Джанел Тейлър
Нежни екстази (17)

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА

Два дни изминаха толкова бавно, че Шали се изтощи от непоносимото чакане. Колко време щеше да отнеме това пречистване? Сивия орел й липсваше невъобразимо. Бялата стрела беше непрекъснато до нея, повдигаше духа й, когато бе необходимо, разсмиваше я, щом видеше, че е готова да заплаче, играеше със Сияйната стрела Той се хранеше и разговаряше с тях, ходеше на лов и им носеше месо, защитаваше ги, обичаше ги и се грижеше за тях като предан съпруг и баща.

Шали и Бялата стрела станаха приятели малко след като тя срещна бъдещия си съпруг. Поради ранга си Сивия орел не можеше да и предложи приятелството си и непринудените отношения, които има ха с Бялата стрела още от началото. Прекарваха много време заедно, разбираха се прекрасно. Разсмиваха се един друг. Близки по душа, те се радваха на хубави отношения. Тъй като бяха спокойни и Бялата стрела се държеше съвсем приятелски, тя нямаше представа за любовта му.

През тези първи дни преди много години тя усети, че го привлича физически. Но любовта и уважението му към Сивия орел не позволяваше да се развие истинска любов или поне тя така си мислеше С времето приятелството им се задълбочи. Той привикна да крие любовта си, да я представя само като привързаност и радостна близост Докато беше пленница на Сивия орел, Бялата стрела няколко пъти я спаси от наказания, помагаше й и я окуражаваше. Но в критични моменти като тази ролята на защитник го измъчваше. Искаше му се да я утеши не като приятел.

През тези два дай, докато бяха сами, те говореха за много неща. Бялата стрела й напомни някои факти, за мъжа й и за постъпките му, на които не беше обръщала внимание. През дългите и самотни нощи тя изпитваше сърцето си и разбра, че не съществуваше нищо по-важно от любовта им. Планът на Лия й се представи в нова и по-ясна светлина. Тя се изчервяваше, когато Бялата стрела й обясняваше много интимни неща за мъжете и жените. Чудеше се как е останала тъй наивна, след като е омъжена от дълго време. Просто не бе имала случай да се научи.

Шали следеше Лия от разстояние. Пленницата не се бе променила. Думите й бяха нагли, а държанието й — обидно. Стъпваше наперено като женски паун или същинска кралица. Оскърбително бе за Шали да наблюдава дразнещото й самодоволство. Време беше Лия да се върне към действителността! Тя още смяташе, че всички са повярвали на гнусните й лъжи за Сивия орел. Как се осмелява тя да важничи и да се преструва, че носи дете от съпруга й! Как смееше да го обижда и да стане причина за разрива им!

На Шали й идеше да се втурне и да сложи тази развратна жена на мястото й, но реши да прояви търпение и да се овладее. Лия щеше да се зарадва на гнева й.

В късните часове на третия ден Шати наблюдаваше как синът й играе със своите връстници. Тя сдържаше смеха си, когато той печелеше всяка игра на вратички. Нито веднъж не пропускаше шишарка, докато останалите един по един отпадаха от играта. Най-накрая Сияйната стрела вдигна ръце победоносно и извика въодушевено. Изтича към Шали и я прегърна.

— Спечелих, мамо! — изкрещя той възбудено.

— Да, сине, видях. Ти си силен и бърз като баща си. Имаш точен поглед и умът ти е остър. Скоро ще станеш голям воин като него. Толкова се гордея с теб, Сияйна стрела. Обичам те много — прошепна тя тихо и се наведе, за да го прегърне.

— Няма да минат много луни и аз ще тръгна да търся лошите духове като баща ми.

Тя се усмихна и кимна.

— Също като баща си. Великият дух ще го направлява и ще го направи силен и мъдър, за да води своя народ. Един ден ти ще бъдеш вожд на Оглала. Но първо трябва да станеш още по-силен и бърз. Един вожд трябва да има остри очи и уши, а краката му да тичат бързо. Също ще трябва да се научиш на търпение и доброта към другите. Да можеш да губиш и да печелиш — съветваше го тя с усмивка.

— Ти си умна и хитра като баща ми — палаво й отвърна той, а после се втурна отново към игрите.

Шали го изпрати с поглед. Беше добро дете и щеше да стане чудесен мъж. Тя притежаваше толкова много, трябваше да бъде благодарна и щастлива. Няма да разреши нищо и никой отново да й отне ме близките.

— Сияйната стрела ще стане вожд, ако моят син позволи. Но аз ще го науча да бъде по-хитър и по-силен. Смятам да го нарека Звездата на орела. Той ще се извиси като баща си и ще блести по-силно от една стрела. Когато и двамата станат воини, Оглала ще предпочете моя син за вожд, а не твоя. Ти го възпитаваш да е прекалено мек и нежен. Един вожд трябва да бъде студен и безмилостен — присмя се Лия, очите й блестяха от омраза и нахалство.

В следващата секунда Шали сви ръката си в юмрук и го стовари върху челюстта на пленницата. От изненадващия удар Лия залитна назад и се свлече на земята. Двете жени се гледаха една друга. Лия се изправи и сложи ръце на кръста си.

— Как се осмеляваш да ме удряш и да застрашаваш детето на Сивия орел — презрително изрече тя. — Той ще те убие, ако направиш нещо със сина му.

