Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Луизиана (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lady Vixen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 88 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Шърли Бъзби. Червенокосата дева

ИК „Бард“, 1996

Редактор: Анахид Аждерян

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Анелия В.)

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

През седмицата след катастрофалната конфронтация в столовата, Никол бе успяла да овладее наранената си гордост. Беше стигнала до горчивия извод, че Кристофър никога няма да позволи на една жена да означава нещо за него. Реши да изхвърли от съзнанието си всяка мисъл за него. Мрачно се съсредоточи в стремежа на Майо да я превърне в лейди.

— Не крачете като мъж, мила моя! Трябва да се движите грациозно, като цвете, полюшвано от бриза. Не така, а така!

Отначало, наранена и ядосана, тя протестираше, излизаше от стаята, само за да се върне малко след това утихнала и някак засрамена от себе си.

Този път Хигинс беше останал. Никол се чувстваше добре в компанията на бившия помощник-капитан. Познаваше го и двамата се разбираха много добре на борда на „Ла Бел Гарс“. Припомняха си случки от миналото, разменяха си шеги. Заедно с него седеше на пода по съвсем непристоен за дама начин, печелеше или губеше огромни въображаеми суми, хвърляйки зарове.

За нещастие Кристофър и мисис Игълстоун пристигнаха един следобед, когато двамата бяха изцяло погълнати от заровете. Седяха на пода пред камината. Бяха навили част от килима, за да може зарът да се движи по-добре по дървения род. Никол, впила поглед в последното хвърляне на Хигинс не чу за пристигането им. При звука на ледените думи на Кристофър „Безпокоим ли ви?“, Хигинс скочи на крака и изчезна със забележителна скорост. Никол въобще не направи опит да стане. Облегна се назад на ръцете си и предизвикателно погледна буреносното лице на Кристофър.

— О, върна се! Щеше ми се да бяхме довършили играта. Тъкмо губех и му дължа половин милион паунда.

Със стиснати устни и въпреки това готов да се засмее на вбесяващото й поведение, той я вдигна на крака и каза на мисис Игълстоун:

— Както виждате задачата ви няма да е лесна.

А тя, гледайки високата богиня пред себе си, отхвърли всяка мисъл за „малката“ Никол. После, като прецени елегантното облекло на момичето, реши, че не е чак толкова голяма немирница. С мила усмивка каза:

— Здравей, скъпа Никол. Кой би помислил, че след като си казахме сбогом в Ашланд ще се срещнем отново? Колко много приличаш на родителите си!

Никол издърпа ръката си от хватката на Кристофър и се усмихна.

— Вие сте същата, както ви помня. Винаги много тактична.

Независимо от усмивката си мисис Игълстоун беше много уморена.

Никол се спусна към нея, прегърна крехкото й тяло и предложи:

— Ще ми позволите ли да ви заведа до стаята ви? Сигурна съм, че бихте искали да вдигнете крака пред огъня, за който ще се погрижа незабавно да бъде запален.

— О, да, разбира се — каза новодошлата с голямо облекчение.

— Разбира се, ще има и чаша чай — продължи да я изкушава Никол.

— О, господи, това ще бъде истинско удоволствие. Скъпа Никол, колко мила и досетлива си.

Кристофър наблюдаваше весело, макар и малко присмехулно тази сцена. Но беше доволен, че двете жени са се харесали и беше много благодарен, че не бяха сварили Ник в някое по-голямо прегрешение.

Мисис Игълстоун, придружавана от Никол с радост откри, че момичето не беше загубило топлината и спонтанността си. Беше сигурна, че ще научи Никол Ашфорд на всичко, което трябваше да знае.

Никол също беше много щастлива. Разбра колко скандално бе поведението й. Почувства огромна благодарност към Кристофър, който правеше пътя й към Англия по-лек.

Никол остави мисис Игълстоун да си почива.

— Ще се видим на вечеря — каза тя и тактично се оттегли.

Настанена удобно до огъня мисис Игълстоун се отдаде на мисли. Не беше толкова спокойна след разказа на Кристофър. Познаваше го от дете и й беше ясно, че само част от разказаното беше истина.

Но откъде започваше лъжата? С лекота, която би изненадала Кристофър тя предположи, че той бе обезчестил Никол. Тя въздъхна и остави чашата. Имаше някакво напрежение, някакво привличане между нейните двама млади хора. Кристофър и Никол бяха пораснали. Надяваше се странното събиране на тримата да доведе до нещо хубаво. Доволна, тя задряма пред огъня.

Но ако мисис Игълстоун беше спокойна, а Никол примирена, то за Кристофър не можеше да се каже нищо такова.

