Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Луизиана (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lady Vixen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 88 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Шърли Бъзби. Червенокосата дева

ИК „Бард“, 1996

Редактор: Анахид Аждерян

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Анелия В.)

ТРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Никой не се съмняваше, че британците бяха решени да завладеят Ню Орлианс, да осъществят контрол над долното течение на Мисисипи. Дори и мирните преговори в Гент засилиха желанието на британците да отнемат града от американците. Лорд Ливърпул беше намекнал на херцог Уелингтън, че е много желателно американската война да се увенчае с брилянтен успех.

За щастие Андрю Джаксън не беше много наясно с британските претенции към Ню Орлианс и беше писал на полковник Батлър, че „ще има разбити носове“, преди да позволи да бъде превзет града. Джаксън направи опасното предположение, че ако има атака, то тя няма да е откъм брега, ще идва от Мобил, затова нареди мобилизация на сухопътните войски.

Джаксън действаше бързо. Нареди да му бъдат изпратени нови войскови части и амуниции. Затвори устието на залива Мобил, като изпрати още войски в Батън Руж. На седемнадесети ноември влезе с маршова стъпка в испанска Флорида, атакува Пенсакола, плени фортовете Сент Роуз и Сент Мишел. Английските гарнизони бяха принудени да се товарят на кораби и да бягат след превземането на форт Баранкас. Победата даде на американците едно удовлетворение, тъй като от дълго време не бяха принуждавали британци да се оттеглят. Почувствал, че е сторил най-доброто Джаксън потегли за Ню Орлианс и зачака евентуално нападение.

Когато дойде новината, че генералът е на път за Ню Орлианс, Кристофър седеше в библиотеката на Джейсън. Той отбеляза:

— Е, това вече е нещо! Може би сега съгражданите ни ще се отърсят от ужасната апатия.

Тъжно усмихнат Джейсън направи коментар:

— Така ли мислите? Заявявам ви, мон ами, имам своите съмнения. Представителите на закона са заети със самите себе си, съветът за обществена безопасност се кара със министерството на отбраната и, въпреки че Клейборн мобилизира милицията, заповедта беше игнорирана от някой, който не желае да служи. Ние сме в окаяно положение и се чудя дали дори такъв великолепен генерал като Джаксън може да промени нещата.

Имаше много истина в думите на Джейсън и Кристофър продължаваше да ги обмисля, когато половин час по-късно се присъединиха към дамите. Никол, която бързо усещаше настроението му му изпрати разтревожен поглед. Въпреки че й се усмихна, Кристофър не можа да я заблуди.

Визитата на семейство Саксън у семейство Савидж беше комбинация от удоволствие и работа. Кристофър и Джейсън се бяха оттеглили в библиотеката да обсъдят последните военни действия, докато Никол и Катрин се радваха на компанията си. Двете жени се бяха сприятелили бързо, защото бяха англичанки и защото бяха омъжени за изключително провокиращи и действени мъже. В началото Никол се притесняваше от Катрин, но скоро откри, че зад външния й вид на строга дама се крие живо чувство за хумор и шокиращо нестандартни идеи. Катрин караше Никол да се отпуска и често я разсмиваше с тактиките си, използвани да овладява властния й съпруг, когото явно обожаваше. Никол се наслаждаваше на факта, че Джейсън беше като глина в малките ръце на жена си и се чудеше дали и те с Кристофър щяха да имат подобни отношения.

След визитата у Савидж Никол и Кристофър седяха в една от по-малките и по-уютни стаи на дома си. Никол все още беше загрижена за Кристофър, затова попита направо:

— Какво толкова тревожно ти каза Джейсън?

Кристофър изненадано вдигна глава от листовете, които четеше.

— Нищо важно, сладка моя. Само някои политически новини, с които не е нужно да пълниш красивата си глава.

Изчерпала търпението си, Никол го изгледа мрачно и каза троснато:

— Не съм глупачка! Защо просто не споделиш с мене какво става?

Кристофър въздъхна, пленен от очарователната гледка, която представляваше тя. Какво да й каже? Нямаше намерение да се отнася с нея като дете и не я обвиняваше, че беше ядосана. Не искаше да говори с нея на тази тема по две причини. Първата беше, че не й се доверяваше. Втората причина беше, че просто не искаше да я тревожи. Той предпочиташе да я заведе в Тибодю Хауз, докато премине опасността. Но знаеше, че Никол щеше да пожелае да остане и той нямаше да може да я спре.

