Шърли Бъзби
Червенокосата дева (31)

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Сватбата на Лорд Саксън и госпожа Игълстоун беше обявена за един часа. Беше малка сватба. Летиция и Саймън бяха поканили само десетина гости. Всъщност, що се отнася до Саймън, той искаше да покани само Регина и Кристофър като свидетели и с това да приключи. Но Лейди Дарби изобщо не се съгласи.

Церемонията се извърши в най-красивия салон на Кавендиш Скуеър. Стаята беше красиво украсена с огромни сребърни вази с цветя. Стъклената врата беше широко отворена, за да разкрие прекрасна гледка: мраморната тераса бе покрита с широки цветни ленти, а под тях бяха подредени вази с цветя, различни по вид и форма те създаваха една неповторима атмосфера.

Церемонията бе кратка. Като наблюдаваше как Саймън почти с благоговение постави пръстена на ръката на Летиция, Никол усети спазъм в гърлото си и щеше да се разплаче като лейди Дарби, която подсмърчаше до нея.

Празненството беше великолепно. Вдигнаха се много тостове за здравето на младоженците и следобедът премина във вечер.

С напредването на вечерта Никол си мислеше, че би се почувствала безкрайно облекчена, ако някои от гостите си тръгнат. Единият бе Робърт, чието присъствие не можеше да търпи. Другият — Кристофър, който с подигравателната си усмивка я вбесяваше, а третият беше Едуард с неговите превзети маниери.

Кристофър можеше най-лесно да избегне, защото той изобщо не правеше опит да се доближи до нея. Но именно този красив, елегантен мъж привличаше вниманието й най-силно. Съвсем неволно и неподвластни на нейното желание, очите й непрекъснато търсеха Кристофър.

Робърт наблюдаваше Никол напрегнато. С нарастващо недоумение се опитваше да разгадае причините за студеното й поведение. Добре познаващ правилата на ухажването, той не правеше опити да й се натрапи. Смяташе, че това бе временен каприз или пък е малко притеснена от неговата настойчивост. Каквато и да беше причината, Робърт беше готов да чака, убеден че един ден Никол ще стане негова жена.

Едуард също бе забелязал хладното отношение на Никол към Робърт и си помисли, че шансовете му се увеличават, а това значеше край на финансовите му затруднения.

Жадуваща за спокойствие, Никол помоли стоящия до нея Едуард с мила усмивка:

— Едуард, би ли ми донесъл чаша лимонада, моля те? — Като играеше ролята си безупречно, той се отдалечи, а Никол, възползвайки се от отсъствието му, побърза да излезе в градината.

Като намери усамотено място зад един розов храст, тя седна, като се надяваше, че тук Едуард няма да може да я намери. Внезапно усети непреодолим копнеж по морето, по мекия плисък на вълните, по нежните кристалчета на пясъка и свежия мирис на море.

Гласът на Едуард развали очарованието. С въздишка тя отправи поглед към него, приближаващ се с чаша студена лимонада.

Той предложи невинно:

— Ще се поразходим ли братовчедке? Вечерта е толкова хубава!

Беше й на езика да му каже, че ако иска да се разхожда, може да го направи сам, но като си помисли, че вечерта наистина е прекрасна, а и така по-бързо щеше да минава времето, Никол се съгласи.

Следващите няколко минути те прекараха, разхождайки се из огряната от лунна светлина градина. Когато наближиха малкия бял павилион. Едуард отбеляза:

— Какво интересно хрумване от страна на лорд Саймън да направи павилион тук! Хайде да влезем!

Никол се почуди на този внезапен интерес, но се подчини. Тя скоро разбра, че Едуард изобщо не се интересува от павилиона. Щом влязоха, той силно я дръпна и притисна в прегръдките си.

— Да не си се побъркал! — изкрещя тя и го блъсна диво.

— Да, луд съм по теб, Никол! — отвърна Едуард и като я сграбчи здраво, разкъса роклята и. По-скоро ядосана, отколкото изплашена, тя се опита да се освободи от прегръдката му. Но Едуард бе по-силен, отколкото изглеждаше.