 

 

Никол мрачно полагаше всички усилия да изтрие от паметта си последните пет години. Научи се да се усмихва на Кристофър с точно премерена, приятелска усмивка, когато той поемаше ръката й за предполагаем танц. Специализира се във воденето на учтиви разговори, когато тримата вечеряха. Под ръководството на мисис Игълстоун успя да преодолее ненавистта си към следобедния чай. Не бяха пропуснати и научните й занимания. Въпреки че едва ли можеше да се изчете кой знае какво за малкото време, с което разполагаха.

На Никол бързо й стана втора природа да очаква услугите на Майо и Галина, както и на останалата прислуга. С течение на времето се разшири и социалната сфера в Тибодю Хауз. Една от най-приятните срещи беше първото посещение на Ханс и младата му съпруга, приели поканата за чай. С грация и чар, достойни за ролята, която играеше, Никол ги накара да се отпуснат, действайки като че ли наистина беше повереница на Кристофър.

Кристофър наблюдаваше новата Никол с полувъзхитени, полувраждебни очи. Наблюдавайки начина, по който му се усмихваше, като че ли не беше нищо повече от неин опекун, за какъвто се представяше, той с болка си спомняше за измамата на майка й. По същият начин Анабел се преструваше пред другите, усмихвайки му се толкова незаинтересовано, а после търсеше начин да го накара да обсипе с целувки устните й. И двете бяха еднакви, мислеше си той възмутено. И въпреки това, лежейки буден нощ след нощ, знаейки, че нейната врата е съвсем близо, той не беше толкова сигурен. През деня успяваше да се прикрие зад безразличието, но нощем…

За Никол безизразното присъствие на Кристофър също беше агония, която смяташе, че няма да може дълго да понася. За щастие мисис Игълстоун не отпускаше много време за такива волности.

Най-после дойде денят, в който Кристофър, след консултация с мисис Игълстоун реши, че са готови за пътуването. След като пристигнаха в Ню Орлианс Кристофър веднага посети Джейсън Савидж.

— Трябва да сте прочели мислите ми — каза Джейсън — понеже вчера ви изпратих съобщение с молба да се върнете в Ню Орлианс. Да разбирам ли, че сте готови?

Кристофър кимна.

— Да, така смятам.

— Отлично! Във ваше отсъствие направих някои приготовления. Надявам се, че ще срещна одобрението ви.

Кристофър разтревожено погледна Савидж.

— Какво има?

Джейсън взе лист от писалището си и го подаде на Кристофър. Беше кратко писмо и то му отне минута да прехвърли съдържанието му. Опитвайки се да запази чертите си безизразни той каза:

— И така, аз трябва да тръгна като неофициален представител на Съединените Щати. Мога ли да попитам какво казахте на Монро, за да го накарате да се съгласи?

— Обясних му, че искам да изпратя представител в Англия и че този човек ще има по-голяма тежест, ако разполага с известни пълномощия от правителството. Както виждате щатския секретар се съгласи с мене.

Разтревожен, Кристофър каза замислено:

— Сега вече определено съм причислен към американския лагер. Преди можеше да има съмнения по този въпрос, но с писмо от секретаря на Съединените щати, е напълно ясно на чия страна съм.

— Да, така е. Това по никакъв начин не променя плановете ни. Вие все още трябва да извършите същата задача.

Джейсън побърза да смени темата.

— Тъй като току-що сте се върнали в града, приемам, че не сте посетили разпродажбата на братя Лафит в Темпъл?

— Не, не съм — лениво отвърна Кристофър. — Защо е това внезапно любопитство към връзките ми с Лафит? Не съм оръжие, което да бъде използвано срещу Жан.

— Не можете да ме обвинявате, че ви подлагам на проверка, имайки предвид случилото се на последната разпродажба.

— Какво се е случило? Разбирам, че е нещо извън границите на нормалното.

— Този път Лафит отиде доста далеч — призна Джейсън. — Инспекторът по продажбите бе изпратен да спре разпродажбата. За нещастие се сблъскали с главорезите на Лафит и той бил убит. Останалите са в затвора на Гранд Тер. Както можете да си представите губернаторът е побеснял. Имате ли нещо против да отидете при Лафит и да го убедите да освободи хората ни?

— Очаквах подобна молба — замислено каза Кристофър.

— Ще го направите ли?

Кристофър сви рамене.

— Нека просто кажем, че имам моя работа на Гранд Тер и тя няма да ми попречи да предам молбата ви на Жан. Не обещавам повече — всъщност не мога да обещая.

— Много добре. Това е достатъчно — съгласи се Джейсън.

Кристофър сметна, че визитата е приключила и понечи да стане, но Джейсън го спря.

— Уредил съм да заминете след десет дни с датски кораб. Познавам както капитана, така и кораба. Ще имате възможно най-приятното пътуване за това време на годината.

Със спекулативен блясък в очите Кристофър попита:

— Предполагам, че вие и хубавата ви съпруга няма да имате нищо против да вземете под крилото си Никол и мисис Игълстоун, докато аз съм на Гранд Тер? Те не познават никого в града, а Никол трябва да бъде представена в обществото.