Кристофър се усмихна, стана от стола си и лениво се придвижи до канапето, на което седеше тя.

— Успокой се лудетино — каза той, като се настани до нея и обгърна раменете й. — Съжалявам, ако си мислиш, че се отнасям с тебе като с глупаче, но просто не знаех, че те интересува разговора ни с Джейсън.

Малко засрамена от бързото си избухване тя каза тихо:

— Не искам да бъда съпруга, която си вре носа навсякъде, но ме интересува защо този разговор те обезпокои. Толкова ли е лошо, че се интересувам от тебе? Ти какво би сторил на мое място?

Хванат на тясно и напомняйки си, че скоро всичко щяха да узнаят за това, той й разказа за пристигането на генерала, за предстоящата атака над града. Облегнала глава на рамото му Никол тихо попита:

— Ще участваш ли в сраженията?

Кристофър въздъхна и нежно погали тъмно-огнената коса.

— Да, боя се, че ще участвам — призна той. — Не очакваш да стоя със скръстени ръце, нали?

Тя вдигна поглед към него със заседнала буца в гърлото.

— Ще внимаваш ли?

Галейки бузата й, той прошепна:

— Нима мислиш, че ще рискувам, щом ме очаква такава прекрасна съпруга? — После устата му улови нейната за нежна целувка. Но мекото й тяло беше толкова близо до неговото, че не можа да се удържи. Устните му се втвърдиха от желание и ръцете му нетърпеливо затърсиха копчетата на роклята й.

Никол отвърна както винаги на любовта му, но наясно къде се намираха, тя прошепна до устните му:

— А Сандерсън?

С блеснали от страст очи той обеща с плътен глас:

— Ще счупя врата на всеки, който посмее да отвори тази врата!

Тя тихо се засмя и без да мисли повече се отдаде на желаещото я тяло на Кристофър.

 

 

На втори декември в Ню Орлианс пристигна генерал Джаксън и населението се пораздвижи. Апатията изчезна, въпреки че креолите все още не схващаха, че ще се наложи да се защитават. Генералът направи преглед на батальона на града и остана много недоволен от жалката войскова единица.

Кристофър също гледаше тези далеч недостатъчни войни и още веднъж реши да предложи услугите на Лафит.

В първия момент Джейсън беше доста скептично настроен.

— Вижте, знам, че се нуждаем от тези мъже, но какво ви кара да мислите, че Клейборн и Джаксън ще се съгласят?

— Ще се съгласят, защото не желаят Ню Орлианс да попадне в ръцете на британците — каза малко разгорещено Кристофър.

— Много добре — каза Джейсън. — Ще говоря с генерала. Но защо не отидете първо при Лафит?

Кристофър направи тъкмо това отправи се към хижата на Лафит в укрепленията.

— Влизай, мон ами, чудех се кога ще дойдеш да ме видиш отново — весело извика Лафит.

Кристофър се отпусна на един стол и каза:

— Предполагам, че знаеш защо съм дошъл?

— Нека кажем, че се надявам да знам защо си дошъл. Американците имат нужда от мен, така ли?

— Да, дяволите да го вземат! — Забравил всички предпазливи аргументи, с които да убеди Лафит, той настоя: — Ще се присъединиш ли към нас?

Лафит призна с подигравателно вдигнати вежди:

— Но, разбира се! Съмняваше ли се?

Кристофър го изгледа с присвити очи.

— Каква е цената ти? Със сигурност не се ръководиш от чисто благородни цели?

— О, разбира се, че си прав, мон ами — имам цена. — Станал изведнъж сериозен, Лафит каза: — Искам да освободят хората ми, да ми върнат стоките и не желая Клейборн да ми се бърка в работите.

— Нищо не мога да ти гарантирам — призна Кристофър. — Това, което се надявам да направя е да те срещна с генерал Джаксън и сами да си уредите нещата.

Лафит кимна.

— Това е предостатъчно. Чувал съм, че Джаксън не е неразумен мъж… нито пък е в положение да претендира откъде да идват амунициите и въоръжените му хора.