— Ти си глупачка, Лия. Никой не вярва на лъжите ти. Сивия орел знае, че онази нощ не те е докосвал. Той е започнал да играе твоята игра, за да разбере колко е голяма злината ти. Ти си развратница. Освен това въобще не си бременна. Много скоро всички ще се уверят в това, нали? — спокойно й отвърна Шали, смеейки се в лицето й, почервеняло от ярост и омраза. — Чудя се колко дни ти остават още, докато разберат всички, че си вещица.

— Любили сме се неведнъж! — кисело рече Лия.

— Ако искаш да кажеш за оня случай край реката, когато го съблазняваше с предателските си ръце, кой мъж не би се порадвал на такова нещо? Или пък когато той отишъл да се къпе, а ти „случайно“ си му показала голото си тяло? Ние нямаме тайни, уиткоуин. Известен ми е всеки път, когато си го доближавала и всичко, което се е случило между вас.

Лицето на Лия побеля от изненада. Шали продължи, за да нанесе последния си удар.

— Знам за теб и за Бягащия мъж. Как се нарича жена, която жадува за болезнено и брутално съвкупление? Колко извратен трябва да е мозъкът ти, за да може болката да ти доставя удоволствие в такъв особен момент?

— Лъжеш. Мислиш си, че знаеш всичко, но не е така! Сивия орел скоро ще бъде мой! — бореше се Лия.

Шали избухна в смях. Говореха тихо, за да не ги чуе никой. Шали й описа в подробности всичките й подвизи.

— Виждаш ли, Лия, ти въобще не си хитра. Ти си просто една нагла жена без морал и съвест. Всички ти се подиграват. И мислят как да те накажат в момента, когато стане сигурно, че не носиш дете на Бягащия вълк — намекна тя, с удоволствие наблюдавайки страха и унижението на Лия.

— Ти си глупава, щом като вярваш на твърденията му, че никога не ме е докосвал! — задъхано изрече Лия.

— Щях да бъда глупачка, ако го вярвах. Сивия орел винаги ще обича и желае само мен. Много отдавна те предупредих, че няма да успееш и че ще те накажат. Сега сама се улови в капана. В безопасност си само дотогава, докато лъжата ти не се разкрие. Никога не би могла да спечелиш сърцето на Сивия орел, то е само мое, завинаги.

Шали драматично извади един малък нож и го посочи на Лия. После я предупреди:

— Ако още веднъж изречеш лъжи, ще отрежа проклетия ти език. Езикът не е необходим за износването на детето, ако такова въобще съществува. Аз съм принцеса Шали и имам правото да те убия, стига да пожелая.

Лия отстъпи няколко крачки. Шали говореше сериозно! Скоро измамата й ще се разкрие. Шали! Винаги Шали! По дяволите красотата й.

— Ще ти дам последна възможност да признаеш истината, Лия. Ако откажеш, аз ще бъда първата, която ще те накаже. Сега те предупреждавам, ако това, което ще ми разкажеш, не съвпада с думите на Сивия орел, преди да падне вечерта, ще останеш без лъжливия си език.

— Няма да посмееш да ми направиш нищо! Бягащия вълк няма да го позволи.

— Бягащия вълк каза, че си моя, докато не се разкрие истината. Ако не си бременна, пак ще паднеш в моите ръце. Реши да вземеш съпруга ми и го очерни. Огледай се, Лия, никой няма да ти дойде на помощ.

Лия изучава Шали известно време.

— Щом знаеш истината, защо искаш от мен да ти кажа всичко? Нали си толкова сигурна в себе си и в твоя любим, а? Страхуваш се! Ревнуваш! Знаеш, че мога да ти го отнема.

Шали се засмя, после извика Бялата стрела до себе си. Заговори му на Оглала, двамата се разсмяха. Тя се обърна към Лия на английски:

— Бялата стрела казва, че трябва да те пратим в лагера Типи Са като наказание за лъжите и лошите ти постъпки. Ако откажеш да си признаеш истината, ще го предложа на Бягащия вълк.

Шали не можеше да повярва, че тя самата изрича тези злобни за кани, но искаше да притисне Лия и да я накара да признае, да извади наяве лъжите й, за да не й позволи да лъже отново.

— Какво ще стане с детето? Това наказание ще го убие! Ти не си чак толкова дива и жестока! — доверително й каза Лия.

— Ти обяви кървавата война, Лия. В нея всеки трябва да се бие яростно и мръсно като своя противник. Аз само следвам методите ти.

— Предполагам, че първо Бялата стрела би искал да изпробва уменията ми — омразно я предизвика тя.

— Не, Лия. Бялата стрела никога няма да докосне мръсница като теб. Твърде горд е.

— Ти и Бялата стрела само приятели ли сте? — нападна я Лия, гледайки със завист мъжа до нея.

— Не ставай смешна, Лия! — напомни Шали на нахалната жена. — Бялата стрела и аз сме кодас от много зими — обясни тя без да има нужда. — Истината, Лия! — повтори въпроса си Шали.

— Няма да ти я кажа. Ще те накарам да се гърчиш от съмнения и подозрения.

Шали отново поговори с Бялата стрела и му разказа плана си как да накара със сила Лия да признае истината и да я унизи. Бялата стрела кимна в знак на съгласие, после хвана Лия за ръцете и я повлече към гората. Лия започна да рита и да вика, но никой не й идваше на помощ, както Шали й беше обещала. Ясно, че я извеждаха от лагера, за да я накажат справедливо. По това време всеки се занимаваше със собствените си дела.

