Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Луизиана (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Lady Vixen, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 88 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Шърли Бъзби. Червенокосата дева

ИК „Бард“, 1996

Редактор: Анахид Аждерян

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от Анелия В.)

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

На следващата сутрин Никол бавно се събуди. Полежа в леглото с тяло и чувства, успокоени за първи път от толкова седмици насам. С усмивка на устните си тя се протегна и посегна към възглавницата, която още беше вдлъбната от главата на Кристофър. Нямаше представа кога беше станал, но предполагаше, че сигурно е било призори. Мястото, където беше лежал бе все още топло. Ръцете й обгърнаха възглавницата така, като че ли тя се беше превърнала в голямото, силно тяло на Кристофър. Беше замаяна и отпусната, изпълнена с доволство.

С положена върху възглавницата буза тя си призна, че беше влюбена в Кристофър Саксън. И по някаква необяснима причина това не предизвика ужас и отвращение, както би трябвало. Каквото и да й струваше и независимо от възможните удари на бъдещето, повече не можеше да го отрича. Почти засрамена сега си обясни, че част от яростта и омразата й към капитан Сейбър бяха били форма на самозащита, опит да игнорира нарастващото си влечение към него. Дори стъпките, които беше предприела срещу него заедно с Алън, бяха с цел да прикрие от себе си определения копнеж на сърцето си. С тъжна усмивка тя тръсна глава, припомни си другите жени, които го бяха обичали и другите страстни нощи в живота му. Но изминалата нощ беше различна, възбудено си помисли тя. Седна в леглото и позвъни за Майо. Ако все още се придържаше към плана си, може би още не беше заминал. Тя пламенно се молеше случилото се между тях да промени отношението му към бъдещето.

След като се изкъпа бързо, с помощта на Майо тя облече светложълта рокля от мек муселин и прокара четка през косите си. Седя нетърпеливо само докато Майо привърза бляскавите й къдри с жълта, копринена панделка.

Кристофър трябваше да изпитва нещо към нея. Нуждаеше се от уверение, от някакъв малък знак, че изминалата нощ за него също бе специална.

Като пресече главното преддверие и видя подредения му до вратата багаж, тя въздъхна с облекчение. Още не беше тръгнал. Никол страстно желаеше след като тя беше почувствала любовта така внезапно, с него да се бе случило същото. Беше сигурна, че той изпитва нещо към нея.

Постоя малко в коридора, несигурна къде да го открие. Тъкмо се насочи с колебливи крачки към библиотеката, когато Сандерсън я изненада.

Като я видя да стои там той я поздрави:

— Добро утро, мис Никол, станали сте наистина рано днес!

Тя го озари с щастлива усмивка и попита:

— Виждали ли сте мистър Саксън? Не е заминал още, нали?

— О, не! Няма да замине поне до час. Току-що му сервирах закуската. Ще се присъедините ли към него?

— Благодаря ти, точно това бих желала да направя!

Когато влезе секунда по-късно, Кристофър я погледна изненадано. Изглеждаше изключително красива тази сутрин, помисли си той.

С несигурна усмивка, трепкаща на устните й, тя се приближи към стола, на който обикновено седеше и срамежливо измърмори:

— Добро утро.

Сандерсън й наля чаша силно кафе, след което се оттегли, за да се погрижи за закуската й.

Останали сами те се втренчиха един в друг от двата противоположни края на масата. Никол с ужас установи, че не може да каже нито дума. Какво се казва на мъж, с когото си прекарала нощта — и то нощ, като отминалата?

Кристофър беше обут в кожени бричове и високи ботуши. Оглеждайки смаяно затвореното му, студено изражение тя се изпълни с ужас. Все пак, като забеляза подутите му очи, доказателство за безсънна нощ на устните й разцъфтя доволна усмивчица. Тя знаеше причината за това недоспиване!

Това беше потайна, доволна усмивка. Кристофър я разпозна. Анабел се беше усмихвала така много често през онези дни, предшестващи измяната й към него.

