразяване красивите си черти.

Без да си дава труд да скрие обзелото я отвращение, тя нареди:

— Наредете на кочияша си да обърне колата. Връщаме се в Брайтън.

Едуард беше толкова потресен при мисълта, че рухват всичките му мечти, че забрави за лицето си. Той се изправи рязко, но острието веднага го одраска по скулата.

— Дявол ви взел, Никол! — извика злобно той.

Присвила очи, с изпънати в презрителна усмивка устни, тя произнесе с равен глас:

— А вие бъдете проклет за това, което се опитахте да ми сторите! Сега наредете тази карета да бъде обърната или ще ви оставя белег за цял живот! Веднага!

Едуард се подчини неохотно и почука по стената. Колата спря и миг по-късно той злобно процеди, че тръгват обратно към Брайтън.

Колата изви и Никол облекчено въздъхна, когато конете запрепускаха към Брайтън. Тя не сваляше поглед от Едуард. Съзнаваше, че сега той е много по-опасен от всеки друг път. Инстинктивно стисна по-здраво бастуна. Щеше да го убие, преди да попадне отново в ръцете му.

Нямаше и представа колко е часът, нито колко дълго са пътували. Беше сигурна, че помощта вече е на път. Сега Кристофър или Робърт би трябвало да препускат след тях. Поне се молеше да е така.

Възвърнал част от увереността си, Едуард се отърси от обзелия го по-рано страх и скришом огледа Никол. Беше просто една крехка жена.

Никол, която през цялото време беше нащрек, усети момента, в който отношението на Едуард се промени. Тя го погледна смело. Красивото й лице с нищо не издаваше, че е отгатнала намеренията му. Когато Едуард се размърда тя произнесе равно:

— Едуард, на ваше място не бих се опитвала да сторя каквото и да е било. Не съм някоя пъзлива госпожичка, която припада при вида на кръв. Виждала съм кръв и преди, виждала съм и как умират хора. Мога да ви убия и ще го сторя, ако ме принудите… избирайте. Но имайте предвид, че си нямате работа с някоя истеричка, ако се наложи, ще ви пронижа без да ми мигне окото.

Едуард преглътна с мъка, изненадан от решителната нотка в гласа й. Замълча за миг, но положението му беше прекалено отчайващо, за да обръща внимание на заплахите й. Ако Никол успеше да му избяга, той не само нямаше да може да си изплати дълговете, но и скандалът от това неуспешно отвличане щеше окончателно да го разори. Това не беше невинна беля, за която можеше да намери оправдание, нито пък можеше да откупи свободата си. Щом стигнеха в Брайтън, той трябваше да посрещне последствията от своите действия. Обаче преди да стигнат до там, щеше да даде добър урок на тази глупава кучка.

След не повече от пет минути часът на Едуард настъпи. Колелото, което преди беше излязло от пътя, беше повредено. При един особено остър завой, то не издържа на натоварването и се разпадна с ужасно скърцане.

Навън цареше хаос. Конете риеха и се мъчеха да се освободят от юздите си. Колата беше клюмнала на една страна насред тесния път. Вътре Никол и Едуард се бяха вкопчили в смъртоносна битка за шпагата, като никой от тях не знаеше каква е причината за неочакваното спиране. При първия трясък Едуард се нахвърли върху Никол, а Никол се бореше като хванат в клопка звяр.

Тя се извиваше в смъртоносната му хватка. Тялото му лежеше с цялата си тежест върху нейното, като я приковаваше към седалката. Тя потръпна от отвращение, когато усети горещия му дъх в лицето си. Едуард беше сграбчил и двете й ръце и стискаше с цяла сила китката, която държеше шпагата. Никол пренебрегна изгарящата болка, която се разля по ръката й. Ритна със злоба Едуард в слабините. Той извика от болка.

Усетила как стягането около ръката й се поразхлаби, Никол със бързината на нападаща змия, бързо заби меча в рамото му. Той падна назад, като с една ръка се държеше за слабините, а с другата за рамото. Като видя няколкото кървави петна на палтото й, Едуард притвори очи и промълви:

— Умирам. Зная си. Вие ме убихте, братовчедке!