Бялата стрела спря, притисна Лия към твърдата земя, преди да завърже ръцете и краката й, за да не рита. Не завърза устата й, тъй като никой нямаше да се заслуша в думите й на английски, а тя не знаеше достатъчно сиукски. Минаха дълго разстояние и спряха. Бялата стрела изтърси Лия на земята.

— Ще навредиш на детето! — извика тя от страх.

— Няма никакво дете, вещице! — отвърна й Шали, която вече не се сдържаше.

Лия се обърна към Бялата стрела и го помоли да запази детето й. Бялата стрела й се изсмя в лицето.

— И той не ти вярва — каза Шали. — Всъщност той пръв предположи, че лъжеш. Ненавижда те. Обвинява себе си, че те е дал на Бяга шия мъж. Най-много ще се зарадва да те убие с голи ръце. — Лия продължаваше да гледа войнствено и се стараеше да прикрие страха и тревогата си.

— Сега, Лия, кажи всичко, което извърши и което замисляше да сториш.

— Няма да ми повярваш! — нагло отвърна тя.

— Ако говориш истината, ще ти повярвам.

— Не мога! Сивия орел и Бягащия мъж ще ме убият!

— Ако не го направиш, аз ще те убия. Докато броя до десет, трябва да започнеш, в противен случай езикът ти ще остане в ръката ми, за да не изрича повече лъжи и да не причинява повече неприятности. Едно… две…

— Не можеш да го извършиш! Няма да ти позволят!

— Кой няма за ми позволи, Лия?

— Бягащия мъж и Сивия орел.

— Но те не са тук, нали? Други видяха как ме нападаш. Да не мислиш, че ще ме обвинят, че съм се защитила?

— Иска ми се сержант Старнс да те беше пробол със сабята си, вместо да те удря по главата с приклада на пушката! Много лошо, че онези двама войници нямаха време да те изнасилят, както искаха да направят! — бързо изрече тя.

Шали се вкамени.

— Откъде знаеш, че той е сержант и че са били двама? — запита тя. Лия млъкна, а после отбранително се присмя:

— Сигурно съм чула някой да го споменава.

— Господи, всъщност ти си била свидетелка на нападението ми и нищо не си казала! Била си достатъчно близо, за да чуеш имената им и да разбереш плановете им! Ами ако бяха убили Сияйната стрела? Дори не си викнала за помощ! Колко време изчака, преди да нападнеш съпруга ми?

Изражението на Лия стана предизвикателно. Шали разказа на Бялата стрела какво чу от жената. Яростта му изплаши Лия. Той извади ножа си от кожения калъф, висящ на кръста му, и щеше да я убие, ако Шали не го беше спряла. Лия изкрещя от ужас. Тези двамата да не са полудели? Наистина ли щяха да постъпят тъй жестоко с нея? Защо ли така искаха истината? Реши да опита с лукавство. Шали кипеше от възмущение.

— Ако беше извикала помощ, още същия ден щяха да ме спасят. Искала си да умра, нали? Ти си даже по-лоша, отколкото си представях. Сега разбирам защо така се изуми от завръщането ми. Наистина си вярвала, че тогава са ме убили. Прикрила си видяното. Затова не са успели да открият истинската ми следа. Омразата и злобата ти нямат ли граници? Значи така, вещице, искаш да умра… — промърмори тя замислено.

— Добре! Видях, че те нападат и не изтичах за помощ! Страхувах се да не ме убият, понеже не съм индианка. Правех се, че не зная нищо. Грижех се за сина ти. Мислех, че са те убили.

— Искаш да кажеш, че си се надявала! Ти си демон от ада, Лия Уинстън, и с радост отново ще те пратя там! Но веднъж завинаги ще кажеш истината. Три… четири… пет… шест…

Бялата жена се гърчеше, но мълчеше.

— Седем… осем… девет… десет… — Бялата стрела я държеше здраво. — Аз ще го направя — блъфира тя за последен път, чудейки се какво ще стане, ако Лия извика.

Лия не извика. Със стиснати зъби и злоба, бушуваща в смарагдовите й очи, тя разказа на Шали почти всичко. Но гледаше да подчертае каква наслада доставяла на мъжете. Единственият въпрос, които не зачекна, беше този за бременността й — това беше последната й надежда за спасение. Трябваше да намери начин да избяга, но след като убие съперницата си.

Шали се усмихна победоносно, а после се обърна презрително към нея:

— Всеки мъж би бил доволен от такива удоволствия. Няма да те питам за детето, Лия. Искам да те гледам как се гърчиш от страх, очаквайки месечното си неразположение, с което ще дойде и краят на живота ти. Всеки ден ще бъдеш внимателно наблюдавана — заяви тя, все едно че четеше мислите на Лия.

— Ти каза, че ще ме отпратиш, ако ти кажа всичко. Значи ме излъга. Понякога човек може да сбърка с бременността.

— Да сбърка да — но не нарочно. Аз съм сигурна, че ти не носиш никакво дете, но ще си удържа на думата. Ако искаш да се изповядаш на Бягащия вълк още днес, аз ще го убедя да те изпрати в друг лагер. Той ще го направи заради мен. Може би ще е по-умно и безопасно да сложим край на тази работа, преди Сивия орел да се е върнал. Трудно ще удържим отмъстителната му ръка. Не бих желала да те видя мъртва, Лия, а само изгонена от лагера.