Гледайки мрачно нежната извивка на устните й, той внезапно се вбеси и грубо я сряза:

— Нещо те забавлява? Не бих имал нищо против да се посмея тази сутрин.

Тя се стресна от грозния му, саркастичен тон и усмивката й изчезна.

— Не се усмихвах на нещо определено. Просто утрото е прекрасно — каза тя. Разтревожена от лошото му настроение и чудейки се какво го е ядосало, тя отпи от кафето.

Но Кристофър не пропусна възможността за караница.

— Винаги ли се смееш просто защото утрото е прекрасно? Трябва ли да седиш на другия край на масата ми и да се хилиш като идиот?

Буйният й нрав се надигна като лятна буря. Опита се да не положи началото на скандал и все пак се поинтересува с неотстъпващ на неговия тон:

— Нима първото нещо, което правиш всяка сутрин, е да си развалиш настроението?

— Не си ли спомняш, Ник? Не е минало много време, откакто бяхме на „Ла Бел Гарс“. Сигурно няколкото седмици не са те накарали да забравиш какъв съм след нощ на блудство! — Той изсъска последните думи, подтикван от яд към самия себе си. Не можеше да мисли разумно. Виждаше единствено дъщерята на Анабел да седи пред него — красива, притежаваща хубост и топлина, които без всякакво усилие щяха да засенчат тези на майка й.

Беше ужасен. Беше объркан и в същото време побеснял от факта, че Никол беше събудила чувства, отдавна мъртви за него. Не можеше да прецени със сигурност дали тези чувства бяха истински. Страшно много желаеше да възвърне обичайното си безразличие към жените и да убеди сам себе си, че предишната нощ изобщо не е съществувала.

При тези грозни негови думи нещо вътре в Никол се скъса. Мечтите й бяха разбити. Смаяна от думата „блудство“ тя експлодира.

— Как смееш! — извика тя. Вибрираше от силата на гнева си, който буквално се излъчваше от нея. Без да мисли, стисна в ръка чашата от фин, китайски порцелан. С яростен вик я запрати право срещу главата на Кристофър. Той се наведе и чашата не го улучи, но част от горещото кафе се изплиска върху него. Кристофър също скочи на крака и двамата се втренчиха един в друг през дългата, покрита с ленена покривка маса.

— Достатъчно! — изгърмя гласът му.

Никол сви устни и изсъска:

— Така си мислиш! Дори не съм започнала! — Заедно с думите към главата му полетя чинийката и той едва успя да избегне тежката, сребърна мелничка за чер пипер, която я последва. Беше толкова изненадан и разконцентриран, че не успя да избегне смъртоносния удар на сребърната солница. Тя го удари в корема със силата на магарешки ритник. Яростта на Никол удвояваше силите й. Невиждаща от бяс, тя затърси подходящ предмет, който да запрати по него. Очите й попаднаха на красивия, сребърен свещник, украсяващ средата на масата. С една псувня, която би направила горд всеки член на екипажа на кораба, тя го запрати по посока на Кристофър. За щастие свещникът пропусна целта, но за нещастие се удари в стената тъкмо, когато Сандерсън невинно влизаше в стаята със закуската на Никол.

С разширени от изненада очи Сандерсън наблюдаваше как Кристофър внимателно почиства сакото и ризата си.

— Сега можеш да си вървиш, Сандерсън — каза Кристофър спокойно. — Мис Никол и аз ще приключим със закуската след малко.

В столовата се възцари тишина. Спокойните думи на Кристофър бяха охладили яростта на Никол и тя с ужас огледа нанесените поражения.

Кристофър я наблюдаваше внимателно. Беше виждал избухливи хора и преди, но Никол несъмнено държеше рекорда. Докато една част от него й се гневеше, друга се бореше с желанието да се разсмее. Той наистина не винеше Ник за избухването й. И като си помисли колко абсурдно е изглеждал, попита:

— Бурята свърши ли или да изтичам да си взема чадър?

Никол се чувстваше зле. Яростта си беше отишла така бързо, както беше дошла и сега искаше само да може да припълзи на някое скрито място и да умре. Запрепъва се като сляпа към вратата, но Кристофър хвана ръката й.

