Шърли Бъзби
Червенокосата дева (29)

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Никол побърза да напусне стаята, само и само да се спаси от натрапчивото присъствие на Кристофър Саксън. Като се разхожда известно време безцелно из покоите си, без да може да се освободи от спомена за изкривеното в подигравка лице на Кристофър, тя извика камериерката си, за да й помогне да се преоблече. Никол излезе, като каза, че отива на разходка в Хайд Парк. Както винаги, когато напускаше дома си, Никол винаги бе придружавана от някой от прислугата. Нещо, което тя намираше за доста глупаво и досадно. Придружителката обикновено беше Галина, чиято компания Никол понасяше благосклонно.

Галина вървеше плътно зад господарката си, докато Никол бродеше замислено по една от най-прекрасните алеи на парка, сляпа за красотата на нацъфтелите метличини и ароматните маргаритки.

Толкова много неща я дразнеха — това, че бе следена и придружавана навсякъде, невъзможността за усамотение, за това, че не можеше да избира сама приятелите си, че винаги трябваше да иска позволение, дори и за най-незначителни дреболии.

Потънала в мисли, тя продължи да върви, незабелязваща нито възхитените погледи на хората, които минаваха покрай нея, нито топлите лъчи на слънцето, което весело светеше отгоре.

Тя осъзна, че не би могла да продължава да живее по този начин. Никол все по-силно копнееше за свободата си, за възможността да бъде тя, да свали проклетата маска на мис Никол Ашфорд и да се превърне отново в Ник, тази Ник, която се обличаше по начина, по който тя избереше мила и любезна само с този, с когото тя пожелаеше. Единствената й мисъл беше как да избяга от този затвор.

Тъжно си даде сметка, че единствената й възможност за спасение е женитбата.

Тъжна усмивка се появи на устните й. Да се омъжи — но за кого? Единственият мъж, с когото би искала да живее бе Кристофър, но да мисли за брак с него беше невъзможно! Щеше й се да бе продължила да живее в онзи измислен свят на увлечението си по Робърт. Беше невъзможно! Сега тя наистина знаеше какво бе изпитвала към Робърт — увлечение. А женитбата с мъж, когото не обичаше беше немислима. Що се отнася до останалите й обожатели?! Едуард изобщо не влизаше в сметките, а компанията на лорд Линдли бе поносима, но само толкова. За другите не си струваше да мисли.

Може би в Брайтън щеше да се почувства по-добре? Но после въздъхна. Кого се мъчеше да убеждава. Та нали Кристофър щеше да бъде там, а докато Кристофър е наоколо, за нея нямаше да има покой.

Като реши, че се бяха отдалечили достатъчно от Кавендиш Скуеър, тя се обърна, за да каже на Галина, че е време да се връщат. Гласът на Робърт я спря:

— Мили боже, Никол, та това си ти! — Радостта в гласа му беше неподправена.

— Здравей, Робърт, как си днес? — отвърна весело Никол, давайки си сметка, че са за първи път сами, откакто Регина ги бе хванала да се целуват.

Робърт също бе наясно, затова без да се колебае я покани:

— Ела да се поразходим с двуколката. Слугинята може да те изчака при южната порта.

Никол охотно се съгласи. След минута, когато вече седеше до Робърт, тя каза:

— Знаеш ли, ако лейди Дарби беше тук, щеше да каже, че сме загубили благоприличие.

Странен пламък се появи в тези особени очи, носещи цвета на морето.

— И какво от това? Денят е прекрасен и ние сме заедно. Единствено това има значение.

Имаше време, в което тази откровеност би поласкала Никол, но не и тази сутрин. Като осъзна внезапно, че не бе постъпила по най-умния начин, Никол отговори:

— Да, денят е прекрасен и аз съм ти много благодарна, че ми предложи да ме повозиш.

Робърт усети резервираността в гласа й и първият му порив на радост се стопи:

— Значи ли това, че не ти е приятно с мен? — навъсено попита той.

Никол преглътна мъчително, като си даде сметка, че в миналото тя беше тази, която подведе Робърт. А сега трябваше да му обясни, че за нея той е само приятел и винаги ще си остане такъв.

