Джанел Тейлър
Нежни екстази (10)

ГЛАВА ДЕСЕТА

Шали постепенно дойде в съзнание и започна да усеща хладната мокра кърпа върху лицето си. Отвори очи и видя Сивия орел.

— Какво стана? — запита тя. Тревогата в погледа й се замени с ледена студенина. Отблъсна ръката му. — Добре съм. Не се безпокой.

— Нараних те дълбоко. Тази луна умът ми действа по-бавно от езика. Днес ме измъчват много грижи. Беше жестоко да си изкарвам всичко върху теб. Моля те да ми простиш.

Тя го загледа.

— Не те разбирам, Сив орел. Като че имаш две лица — единият ми е приятел, а другият — враг. Всеки път, когато те виждам, не ми е ясно кой е пред мен. Щом мразиш белите толкова много, защо се ожени за мен? Първо казваш едно, после друго, в един миг се държиш нежно, а в следващия — грубо. Не знам дали да се страхувам, или да… — не довърши тя.

— Да ме обичаш — допълни той вместо нея. — Едно време правеше и двете, а после само любовта управляваше сърцето ти. Няма защо да се боиш от мен, Шали, аз нося достатъчно страх за двама ни. Мразя този страх и слабостта.

Насили се да преглътне думите му.

— Как е Сияйната стрела?

— Сега се успокои. Трудно му е. Но детският ум не се задържа върху нещата, които не може да проумее. Той само вижда раната ти, но тя му изглежда нереална. Няма причина да страда като нас.

— Ти обвиняваш мен за това, нали? — укори го тя.

— Обвинявам белите — отби въпроса той.

— Но аз съм бяла — тя незабавно пресече опита му да се измъкне. — Кой си ти, Сив орел? Някога познавала ли съм те в действителност?

Думите, които изрече, нямаха нужда от обяснение.

— Същото се отнася и до теб, мъничката ми. Коя си ти? Две жени в едно тяло. Виждам и говоря с Алиша, а Шали почти не се появява. Защо си я заключила в главата си? — искрено я питаше той.

— Да не би да смяташ, че го правя нарочно? Не! Не знам какво се е случило с мен и защо. Сигурно е имало неща, които съзнанието ми е трябвало да забрави — заяви тя, без да се замисля.

— Какви неща си искала да забравиш? — Изненадан, той се замисли над думите й.

— Откъде да знам? Има ли такива? — отвърна му тя с предизвикателство.

— Говориш странни неща, Шали. Ние бяхме щастливи. Между нас имаше много любов. Не мога да разбера тези съмнения и съпротивата ти. — После й разказа защо преди е бил толкова ядосан. Молеше я да го разбере и да му прости. Когато Шали неочаквано го попита дали Лия се е грижила за сина им, той я погледна изпитателно и твърдо.

— Нашият син беше в шатрата на Наблюдателя на луната и на Блестящата светлина. Лия е робиня на Бягащия вълк, а не моя.

Припомняйки си обещанието, което даде на Лия, тя успя другояче да изрази несигурността си.

— Кой се грижеше за теб и него, докато ме смятахте за умряла?

— Баща ми го нямаше, Блестящата светлина и Малкото цвете бяха много заети. Предстоеше да се върнем в равнината. Бялата робиня се грижеше за нашия син и готвеше. Защо? — запита той, усещайки промяна в тона и настроението й. — Какъв е този интерес към Лия Уинстън?

— Как се отнасят към Лия тук? — Шали побърза да зададе друг въпрос, избягвайки неговия. Раздвижи се смутено под изпитателния му пронизващ поглед.

— Тя е пленница. Работи. Не е наказвана, тъй като изпълнява онова, което й е наредено — отвърна той с безразличие. — Защо?

— Какво й заповядвате да прави, Сив орел? — настоя тя.

— Искаш да знаеш какви задачи й се дават ли? — попита той учуден, с нарастващо подозрение. Нещо лошо се носеше във въздуха!

— Да — заяви тя отчетливо, разтворила очи в очакване.

Щом Сивия орел описа живота и задълженията на бялата робиня, тя запита със съшия особен тон:

— Само това ли прави тя за теб?

— Тя не е моя робиня — повтори той твърдо със стиснати устни.

— Докато ме е нямало, е била — възрази Шали. — Хубава жена е. Сигурна съм, че те харесва. Никога ли не си я поглеждал като жена? — Тя забеляза мускулчето, което потрепера край челюстта му. Дали бе от гняв?

Най-накрая той разбра. Тя го подозираше в слабост и изневяра.

— Веднъж по-рано ти ми задава подобни въпроси. Не съм спал с нея. Това ли искаш да знаеш? — ледено отвърна той.

