Шърли Бъзби
Червенокосата дева (38)

ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Те се ожениха на следващия ден, в сряда, в едно малко градче на около двайсет мили от Ню Орлианс. Венча ги един мирови съдия, а широко усмихнатият Хигинс стана свидетел. Жената на съдията, която присъства като втори свидетел по-късно сподели със съпруга си, че никога не бе виждала такава хубава двойка или, по-точно, двама души, които така очебийно да са влюбени един в друг.

Кристофър наистина не можеше да отдели очи от Никол, сякаш се страхуваше, че ще се изпари във въздуха. Никол от своя страна не си даваше труд да прикрие любовта, която струеше от изумрудените й очи. Искаше й се лорд и лейди Саксън да бяха там. Всъщност всичко, което действително имаше значение за нея, бе че Кристофър я обича, че я обича достатъчно силно, за да се ожени за нея.

Те тръгнаха обратно към Ню Орлианс, мълчаливо, под неспирния дъжд, който, въпреки нагретите тухли за краката и стабилната конструкция на елегантната карета на Кристофър, правеше пътешествието влажно и неудобно. Хигинс, демонстрирайки обичайния си такт, се беше жертвал и седна при кочияша.

Вътре в каретата цареше приятна тишина. Двамата за първи път от началото на връзката си, не се караха. Пред тях стояха още трудности, но с търпение, разбиране и любов биха могли да ги преодолеят.

Те пристигнаха на улица „Дофин“ на смрачаване и Кристофър набързо събра прислугата. Представи Никол като своя жена и тяхна господарка. По-късно поясни на Сандерсън, че би бил много доволен, ако се знае, че действителната венчавка се е състояла в Англия, а днешната церемония е била само потвърждение на обета им.

Лицето на Сандерсън се бе озарило от широка, белозъба усмивка и той бе отвърнал: — „Отлично ви разбирам, сър. Няма да има клюки. Ще се погрижа за това.“

С усмивка на уста, Кристофър го бе отпратил с небрежно махване с ръка. Сега положението на Никол като негова съпруга бе стабилно, а и Сандерсън щеше да се погрижи никой да не се осмели да задава неудобни въпроси.

Преди да остави всичко настрана и да обърне внимание на далеч по-приятни неща, той седна и написа две кратки бележки. Едната бе изпратена в дома на Джейсън Савидж. Представляваше кратко съобщение, че той и съпругата му Никол ще бъдат щастливи да вечерят с тях следващия ден.

Писането на второто писмо му отне малко повече време. Беше до лорд Саксън. Написа просто, че отново е в Ню Орлианс и Никол е с него — този път като негова съпруга. След любящо запитване за здравето на дядо си и това на лейди Саксън, Кристофър завърши с обещание, че идното лято ще се върнат отново в Англия. На следващия ден щеше да разбере дали някой от корабите се кани да премине през блокадата, за да може да изпрати писмото до дядо си. Погрижил се за най-неотложните си ангажименти, той вече можеше да се наслади на тишината в библиотеката. Настанен удобно в креслото си припомни, че вече е женен мъж.

С нежна, игрива усмивка, тръгна да открие това изкусително създание, което сега бе негова съпруга. Намери я седнала кротко в големия салон да разглежда разсеяно някакви модели за рокли.

Когато влезе, тя вдигна поглед и като се усмихна срамежливо, остави настрана журнала, който държеше:

— Свърши ли си работата?

— Да, приключих. Семейство Савидж са информирани и съм сигурен, че ще направят всичко възможно, за да пресекат всеки възможен проблем. Всъщност аз смятам, че проблеми няма да възникнат. В края на краищата ние се върнахме в Ню Орлианс едва преди три дни, а и ти не си имала никакви официални контакти. Съмнявам се, че някой, освен хората в този дом и семейство Савидж, въобще знае, че си тук.

Леко изненадана, тя запита със сериозно изражение:

— Защо си тъй загрижен за хорските приказки сега? Никога не си го правил.

Кристофър се усмихна.