Робърт усети, че е напрегната, но отдаде това на друга причина и преди тя да може да предложи смислен отговор на първият му въпрос той каза грубо:

— Значи е вярно! Ще се омъжваш за Кристофър!

Никол пребледня и едва успя да прошепне:

— Да се омъжа за Кристофър?

Като гледаше някъде в страни Робърт саркастично я попита:

— О, нима не са те информирали още? Моята скъпа леля се постара да разбера още в онази вечер във Вауксхол Гардънс!

В продължение на няколко секунди Никол стоя безмълвно, разкъсвана от вълната на дива ярост, която я заля и бледият пламък на надеждата. Яростно тя сграбчи ръката на Робърт и изкрещя в лицето му:

— Ти не знаеш какво говориш! Кристофър е последният човек, за когото ще се омъжа! Как се осмеляват да кажат подобно нещо!

Робърт й хвърли изпитателен поглед, но видимо успокоен от бурната й реакция, провлечено каза:

— Така значи! Ти не си знаела нищо, така ли!

С трепереща от гняв брадичка Никол каза:

— Нищо! Те трябва да са луди, за да си помислят подобно нещо… А Кристофър изобщо не се интересува от мен!

— О, не смятам така. Миналата вечер на бала у Алмак той изглеждаше доста заинтригуван.

Никол махна с ръка:

— Кристофър е способен да демонстрира което и да е чувство, стига да пожелае. Не се оставяй да те подведе!

— Много добре, но какво ще правиш? Женитбата е вече решен въпрос.

— Ще видим! — изръмжа Никол. — Откарай ме при Галина. Трябва да разбера незабавно какво се готви зад гърба ми! Твоята леля и баща ти ще трябва да ми обяснят, какви сметки са си правили, а аз ще имам удоволствието да ги разваля!

Никол крачеше устремено по улицата, въпреки молбите на Галина да не бърза толкова. Никога в живота си не беше изпитвала подобна ярост и щом се намери у дома, тя хвърли гневен поглед към Туикъм:

— Къде е лорд Саксън? Бих искала да го видя незабавно!

Леко стреснат от поведението на младата жена, Туикъм замърмори нещо неразбираемо и накрая каза:

— Лорд Саксън и госпожа Игълстоун отидоха на среща с епископа. — След това целият грейнал добави:

— Мис, в неделя е тяхната сватба!

В първия момент Никол дори не му повярва. След това гневът отстъпи място на радостната тръпка, която премина през тялото й.

Като в транс тя се изкачи в стаята си. Мисис, госпожа Игълстоун и лорд Саксън — женени. Беше трудно да повярва, че хора на тяхната възраст могат да се влюбят и оженят. Но колкото по-дълго мислеше за това, толкова по-естествено й се виждаше то. Какво по-разумно и нормално за лорд Саксън да превърне жената, която бе обичал цял живот, в своя съпруга? Поне тяхното бъдеще щеше да е щастливо. И мислейки за това, тя си спомни причината, поради която се бе прибрала така вбесена в къщи.

Яростта отново я завладя. Как се осмеляваха! И Кристофър! Нека само да й се покаже пред очите! Внезапно тя се изправи. Ако лорд Саксън и лейди Дарби не бяха в къщи и тя не можеше да разговаря с тях, то с Кристофър не бе така.

И след като веднъж бе решила, нищо не можеше да я спре.

Когато пристигна в дома на Кристофър, вратата й отвори изненадания Хигинс.

— Мис Никол, какво правите тук? Не трябва да идвате тук! И то съвсем сама! Никой ли не ви придружава?

Никол захвърли чантичката си върху претрупаното с вещи кожено кресло:

— Искам да видя Кристофър! И искам да го видя веднага! Искам да говоря с него по личен въпрос и ми писна да бъда ескортирана непрекъснато, където и да отида! Мога и сама да се движа из града и трябва да ти кажа, че се оправям страхотно! А сега, къде е Кристофър?

Напълно откровено Хигинс каза:

— Нямам представа! Тази сутрин излезе рано, като каза, че отива у дядо си. Каза, че няма да вечеря и ще се върне през нощта. Повече не знам!

Объркана, но все още ядосана, тя се обърна към Хигинс и с трептящ от гняв глас го попита:

— Какво знаеш за тази идиотщина, че Кристофър ще се жени за мен?