Кристофър се съгласи и след като се увери, че Лафит ще се срещне с генерала си тръгна.

В града започна трескава подготовка за битка. Генералът нареди да се прочистят блатата с брадви. Тъй като Кристофър познаваше тези места, по препоръка на Клейборн бе назначен да отговаря за тази армия от мъже. Работеха здраво и Кристофър беше доволен, че се полагат усилия за защитата на града. Всеки беше зает с нещо. Изграждаха се укрепления, събаряха ненужни, стари сгради. Най-после бяха преценили реалната опасност.

В града Никол наблюдаваше дейността с нарастващо смайване и неудобство. Отчаяно жадуваше Кристофър и се безпокоеше за него. Проклинаше се за глупостта си, знаейки, че той е доволен да се включи в отбраната на града. Предположи, че собственото й бездействие я кара да се тревожи и си призна, че завижда на заетостта му.

Самият Кристофър се върна в града през втората седмица на декември, изморен и раздразнен. Духът му се успокои обаче, като узна от Джейсън, че генералът се е съгласил да се срещне с Лафит. На срещата беше се стигнало до споразумение и беше решено Лафит и хората му да се бият на тяхна страна. Сега определено можеше да бъде спокоен. Оставаше му само да чака нападението.

Никол намираше чакането изтощително. Искаше й се да има малко от бодрия дух на съпруга си.

Дойде новината, че британците се канят да атакуват откъм езерото Борне. Гражданите бяха смаяни и обхванати от паника. Джаксън свика съвещание, на което Кристофър, разбира се присъстваше. Същия ден Никол беше на проба при мадам Колет, недалеч от сградата, в която се съвещаваха. Уговориха се да се срещнат с Кристофър там, след като приключи съвета.

Разговорите продължиха по-дълго, отколкото и двамата бяха очаквали и Никол, изтощена от чакане каза на мадам Колет да информира съпруга й, че си е отишла у дома. Обвита в пелерината си и придружавана от Наоми, тя излезе от шивашкото ателие и случайно се блъсна в спретнато облечен, млад мъж.

Усмихната, тя се дръпна назад и възкликна:

— Извинете ме! Ужасно съжалявам, но не ви видях. — В следващия миг лицето й побеля като платно. Срещу нея стоеше Алън.

И двамата бяха замръзнали. Никой не каза нищо. Алън беше блед като самата нея. Никол несъзнателно постави ръка на гърдите му, като че ли искаше да се увери, че това не е привидение.

— Алън — прошепна тя накрая.

И Алън, след като се огледа наоколо сграбчи ръката й и каза настоятелно:

— Трябва да говоря с теб? Има ли някъде наоколо подходящо място?

Все още смаяна от неочакваната среща и разбирайки какво означаваше това в навечерието на атаката на британците, тя бавно поклати глава. После, поглеждайки мадам Колет промърмори неохотно:

— Предполагам, че мадам би могла да ни предложи една от пробните си.

Не беше това, което искаше Алън, но щеше да свърши работа. И той като Никол беше изваден от равновесие и все още се бореше с шока, че я вижда в Ню Орлианс. Трябваше да я накара да мълчи поне докато се измъкнеше от града и докладваше на командващите офицери за изключително подготвената отбрана.

Алън не беше искал да го пращат да шпионира, но тъй като се оказа единствения, напълно запознат с местността, нямаше как да откаже. Допускаше, че може да бъде разпознат. Но реши, че никой няма да го заподозре. Не беше предвидил срещата си с Никол Ашфорд. Дяволски късмет, помисли си той, само още половин час и щеше да бъде в безопасност.

В същото време Кристофър се приближаваше към ателието на мадам Колет. Той направо се смая, когато видя жена си да разговаря с непознат, млад мъж. После, когато и двамата се обърнаха и влязоха при мадам Колет, очите му се присвиха невярващо. Алън Балард! Какво, за бога, правеше той в Ню Орлианс? На Кристофър му отне само секунда да разбере причината. Той стисна устни, докато се приближаваше до ателието на шивачката.

Собствената му съпруга да разговаря с един шпионин! От това, което виждаше му стана ясно, че не се срещаха за първи път. Може би тази малка кучка непрекъснато снабдяваше Балард с информация. Обхванат от бушуващ гняв Кристофър беше сляп за всичко друго, освен за факта, че Никол беше с Алън.