— Никога не съм имал съпруга, за която да се тревожа, а и не искам да бъдеш прицел на клюкарите в града. Освен това голяма вина за това имам и аз.

Топла вълна на благодарност обля Никол. С игрива усмивка тя си припомни старата поговорка, че най-добрите съпрузи са разкаялите се грешници. От сърце се надяваше това да е самата истина.

Като видя усмивката й Кристофър промърмори:

— Какво забавно има? Това, че искам никои да не петни името ти?

— О, не! Просто се сетих за една поговорка за добрите съпрузи.

Кристофър седна до нея на дивана, взе едната й ръка и притисна дланта й към устните си.

— Мисля да се опитам, скъпа моя, наистина мисля да се опитам.

Останала без дъх, Никол не знаеше какво да каже. След миг Кристофър дяволито попита:

— Няма ли да кажеш същото? Че ще положиш усилия бракът ни да върви добре?

— О, разбира се, че искам. — Отвърна незабавно тя, като се наведе към него, а устните й несъзнателно зовяха. Неспособен да се овладее, Кристофър я привлече в силна прегръдка. Устните му потърсиха нейните. Никол щедро му отвърна. Огненото връхче на езика й се плъзна между устните му и с приглушен стон Кристофър отдели устни от нейните.

— Магьосница! — изрече той приглушено. — Не му е времето сега за това. Малко по-късно тази вечер ще видиш. Мога да ти кажа, че нямам намерение да спя сам в леглото си тази вечер, както снощи!

В изумрудените очи на Никол проблясна дяволита светлинка и тя промърмори:

— Защо? Никога преди не те е възпирала липсата на венчална халка.

Кристофър смръщи чело и бавно промълви:

— Признавам, че сам съм си виновен. Тъй като знаех, че днес ще се венчаем някак не исках споменът от вечерта преди сватбата да хвърли сянка върху първата брачна нощ. — После почти срамежливо добави. — Съвсем необичайна сантименталност от моя страна, любов моя, но така беше.

Никол внезапно осъзна, че колкото и невероятно да звучи, зад обичайната студенина, която всички виждаха у Кристофър Саксън, се крие едно романтично сърце. От устните й бликна щастлив смях.

— Кристофър! — изчурулика тя. — Остава да кажеш, че съжаляваш дето се държа толкова надменно с мен в началото.

Той я погледна насмешливо и се сопна:

— Не съжалявам за нищо, което съм ти сторил преди. Единственото, за което изпитвам съжаление в този момент е, че още в мига, в който те видях, не се досетих, че ти си моята съдба и не те заведох при първия свещеник да се венчаем! Щях да си спестя толкова терзания и болка!

Никол не можа да сдържи любопитството си и попита:

— И толкова ли измъчих сърчицето ти?

Кристофър нежно я повали на дивана, надвеси се над нея и приближил дъх до устните й, промълви:

— А ти как мислиш? Първо беше Алън, който ме караше да се въртя и подскачам в леглото, чудейки се дали в този миг не лежите прегърнати някъде. — Нежната, ласкава нотка в гласа му изчезна и той изрече със съвсем друг тон: — После отиде в Англия. Да, за бога, сърцето ми кървеше — от болка, ревност, ярост, омраза. Тъй много изстрадах, дяволче такова!

Лицето му бе придобило каменното изражение, което тъй често беше виждала преди. Погледът му внезапно стана студен и враждебен. Този път тя срещна този поглед без да трепне и пръстите й нежно се плъзнаха по очертанията на устните му.

— Не е имало защо, просто трябваше да ми покажеш по някакъв начин какво чувстваш.

Той се опита да се отдръпне, но Никол обви ръце около врата му:

— Чуй ме, глупчо такъв! — прошепна тя в ухото му. — Никога не е съществувал някой друг за мен, освен теб! Но как можех да ти го кажа? Единствения път, когато се опитах да го сторя, ти запрати думите ми обратно в лицето ми. Бях сигурна, че не изпитваш нищо към мен. — Устните й се извиха в иронична усмивка и тя добави: — Освен известна доза животинска страст.