Кръглите очи на Хигинс заприличаха на две блестящи топчета от изненада, а по лицето му бе изписано безкрайно учудване:

— Вие с Кристофър ще се жените?

— Нищо подобно! Робърт Саксън ми каза тази сутрин, че се подготвя женитба между мен и Кристофър и аз съм тук, за да заявя, че при никакви обстоятелства не бих се омъжила за него! Е, знаеш ли нещо?

Хигинс бързо се съвзе и когато името на Робърт Саксън бе споменато, една дълбока бръчка проряза челото му:

— Робърт Саксън ли ви е разказал тази история?

Никол отвърна автоматично:

— Да, тази сутрин случайно го видях в Хайд Парк и той ми каза, че преди известно време лейди Дарби го е информирала за бъдещия ни брак.

Хигинс и отправи поглед, в който се четеше едновременно отвращение и разочарование:

— И вие му вярвате?

Пламъчето на съмнението проблесна в очите й. Никол вдигна поглед към Хигинс.

— Защо да не му вярвам? Защо би ме излъгал за подобно нещо!? Той е чичо на Кристофър, а не някаква хлевоуста клюкарка!

Очите на Хигинс я оглеждаха мълчаливо, но после усетил, че нещата вземат добър обрат, реши, че е време да осветли Никол по някои въпроси. Нямаше да му бъде леко да говори за майка й, но някои неща трябваше да бъдат изяснени. В крайна сметка Анабел беше мъртва от седем години, а Ник е била още дете, когато е загубила майка си и имаше право да знае.

Хигинс помоли Никол да седне, а самият той важно се настани срещу нея. Като се наведе към нея, той започна леко:

— Сега ще ти разкажа някои неща, които смятам, че не знаеш. Сигурно няма да ти харесат, но не бих те обвинил. Това се случи доста отдавна и след като чуеш тази история, може би вече няма да имаш толкова високо мнение за Робърт Саксън.

Никол скептично погледна към Хигинс, но въпреки всичко тя изпитваше уважение към него и му вярваше. Хигинс никога не я бе лъгал.

И така Никол чакаше да чуе онова, което Хигинс се готвеше да й разкаже. Но когато той спомена името на майка й, заедно с това на Робърт, Никол се изправи ужасена. Не искаше и не можеше да повярва, че мъжът, за когото смяташе да се омъжи е бил любовник на майка й.

Но трябваше. Това обясняваше отношението на Робърт към нея, странния блясък в очите му и страстта на горещата му целувка. Тя, Никол не беше любима, а само споменът на този мъж, споменът за нейната майка, майката, която той бе обичал…

Тя впи поглед в Хигинс и каза твърдо:

— Продължавай! Предполагам, че има още!

— Така е, Никол — каза тъжно Хигинс. Той прокара ръка през посивелите си коси и като замълча за момент и разказа останалата част от тази тъжна история. Разказа й за това как нейната майка бе прелъстила Кристофър и как двамата с Робърт го бяха използвали за прикритие.

Когато той завърши разказа си настъпи ужасяваща тишина. Неспособен да гледа нещастното лице на Никол, Хигинс неловко се изправи и започна да оправя разхвърляните по масата книжа. След известно време той й каза:

— Сама виждаш, че на Робърт Саксън не може да се вярва.

В гласа му нямаше нищо осъдително, нито назидателно, прокрадваше се само нотка на тъга и съжаление. Никол изгубена в лабиринта на собствените си кошмарни мисли почти не го чу. Опита се да заговори, но думите се бяха спрели в гърлото й. Преглътна с мъка, като се опита да прогони от съзнанието си всички онези чудовищни неща, които Хигинс й разказа. Тръпка на погнуса и отвращение разтърси тялото й при мисълта, че собствената й майка бе познала магията на красивото тяло на Кристофър, че собствената и майка му бе показала и го бе научила да използва силата на своята мъжественост. Устните и трепереха, когато отново се опита да проговори. Искаше да каже на Хигинс, че всичко това е лъжа, че не може да бъде вярно, че не е възможно да бъде истина. Напразно. Думите щяха да останат неизречени, защото Никол знаеше, че е истина. Нито една лъжа не би могла да бъде толкова чудовищна и отблъскваща.