— Не си отивай, Ник — каза с нежност той.

Тя беше така очебийно натъжена, че той се трогна.

— О, Ник, съжалявам. Не трябваше да казвам това, което казах. — Усмихвайки й се нежно, той продължи: — Тази сутрин съм по-лош от дявола, скъпа. Забрави казаното и нека да започнем отново.

Никол го изгледа преценяващо. Тя не се довери на подмамващата нотка в гласа му, нито повярва на топлината, която струеше от златистите очи. Беше я подвеждал много пъти в миналото и не можеше да му прости, че беше омаловажил нещо, което имаше такова голямо значение за нея. Въпреки че първият й гневен пристъп бе отшумял, все още беше доста ядосана.

— Не — тихо каза тя. — Няма да започнем отново. Ти показа отношението си много ясно. Нещата са точно такива, каквито бяха вчера следобед. Изминалата нощ беше грешка. Можеш да бъдеш сигурен, че няма да се повтори!

Тя решително отмести ръката му и докато вървеше към вратата учтиво каза:

— Надявам се пътуването ти да е приятно и очаквам с нетърпение срещата с мисис Игълстоун. Някога тя ми беше много добра приятелка.

После вече я нямаше. Кристофър остана с бледо, напрегнато лице да се взира в затворената врата. Остана с неприятното чувство, че безвъзвратно е съсипал нещо. Но бързо се свести. Напомни си за измяната на Анабел и в изблик на гняв прокле всички жени — най-яростно Ник.

По-късно реши, че ще държи Ник на разстояние. Нямаше да позволи да се влюби в нея, не и на неговата възраст! Педантично издигна в съзнанието си една много висока, много студена бариера между тях и беше твърдо убеден, че сега държи в ръце положението.

Повярвал на това, той посети мисис Игълстоун същия следобед. Семейство Дюма отсъстваха и мисис Игълстоун си почиваше от младата досадница. Разказът на Кристофър за съдбата на Никол я развълнува и тя с готовност прие предложението му да стане нейна гувернантка.

— Тази Никол Ашфорд! — каза тя накрая с блеснали, бледосини очи. — Винаги е била малка лудетина. И въпреки, че съм шокирана от постъпката на тази млада лейди, с такъв произход, трябва да призная, че не съм учудена. Тя беше много нещастна след смъртта на родителите си. Семейство Маркъм не са много любезни хора. Разбира се, че ще бъда много щастлива да й бъда гувернантка.

— Ти си толкова добър, а Никол е имала истинско щастие, че е попаднала на тебе. Представи си, че беше попаднала в ръцете на някое безскрупулно чудовище, което можеше да се възползва от нея и да я опозори.

Кристофър никога не се беше чувствал по-неудобно. Той се въртеше на стола и се чудеше как да смени темата.

— Това беше моя привилегия и ви уверявам, че не съм направил нещо от голямо значение. Сега това е зад гърба й и аз възнамерявам да я върна на семейството й. Мисля, че е много важно да я заведем до Англия независимо от войната, колкото е възможно по-скоро.

Разтревожена, мисис Игълстоун колебливо предложи:

— Кристофър, не вярвам, че е толкова просто.

— Но защо? Какво имате предвид, мадам? — попита той. — Трябва, разбира се, да я подготвим за представянето й в обществото. Вие ще се погрижите затова.

Мисис Игълстоун каза бавно:

— Не това ме притеснява, а скандалът, който ще избухне при мълвата, че Никол е плавала пет години на кораб, преоблечена като момче. Тя ще бъде напълно съсипана. Не можем да позволим това да се случи!

— Какво предлагате? — попита Кристофър с безизразен тон.

Тя му хвърли нервен поглед. Струваше й се, че ако не беше заминала, това нямаше да се случи с Никол. Затова искаше да оправи нещата, дори и с цената на лъжа. Не искаше Кристофър да я помисли за лъжкиня, затова доста се колеба, но накрая каза:

— Можем да излъжем. Можем да кажем, че е била с мене!