Сега беше ред на Кристофър да се нацупи:

— Наистина изпитвах голяма доза страст към теб, скъпа моя! Не го отричам. Никога преди това не бях изпитвал желание някоя жена да бъде само моя. Никога не бях чувствал нужда да защитавам жена или да се грижа за сигурността на бъдещето й. Никога преди не бях изпитвал такова разрушително чувство като ревността. Бях в състояние да убия Робърт и всички останали, просто заради това, че те гледат. — Лицето му отново доби каменно изражение и той добави: — Както да убия и теб, когато открих, че в онази последна нощ в Англия си с него!

Погледът на Никол пробягна по лицето му и тя предпазливо изрече:

— Робърт не означаваше нищо друго, освен добър приятел за мен, Кристофър. По-късно, когато узнах какво ти е сторил, го намразих.

Лицето на Кристофър не се промени. Той с нищо не показа, че вярва на думите й и сърцето на Никол се сви от болка. Толкова неизречени неща ги деляха, а той желаеше да говори за миналото. Като потвърждение на думите й, той подхвърли:

— Стига за това. Сандерсън всеки момент ще дойде да ни съобщи, че вечерята е готова. Искаш ли чаша шери или да ти налея нещо по-силно?

Тя неохотно се включи в тона му. Усмихна се с престорена лъчезарност и отбеляза, че би предпочела шери. Гледаше високото, слабо тяло, докато той с гръб към нея си сипа малко бренди. Наля чаша леко златисто шери и за нея. Беше толкова красив, бе й толкова скъп, но тя знаеше, че не могат да забравят миналото. Макар че Кристофър й бе признал любовта си и тя му беше повярвала, знаеше че не беше искал да я обича и че все още изпитва известно подозрение и съмнение по отношение на нея. Чувства, които биха могли да разрушат крехкото начало на пътя по който бяха поели. Дори не бе сигурна дали беше повярвал в думите й, че го обича. Снощи, когато тя изля чувствата си, в очите му проблесна искрица цинизъм. А днес, въпреки че се венчаха и въпреки начина, по който я гледаше, в маниерите му имаше враждебност. Потръпвайки тъжно, тя се чудеше дали той вече не съжалява не само за това, което бе признал предната нощ, а и за тяхната женитба.

Тази мисъл се въртеше в ума й през цялото време на вечерята. Никол справедливо одобри вкусните ястия, които й бяха сервирани. Като дъвчеше последната хапка от пухкавото бадемово суфле, тя се закле пред себе си, че Кристофър ще трябва да посрещне не само истината за собствената й майка, а и тази за Робърт. Защото докато не го стори, те не биха могли да имат тази любов и този брак, които тя би искала — и които бе решена да имат. Бе казал, че не иска духове в сватбеното си легло, е, добре, тя също не би искала!

С решителен блясък в изумрудените очи, тя влезе в главния салон. Надяваше се Кристофър да дойде скоро. Когато след час той все още не се беше появил, тя извика един слуга, за да го попита къде е. Бе леко притеснена от краткото му съобщение, че господарят е излязъл. Раздвоена между желанието да избухне в смях или в гняв, Никол прекара останалата част от вечерта сама. Съвсем естествено се чудеше къде е отишъл мъжът, за когото току-що се беше омъжила.

До десет часа Кристофър все още не се беше появил и тя се качи в стаята си. Мисълта че сега, когато вече бе негова съпруга, той не я иска, че е обречена на безкрайни самотни вечери я потисна. Здравият разум й подсказа, че това е глупаво.

През деня бяха сменили стаята й. Дрехите и личните й вещи, които в момента имаше, бяха преместени в елегантен апартамент, свързан с покоите на Кристофър. При други обстоятелства щеше да се наслаждава на просторните стаи, на дебелия червен килим, на лъскавите бледожълти стени, на пищните кадифени завеси в сапфиреносиньо, но тази вечер това не я интересуваше. Дори топлината на огъня, който трепкаше в лъскавата маслиненочерна камина, не успя да сгрее студенината, която пълзеше по вените й. Тя освободи Наоми почти веднага и, като дори не погледна финото бельо от ефирна кехлибарена коприна, положено изкусително върху сапфирената кадифена покривка тя с горчивина се втренчи в масивната двукрила дъбова врата, отделяща покоите й от тези на Кристофър.