— А искал ли си някога да спиш с нея? — го предизвика тя, използвайки собствените му думи.

— Хия! Каква лудост е обхванала ума ти? — присмя й се вождът, но очите му святкаха от гняв.

Един от двамата лъжеше! Когато забеляза съмнението в сърдития й поглед, той добави:

— Заклевам се в живота и честта си, не съм спал нито с нея, нито с някоя друга жена. Защо ме разпитваш по този начин?

— Исках да се уверя в твърдението ти, че ме обичаш. Лия е хубава, освен това е достъпна. Аз съм наивна, Сив орел, но не чак толкова, че да не разбирам нуждите, които мъжете имат. Исках само да знам дали си ме заменил с някоя, докато ме нямаше. — Време беше да спре. Виждаше, че го е раздразнила с въпросите си.

Той избухна във весел смях.

— Ти ревнуваш? От една бяла робиня? Как е възможно? Нито една жена не може да се мери с теб по хубост и доброта. Как един мъж може да поиска друга, когато сърцето му изгаря за теб? — Изразът и тонът му й направиха дълбоко впечатление.

— Сърцето ти само са мен ли тупти? — запита тя сериозно.

— Ша, Тревисти очи, само за теб. Сърцето, умът и тялото ми виждат само теб. Бих могъл да го докажа, ако ми разрешиш — намекна той дрезгаво, погледът и тонът му бяха убедителни.

Изведнъж тя се уплаши. Прочитайки това в очите й, той поклати глава и въздъхна дълбоко.

— Защо, Шали? Защо отхвърляш такава любов?

— Честно се опитвам да разбера това — тъжно заяви тя, искаше й се да забрави посещението на Лия.

— Не, Шали, ти се опъваш. Страхуваш се и се съмняваш. Не се стремиш към мен.

Тя се стегна, когато той се наведе и я целуна.

— Виждаш ли? Когато те докосна, ти ставаш ледена като зима, а аз изгарям от лятно слънце. Позволи ми да стопя твоя сняг — настоя той нежно.

Когато се наведе към нея този път, тя не извърна лице. Позволи на устните му да изследват нейните. Сигурно в този мъж се криеха отговорите на съмненията й. Шали пое въздух на пресекулки, усещайки как топъл и вълнуващ дъх изпълва ухото й, щом той захапа месестата му част. Устните му се върнаха и се впиха в нейните. Целувките му станаха по-дълги и по-настоятелни. Някаква особена топлина се разля по тялото й. Тя бавно го прегърна през шията, а устните им още по-здраво се притиснаха.

Нищо, че между ръката му и гръдта и се намираше дрехата от еленова кожа, усещането беше божествено. Шали не разбра кога дръзките му пръсти се пъхнаха вътре и се плъзнаха по голата й кожа, защото съзнанието и тялото й бяха обзети от вълнуващ екстаз. Малкото зърно под палеца му набъбна от желание. Слабините й се овлажниха от разпалващата се страст. Решил да сложи край на съпротивата й, той действаше нежно и целенасочено. Скоро тя застена от желание, което беше забравила. Потърси в него спасение от жаждата, която измъчваше пламтящото й тяло.

Той вдигна глава и се взря в нея — черни очи, в които бушуваха луди пламъци.

— Време е да сложим край на тази мъка. Трябва да съединим телата си и да се любим, както толкова много пъти сме го правили.

Думите му я изплашиха.

— Не. Много скоро е. Моля те, недей.

— Ще задоволя нуждата ти, Шали — напразно я увещаваше той. Тя намери най-сигурния начин да охлади страстта му, като предизвика неговата гордост.

— Как гореше от гняв и омраза преди малко! Щом наистина ме обичаш, дай ми време, за да те опозная отново. Кое е по-силно, Уандми Хота, желанието ти или любовта ти?

— Ако не те обичах толкова много, щях да те взема без твоето съгласие! Тялото ми изгаря за твоето, но предпочитам да изчакам, за да ми повярваш и да ме обикнеш, а не да ме намразиш, Шали.

Той стана и излезе, преди Шали да дойде на себе си. Защо усещаше такова напрежение и болка? Защо внезапно се почувства тъжна и изоставена? Прииска й се да изтича след него и да го помоли да се върне, за да вкусят заедно от страстта си. Какъв беше този луд копнеж в гърдите и устните й, дълбоко в нейната утроба? Това ли бе повикът на страстта, който трябваше да се утоли? Дали неговото тяло страдаше също като нейното? Нищо чудно тогава, че така се разстрои и ядоса! Не е честно да запалиш огън, а после да плиснеш студена вода върху му! Но гордостта и объркването я задържаха в леглото. Потъна в унес изнемощяла.