С болезнен стон тя скри лице в шепите си, а Хигинс очевидно притеснен от начина, по който тя приемаше нещата, побърза да й налее чаша бренди.

— Виж, Ник, не бива да приемаш нещата по този начин. Това е стара история и няма за какво да се обвиняваш — поде Хигинс, съжалявайки, че изобщо бе подхванал това.

Като се насили да отпие глътка-две от брендито, Никол отвърна:

— Но Кристофър ме обвинява!

— Вероятно, но сега, след като знаеш истината, може би ще престанеш да смяташ Кристофър за толкова лош. И ако помислиш по-добре, Ник, ще видиш, че когато си искрена с Кристофър, той е също толкова искрен.

— Да не се опитваш да ни сватосаш, Хигинс?

— Е, трябва да призная, Ник, че сте доста симпатична двойка.

— Мисля, че малко прекаляваш, Хигинс. Ние с Кристофър изобщо не сме красива двойка. Вероятно си пил повечко от виното му. — И понеже той не отвърна, тя уморено продължи: — Няма значение. Е, не знам дали трябва да ти благодаря или да те проклинам за това, което ми каза. Мисля, че засега мога да ти благодаря. Твоят разказ обяснява доста неща, които преди изглеждаха нелогични. Сега разбирам защо на думите на Робърт не може да се вярва, но това, което той ми каза беше истина. Истината, такава каквато му е била поднесена и на него. Някой трябва да му е казал, че ще има сватба. — Никол се опита точно да си спомни думите на Робърт: „Лейди Дарби!“

Никол и Хигинс бяха твърде увлечени в разговор, за да обръщат внимание на това, което ставаше около тях. Когато вратата се отвори и в стаята влезе Кристофър, те и двамата се стреснаха.

Трудно беше да се каже кой от тримата бе по-удивен. Хигинс и Никол, разбира се не очакваха появата на Кристофър, а по неговото лице се четеше искрено учудване, че намира Никол в стаята си.

— Какво по дяволите правиш тук? — сърдито я попита той, като междувременно се оглеждаше за лейди Дарби или госпожа Игълстоун.

Никол облиза пресъхналите си устни, като отчаяно се опитваше да намери най-подходящите думи. Хигинс побърза да се извини с неотложно появил се ангажимент и напусна стаята. Никол и Кристофър останаха сами и той отново настойчиво я попита:

— Би ли ми обяснила какво правиш тук?

Никол отвърна:

— Тази сутрин говорих с Робърт и той ми каза, че се подготвя женитба между теб и мен.

Поразен Кристофър се втренчи в нея, като в главата му се въртеше вихрушка от разпилени мисли.

— Не ставай смешна! Такова нещо не съществува.

— Робърт каза, че лейди Дарби го е информирала за това, и че дори дядо ти е дал своето съгласие.

Като изкриви устни в подигравателна усмивка Кристофър отбеляза:

— В това вече определено се съмнявам. Саймън може да е доста своенравен, но той е човек със здрав разум. А само някой, който си е изгубил ума е способен да мисли за брак между нас!

Никол потисна изблика си на негодувание и каза:

— Може да е така, но Робърт беше убеден в думите на лейди Дарби.

— Защо не започнеш отначало и не ми кажеш всичко, което знаеш? Какво е казала Регина на Робърт?

Никол се поколеба, като внезапно почувства желание да преустанови този мъчителен разговор:

— Преди няколко седмици бяхме във Вауксхол Гардънс. Лейди Дарби имаше разговор с Робърт и тогава му е казала.

Като присви очи и скръсти ръце на гърдите си, той се втренчи в Никол и я попита рязко:

— Как мислиш, защо е направила това?

— Нямам представа!

Очевидно неудовлетворен от отговора й Кристофър се наведе към нея и като вдигна брадичката й, каза:

— Да не би защото не й е харесал начина по който ви е сварила?

Пламтящите бузи на Никол бяха очевиден отговор и той с отвращение я пусна. После продължи студено:

— Доколкото познавам Регина, ако вие с Робърт сте били недискретни, тя едва ли би се поколебала да излъже в подобна ситуация. Подозирам, че е казала първото, което й е дошло на ум. Затова моля те, забрави тази история и в бъдеще не обръщай внимание на клюки. Повярвай ми, ако исках да се оженя за теб, ти щеше да разбереш, но в момента нямам такова намерение.