Как се осмелява да ме остави така, питаше се тя с растяща болка. После в съзнанието й се прокрадна мисълта, че щом я обича, не бива да се тревожи затова? Ядоса се на себе си, че е така прибързана в преценките си и с решителна крачка се отправи към леглото. Кристофър е имал основателна причина да излезе. Щеше да й я каже още щом се върне. Здраво се вкопчи в тази мисъл и си наложи да се приготви за сън. Нямаше да го посрещне с гняв и обвинения, поне докато не му даде шанса да погаси съмненията й.

Почти безгрижно тя съблече роклята си и облече кехлибареното бельо. Тя седна на килимчето пред камината и започна да се разресва с рогова четка. Пламъците в камината заиграха в гъстите й, дълги коси, оживиха ги с игрив блясък, превърнаха ги във бурно море.

Така я завари Кристофър, когато няколко минути по-късно тихо открехна облицованата врата. Никол бе окъпана в златиста светлина. Огънят трепкаше по тялото и косите й, позлатяваше кожата й. Кехлибареното бельо искреше като утринна зора, а косите й пламтяха като огнен венец. Дъхът му секна при непринудено чувствената гледка. На светлината на огъня бельото показваше стройното й тяло толкова, колкото и го прикриваше.

Той издаде някакъв звук, който никога по-късно не можа да си припомни. Дали прошепна името й или вратата изщрака при затварянето си… Никол се извърна бавно и го погледна. Ослепителната й усмивка го накара да се почувства странно замаян.

Прекоси стаята за миг и като коленичи на едно коляно, протегна ръка към катраненочерните лъскави коси. С необичайно вълнение в гласа прошепна:

— За бога, толкова си красива! Приличаш ми на езическа богиня! Господи, колко си омайна!

Топлината и нескритата нежност в очите на Кристофър заличиха всичките й съмнения. И тъй като отново е край нея, ръката му нежно милваше косите й, а устните му бяха на един дъх разстояние, тя събра сили да го подпита дяволито:

— Затова ли излезе и ме остави сама цяла вечер? Защото съм тъй омайна?

Веселост проблясна в златистите очи и той рече с насмешка:

— Магьосница! И то хаплива при това! — После седна на един стол край огъня и извади от сакото си тясна правоъгълна кутийка. Подаде я на Никол и свенливо промълви: — Не съм забравил сватбения ти подарък. Всяка булка, дори и тъй набързо венчана като теб, заслужава нещо от човека, за когото се омъжва. Спомен от сватбата. За нещастие не бях помислил за това до вечерята днес. Хукнах да търся златар. Нямаш представа с какво усилие открих тази дрънкулка. Надявам се, че ще ти хареса.

Когато с треперещи ръце Никол отвори кутийката, остана изумена от великолепната огърлица и обеци, които бяха положени в нея. В центъра на златната верижка имаше топаз, шлифован във формата на круша, обграден от бляскави жълти диаманти. Обеците бяха изработени от по-дребни камъни, които щяха да танцуват по страните й, когато ги сложеше.

— Кристофър! — Пое си най-сетне дъх тя. — Това със сигурност е най-красивото нещо, което някога съм виждала.

— М-м, търсих ти рядък камък, но когато видях тези, толкова ми напомниха за блясъка на твоите очи, разбрах, че трябва да ги взема. — Той произнесе тези думи меко, едва ли не на себе си, но Никол го чу. Като остави кутията настрани, се хвърли на врата му.

— Обичам те — каза пламенно тя. — Мисля, че винаги съм те обичала, дори когато бях дете, а ти се държеше тъй грубо с мен. И ще те обичам до последния си дъх.