Мръкваше се, когато почувства, че не е сама. Тази вечер за нейна почуда храна и вода й донесе не Блестящата светлина, а Сивия орел. Подаде й меха с водата и дървения поднос, без да я поглежда в очите. Държеше се хладно.

— Отивам на съвета. Ако си уморена, спи. — Взе молитвената си лула и я предупреди никога да не я пипа, както и други свещени предмети. Тръгна, преди тя да успее да му благодари или да го заговори.

Тъй като нямаше апетит, Шали едва докосна храната. Тишината в шатрата беше мъчителна, обзеха я самота и отчаяние. Разрешени ето на проблема й не беше нито просто, нито лесно. Струваше й се, че единственият мирен начин бе да му стане пълноценна съпруга, но как? Защо не можеше да му повярва? Защо Лия й внуши това съмнение в образа му на млад бог?

Щастливите викове пред шатрата й я зовяха, но тя не искаше повече никакви вълнения. Заплака от мъка при мисълта, че тук е също такава бяла пленничка, както и Лия. Лия… защо непрекъснато се връщаше към нея? Знаеше защо. Лия беше разширила пропастта между нея и Сивия орел, която беше започнала бавно да се затваря. Шали не познаваше нито него, нито нея! Само ако знаеше на кого да вярва…

Стана късно. Отвън долиташе любовния зов на бухалите. Лек ветрец полъхваше в отвора на вигвама. Победена от умората в главата и тялото си, Шали заспа.

До следобеда на другия ден тя видя само Блестящата светлина, която й донесе храна. Когато добрата жена си тръгна, чувството на самота се усили. Предстояха й дълги часове, докато се стъмни. Ако намръщеният й съпруг се бе връщал предишната нощ, той бе излязъл, преди тя да се събуди. Дали я избягваше нарочно? Страхувайки се да докосне някой ритуален предмет, тя не се поддаде на любопитството да разгледа какво има в шатрата. Дали ако жена пипнеше свещената вещ, силата й намаляваше?

Когато тишината и самотата станаха непоносими, Сивия орел влезе в шатрата. Погледна я. Изразът му беше непроницаем.

— Отивам на разходка, Шали. Искаш ли да се раздвижиш и да подишаш чист въздух? — покани я сдържано той.

Тя светна от радост.

— Да. — Побърза да приеме, сякаш той можеше да се е откаже и отново да изчезне.

— Ела, денят е топъл и свеж. — Протегна ръка към нея, за да провери настроението й. Усмихна се облекчено, когато тя пое ръката му. — Великият дух ми каза, че гневът ти се е охладил и имаш нужда от мен.

Изведе я навън. Докато минаваха през лагера, зажаднелите й за впечатления очи поглъщаха всичко. Срещнаха няколко души — всички се усмихнаха или им помахаха. Настроението на Шали се оправи, в отговор тя също им се усмихваше и им махаше с ръка.

— Къде са отишли всички? Палатките са доста, а не виждам много хора.

— По това време на деня моите хора почиват.

Успя да се възпре, преди да каже, че е забравила. Тази единствена дума би развалила слънчевия ден. Навлязоха в гората. Щом стигнаха брега на реката, Сивия орел сви надясно и леко я поведе след себе си. Мястото беше прекрасно, отвсякъде ги обгръщаше тишина.

— Толкова е красиво и спокойно тук — отбеляза разсеяно.

— Ша — съгласи се той, а тонът му поомекна. Той спря и седна — Янка — нареди й, потупвайки земята до себе си. Тя незабавно се подчини.

— Скоро ще трябва да се върнем в равнината. Работата е тежка, Шали, а ти все още си слаба. Дали пътуването ще бъде много уморително за теб?

— Ще се справя. С всеки ден ставам все по-силна. Колко далеч е летният ви лагер? Ще вървим или ще яздим?

— Дори здравите и силните се изморяват от този преход. Трябва да внимаваш. Пътуването трае от осем до десет луни. Спираме само ако вали силно или ако ни нападнат враговете. Хората вървят пеш, а конете носят багажа. Ти ще яздиш с мен.

— Ще се справя, Сив орел. А синът ни?

— Той ще язди типи, а понякога ще върви с останалите. Сияйната стрела е силен, изминавал е разстоянието много пъти.

— Дали не е… твърде рано, за да го видя? Знам, че последния път го разстроих, но… няма да можем да се опознаем, ако не се виждаме.

— Тази луна той ще яде в нашия вигвам. Ти трябва…

— Какво? — запита тя, щом той спря.