— Добрината ти ме удивлява, принцесо Шали — с горчивина отбеляза Лия. — Но разбира се, положението ти го позволява. Е, ти спечели. Какво повече искаш от мен? Обичам го толкова, колкото и ти! Исках само да ти го отнема и да живея с него.

— Отдавна те предупредих за последиците от подобни глупави и похотливи мечти. Аз нямам власт тук, разполагам само с любовта и уважението на народа си. Ти живя добре с нас, по-добре от всеки друг роб. Защо се отказа от този живот? Аз спечелих, но ти причини много мъка в нашия лагер. Ти само говориш за голяма любов, но смятам, че всъщност не умееш да обичаш. Сърцето ти е зло, а съзнанието ти болно. — На Бялата стрела тя каза да я развърже. — Дете на Бягащия мъж ли носиш, Лия?

— Да — обяви тя, страхувайки се да се довери на тази нова Шали.

— Ако не си бременна, аз ще се опитам да спася живота ти. Ако си, ще останеш тук само докато детето се роди.

Изумена, Лия неразумно извика:

— Ще отнемеш дете от гърдите на майка му! Какво чудовище си ти? — Хвърли й безумен поглед, на който никой не обърна внимание.

— Няма да ти позволят да останеш тук. Исках да знаеш, че ние ще се грижим за детето. Само ако научат каква роля си изиграла при нападението ми, ще те бичуват до смърт. След като си го направила и го призна, само се моля да е истина и за детето. Ако не е тъй, дано мога да спра ръцете им, които ще те убият за тази лъжа. Върви, Лия, иди да си вършиш работата. Не изричай повече лъжи, иначе ще оттегля помощта си — предупреди тя Лия, чудейки се дали трябва въобще да помага на тази жена.

Лия се обърна и затича към лагера, сякаш някакъв демон я беше подгонил. Шати се облегна на едно голямо дърво, въздъхна тежко, тази случка я беше оставила без сили. Сивия орел беше невинен. Както и Лия призна, той не беше я любил в онази злокобна нощ. Каква сложна и опасна мрежа от лъжи бе оплел този женски паяк!

— Дано Сивия орел се върне днес, Бяла стрела. Вече минаха три дни. Колко още ще се бави? Имам толкова неща да му разказвам. Обичам го и страшно се нуждая от него. Сигурно дълбоко съм го наранила със съмненията си.

— Би могъл да се върне това слънце, Шали, или да отсъства още много дълго.

— Тогава аз трябва да отида при него и да му разкажа всичко, което тежи на сърцето ми. Колко много изстрадахме. Време е да уредим това веднъж и завинаги — възкликна Шали щастливо.

— Не може, Шали. Не е разрешено — бързо й възрази той.

— Сигурно досега достатъчно се е молил и се е пречистил, Бяла стрела. Представям си, че седи някъде нещастен и замислен като мен. Моля те, трябва да отида при него. Къде е?

Знаейки, че съществува само един начин да я спре, той се усмихна и поклати глава.

— Има много места, където трябва да се търси Великия дух. Може да е наблизо, но може да е отишъл до Свещените планини край зимния лагер. Ако не успее да се свърже на едно място с Уанкантанка, ще отиде на друго. Не е възможно да го намериш. Трябва да изчакаме завръщането му — не й каза истината той.

— Но кога ще стане това? — запита тя раздразнена.

— Не знам, Шали — отвърна той честно този път.

— Трябва да знае какво разказа Лия. Вярвам, че от тези думи ще олекне на сърцето и съвестта му. Сигурен ли си, че не можем да го намерим?

— Той е като игла в купа сено, Тревисти очи.

— Но пролетният лов за бизони започва утре. Защо да не се върне за него? Какво ще кажат другите, ако той отсъства?

— Нищо. Човек отговаря първо на Великия дух. Избраха мен да заема мястото му, докато той се върне.

Тази новина я жегна.

— Ловът за бизони продължава седмици, Бяла стрела. Кой ще се грижи за мен и за Сияйната стрела?

— Шали — меко я укори той, — мъжете се грижат за всички семейства, докато воините ловуват. Къде отиде твоя остър ум? — игриво я закачи той.

— Там, където упоритият ми и горд съпруг се крие.

— Докато ме няма, трябва внимателно да наблюдаваш Лия. Тя е опасна и изобретателна — предупреди той Шали.

— Знам — разсеяно се съгласи тя. — Хайде, ела при нас за късното ядене — с леко сърце му предложи тя.

— Ако ми намериш някоя добра жена, с която да се събера, животът би бил по-лесен за мен — палаво предложи той, за да смени темата на разговора.

— Сериозно ли говориш? — възкликна Шали и здраво се хвана за думите му.

— Мина ми времето, не си ли съгласна? — усмихна се той, предавайки се най-накрая на съдбата, която нямаше как да промени. Може би отговорът е друга жена.

Весел смях изпълни въздуха.

— Имаш ли някого предвид? — намекна тя с любопитство.

— Ти ще ми помогнеш да избера — ловко отблъсна той въпроса й.

— Един мъж трябва сам да избере жена си, Бяла стрела. Има ли някоя, която да заглеждаш и от която дъхът ти да спира?