Никол рязко се изправи. Тя стисна чантичката си толкова силно, че пръстите и побеляха.

— Не бих могла да ти опиша, колко съм ти благодарна! За мен е невероятно облекчение да разбера, че никога няма да бъда омъжена за мръсник като теб!

Като наблюдаваше пламъка в големите й очи и огнените отблясъци на яростта, лицето на Кристофър внезапно се промени и той каза тихо, почти заплашително:

— Казах, че в момента нямам намерение да се оженя за теб!

Гневът сграбчи Никол. Като забрави, че да се омъжи за Кристофър е това, за което копнееше с цялото си сърце, тя се нахвърли върху него.

— Подлец! Нима смяташ, че е достатъчно ти да промениш решението си, че аз нямам какво да кажа, така ли?

Снизходителна усмивка се появи на устните му. Той се отдели от мястото си и след миг Никол се намери в ръцете му. Когато устните му почти докоснаха нейните, той каза предизвикателно:

— Сигурен съм, че би казала много неща! Но има много ефикасни начини за разправа със своенравни млади дами, които не знаят кое е добро за тях.

Никол се опита да се отскубне, но това само стегна прегръдката му. После устните му се впиха в нейните, горещи и жадни, така отчаяно и настойчиво търсещи нейният отговор. Топлина покри тялото на Никол и тя усети, че отвръща на желанието му. Изстена, когато топлият му език разтърси сетивата й. Никол усещаше силата на мускулестото тяло, което трептеше притиснато силно към нейното, твърдостта на слабините му и бурните ласки на ръцете, които се бяха вкопчили в нея. Тя се бореше неистово с неудържимото желание да отвърне на ласките му, да му позволи да я сграбчи и отнесе на ръце в леглото, за да се наслади на екстаза, който предизвикваше у нея тялото на Кристофър.

Но в момента, в който ръцете й го обгърнаха диво в необуздан порив, в ума на Никол изникна ужасната история, която Хигинс й беше разказал. Споменът за това, как майка й се бе наслаждавала на същите тези ласки, накара Никол яростно да се изтръгне от прегръдката на Кристофър.

Той не се опита да я задържи. С присвити очи и учестен дъх, промълви студено:

— Ако Регина ви е сварила по този начин, не намирам нищо чудно в това, че е излъгала.

Никол гневно се извъртя към него.

— Робърт поне имаше уважението да не се натрапва!

— Натрапил!? Мила моя, не преигравай! Ти ме желаеш точно толкова, колкото и аз теб!

— Не съм дошла тук да се препирам с теб! — каза Никол сърдито. — Можеш да си мислиш каквото намериш за добре, но аз не изпитвам ни най-малко желание да бъда прелъстена. А ако беше поне малко джентълмен, никога нямаше да ме поставиш в това неудобно положение.

— Съгласен съм. Но ние и двамата вече се съгласихме с факта, че не съм джентълмен. Ти не би могла да имаш подобни претенции, защото поведението ти едва ли би могло да се нарече поведение на дама.

Внезапно отмаляла, Никол не пожела да продължи спора и тихо каза:

— Ето поне едно нещо, за което да сме единодушни. А сега, моля те, остави ме да си отида.

В продължение на една безкрайна минута Кристофър я гледа безмълвен, забелязал облака, помрачил красивите й очи.

— Ще повикам файтон и ще те изпратя до Кавендиш Скуеър. Ако имаме късмет никой няма да разбере, че си била тук. Какво каза, когато излезе?

— Нищо, просто излязох — отвърна Никол.

Те успяха да се върнат на Кавендиш Скуеър, без някой да разбере къде е била Никол. Объркан от необичайното й поведение, Кристофър каза:

— Защо имаш такава физиономия? Тя изобщо не ти отива.

— Щом не ти харесва, можеш да си вървиш! — сърдито му отвърна тя.

Устните му гневно се свиха, но вместо това попита:

— Къде са дядо ми и дамите?

И Никол внезапно си спомни за женитбата на лорд Саксън:

— О, Кристофър, забравих да ти кажа. Дядо ти ще се жени за госпожа Игълстоун тази неделя!