Джейсън му хвърли развеселен поглед.

— Ще ви кажа, че много бързо се възползвате от всяка ситуация. Да, по дяволите, Кейтрин и аз ще се погрижим за по-нататъшното обучение на Никол.

Подсвирквайки си тихичко и много доволен от създалата се ситуация, Кристофър забърза към собствената си къща. Като свали палтото си той се присъедини към дамите в малкия салон в задната част на къщата. Огънят в камината се опитваше да прогони леката влага. Никол стоеше и гледаше през двойните френски прозорци, а мисис Игълстоун, седнала на един от комфортните дивани се занимаваше с някакво ръкоделие. И двете жени го погледнаха, когато влезе. Никол, наблюдавайки го как прекосява стаята и си помисли, че не беше честно само вида на тази висока фигура да кара кръвта й лудо да се втурва във вените. Ненавиждаше слабостта си, отчаяно й се искаше той да беше поне кривоглед, за да може да преодолее физическото влечение към него. Тя си призна, че след пристигането на мисис Игълстоун той се държеше учтиво, отнасяше се с нея с безразличие и арогантност, която я нараняваше и в същото време я вбесяваше. Само да можеше да забрави миговете в прегръдките му, дългото, силно тяло, притиснато до нейното и неописуемото удоволствие да бъде притежавана от него. Ако все още беше девственицата, за каквато я смяташе мисис Игълстоун, нямаше да бъде толкова болезнено, но сега тя познаваше магията на страстта. Какво друго би могла да очаква от него, тъжно се почуди тя.

Кристофър й отправи оценяващ поглед. Очите й бяха засенчени от скромно сведените мигли и той се почуди как ли щеше да възприеме последните новини.

Тя прие съобщението за вечерята тази вечер и за неколкодневното му отсъствие с едно трепване на дългите мигли. При известието, че ще отплават след десет дни, очите и се вдигнаха, за да се впият в неговите.

— Десет дни — тихо каза тя. — Ще бъдем ли готови до тогава?

— О, да, любов моя — окуражаващо се намеси мисис Игълстоун. — Няма от какво да се страхуваш и щом мистър Савидж и скъпата мисис Савидж са предложили да ни въведат в обществото, ще имаш прекрасната възможност да усъвършенстваш маниерите си.

Кристофър не можеше да каже със сигурност как й беше повлияла новината. Тя бе станала изключително опитна в умението да прикрива чувствата си. За една кратка секунда той безразсъдно закопня за „младия Ник“. Модно облечената кукла, която бе заела мястото на Ник го дразнеше. Знаеше, че трябва да се радва на превъплъщението, но вместо това се ядосваше. И понеже мислите му бяха нелогични и смешни, той се ядоса на себе си. С облекчение си спомни за непредвиденото пътуване до Гранд Тер. Може би там щеше да намери разрешение на ситуацията, в която се оказа. Мрачно се надяваше на това.

Вечерята у Савидж премина много добре. Кетрин, видение в светложълта рокля, която подчертаваше тъмновиолетовия цвят на очите й, веднага установи топли взаимоотношения с мисис Игълстоун. Никол преживя внезапна атака на силно стеснение, но скоро откри, че отговаря на милите въпроси на домакинята и се включва в леко течащия разговор.

Като оставиха джентълмените да пият бренди след вечеря, Кетрин въведе другите две жени в специална дневна, обзаведена с отличен вкус. Но мислите й бяха заети с предположения относно отношенията между Никол и Кристофър.

Какво красиво момиче, мислеше си Кетрин малко завистливо, когато сравняваше изваяното като на статуя тяло на Никол със собствената си, дребна фигурка. Но после се усмихна — ниските жени, като нея непрекъснато искат да бъдат високи богини, а жени като Никол, вероятно искат да бъдат нещо друго. Чудеше се какви предпочита Кристофър Саксън.

Щом гостите си отидоха Кетрин изкоментира с Джейсън впечатленията й от Никол.

Джейсън не обръщаше внимание на думите й, докато тя не каза разтревожено:

— Никол Ашфорд е една от най-красивите млади жени, които някога съм срещала. Надявам се, че Кристофър Саксън се отнася добре с нея. Не бих искала да бъде наранена. Вие, мъжете сте такива немислещи дяволи!

— Мислех, че отдавна си променила мнението си за мене.

— О, да, скъпи! Нямам предвид това, което си сега.

Джейсън повдигна широките си рамене.

— Те ще трябва сами да изгладят проблемите си. Всичко, което ме интересува си ти. — Вгледан в лицето й, той прошепна: — Толкова те обичам, Кетрин и точно сега искам да те любя.

После наведе тъмнокосата си глава и я целуна. Кейтрин веднага забрави Никол Ашфорд и се зае с много по-приятната задача да докаже на съпруга си, че напълно споделяше чувствата му.