— Само Тревисти очи, но тя е омъжена за един силен и ревнив воин. Май че трябва да я открадна от леглото му, докато го няма — весело я подразни той, като прикри чувствата си.

— Ако знае, че друг въздиша по мен, сигурно ще побърза, за да защити територията си.

— Това е голям подвиг — да откраднеш жената на вожд или на известен воин. Но да откраднеш най-красивата, сигурно се равнява на десет подвига.

— Голяма чест ми оказваш. Колко щастлива може да бъде една обикновена девойка, ако привлече погледа на силен и красив воин! Без съмнение много жени биха искали да ги харесаш. Ти си силен и способен, ще станеш много добър съпруг. Трябва да претърсим пялата земя, докато намерим жена, достойна за теб.

Той се усмихна.

— Какво мислиш за Тасия? — запита той.

— Тасия… много е хубава. Нежна е и говори смирено. Сръчна е и е весела. Често пее, докато работи. Ще си помислим за Тасия — отвърна тя без ентусиазъм. Пошегува се: — Какво ще кажеш за Малката луна или за Пиала?

Той й отвърна по същия начин:

— Малката луна е кръгла като пълна луна, а Пиала е незабележима като най-дребната тревичка. Искам съпруга, а не напаст.

— Има една чудесна и деликатна жена, чийто мъж е на смъртно легло — нерешително започна тя, чудейки се дали той не предпочита девствена съпруга.

Очите му проблеснаха едва забележимо.

— Да, наблюдавал съм я много пъти, откакто Полегнатия храст се разболя. Но той се държи за живота като лисица за капан. Не е хубаво да пожелаеш чужда жена, докато мъжът й е още жив. Може да отиде при Великия дух още тази луна, но няма да издържи много зими.

Забелязвайки интереса му, тя го запита:

— След като си чакал толкова дълго, Бяла стрела, какво ще ти коства да изчакаш още малко? Сигурна съм, че Полежалия храст няма да види есенния лов на бизони. Той е слаб и стар. Не е тайна, че тя не искаше да живее с него. Нямат деца, а тя е по-млада от теб. Много приятна жена. Не заслужава ли да я изчакаш още малко? Тя е жена, която може да накара сърцето и тялото на един мъж да запеят щастливо.

— А ако тя пожелае друг воин, когато Полегналия храст тръгне по пътеката на духовете? — запита той сериозно.

— Как може да помисли за друг, след като знае как я гледаш? Няма по-добър мъж за женене в лагера — от сърце му каза тя.

— Какво ще стане, ако Полегналия храст умре, докато ме няма? Ако тя се свърже с друг, преди аз да съм се върнал? — настоя той нетърпеливо.

— Може би някоя игрива тревичка ще прошепне нещо в ухото й. Ако „случайно“ научи за твоя интерес, тя ще откаже на всички, дока то ти се върнеш. Когато падне снегът, ще топли леглото ти — закачи го тя, а после се изчерви.

Той се засмя от сърце.

— Другите ще се смеят и ще си помислят лошо за мен, ако ме чуят да говоря за жената на друг воин, която все още топли леглото му.

— Не и ако само Тревистите очи и бъдещата ти жена знаят за тези планове. Хитро ще я поразпитам да разбера какво мисли и чувства към теб. Ако очите й блеснат, аз ще й намекна да почака завръщането ти.

— Може и така да стане — завърши той весело.

Поприказваха още известно време, преди да се върнат в лагера.

Скоро след като се нахраниха, Бялата стрела си тръгна, за да се подготви за утрешната езда. С помощта на Шали той щеше да спечели най-хубавата жена след нея в лагера…

Ловните групи бяха разделени на три. В тях имаше мъже и жени. Мъжете щяха да убиват огромните животни, а жените щяха да ги следват, за да ги одират и разрязват. Няколко смелчаци щяха да докарат натоварените каручки в лагера и отново да се върнат за друг товар. Беше опасна, кървава, изтощителна, но необходима работа, която те вършеха всяка пролет и есен. Но си заслужаваше, в нея бяха ангажирани половината жени от племето, а другата половина участваше в есенния лов.

Бяха оставени мъже, които да охраняват лагера и да ловуват за семействата. Воините и бъдещите воини вървяха след гръмотевичните копита на морето от космати животни, които покриваха Равнината. Шумното им приближаване или отдалечаване се чуваше от мили разстояние. По-младите мъже бяха избрани да пренасят кожите и месото в лагера, за да не се развали и да не привлече апетита на лешоядите и койотите. Всяко задължение се изпълняваше с вещина и покорство, тъй като такъв беше животът на индианците.

За всички имаше много работа, а Шали скърбеше и за липсващия си съпруг. Изминаха още три дни и тя работеше до премаляване, за да може да спи дълбоко и да не скърби. Работеше така, че да държи под око Лия и да не й дава възможност за нови измами. Но с всеки изминат ден все повече я тормозеше някакво предчувствие.

И сто години да живее тук, нямаше да свикне на този кървав и миризлив труд. Стараеше се да мисли за нещо друго, докато работеше с останалите жени, тъй като това беше общо дело и облагодетелстваше цялото племе. В горещината се събираха насекоми, които ги измъчваха, а вонята от изсушаващото се месо и кожи беше непоносима. Често мобилизираше всичките си сили, за да спре гаденето си.