Кристофър изобщо не се изненада, както Никол предполагаше.

— Крайно време беше да го направят! — весело каза той.

— Ти си го очаквал? — изумено го попита Никол.

— Разбира се! Всеки, който ги познава знаеше, че е само въпрос на време Саймън да й направи предложение. И нямаше никакво съмнение, че госпожа Игълстоун ще го приеме. Беше очевидно дори и за мен!

— Е, щом това не представлява никакъв интерес за теб, бъди така добър, моля те, да не разваляш моята радост!

— Да я разваля ли, Никол? Смяташ ли, че някога съм развалил нещо?

— Винаги! И ти го знаеш много добре, Кристофър.

Кристофър замръзна, очите му я пронизваха. Въздухът в стаята се наелектризира от напрежението, което безумните думи на Никол създадоха. Ако можеше, тя би избягала, но беше тук и не можеше да се скрие от изумения поглед на Кристофър. Затова в пристъп на разкаяние тя извика, опитвайки се същевременно да се защити:

— Не искам вечно да завися от благоволението ти, особено откакто живея в къщата на дядо ти и ти дължа толкова много. Ще ми се да оставим миналото настрани и да се отнасяме един към друг с уважението и обичта на добри приятели.

— Добри приятели! Ние с теб никога няма да бъдем добри приятели! Ти нищо не ми дължиш, Ник! Запомни това! Сега, след като изрази благодарността си към мен и разбра, че няма да е необходимо да се омъжваш за мен, позволи ми да се оттегля. Предай моите благопожелания на бъдещите младоженци.

Той затръшна вратата на стаята, когато пред него се изправи Регина, току-що прибрала се в къщи.

— Кристофър, чу ли новината! Не е ли вълнуващо!

Кристофър сковано отвърна:

— Да, чух. Всъщност Никол ми каза преди малко.

Като пренебрегна факта, че Кристофър се канеше да си тръгва, Регина го помоли:

— Остани още малко, моля те! Имам толкова идеи за сватбата и бих искала да ги обсъдя с теб.

Почти грубо Кристофър и отвърна:

— Убеден съм, че Саймън сам може да се погрижи за сватбата си, а ако има нещо, с което ти да не можеш да се справиш, леличко, сигурен съм, че никой друг не би могъл. А сега би ли ме извинила?

Подразнена от отговора му Регина кипна:

— Наистина ти си най-невъзпитаният млад мъж, когото познавам! Мисля, че Робърт трябваше да пусне малко повече от буйната ти кръв!

Кристофър се поклони с арогантна учтивост.

— Мадам, значи ли това, че трябва да го потърся и да го помоля да коригира пропуска си?

— Не ставай глупав, Кристофър, знаеш, че понякога можеш да изкараш човек от релсите! Кажи ми как е ръката ти?

— Благодаря, много добре. — Сякаш внезапно нещо му хрумна и той каза: — Може би ще остана. Има нещо, което бих искал да попитам Никол?

— Много добре, върни се при нея, а аз след малко ще се присъединя към вас.

Кристофър толкова рязко отвори вратата на всекидневната, че Никол подскочи.

— Не се бой, хлапе! Искам само да те попитам нещо, а нямаме много време. Регина е вкъщи и всеки момент ще влезе. Исках само да ти кажа, че е по-добре да не споменаваш пред нея какво ти е казал Робърт. Сигурен съм, че ако се разчуе ще стане по-лошо.

Като се поколеба за момент, Никол кимна с глава.

— Добре, няма да кажа нищо!

Но Кристофър сякаш не бързаше да си тръгва.

— Има само още едно нещо, което бих искал да изясним. Можеш ли да си спомниш, кога Робърт узна за годежа между теб и мен. Спомни си, моля те!

— Защо толкова държиш да знаеш?

— Защото смятам, че това ще обясни нещо, което ме измъчва от дълго време. Спомняш ли си кога беше това?

— В деня преди да те ранят. — В момента, в който изрече това, очите на Никол потъмняха в зловеща догадка. — О, Кристофър! Това не е възможно! Той не би го направил нарочно, нали?

Погледът на Кристофър беше непроницаем.

— Точно това ще изясним!