— Щях да ти предложа да лежиш, за да го накараме да си мисли, че още си слаба и че трябва да стои малко. Но това не е правилно. Той е наш син. Не бива да го лъжем. Трябва да се опитаме да изглеждаме щастливи и спокойни.

— Ти не обичаш лъжите, нали? — запита внезапно тя.

— Не, Шали. Но се дразня, когато виждам как истината наранява хората, които обичам. Неговият ум, както умът на майка му, са остри, те могат да различат лъжите и да не им се поддадат. Трябва да се казва истината, дори и когато от нея боли.

— Какво ще ядем? Не можем да караме Блестящата светлина да ни готви всеки ден. Сетих се! — възкликна тя възбудена. — Ако убиеш заек, знам как да го сготвя на открит огън. Мога да опека и хляб върху камък. Ще приготвя вечерята.

Той се усмихна радостен.

— Хайде, жено, трябва да отида на лов. Ще те заведа до нашата тапи, за да сготвиш за семейството ни. Сивия орел трябва да претърси гората за някой голям заек — пошегува се той.

Тя се засмя окрилена. Най-накрая имаха нужда от нея. Той й помогна да се изправи, изкушавайки се да я целуне. Тя забеляза желанието в погледа му и напрежението, което сковаваше тялото му. Усмихна се и каза нежно:

— Ако искаш, можеш да ме целунеш.

От предизвикателната покана очите му се разшириха. Погледите им се срещнаха. Ръката му погали бузата й и се плъзна в копринената коса. Слабините му се стегнаха предупредително.

— Не смея. Една целувка ще ме накара да искам още. Хайде, Шали. Трябва да приготвим вечерята на нашия син.

Шали се засегна и се разочарова от отказа му, после си спомни как от целувките му тялото й пламваше. Изведнъж се засмя. Той отново беше прав! Признанието, че целувката опасно ще възпламени тялото му, както той нейното, я опияняваше и възбуждаше.

— Смееш ли ми се, жено? — пошегува се той, гледайки я закачливо.

— Не, Уанмди Хота. Мислех си колко са правилни думите ти.

Той се готвеше да каже нещо, но овладя подтика да я подразни. По тази нова следа трябва да се движи много внимателно. Трябва да направи тъй, че тя да го желае безпределно, да стигне до него поради собствената си страст. Да стане като пицута юта — опияняващите парченца кактус, да подчини ума й до степен да не може повече да се съпротивлява. Ако е търпелив и съобразителен, мъжествеността му ще й подейства.

Вечерта мина изключително добре. Сивия орел бързо превеждаше думите на сина си и даваше възможност на Шали да му отговаря на сиукски. Заекът беше изпечен прекрасно, за гарнитура имаше диви зеленчуци, приготвени от Блестящата светлина по случай радостното събитие. За да забавлява детето, Сивия орел му разказваше интересни истории от миналите си подвизи, като намигаше на Шали, за да й подскаже къде са се смее или да въздъхне от възхищение. Момченцето беше очаровано. Сивия орел изтъкваше геройството си, Шали го подкрепяше и така Сияйната стрела се отпусна, щастлив от семейното събиране.

По-късно детето поседя спокойно в скута на майка си, докато Сивия орел отправи молба към Великия дух да му помогне да научи Шали на всичко необходимо. Когато детето я похвали, че бързо запомня, тя се усмихна и отговори:

— Пидамайе.

Сивия орел се обади:

— Слушай, Сияйна стрела, нощните бухали се обаждат, значи вече е късно. Скоро ще се върнеш в нашата типи. Сега е време майка ти да поспи. Тя изразходва много енергия, за да ни приготви вечеря.

Щастливото дете целуна Шали и този път й пожела лека нощ. Вече на изхода, той се обърна и изтича при нея, за да я прегърне още веднъж Тя се засмя и го притисна силно. Когато Сивия орел се върна, беше засмян до уши.

— Езикът на Сияйната стрела е бърз като реката, Шали. До сутринта целият лагер ще знае за заека и за хубавата вечер.

Тя се изкикоти доволна.

— Добре беше, нали? Благодаря ти, Сив орел. Тази вечер ти направи сина ни много щастлив.

— Сърцето ми пее от любов и гордост. Имали сме много такива луни. Скоро към тях ще прибавим още. Спи, Мъничката ми.

Той постла една бизонска кожа близо до нейната и легна. Въздъхна доволен и затвори очи. Имаше само един начин вечерта да завърши още по-хубаво, но все още беше невъзможно.

— Лека нощ, Уанмди Хота — прошепна меко тя.

— Лека нощ, Тревисти очи — отвърна й весело вождът.