Кристофър я притисна към себе си, а устните му инстинктивно потърсиха нейните. Тя бе тъй топла и тръпнеща в прегръдките му, както никога преди. Това му подейства като най-разпалващото вино. С приглушен стон, той нежно я положи да легне край огъня. После изпъна стегнатото си тяло до нея. И като човек, който се наслаждава на вкуса на рая, устните му нежно се плъзнаха по нейните, езикът му погали жадно устните й, преди да ги разтвори и да навлезе вътре, да изследва, да докосва, да възпламенява.

С разтреперани ръце Никол смъкна сакото му, после шалчето и уверено разкопча ризата му. Пръстите й сякаш бяха от нажежено желязо, галеха стегнатите гърди, широкия гръб. Панталоните я затрудниха. Пръстите й се оплетоха във връзките и с приглушен смях Кристофър се претърколи. Стана и свали останалата част от облеклото си. После легна гол край нея и насмешливо подхвърли:

— Виждам, че не си събличала много мъже, любов моя.

Думите бяха изречени през смях, но жегнаха Никол. Седна и като отметна от лицето си водопада от разпилени коси, тя твърдо изрече:

— Никога не съм събличала мъж.

Насмешливият блясък изчезна от златистите очи и сякаш подтикван от някаква сила, той остро попита:

— Дори и Робърт?

Никол въздъхна дълбоко и изрече с равен глас:

— Дори и Робърт.

Но той не й повярва напълно. Тя видя как стисна зъби и слаба искрица неверие за миг проблесна в дълбините на очите му. Отчаяна, тя сграбчи раменете му и нетърпеливо го разтърси.

— Кристофър, чуй ме. — Гласът й придоби остра нотка. — Защо ме заклеймяваш преди дори да си чул какво се случи през онази нощ? Никога не сме говорили за това, никога не си ми разказвал как си открил труповете на Робърт и Едуард, нито си ме питал как съм се озовала в къщата на Робърт. — Очите й блестяха от растящия гняв и болка и тя изрече с горчивина: — Как е възможно да твърдиш, че ме обичаш, като ми нямаш доверие? Вярваш ли ми?

Лицето на Кристофър бе безизразно и с ужасяваща преднамереност в движенията, той свали ръцете й от раменете си и каза:

— Много добре, кажи ми какво се случи.

— Да те вземат дяволите! — извика ядно Никол. — Няма! Не и докато си решен да срещаш с предубеждение всяка моя дума! А това е точно така! Много добре познавам това изражение на лицето ти. Вече си решил, че ще те излъжа — забивайки по-дълбоко ножа в сърцето си, тя добави с мек тон, — че съм дъщеря на майка си.

Тези думи сякаш накараха Кристофър да подскочи. Лицето му се сви от болка и с нервен жест, той прокара ръка през черните си коси.

— Не зная вече на какво да вярвам — призна мрачно той. — Обичам те. Желая те. Но не мога да забравя, как някога майка ти едва не ме погуби, това, че ме държеше в прегръдките си и също ми шепнеше, че ме обича. — Той я погледна с неприязън и грубо изрече: — Тя ме научи как да правя любов, как да подлудя една жена, как да я накарам да се моли на един мъж и през цялото време повтаряше, че ме обича. — Той се изсмя дрезгаво. — А после, след като се е разделяла с мен, тя се е срещала с Робърт, разправяла му е същите лъжи, целувала го е със същата страст и плам, както мен, отдавала му се е със същата щедрост. И ти си нейна дъщеря. — Той попита хладно: — Кажи ми, Никол, ти на мое място не би ли се съмнявала поне малко?