В първия момент си помисли да отиде да докладва, че при мадам Колет се намират двама британски шпиони. Нека Никол си плати за двойната игра. Но със сърцето си знаеше, че няма да го направи. Каквато и да беше, тя беше негова. Това го преряза като нож. Установи колко бързо се беше оплел в мрежите й. Беше започнал да вярва на демонстрираната й любов, да вярва, че тя е така различна от Анабел, както Робърт от Саймън.

Поколеба се само за миг пред вратата на модния салон. После взе твърдо решение. Никол трябва да бъде предпазена от собствената си измяна. Нямаше да позволи на такива като Балард да я въвличат в заговорите си. Алън щеше да умре, преди да е успял да злепостави Никол.

Кристофър влезе почти безгрижно, решил да се държи колкото е възможно по-естествено, докато стисне Алън за врата. Но плановете му претърпяха промяна. Сложила пръст на уста, мадам Колет го поведе настрани и му съобщи, че съпругата му се е срещнала с непознат млад мъж в предната пробна.

В този момент умът на Никол работеше трескаво. Нито за миг не се беше усъмнила в целта за посещението на Алън в града. Не можеш да му позволи да си отиде, не и когато се досещаше, че той разполага с информация, достатъчна да предизвика смъртта на съпруга й. Не можеше и да го предаде на властите. Твърде ясно си спомняше случая с акулата и знаеше, че няма да има покой, ако стане причина за смъртта на Алън. Трябваше да го принуди да остане в града до края на битката.

С трескаво блеснали очи тя забеляза тухлата за затопляне, която невинно си стоеше в единия ъгъл на пробната. Ако успееше да го удари и да го накара да изпадне в безсъзнание, можеше да го скрие някъде с помощта на мадам. След като информацията му вече нямаше да има стойност, щеше да го освободи.

Алън си мислеше почти същото, с тази разлика, че беше решил да надвие Никол и да я върже, след което бързо да избяга.

Кристофър си имаше собствен план. Трябваше да накара мадам да излезе от салона, докато накараше Алън да замлъкне и единственият начин беше да я изпрати за военните. Те щяха да намерят един мъртъв шпионин, който нямаше да може да обясни нищо.

Но нещата не се развиха според ничий план. Никол бе успяла да грабне тухлата и да я скрие под пелерината си, а Алън се канеше да нанесе страхотен удар върху красивата й глава, когато Кристофър, готов за убийство отвори с трясък вратата.

Алън се обърна по посока на шума и Никол, възползвала се от момента запрати тухлата по главата му. За нещастие не се беше прицелила добре и тухлата се стовари върху гърдите на съпруга й.

Алън изскочи от пробната и Никол изгуби само една ценна секунда да погледне съпруга си. Като разбра, че Кристофър изобщо нямаше да е от полза в момента, тя се втурна след Алън.

Той беше почти до изхода, когато Никол се хвърли отгоре му и псувайки той падна на земята.

За Кристофър, обаче това изглеждаше като бягство и на двамата, само дето тя се бе спънала и бе паднала, повличайки Алън след себе си. Без да губи време той скочи и докато Алън се опитваше да се отскубне от Никол, му нанесе доста силно кроше по бузата. Алън се свлече и доволната Никол го освободи от хватката си.

Кристофър се отпусна на колене, посягайки към гърлото на Алън. Мадам бе имала късмет да срещне двама от патрулиращите и в този момент влезе заедно с тях.

Кристофър се изправи на крака и глухо каза:

— Този човек е британски шпионин. Отведете го и информирайте генерала, че ще му докладвам по-късно.

Никол го наблюдаваше с натежало сърце. Все още не се досещаше какво си мисли той, но когато стоманените пръсти на Кристофър стиснаха ръката й, тя вдигна поглед и с изненада видя разочарованието, недоволството и яда му.

— Но аз… — безпомощно започна тя.

— Млъкни! Не казвай нищо повече, докато не се приберем у дома!

Тя беше безкрайно объркана и се опита да обясни, но той отново каза:

— Казах по-късно!