 

 

Нещо я гъделичкаше по носа. Отмахна го няколко пъти. Когато отвори очи, за да поздрави новия ден, тя откри източника на играта. Сивия орел се беше подпрял на лакът и я гъделичкаше с едно перце. Той се засмя, очите им се срещнаха и не можеха да се разделят.

— Трябва да отвориш очи, Малка моя. Баща ти е дошъл и иска да те види — каза той колкото се може по-спокойно.

— Баща ми ли? Искаш да кажеш Черния облак? — запита тя напрегнато. — Какво да му кажа?

Сивият орел се усмихна.

— Той знае, че си била ранена. Баща ти ще говори, а аз ще превеждам думите му. Не се тревожи, ще бъда до теб.

— Трябва първо да се оправя — отвърна тя, търсейки начин да забави срещата.

— Всичко е готово. Ще те чакам отвън — предложи той, преди тя да го помоли.

След половин час отидоха във вигвама на Бягащия вълк, за да хапнат и поговорят с вожда Черен облак. Сивия орел хвана ръката на Шали и я стисна с любов. Усмихна й се окуражаващо. Тя също му се усмихна и притисна успокояващата я ръка. Влязоха в шатрата.

Черния облак се втурна и я прегърна. Тя се усмихна и произнесе името му Мапия Сапа, както Сивия орел я беше научил. Щом спря бързият поток от думи, Сивия орел й ги преведе: бяха израз на любов, загриженост и извинение за това, че не е дошъл по-рано.

Шали се усмихна и помоли съпруга си да му каже, че го разбира. Седна при мъжете до Сивия орел, а Лия поднесе храната. Шали ядеше бавно, а мъжете говореха. Отвреме-навреме младият вожд й превеждаше разговора им, а на тях предаваше думите й. Изведнъж бащите избухнаха в сърдечен смях. Шали с любопитство запита какво толкова смешно има.

Мъжът й отговори с палава усмивка:

— Бягащия вълк каза на баща ти, че ние се държим като младоженци и че очите му почти не ни виждат. Той твърди, че прекарваме ден и нощ в моята типи. — Преводът не беше буквален, тъй като шегата беше по-солена и той се страхуваше да не я обиди. Все пак Шали не си спомняше какво се случи след сватбата им в лагера Черната стъпка. Тя не подозираше, че два дни, след като се събраха, един заслепен скаут полуиндианец я беше отвлякъл и Сивия орел не я видя в продължение на много месеци? Но когато я откриха, двамата не излязоха с дни от неговата типи! Поучугу им открадна много щастливи луни. Сивия орел пропъди неприятните спомени за бившия си съперник.

Шали се бе изчервила от думите на свекъра си и бе свела ресници, скривайки не само срамежливостта си, но и другите мисли, които я споходиха.

— Слънцето така озарява лицето ти, Тревисти очи, че те ще си помислят, че наистина правим така — подразни я Сивия орел.

Тя се усмихна на шегата му. Всеки остроумен отговор, който можеше да измисли, щеше да прозвучи двусмислено, затова замълча.

Втренченият изпитателен поглед на Лия ги следеше през цялото време. Шали пък незабелязано наблюдаваше как се държат Сивия орел и момичето. По време на разговорите и после, когато се преместиха на слънце, Шали беше разбрала две неща: ако проявяваше някакъв интерес към Лия, съпругът й напълно го прикриваше и още, че Лия определено бе увлечена по неотразимия млад вожд!

Сутринта се стори на Шали дълга и изтощителна. Щом се върнаха във вигвама си да отдъхнат, тя заспа дълбоко. Вечерта имаше празненство, на което хората за пръв път видяха принцеса Шали след нещастието. Отнасяха се към нея с голямо уважение и обич.

На смрачаване тя толкова се беше отпуснала от топлия прием на хората, че разреши на Сивия орел да танцува с нея. Свиреха барабани и различни свирки от орлови кости. Много двойки кръжаха около големия огън в стъпки, които не й беше трудно да научи. Засмяна, Шали следваше указанията на съпруга си и скоро танцуваше грациозно като него. Когато музиката внезапно спря, двамата седнаха един до друг на бизонската кожа.

— Ако не знаех, че облак е засенчил съзнанието ти, Шали, не бих казал, че си забравила Танца на влюбените.

— Танцът на влюбените ли? — запита тя учудено.

— Преди малко ти танцува с мен, за да обявиш пред хората, че аз съм твоят избраник — поясни той весело.

— Тъй като си ми съпруг, това едва ли би изненадало някого — дръзко отвърна тя, усмихвайки му се.

— Те нямаше да се учудят, ако беше отказала да танцуваш с мен или беше избрала друг — безгрижно измърмори той.