Кристофър с вещина прехвърли водещата роля в разговора върху себе си и каза стегнато:

— Да, разбира се. Трябваше да помисля за това. Позволете ми да измисля нещо подходящо.

Благодарна, че той е взел решението вместо нея, мисис Игълстоун се поинтересува:

— Кога трябва да уведомя семейство Дюма?

— Днес. До довечера ви искам навън от тази къща.

Като видя, че тя показа признаци на недоволство Кристофър бързо я убеди, че нямат време за губене. Нежното й сърце беше затрогнато от съдбата на Никол и тя се предаде. Написа бележка, в която съобщаваше за напускането си.

Кристофър и мисис Игълстоун останаха в Ню Орлианс още два дни. Той остави взетите от Майо мерки в шивашкото ателие и придума мисис Игълстоун да си поръча няколко рокли, подходящи за новата й служба.

В първия момент тя се възпротиви, но Кристофър обясни невинно:

— Права сте, разбира се. Но не искам някой да си помисли, че сте се лишавали заради Ник като види скъпия й гардероб и собствените ви дрехи. Припомнете си, че никой не знае за обстоятелствата, принудили ви да си изкарвате хляба с работа. Щом искате ще откажа поръчката за тези толкова изискани рокли и ще вземем на Ник нещо по-обикновено.

Като си помисли как бедната Никол е прекарала толкова време без този лукс мисис Игълстоун се почувства много нещастна. Точно както беше предвидил Кристофър. Тя огледа нищо неизразяващото лице на Кристофър и каза притеснено:

— О, не! Не мисля, че това е необходимо. Малката Никол заслужава нещо хубаво. Добре, ще си взема една-две рокли и ще ти се издължа от чудесната заплата, която ми предлагаш.

Прикрил усмивката си Кристофър я наблюдаваше, докато изчезна в пробната на модния шивашки салон. Докато тя беше заета с мерките той проведе кратък разговор с мадам Колет, модистката. Мисис Игълстоун щеше да открие доста повече неща от тези, които бе поръчала.

Вечерта, преди заминаването си успя да се види за няколко часа с Джейсън Савидж.

След доста приятната вечеря Джейсън каза доста доволен:

— Изглежда, че не губите време и планът ви е на път да се увенчае с успех.

Кристофър направи гримаса.

— О, да. Ставам експерт по подвеждане на възрастни дами.

Весело повдигнал вежди Джейсън попита:

— Трудно ли го правите?

— Много! Единственото, което ме успокоява е, че го правя за нещо, което си заслужава.

Тези няколко думи доставиха голямо удовлетворение на Джейсън. Той наистина се чудеше какъв човек беше Кристофър. Джентълмен от добро семейство, капер, собственик на плантация, комарджия, съратник на Лафит и сега… патриот или шпионин? Коя беше истината за този мъж? Зелените очи внимателно обхождаха решителното и почти нещастно лице. Накрая Джейсън реши, че у този човек има дълбини, до които не допуска никой. Времето щеше да покаже дали правилно беше преценил Саксън. Като отстрани тези мисли той попита Кристофър:

— След колко време смятате да потеглите? Трябва да ме предупредите, за да намеря кораб, готов да премине блокадата на британците.

— Мисля, че бихме могли да тръгнем в средата на февруари. Ник не е чак такова хлапе, за каквото я мислех. А и ние с мисис Игълстоун ще имаме още шест седмици в морето.

Джейсън кимна и потръпна, като си припомни собственото си пътуване през зимата преди няколко години.

— Съгласен съм. Ще започна да разпитвам наоколо за капитан, готов да премине блокадата. Не е нужно да бързаме в последната минута.

— Може би вашата задача и моята ще се осъществят по едно и също време. Няколко седмици разлика в предвидените срокове няма да бъдат проблем.

— Да, така е. Чувствам се, обаче напрегнат — призна честно Джейсън.

— Мислех, че няма да бъдат предприети решителни стъпки преди пролетта — каза Кристофър.

— О, сигурно сте прав, но ненавиждам несигурността — оплака се Джейсън.

Така се разделиха с известно напрежение от проведения разговор.