Тя не можеше да го погледне, да види подозрението, омразата и горчивината, които знаеше, че са изписани на лицето му. Той я обичаше, но докато съществуваше миналото от паметта му, те не биха могли да намерят покой. Никол се втренчи замислено в огъня. Търсеше точните думи, с които да му отвърне. Чувстваше, че няма смисъл да продължава да твърди, че е невинна. Колкото й да го убеждаваше, че Робърт не е означавал нищо за нея, той нямаше да й повярва. Сравняваше я с Анабел. Трябваше да го убеди, че тя и Анабел са две съвсем различни жени, че тя е Никол. Никол с нейния избухлив и своенравен характер, Никол, която с желание му се отдаде, не Анабел, която го е излъгала, измамила и предала. Това сякаш бе непосилна задача и все пак, докато седеше там, вперила поглед в подскачащите пламъци, чувствайки едрото тяло на Кристофър до себе си, й хрумна една смътна идея. Пое си дълбоко дъх и предпазливо изрече:

— През цялото време ми напомняш за моята майка и това, което е сторила. И казваш, че съм нейна дъщеря. Съгласна съм — Анабел със всичките си пороци и суета беше моя майка. Не мога да сторя нищо срещу това, но след като ми е била майка, задължително ли е да бъда нейно точно копие? Някога давала ли съм ти доказателство, че не може да ми се вярва?

Кристофър се размърда неспокойно зад нея.

— Да — каза равно той. — Кодовите книги. Забрави ли за това?

Пръстите й се забиха в нежната плът на дланите и тя призна:

— Да. Бях забравила. — После го погледна гневно и разпалено каза: — Добре де, опитах се да ги взема, но не съм те предала. Кражбата на тези книги нямаше да ти навреди. Те дори не бяха твои, беше ги откраднал. — После искрено добави: — При същите обстоятелства бих направила същото. Те не ти принадлежаха, ние с Алън просто искахме да ги върнем на истинските им собственици. Освен това — добави тя с невинен тон, — исках да се върна при теб. Да попреча на всемогъщия капитан Сейбър.

С развеселена нотка в гласа, Кристофър изрече меко:

— И успя, малко дяволче такова! От Бермудите насам не правиш нищо друго, освен да ми се пречкаш.

В очите й проблеснаха гневни сълзи и тя се обърна към него:

— Не си позволявай да се смееш! Признах си защо съм се опитала да взема книгите и никога няма да стигна толкова далеч и да кажа, че съм сгрешила, но това не означава, че съм като майка си. — Тя отчаяно хвърли и последния си коз: — Ти казваш, че съм като нея, защото е моя майка, но кажи Робърт беше ли като дядо ти? Принципът е един и същ: каквато майката, такава и дъщерята; какъвто бащата, такъв и синът. Робърт беше ли точно копие на лорд Саксън?

— Разбира се, не! В никакъв случай! — Избухна гневно Кристофър. — Нямат нищо общо. Робърт беше подъл и егоист, а дядо ми е… — Кристофър внезапно замълча и изумено се втренчи в нея. Сключи челюсти и най-сетне промълви — Разбирам гледната ти точка.

Никол се усмихна мрачно:

— Разбираш я, но не си съгласен с мен?

Кристофър протегна нежно ръка и погали страната й:

— Не зная вече на какво да вярвам. Толкова време хранех тези чувства към теб, че явно не мога да се отърся от тях. Дай ми време, любов моя. Време да се разбера сам със себе си. Ще го направиш ли?

Това бе простичка молба, и ако все още вътрешно се колебаеше, любовта бе изписана на лицето му. Тя кимна безмълвно, знаейки, че времето е на нейна страна. Времето и любовта. Мисълта, че дори и да я смята за толкова покварена и подла като майка й и въпреки това я обича, обича я и се е оженил за нея, я изпълни със странно чувство на нежност. Може би, мислеше си тя, това е много по-голям израз на любов, отколкото безрезервното доверие.

Кристофър нежно я привлече към себе си и я попита:

— Кажи ми за последната нощ в Англия.

Тя започна колебливо, после гласът й стана по-уверен и разказа цялата история за това как са я похитили и измамили. Когато свърши да говори, настана продължителна тишина. И двамата бяха вперили поглед в огъня в камината, сякаш в трепкащите пламъци се криеше нужния отговор. Кристофър обви ръце около нея и прошепна в косата й:

— Вярвам ти, рисче. Тази история е прекалено смахната и невероятна, за да бъде измислена. Как ми се иска да съм бил аз този, който те е спасил, а не Робърт.

Тя се изви в прегръдката му и обърна лице.