— Едва ли — отвърна сухо Никол. — Вие сте просто ранен, братовчеде и то не фатално. Мога да ви уверя в това. Предупредих ви, можете да вините само себе си. Радвайте се, че не ви убих… защото и това ми мина през ума.

Вниманието й беше привлечено от внезапното дрънчене на приближаваща кола. Отне й само секунда да разпознае в мрака тревожния глас на Робърт. Като измери презрително с поглед Едуард, хвърли шпагата, отвори вратата и грациозно скочи от колата.

— Робърт! Спри! Аз съм, Никол! — извика почти гордо тя, щастлива, че помощта пристига толкова скоро. Не би било приятно да остане през цялата нощ в компанията на ранения, мрънкащ Едуард.

Робърт присви очи в сребристата нощ и възкликна:

— Боже господи, това наистина си ти! Мислех, че ще ви настигна най-рано след час!

Никол нервно се изсмя:

— Имахме малко неприятности. — После облекчено въздъхна. — О, Робърт, толкова се радвам да те видя! Моля те, отведи ме у дома! Много ли се притесниха в Кингс Роуд?

Робърт понечи да отговори, но Галина, която беше седнала до него, не можеше да се сдържа повече и се спусна към господарката си.

— Мис Никол, бях толкова изплашена! Изтичах вкъщи веднага щом изчезнахте с господаря Едуард. Срещнах господаря Робърт в преддверието и научих, че лорд Саксън е жив. — Като погледна разтревожено Робърт, тя продължи: — Когато му казах какво се е случило, той веднага предположи, че господарят Едуард ви е отвлякъл, за да ви принуди да се омъжите за него и тръгнахме след вас. Даже никой не знае къде сме. Господарят Робърт каза, че нямаме време за губене и че ще е по-добре и аз да съм тук, когато ви намерим.

Никол дари разтревожената девойка с успокоителна усмивка:

— Добре си сторила, Галина. Хайде да тръгваме оттук и да си ходим у дома. Толкова съм уморена, изминалите няколко часа ми скъсаха нервите.

Робърт се вслуша в думите й. Слезе и й помогна да се качи в двуколката. Тя погледна за последен път повредената кола и потръпна. Цяло щастие беше, че вече е далеч от лапите на Едуард!

След като настани жените, Робърт намръщено се загледа в другата кола, но Никол го възпря:

— Не, Робърт. Не! Остави го на мира!

Тъй като Робърт я погледна недоверчиво и с учудване, тя убедително продължи:

— Тази нощ той не може да стори нищо повече. Раних го със собствената му шпага и утре ще имаме достатъчно време да предприемем нещо. Хайде да тръгваме. Заради мен, моля те!

— Скъпа моя, заради теб бих сторил всичко на този свят, но не мога да се примиря с мисълта, че ще се измъкне само с една рана.

— Така и ще стане, Робърт. Но нека да е утре. Става вече късно, а никой не знае къде се намирам. Сигурно всички са ужасно притеснени, така че моля те, отведи ме у дома.

Робърт беше извърнал лицето си настрани и тя не забеляза странната сянка, която пробяга през него. Той хвърли последен поглед на повредената карета на Едуард и каза:

— Добре, скъпа моя, щом така желаеш. Ние ще си поговорим по-късно с него. За това вече не можеш да ме спреш!

— Не бих и искала, Робърт. Не бих го сторила.

Без да възразява повече, Робърт бързо се качи в двуколката. Обърна конете и Никол отново пое обратно към Брайтън, този път в много по-приятна компания.

Никол грешеше в преценката си за състоянието на Едуард. Трябваше да усети, че той е изключително отчаян. Едуард беше разпознал гласа на Робърт Саксън и сграбчвайки шпагата се беше смъкнал от другата страна на колата. Да се изправи срещу един разярен и бесен Саксън не беше по силите му в момента. Имаше нужда от време, за да събере отново потъпканата си смелост. О, той щеше да се бие за Никол, но не тук, на главния път, пред четирима свидетели.

От скривалището си той с присвити очи следеше как Робърт извива колата си и тръгва по обратния път. Почувствал се вече в безопасност, той смело се измъкна иззад колата и като пренебрегна болката в рамото си и кървавите петна, които бяха избили на отлично скроеното му синьо сако, той нареди един от конете да бъде освободен от впряга. Щеше да отиде за помощ! Определено нямаше намерение да седи цяла нощ в студената неудобна кола и да ги чака да направят нещо.

