Джанел Тейлър
Нежни екстази (22)

ЕПИЛОГ

В много отношения краят на септември 1782 година беше спокоен. Дните бяха меки, а нощите — хладни. Сякаш още не беше решила да промени лицето си, Майката природа представляваше прекрасно съчетание на лято и есен. Късният лов на бизони завърши успешно и индианците вече се готвеха за идващата зима. По това време на годината човекът и времето бяха в мирни отношения с природата.

Бяха минали месеци от страшното поражение на войниците от форт Хенри. Разказите за уговорения мир се носеха из племето, а също и във форт Мийд, където полковник Дерек Стърджис вече командваше силите на белите в областта, заедно с майор Холистър Трент, заместил Ходжис във форт Хенри. Никой не знаеше със сигурност какво се бе случило с майор Ходжис — един ден той просто беше изчезнал. Някои казваха, че е избягал от страх пред Орела, а други твърдяха, че е бил заловен в нечестна игра. Странно, но никой не се разтревожи.

Един радостен факт привличаше вниманието както на бели, тъй и на индианци: по време на мирните преговори не се случиха никакви инциденти. Известно време крехко примирие всъщност царуваше в откритата Равнина и в тучните гори, а упоритите и скептичните разсъждаваха, че това не може да е за дълго.

Бягащия вълк се възстанови след раните, нанесени му от бялата жена, която тъй трагично бе влязла в живота му. Но старият вожд беше много променен. Станал беше по-кротък, често вглъбен в себе си. Нито веднъж не заговори за бялата, нито пък спомена за нея, както и името на другия си син. Не си спомняше, че Шали знае за неговия срам и сърдечна болка, тъй като тя никога не се издаде, че в треската си й е направил признание. Но явно нещо мъчеше душата на стария човек и то постепенно изсмукваше енергията му. Ала хората го обичаха, имаха мир, все още нямаше нужда да обяви сина си за вожд. Но скоро и този момент щеше да дойде.

За принцеса Шали миналото беше мъртво както непризнатия син, който беше живял и умрял като омразен мелез, един привлекателен мъж, чийто истински произход никога не се разкри. Шали затваряше очи и си представяше прекрасната гледка на двама братя, подкарали конете си един до друг, побеждавайки всички, изпречили се на пътя им, братята, които си приличаха по външност и характер, братята, чийто живот бе докоснат и променен от една и съща бяла жена. Ако Поучуту все още беше жив, тя щеше да разкрие истината на съпруга си и да настоява да се одобрят. Беше твърде късно. Понесъл тежестта на ранга върху силните си рамене, съпругът й не заслужаваше допълнителен товар, който не би могъл да бъде свален или променен. Тези мъчителни спомени трябваше да бъдат забравени. С цялото си сърце тя се молеше това да стане…

Беше предопределено този силен, но и нежен сиукски воин да управлява своите земи като вожд. Когато този ден дойдеше, принцеса Шали щеше да бъде до него. Вече нямаше да се обръща назад, английската пленница Алиша Уилямс вече не съществуваше. От този ден нататък имаше само Шали — признатата дъщеря на вожда Черен облак, която живееше и обичаше в Голямата равнина, а истинската й самоличност щеше да бъде погребана завинаги…

Мисли за Мери О’Хара и Джо Кени често навестяваха Шали. Тя се молеше най-накрая те да открият същата любов, която тя и Сивия орел споделяха, която Бялата стрела и Скитащата кошута постепенно постигаха… Сигурно любовта на Мери към Поучуту е свършила с ненавременната му смърт…

След като Джо Кени беше станал съпруг на Мери, всички живи трябваше да оставят духа на скаута да почива в мир. Колко й се искаше на Шали трагичната съдба на Поучуту да беше различна. Той искрено обичаше Мери, както и тя — него. Тъга обхващаше Шали, щом се замислеше за трагично пропиления му живот. Мери можеше да му даде спокойствие и силна любов. Само ако те имаха представа от подобен дързък екстаз на любовта и страстта…

Мир, предателство, враждебност, любов и страст… — силни и често разрушителни сили…

Този ден беше изключително хубав. Застанали близо до спокойната река, където по-рано я бяха откраднали от любимия й, Шали си спомни всичко, което се случи след онзи съдбоносен пролетен ден. Един мек глас я извади от мислите й. Тя усети топлина и се обърна.

Принцеса Шали тръгна към неотразимия сиукски воин, който беше неин съпруг. Тези дни беше щастлива и оживена. Копнееше за сина, който изпълваше мечтите на нейния любим. Слънчев облак… Да, съвсем сигурно някой прекрасен ден те щяха да имат и друго дете. А колкото до останалите объркани видения, за момента тя разумно ги отхвърли. Размениха си усмивки, преди неговите устни да се слеят с нейните, разгаряйки страст и любов, твърде силни, за да може нещо да ги победи.