Косите, които само преди няколко часа бяха подредени изкусно сега се бяха разпилели в безпорядък по раменете й. Зелените очи хвърляха гневни отблясъци. Никол изкрещя:

— Пусни ме, проклет да си!

При вида на красивите й рамене и меката извивка на гърдите, Едуард бе обхванат от истинска страст. Устните му намериха нейните безпогрешно и Никол осъзна истинските му намерения. Това я изпълни с отвращение и ярост и тя отчаяно се опитваше да се освободи от него. Бурната съпротива на Никол още повече възбуди Едуард и той брутално я повали на земята.

В приглушената светлина на павилиона тя забеляза една полупразна бутилка от шампанско. В главата на Никол се роди план. Съпротивата й отслабна и тя се отпусна в ръцете на Едуард. След това бавно вдигна ръка и го погали. Хитростта й подейства. Прегръдката на Едуард се отхлаби. В този момент тя заби зъбите си във врата му, а коляното си между краката му.

Викът на Едуард болезнено проехтя в тишината на нощта. Никол скочи и грабна бутилката от шампанско. Като я разби във стената тя насочи назъбения край към Едуард и изръмжа заканително:

— Докосни ме още веднъж и ще превърна лицето ти в зловеща маска, с която ще плашиш хората до края на нещастния си живот!

Едуард я гледаше смазан. Той беше толкова шокиран от това, което се беше случило с него, че не можеше да повярва. Никол го гледаше с отвращение и с глас, пълен с омраза:

— Стегни се, глупако! Нали не съм те убила! — изкрещя му тя.

— Не, скъпа моя, не си. Но ако питаш мен, твоето нещастно братовчедче се чувства така, все едно си го сторила — отбеляза Кристофър, който стоеше подпрян на вратата.

Никол почувства облекчение, че именно Кристофър ги бе открил. Тя остави бутилката и каза:

— Моят братовчед е попрекалил с виното тази вечер. Защо не го изпратиш до каретата му, а аз ще се прибера в къщата.

Едуард като видя, че всичките му надежди рухват скочи на крака и с дрезгав глас каза:

— Но аз ще се оженя за нея! Ще се оженя за нея в момента, в който си извадя специалното разрешение. Никой никога няма да разбере какво се е случило тази вечер. Честта й ще бъде спасена!

— А твоето богатство подсигурено! — извика Никол сърдито. — Нямам никакво намерение да се омъжа за теб, Едуард.

Кристофър пристъпи по-навътре и като се приближи до Никол попита:

— Добре ли си, хлапе?

Като оправи една от разрошените си къдрици, Никол отвърна:

— Да, малко разчорлена и пораздърпана, но невредима.

— Защо не се върнеш в стаята си и не помолиш някоя от камериерките да ти помогне да се пооправиш. Аз ще се погрижа за господин Маркъм.

Като усети, че я третират като дете, очите на Никол заискряха от негодувание.

— Не ми нареждай какво да правя. Ако си спомняш добре аз бях тази, която го предложи!

— Така е. Защо не го направиш тогава или може би съм се объркал? Да не би да съм прекъснал скандал между влюбени?

Въпреки безгрижния маниер, с който бяха изречени думите, Никол разбра, че Кристофър е бесен. И опасен! Като се хвърли умолително към него, тя му каза:

— Братовчед ми се държа отвратително, но не ме нарани. Израснала съм с него, Кристофър, и знам как да се оправя с него.

Като разглеждаше внимателно пръстите на ръцете си, Кристофър попита безизразно:

— Да го убия ли?

Стресната Никол го погледна. Като преглътна тежко, каза:

— Не го наранявай, Кристофър. Той е глупак и аз не мога да го понасям, но не искам да пострада.

— Глупачка! Не разбираш ли, че ако се появи с тази история пред Саймън, докато мигнеш ще си вече омъжена за него?