— А ако ти беше избрал друга жена? — продължи тя закачките.

— Под погледите на вождовете Бягащ вълк и Черен облак? — възкликна той с престорен ужас.

Тя сложи ръка на устата си, за да потисне кикота си.

— Трудно щеше да им го обясниш. Това би принудило баща ми да те отстрани като човек, който не се грижи за дъщеря му.

— Той знае, че очите на Орела се спират само върху Птицата на неговото сърце.

— Звучи чудесно — Птицата на Орловото сърце.

— Искаш ли да напуснеш гнездото ми и да се върнеш при баща си?

Шали се поколеба, но после каза:

— Не.

Той впи пламналия си поглед в нея. Тя бързо добави:

— Освен ако острите нокти на орела не наранят малката му птичка.

Той я погали нежно.

— Изпитала ли си ноктите ми, Малка птичко на сърцето ми?

— Не — отвърна честно тя, без да сваля очи от него.

— Не ме гледай така, Тревисти очи, или ще забравя, че и други ни гледат. Ще целуна устните ти, а после ще трябва да слушам смеха на воините ми заради слабостта си.

— Може би те няма да се смеят, ако аз целуна твоите — смело намекна тя.

— Ако ти храбро ме целунеш, те ще се смеят още повече. Защото преди твоите устни да се отлепят от моите, ще те сграбча и бързо ще те отнеса в нашата шатра.

— Чувствам, че не след дълго ще опозная слабостта ти…

— Когато го направиш, отново ще ми станеш съпруга.

— Аз вече съм твоя съпруга — отби удара тя, чудейки се защо ли водят този интимен разговор пред хора.

— Само на думи, Тревисти очи. Освен ако не ме изкушиш до степен да не мога да се въздържа. Предупреждавам те за това.

— Предупредена съм, съпруже — засмя се Шали.

По-късно той я отведе до вигвама.

— Воините се събират, за да се съвещават на Свещеното място. Спи, защото аз ще се върна чак когато Уи се готви да покаже лицето си — съобщи Сивия орел с нежелание.

Странно, но Шали не почувства очакваното облекчение, че ще остане сама. Когато се държеше като този ден, той беше много привлекателен. Усмихна се и му позволи да я целуне за лека нощ. Влизайки в шатрата, тя се чувстваше весела и лека, сякаш беше обикновено момиче, ухажвано от принц.

Вождът Черния облак си тръгна рано на другия ден, тъй като не разполагаше с много време. Малко след него Сивия орел отиде на лов. Шали се опита да събере кураж и да се разходи из лагера, но реши, че е по-добре да го изчака. Когато по едно време Лия я повика отвън, Шали не й отговори. По някаква необяснима причина не искаше нито да вижда Лия, нито да разговаря с нея, особено след начина, по който робинята беше гледала Сивия орел предишния ден!

Шали надзърташе през тесния вход на вигвама им, когато високата хубава фигура на Сивия орел се появи пред очите й. Умът му беше зает с някои неотложни неща около близкото им заминаване и той не забеляза, че Шали го наблюдава. Той излъчваше такава енергия, брутална сила и самоувереност! Обля я топла вълна като си помисли, че не бе срещала у друго същество подобен животински магнетизъм, чувственост и неуловима тайнственост.

Властният му вид и пълното му с достойнство държане предизвикваха уважение и послушание сред събратята му. Приличаше на крал, когото всички слушаха и от когото се бояха. Шали изтръпна и пулсът й се ускори. Този внушителен, прекрасен мъж беше нейният съпруг. Стана й хубаво, че я е избрал за жена, след като нямаше съмнение, че би могъл да има всяка, която пожелаеше.

Умът й се оживи, тя се изпълни с ентусиазъм да научи езика му. Скоро щеше да е в състояние да разговаря с лекота. После щяха да й покажат как да върши домакинската работа. Тогава синът им щеше да се върне в дома си. Постепенно щяха да заживеят щастливо, както преди нападението.

Очите на Шали блеснаха, когато изведнъж забеляза как Лия нахално се приближава към Сивия орел. Бяха твърде далеч, за да чуе какво си говорят. В началото младият вожд показа признаци на раздразнителност и сдържана ярост. После Лия му каза нещо, от което той се загледа в нея и се отпусна. Държането му рязко се промени, той изведнъж се засмя на думите й. Лия също се усмихна и кимна няколко пъти. Сивия орел се обърна и тръгна към шатрата на баща си. Бялото момиче поглъщаше с очи отдалечаващата се фигура, а после и тя го последва вътре! Шали не беше забелязала старият човек да се връща. Тя гневно недоумяваше защо съпругът й се бави в шатрата с жена, която твърдеше, че презира! Не може да греши за намеренията на Лия. Шали се ядоса на картините, които изпълниха съзнанието й. Раздразнено тупна с крак, тъй като времето минаваше, а той стоеше вътре с Лия. Какво толкова можеше да прави с една бяла робиня?