Разсейваше вниманието си с различни неща, тъй като нямаше любимо занимание. Нито веднъж тя не отказа да участва в тази важна задача за живота в откритата Равнина. Стягаше се и се преборваше с някоя упорита кожа, за да я запази като резерва за кърпеж. Умело изрязваше месото и тлъстините от вътрешната страна. Трудната работа идваше по-късно, когато я намажеха с мозък, за да я омазнят и омекотят. Страхуваше се, че нощем ръцете й миришеха и се будеше всеки път, щом ги приближеше до твърде чувствителния си нос.

На третия ден от този ритуал тя много се зарадва, когато дойде нейният ред да събира дърва, диви зеленчуци, къпини и да донесе вода, за да приготвят вечерята за цялото племе. Докато работеше, тя тайно наблюдаваше две жени — Тасия и прекрасната Скитаща кошута, която предизвика ярките и топли пламъчета в очите на Бялата стрела. Ако останеха насаме, тя веднага щеше да провери тази жена. Тасия беше добра, но не за Бялата стрела. Скитащата кошута беше идеалният избор!

Шали осъзнаваше, че мина доста време, откакто Лия се самообяви за бременна. Все пак дали ще излезе вярно? Да не би веднъж Лия да е казала истината? Тъй като жените се къпеха заедно, за наблюдателните очи на Шали беше ясно, че още няма доказателства за противното…

Лия също бе озадачена от това любопитно положение и изпитваше облекчение. Не й се удаде и момент, за да избяга. Надяваше се да се измъкне, докато всички са заети и разсеяни. Но всяка нейна крачка бе наблюдавана, несъмнено по заповед на Шали! Шали… явно тя й направи клопка, като я тероризира, за да признае всичко. Защо се поддаде тогава? А ако беше бременна? Това как би променило нещата за нея?

Гърбът на Лия я болеше от напрегнатата работа, както бе и с Шали. Често забелязваше въпросителните погледи на другите върху себе си. Само ако старият вожд излезе от лагера и й даде малко отдих от преследващите я погледи! От непрекъснатото наблюдение нервите й бяха изопнати като тетива. Ръцете й трепереха. Колко още щеше да издържи този подлудяващ надзор?

Нещо друго също занимаваше съзнанието на Лия. Как можеше да разбере какво се крие зад онзи странен разговор между Шали и Сивия орел? Нещо ужасно трябва да се е случило между тях много отдавна, нещо, което тя трябваше да изрови. Всъщност са се срещнали като врагове! Как той е заловил и заробил индианската принцеса, бъркайки я за бяла робиня? Какви страшни събития са се разиграли, преди да се разкрие истината? Дали благородният Орел е бил принуден да се ожени за Шали след подобно насилствено отношение, вероятно я е изнасилил? Дали не съществуваха някакви потиснати чувства на враждебност, които умело можеха да бъдат извадени на повърхността? Наистина много странно…

Малко преди смрачаване работата за деня беше свършена и вечерята бе поднесена. Независимо от умората хората се смееха и разговаряха, почиваха си. Шали се облегна на едно дърво край реката, като се наслаждаваше на спокойствието по това време на деня. Птиците постепенно затихваха и се приготвяха за нощен сън. Листата шумоляха над главата й почти неуловимо. Бълбукане се чуваше откъм съседния поток, където водата заобикаляше камъните. Небето стопяваше прекрасния си синьолилав цвят, ставаше сиво на фона на ярките лъчи на залеза.

Клепачите й се затвориха няколко пъти. Беше много изморена, но умът й продължаваше да работи трескаво. Изви тяло и се изпъна, за да отпусне напрежението на кръста си. Плъзна ръцете си към гърба, за да разтрие вдървените си мускули. Въздъхна дълбоко и се прозина.

Моля те, побързай, любов моя. Толкова много ми липсваш. Защо те няма още? Сърцето ми копнее за теб, а тялото ми жадува да си наблизо. Толкова ли много имаш да мислиш, че да те няма в шатрата ни много дни? Не изпитваш ли болка за мен, както аз за теб?

Нова мисъл й хрумна. Внезапно се изпъна и застина. Може би той първо ще се присъедини към ловците, а после ще се прибере у дома. Ловът траеше дълги седмици. Щеше ли той да я застави да го чака толкова много, преди да й разкажа тайните на сърцето си и да чуе нейните? Може би ще изпроводи пратеник?

Беше тръгнал толкова студен и сърдит. Дали не се страхува, че тя е още в същото настроение? Дали нарочно не се връща? Това, което се случи, дали не е променило чувствата му към нея? За колко време заздравява накърнената гордост? Всеки от тях имаше достатъчно време, за да разбере чувствата си. Как можеше да я остави и да не й обръща внимание тъй жестоко?

Независимо от самотата и любовта, обхвана я раздразнение. Не беше честно към нея. Как можеше просто така да тръгне и после да не изпрати вест у дома? Дали в този момент не се смее и разговаря с приятели в лагера на ловците, докато тя страда от раздялата им? Дали не вкусва от вълнението и свободата на големия лов, докато тя жадуваше за допира и гласа му?

Налегна я и друга грижа: ами ако му се е случило нещо? Той има много врагове, в това число и войниците. А ако е ранен, заловен или убит? Не! — отрече наум това предположение. Той е непобедим. Нали е Сивия орел!