Стресната от думите на Кристофър тя тихо каза:

— Никой друг не ни видя! Моля те, Кристофър, нека да се прибера в къщата и сама ще кажа на Саймън. Ако ти се погрижиш Едуард да…

— Саймън може и да ти повярва, но как ще затвориш устата на братовчед си? Как може да си сигурна, че името ти няма да се разнася по всяка кръчма из града? Че хората от твоя кръг няма да те отбягват? Не разбираш ли, че той може да те унищожи?

— А теб какво те интересува? — озъби му се тя.

Без да отвърне на предизвикателството й, Кристофър прокара ръка през гъстите си тъмни коси и каза:

— Прибирай се! Аз ще се погрижа за Едуард. Не се бой! Няма да го убия, само ще го сплаша.

Когато Кристофър се върна в павилиона Едуард до голяма степен се беше съвзел и седеше на една от пейките. Щом видя Кристофър той запелтечи:

— Знам, че това, което сторих е лошо, но Саксън, аз я обичам и ще се оженя за нея, повярвай ми!

— Не, няма, ако искаш да живееш! Ще забравиш всичко, което се случи тази вечер! По една или друга причина братовчедка ти ме помоли за снизхождение, но държа да знаеш, че ако не беше Никол ти щеше да си мъртъв! Затова дръж си устата затворена и се разкарай от тук! И, Маркъм, ако чуя една думичка само, един гадничък слух, пиши се умрял!

И понеже храбростта не беше сред най-забележителните му качества, Едуард побърза да се измъкне.

Кристофър остана в павилиона няколко минути след като Едуард си тръгна. Бореше се с неудържимото желание да го настигне и да му разбие физиономията. „Как смее да й посяга?“ — мислеше си той яростно. Картината на преплетените тела оживя в съзнанието му. И как Никол се бореше за честта си! Облегнат на вратата на павилиона Кристофър гледаше замислен към пътечката, по която Едуард бе изчезнал.

В това време Робърт и приятелят на лорд Линдли, лейтенант Дженингс Смайт се разхождаха по пътеката, водеща към павилиона. Те се приближиха бавно към Кристофър, който изобщо не ги усети. Профилът му, удължен от сенките на дърветата придаваше някак зловещо изражение на лицето му и когато го видя лейтенант Дженингс спря изумено. След като го гледа втренчено няколко мига Дженингс извика:

— Капитан Сейбър! Твоят братовчед е проклетият американски корсар!

Кристофър, който чу гласовете, но бе достатъчно далеч, за да разбере за какво става въпрос рязко се обърна. По дяволите! Беше си обещал да внимава, а ето, че се оказа лице в лице с Дженингс Смайт.

— Малко чист въздух, а? — обърна се любезно Кристофър към тях.

Обхванат от внезапна несигурност Дженингс промърмори неясни извинения.

Без да му остави време да потвърди подозренията си, Кристофър спомена нещо за времето и побърза да се отдалечи към къщата.

Намръщен той мислеше за Дженингс Смайт. Трябваше да измисли някакъв план в случай, че лейтенантът стане по-сигурен в съмненията си.

Робърт наблюдаваше с нескрит интерес сцената. Най-сетне се бе натъкнал на нещо, което можеше да компрометира Кристофър, а може би дори да го унищожи. Той запази мълчание, докато Кристофър не изчезна от погледа им. После попита лейтенант Смайт:

— Ти каза, че моят племенник е капитан Сейбър. Защо?

Мисълта, че капитан Сейбър и внукът на лорд Саксън са един и същи човек, се стори на Дженингс невероятно глупава и той каза:

— Вероятно съм се припознал. Беше игра на светлината. Когато го видях в анфас разбрах, че съм сбъркал.

Ако се отнасяше до някой друг, Робърт би приел обяснението на Дженингс Смайт за напълно правдоподобно. Но не и когато се отнасяше до Кристофър.

Робърт би се хванал за всяко нещо, което би злепоставяло Кристофър, та дори и лъжа. Когато си легна същата вечер, той за първи път от месеци заспа с усещането за победа.

Робърт дълго бе чакал този момент, затова знаеше, че може да изчака още малко. Далеч по-важно за него бе да си върне Никол. И да разбере какво се бе случило между тях, та не можеше да се наслаждава на прекрасната й усмивка. Кристофър можеше да почака!