Вождът и знатният му син седяха и крояха планове за скорошното си преместване в равнината близо до форт Пиер. Решиха как да разделят племето на равни групи, докато се придвижват по дългия път от летния към зимния лагер. Датата на предстоящото им заминаване бе определена. Избрани бяха воините, които ще защищават колоната по време на пътуването. Беше решено Лия да помогне на Шали при разглобяване на шатрата и събирането на багажа. Докато възвърне силата и уменията си, другите трябваше да й помагат. Всички бяха заети в този напрегнат момент и Лия беше единствената свободна работна ръка.

Момичето беше с гръб към тях, така че бащата и синът не успяха да видят самодоволната й усмивка, когато на няколко пъти споменаха името й. След дългия си престой в лагера тя разбираше много техни думи. Все пак не можеш да заповядаш нещо на робинята, ако не я научиш на езика си! Така че тя трябваше да помогне на принцеса Шали… колко великодушно и навременно от тяхна страна да й дадат безброй възможности да я раздели с прекрасния и неустоим Сив орел! Лия вече бе предложила услугите си на силния воин, когато му съобщи, че баща му иска да разговаря с него. Дори лукаво беше обещала, че ще мълчи, за да не дразни неукрепналата принцеса и тази забележка бе предизвикала подигравателната му усмивка. Закле се, че ще уважава и ще се отнася приятелски към съпругата му, заради което той й се присмя. Те двамата скъпо щяха да платят, след като тя разруши разбирателството им!

Щом всичко бе уговорено, Сивия орел излезе от шатрата. Настроението му беше весело, беше доволен от решенията им. Влезе във вигвама си усмихнат. Леденият поглед на Шали го учуди, но отиде и седна до нея, готвейки се да й разкаже новините.

Тя застина и му обърна гръб.

— Шали? Какво те тревожи днес? Къде избяга усмивката и радостта на моята малка птичка? — пошегува се той.

— Имаш ли да ми казваш нещо? — студено го запита тя.

Объркан, той кимна.

— Ще тръгнем оттук след седем луни… Лия ще ти помогне…

Тя го прекъсна с грубост, която го изненада:

— Лия! Смятах, че не я харесваш! Досега твърдеше, че я държиш на разстояние от мен.

— Останалите са заети със собствените си семейства и вещи. Лия е единствената, която може да ти помогне за нашия багаж — обясни навъсено той.

Тя беше индианска принцеса, бе ранена, а никой не можеше да отдели време да й помогне! Лия отговаряше за Бягащия вълк — за работата в дома му и за неговия багаж и щяха да я накарат да работи двойно, за да помогне и на тях. Наистина се отнасяха с момичето безжалостно — като с робиня! Докато слушаше какви задачи предстоят, за да се развали лагера и да се пренесе надалеч, Шали за кипя от негодувание.

— Как може Лия да се грижи за баща ти, освен това да ми помага и за нашия багаж?

— Лия е силна. Тя прави, каквото й се каже.

— Но това е двойно повече време и работа. Не е честно, Сив орел. Не бива да я изтощавате от работа само защото е бяла пленница!

— Има ли някаква причина да не искаш помощта или компанията й? — запита той.

— Не става дума за това! Прекалено е да изисквате толкова много от нея само защото е безпомощна пленница! — опълчи му се тя открито.

— Искаш да кажеш, че ще възникнат трудности?

— Не! — сряза го тя раздразнена — Защо другите не могат да помогнат, когато съм в нужда? Нали принцеса Шали уж трябва да очаква подкрепа и зачитане от своите поданици! — подигравателно възкликна тя.

— Да не си болна, Шали? — запита той загрижено.

— Не, защо?

— Говориш и постъпваш странно. Лия няма семейство и съпруг. Тя работи бързо и с лекота. Другите трябва да се грижат за децата си и в същото време да правят приготовления за заминаване. Бягащия вълк е сам и няма много работа около него. Лия може да ти помогне. Защо да оставяме другите да го правят? Мнозина предложиха помощта си, но не виждам нужда да приемем.

Съобщението, че и други са предложили услугите си, смекчи гнева й. И все пак, нямаше нужда цял час той и Лия да решават тя да помогне на Шали!