Той не разбира ли колко се тревожи тя за него? Защо не се връща? Или поне да й прати вест. Чакането я разяждаше. Освен това необяснимият и пронизващ поглед на Лия действаше на нервите й. Какво ли замислеше сега тази проклета жена? Може би се колебае дали да й се довери? Или призовава куража си, за да си признае всичко?

Тишината бе нарушена от силен конски тропот. Тя се обърна и погледна към лагера. Идваха ездачи. Кои? Защо?

Сърцето й подскочи. Тръпки преминаха по тялото й. Втурна се към лагера. Останала без дъх, тя приближи мъжете, които слизаха от конете. Объркана стигна до Бялата стрела. Той беше ранен! Бакърената плът на рамото бе разкъсана от дълбок разрез. Кървеше силно.

— Бяла стрела! Какво се случи? — извика тя изплашена.

— Сините куртки нападнаха лагера. Повечето са убити. Пристигнах тъкмо навреме, за да се разправя с двама войници, които бяха останали, за да окрадат телата на умрелите воини и жени — успя да изрече той, треперейки от слабост и несдържана ярост.

— Ела, седни да превържа раната ти. Кой лагер нападнаха? — запита тя със страх.

— Този на Наблюдателя на луната. Мъртъв е, Шали. Много дълги ножове пронизаха тялото му, ала той се бори мъжки. Великият дух ще го приеме с почести. Пристигнах твърде късно, не успях да ги спася — изрече той унило.

— Лагерът на Наблюдателя на луната… — повтори Шали и мислено си представи всички, които бяха там. — Жената костенурка! Малкото цвете! Ти видя ли ги? — запита тя изплашена.

Той наведе глава, сякаш той бе виновен за срама и поражението.

— Мъртви са, Тревисти очи. Мъчно ми е. Бледоликите са ги нападнали изневиделица, не са успели да избягат и да се отбраняват.

— Но те са жени! Колко души са избили? — се насили да запита, страхувайки се от отговора. — А другите два лагера?

— Сините куртки избиват всички индианци, Шали. Десет жени и трима воини дадоха кръвта си на Майката земя и на Великия дух. Другите лагери са предупредени. Дойдох да кажа на Бягащия вълк да брани лагера от внезапно нападение.

Заклали са невинни жени! Колко разрушени семейства! А децата и съпрузите им? Добре че поне не целите семейства са били там. Господи, помисли си тя — а наричат индианците диваци!

— Смяташ ли, че след това ще дойдат тук? — запита тя и потрепери от страх и гняв.

— Няма да се изненадам, Шали — отговори той, докато тя довършваше превръзката на лявото му рамо, за да спре кръвта.

Бягащия вълк бе дошъл при тях и задаваше на уморения и ранен воин много тревожни въпроси. Преди да успее да запита за мъжа си, Бялата стрела измърмори, без да мисли:

— Бягащ вълк, трябва да изпратим някого до Шепнещите пещери, за да съобщят на Сивия орел. Налага се да се върне и да се сражава с враговете ни и да отмъсти за убитите. Необходимо е всички ловци да се върнат в лагера, за да решим какво да правим. Трябва да отидем и да приберем телата на нашите хора. Сините куртки отново са стъпили на пътеката на войната. Може да ни дебнат от засада отнякъде.

— Ще изпратя Десет дни да го доведе — обяви вбесеният вожд.

Шали загледа приятеля си и го попита:

— Значи ти е известно къде е той? През цялото време си знаел и не ми каза? Защо?

Той вдигна лице нерешително и я погледна.

— Не е разрешено да се прекъсват такива моменти. Страхувах се, че ако ти кажа, ще отидеш при него. Той предупреди никой да не ходи там, дори и ти.

— Виждал ли си го, след като тръгна? В някой от лагерите ли е сега? Защо не изпрати вест? — питаше тя, гласът й беше странно спокоен, а изразът — неразгадаем.

— Не, Шали, не съм говорил с него, не съм го виждал. Той не беше в нито един лагер, който посетих днес. Когато дойде времето, той ще се прибере. Но вече не можем да чакаме, трябва да се върне още тази вечер.

Погледна го скептично.

— Този път казваш ли истината? — задъхано запита. — Защо толкова лъжи изпълват въздуха този сезон?

— Искам прошка, задето те заблудих. Той ще се върне тази вечер, Шали. Не живя ли с нас достатъчно дълго, за да ни разбереш?

— Той ще се върне за своя народ, Бяла стрела, а не заради мен. Ял ли си? — запита внезапно, за да смени темата.

Той поклати тъжно тъмната си глава.

— Ще ти донеса нещо. Трябва да имаш сила, за да се биеш със злите врагове. Почивай, ще ти донеса храна и вода. — Тя бързо тръгна.

Бялата стрела вдигна очи изненадано, тъй като усети, че някой друг, не Шали, му помагаше. Стеснителна усмивка озаряваше прекрасно лице с блестящи шоколадови очи. Той отвърна на усмивката, преди да хапне за първи път през този страшен ден.