Докато стигнаха до Дофин Стрийт Никол беше вече побесняла от яд. Не беше възможно Кристофър да си мисли, че тя си е уговорила среща с Алън. Колко обидно и абсолютно смешно! Ако това беше цялото доверие, което й имаше, нямаше да се примири!

Малко по-късно, застанала в средата на спалнята си, тя се обърна с лице към него и настоя:

— Какво ти става? Не искаш ли да знаеш какво се случи?

Кристофър, стиснал чаша бренди в ръка, отговори остро:

— Не. Вече знам какво се е случило и не искам лъжите ти да развалят истината.

— Тогава ми го кажи. Може би има нещо, което не разбирам или не знам.

— В такъв случай, мадам, ще ти разкажа — започна хладно Кристофър. — Този следобед бях тръгнал да се срещна със скъпата си съпруга, когато за мое нещастие я видях да гали открито непознат мъж на улицата. После и двамата се скриха, като котки, направили си малко рандеву. И още повече, мъжът, когото жена ми с такова нетърпение срещаше се оказа английски шпионин. Кажи ми, даваше ли му информация? Затова ли толкова много се интересуваше от това, което правя?

Никол потръпна от погледа му. Това, което си мислеше за нея я караше да се чувства като болна. Тя каза уморено:

— Много добре. Щом вярваш на това, няма да се опитвам да променя мнението ти. Кажи, възнамеряваш ли да ме предадеш на властите? Искам да знам, за да опаковам някои неща.

Спокойното приемане на обвиненията му накара Кристофър да я погледне ядосано и смаяно. Не, нямаше да я предаде, но какво щеше да прави? И наистина ли вярваше на това, което й каза? Като се замисли, вече по-спокойно, разбра, че някои неща, случили се този следобед бяха доста странни. Например, лудостта на тази среща, при положение, че го очакваха всеки момент. И тухлата за затопляне, хвърлена по него. Никой не ги бе предупредил за нахлуването му, тогава какво правеше тя с нея? През ума му премина грозното подозрение, че Алън се е опитвал да прелъсти Никол и тя е защитавала честта си. И, ако беше така…

Кристофър преглътна с усилие, установил, че този път е прибързал с изводите си и е сгрешил. Колебливо каза:

— Никол, аз…

Но беше твърде късно. Наранена повече, отколкото смяташе за възможно, Никол го изгледа враждебно.

— Какво? Да не си се сетил за нови престъпления, които да добавиш към списъка?

— Не. Аз… — заекна той, почувствал с пълна сила огромната си грешка.

Никол го изгледа мрачно.

— Да не би да си размислил? — попита мило тя. След като Кристофър рязко кимна, тя застана пред него побесняла. — Добре, но, дяволите да го вземат, вече е твърде късно! Никога няма да те убедя, че не съм като майка си, нали? Ти си се лепнал за тази фикс идея! По-скоро бих успяла да обърна течението на реката, отколкото да се занимавам с такива като тебе! — Гласът й трепереше и в топазените очи бликнаха сълзи. — Махай се от стаята ми и стой надалече! Точно сега не мисля, че изобщо някога ще поискам да те видя отново.

Кристофър се опита да я докосне, но тя се дръпна ядосано и се хвърли по очи на леглото. Разхлипа се и успя да каже:

— Махай се! Остави ме сама!

Все още колебаейки се, но знаейки, че тя е прекалено много наранена и ядосана, за да го изслуша, Кристофър направи това, което тя искаше. Затвори тихо вратата след себе си.

Собствената му мъка беше почти непоносима. Знаеше, че с една единствена необмислена проява на ревност беше скъсал тънката нишка между тях. Но аз ще й обясня, помисли си той нещастно. Ще я накарам някак си да разбере и, ако имам късмет, тя ще ми прости.

Но през следващите дни Никол изобщо не даде признаци, че се кани да му прости. Държеше се с него хладно и той, напълно наясно с грешката, която бе направил, беше неспособен да спре разширяването на пропастта между тях. Беше ли това краят на крехкото им начало?

Като избягваше собствения си дом Кристофър прекарваше повечето от времето си в главната квартира на Джаксън. Той беше там, когато вратата се отвори и пратениците нахлуха с новината:

— Джентълмени, британците са тук. Ще се бием с тях тази нощ.