Щеше да бъде трагедия, мислеше си гордо той, загадъчна трагедия. Синът на лорд Саксън, мис Никол Ашфорд и нейната прислужница убити на пътя за Брайтън от неизвестен убиец! Прекрасно! Разрешението на всичките му проблеми. И нито един свидетел. Как точно ще ги накара и тримата да му се подчинят безпрекословно и да му позволят да ги убие беше нещо, за което Едуард все още не се беше замислил.

Без да имат и най-малка представа за отчаяния преследвач, който беше само на няколко мили от тях, Робърт и неговите пътници пътуваха към Брайтън. Освен това Робърт, подобно на Едуард, имаше планове, които бяха съвсем различни от това, което беше казал.

Когато Робърт тръгна единствената му цел беше да освободи Никол от подлите намерения на Едуард. Но когато тя беше вече в безопасност, той реши да не я връща в Кингс Роуд. Щеше да я отведе в малката си къща край Ротингдийн. Там щеше да я увери в любовта си и да я накара да се омъжи за него.

Никол нямаше представа от плановете му, но се чувстваше притеснена от момента, в който разбра, че никой друг не знае какво се е случило. Отдавна беше минало времето, когато тя харесваше и уважаваше Робърт. Но все пак я беше спасил в много критичен момент и му беше благодарна за това.

Угризенията на съвестта й траяха не повече от половин час. Когато Робърт небрежно отби конете от главния път и зави наляво, тя попита остро:

— Къде отиваме? Брайтън е направо, ние се отклоняваме!

— Зная, скъпа моя, но си мислех, че бихме могли да се отбием вкъщи. Много по-близо е. Ти си замръзнала до кости и икономката ми ще ти приготви горещо вино — отговори спокойно той, като гледаше конете. — Ще се стоплиш пред камината, а аз веднага ще изпратя някой от слугите със съобщение за местонахождението ти. Както самата ти каза, всички навярно са си изкарали ума от притеснение къде се намираш. Когато съобщението пристигне при баща ми, не се съмнявам, че бързо ще дойдат. И вместо да се прибираш със студената, проветрива двуколка, ще пътуваш удобно, заобиколена от любящото ми семейство.

Това беше примамлива перспектива, но Никол погледна с недоверие на нея. А ако не пристигнеха за кратко време в къщата на Робърт, щеше да й стане съвсем ясно, че той не е искрен.

Едуард, замръзнал от студ, неудобно настанен върху коня, все още ги следваше упорито. Подсвирна изненадано, когато Робърт отби двуколката от главния път. Какво беше решил Саксън? Устните му се извиха в насмешлива усмивка и той тихо се изсмя. Може би прелъстяване? О, той ще брани правата на Никол. Каквито и причини да имаше Саксън да тръгне точно по този път, те прекрасно вършеха работа на Едуард. Безлюдния селски път по това време на нощта беше много по-подходящ за хладнокръвно убийство.

Той погали бастуна с шпагата и злобно ритна коня в слабините. Но конят му, обучен да бъде част от пощенски впряг, се възпротиви. Едуард се притесняваше, че ще изгуби напълно целта от погледа си.

Милите пробягваха край тях и стана очевидно, поне за Никол, че в едно отношение Робърт несъмнено беше я излъгал. Ако бяха продължили по главния път те вече щяха да са стигнали вкъщи. Тя започна да се притеснява все повече. Галина явно прочете мислите й, защото като малко дете мушна крехката си длан в ръката на Никол.

Робърт караше на юг към морето и Никол можеше да усети вкуса на соления морски въздух. Тя изви глава, за да го погледне и тихо попита:

— Всъщност къде се намира къщата ти?

Робърт й се усмихна чаровно.

— На не повече от миля от тук. Близо край морето. Нощем, лежейки в леглото, често слушам песента на вятъра. — После прошепна с ласкава нотка в гласа: — Майка ти казваше, че това е една от най-прекрасните къщи, които някога е виждала.

Никол почувства как стомахът й се присви от внезапното припомняне на тази грозна история. За щастие, след не повече от миля надолу по пътя, те най-сетне съзряха къщата на Робърт.