Шали гледаше как Десет дни се качва на коня и запрашва. Бялата стрела беше казал, че съпругът й ще се върне тази вечер, което означаваше, че разстоянието не е много голямо. Толкова близо, любов моя, и все пак колко далеч…

Шали потисна мрачното си настроение и се огледа за сина си. Бързо и настоятелно му обясни какво трябва да прави в случай на нападение. Той изпъчи гърди и заяви, че ще се бие срещу бледоликите заедно с големите воини, тя го прегърна и каза:

— Не, синко, трябва да търсиш безопасност в гората. Един ден ще станеш вожд, трябва да пазим живота ти, докато израснеш висок и силен… като баща си. Трябва да се научиш да се биеш с омразните врагове. Няма смисъл да излагаш живота си още отсега. Трябва да ми обещаеш, че ще се скриеш в гората, ако нападнат лагера.

— Но, мамо, всички воини трябва да се бият.

— Но ти още не си воин, Сияйна стрела. Трябва първо да мислиш за своя народ. След баща ти кой ще ги води, ако по най-глупавия начин загубиш живота си, преди да си готов да се сражаваш? Не си ли спомняш как бледоликите те откраднаха, за да те разменят за баща ти? Могат отново да го сторят. Трябва да пазиш своя и неговия живот. Трудно е да се наблюдава и да се чака, но е необходимо. Има още да учиш, сине. Каквото и да стане, ако дойдат, ти трябва да избягаш. Дори и моят живот да е в опасност, не бива да поглеждаш назад и да се връщаш в лагера, докато не се размине. Разбираш ли ме? Обещай! — твърдо настоя тя. — Ти си силен и бърз, а има стари и болни хора, на които трябва да помогна да избягат.

— Добре, мамо — неохотно отвърна той.

— Ти си добро момче, Сияйна стрела. Един ден ще станеш голям вожд, но първо трябва да доживееш до този ден. Ти си много смел. Ако другите деца викат от страх, умири ги и ги успокой.

При тази сериозна задача той разцъфна и изтича при приятелите си, завладян от новата си роля. Шали разбираше, че трябва да го пусне да играе, че човек не бива да живее със страх и да се крие непрекъснато. Защо не могат да живеят в мир? Войната изглеждаше безкрайна.

Луната се бе издигнала точно над главите им, Шали я забеляза от вентилационния отвор. Твърде разтревожена, за да заспи, крачеше из шатрата, която тя и Жената костенурка бяха построили. Спомени за дните, прекарани с Малкото цвете и Наблюдателя на луната, изпълниха съзнанието й. Сълзи се стичаха по бузите й. Каква трагична и безцелна загуба на живот! Такава жестокост и омраза. Мигове като този я караха да желае все още да е в Англия.

Коленичи до сина си и нежно поглади косата му, докато той спеше спокойно. Колко е прекрасно да си млад и невинен, да не познаваш трагедиите в живота. Изви гърба си, който я болеше. Изправи се и се обърна. Почувства нужда от свеж въздух и се насочи към входа. Спря и остана с отворена уста.

Той беше влязъл като сянка — тих и безмълвен. Не помръдна, само впери очи в нея. Колко беше висок и красив! Как можеше шест дни да й се сторят като вечност, а сега да се стопят, сякаш са били само един миг? Стройното му тяло излъчваше сила и гордост, не личеше да е страдал от липса на храна и да е отслабнал от постите. Излъчваше здраве и покоряваща мъжественост. Лицето му беше безизразно, погледът — предпазлив. Дали да се нахвърли върху него възмутено и сърдито? Или да се спусне в прегръдките му и да покрие лицето му с целувки? Ако не го бяха извикали, колко още щеше да остане там? Какъв отговор очакваше той от нея?

Вълнуващият глас спокойно произнесе:

— При първите лъчи на зората трябва да тръгна заедно с воините. Пази сина ни, докато се върна с телата на убитите. Когато другите ловци са в безопасност в лагера, а телата на нашите хора бъдат погребани, аз ще тръгна да отмъстя на убийците им.

Тя чакаше. Само това ли имаше да и каже след тежката раздяла? Никакви мили думи. Отново щеше да тръгне — този път да се сблъска с опасности и смърт и пак нищо? Не му ли беше липсвала и не беше ли го боляло за нея? Никакво извинение и молба за разбиране и прошка. Бил е много близо, щом се върна след няколко часа. Нищо ли нямаше да й каже за тези шест мъчителни дни?

— Бялата стрела беше ранен. Говори ли с него? — запита тя, като се чудеше какво да каже и да направи, чувствайки се като непозната за този жизнен и привлекателен мъж.

— Говорихме на Мястото на воините. Той ще дойде с мен.

Бил е там? Значи се е върнал отдавна, за да се срещне с воините си. Върнал се е вкъщи заради своя народ, заради задълженията си, заради гордостта и отмъщението… а не заради нея.

— Разбирам… — прошепна тя.

Ако му е простила, защо не се спусна в обятията му и не казва, че го обича? Дали раздялата въобще не й е подействала? Не успя да попита Бялата стрела за нея в присъствието на другите. Защо все още беше тъй далечна и обезпокоително мълчалива? Щеше ли отново да го отхвърли, след като тялото и мислите му бяха пречистени? Той копнееше да я прегърне, да я целуне, да се люби с нея. Защо не се втурна към него и не му каза, че вече всичко е наред? Той отново беше силен и чист. Тя не копнееше ли за него, тъй както той за нея? Не разбираше ли, че той скоро ще предизвика Птицата на смъртта? Дали е намерил тялото й отново, а е загубил любовта й? Глождеха го самота и желание.