Сивия орел хвана лицето й и я целуна шумно. Пошегува се:

— Позволи на Шали да се раздели с Алиша. Говориш и мислиш като бяла, любов моя, но сега ти си индианка. Какъв нов страх разяжда ума ти и отнема радостта ти? Държах се търпеливо, както ти помоли, не съм те принуждавал да бъдеш моя жена. Чакам времето, когато любовта, която гори в мен, ще пламне и в теб.

Точно в това се състоеше и мъчението й! Може би той наистина изгаря от страст, но дали тайно не охлажда пламенността си и не черпи търпението си, като се утешава с Лия?

— Тази светлина в очите ти е нова за мен, Шали. Откъде идва тя?

Думите му я смутиха.

— Може би болестта ме прави нервна и неспокойна — опита се да обясни Шали държането си. — Цялата тази несигурност ми се отразява… Тук съм като затворничка. Дори не мога да си поговоря с някого. Не мога нещо да върша, тъй като не знам тук кое как се прави! Налага се да избягвам сина си, за да не го измъчвам! Как мога да се приспособя или да науча нещо, когато ти не ми даваш възможност? Толкова се страхуваш, че ще обидя твоите хора с езика на белите, че ме държиш тук сама безкрайни часове, сякаш съм пленница. Ще полудея, ако не изляза от тази шатра и не намеря нещо, с което за запълвам времето си и да изразходвам енергията си!

— Само това ли е причина за неспокойството ти? — запита той, подозирайки, че настроението й се дължи и на нещо друго.

— Не знам — упорито отвърна тя. — Чувствам, че тази шатра ме притиска от всички страни и не ми остава въздух да дишам. Чудя се какво да измисля, за да се разсея. Ръцете ме сърбят за работа. Колко още трябва да стоя тук и напразно да се мъча да си спомня миналото си?

— Ти си слаба и се страхуваш. Необходимо ти е време, за да научиш постепенно всичко. Готова ли си за нови предизвикателства?

— Да! Каквото и да е, за да се сложи край на тази тишина и самота — бързо изрече тя.

— Каквото и да е! — хвана се за думите й той. — Искаш ли отново да станеш съпруга и майка?

Обзе я уплаха, тя се скова и пребледня.

— Не, Шали, не каквото и да е! Както и при мен, езикът ти е по-бърз от ума.

— Нека първо да стана майка и индианка и да науча всичко, което съм забравила. След време сигурно любовта ми ще се върне и ще стана отново твоя съпруга.

— След време — присмя се той презрително. — Колко време ще ти трябва да ме обикнеш отново? Колко луни още няма да ме искаш? Колко дълго ще ме наказваш за раната си? Още колко ще трябва да плащам, задето не съм те защитил? Как може да знаеш какво е било между нас, след като отказваш да го преживееш и почувстваш? Не ти е присъщо да си студена егоистка. Не ме искаш, не ми позволяваш да те докосна. А какво ще кажеш за моята любов и нужди, Шали? Несподелено желание измъчва тялото ми. Моето страдание нищо ли не означава за теб?

— Ти очакваш, че ще спя с теб, само за да облекчиш физическите си нужди? Какво е сексът без любов? — разсъждаваше тя.

— Обичам те и те желая. Когато двама души спят заедно, те споделят любовта си.

— А какво ще кажеш за мен и за моите чувства?

— Ти нито ме обичаш, нито ме желаеш, така ли? — запита той малко по-рязко, страхувайки се от отговора.

— Опитвам се да…

— Опитваш се! Любовта не е някаква работа, която трябва да се свърши, Шали. Любовта идва от сърцето и тялото, или въобще не идва — заяви той с тон, който тя сметна за обезпокоителен. — Изпитваш ли такова чувство към мен?

Уловена в капан, тя отвърна:

— Не знам.

— Тогава ще намерим отговора — заплаши той дрезгаво, прегърна я и я целуна.

Огънят започна опасно да я обхваща. Малкият й свят се завъртя.

Как може да я желае, след като току-що беше спал с Лия? Дали беше решил да сложи край на безизходното положение? Или може би щеше да покаже властта си на съпруг? Тя трепереше от желание и страх.

Сръчните му ръце започнаха да развързват роклята й.

— Ще ти покажа какво значи да споделяш любов и желание — придумваше я той с напрегнат глас. Ръката му се плъзна по едната й гръд и я обгърна. Притисна я върху леглото и прилепи устни към нейните, а тя затаи дъх. Ръката му се плъзна по бедрото й, галейки пламналата плът, докато търсеше най-интимното й място. Умелите движения на пръстите му я накараха да се почувства отмаляла от желание. Известно време тя остави чувствата свободно да я завладеят. Той направи ужасна грешка, когато пое ръката й и я постави върху мъжество си с думите:

— Виждаш ли как копнее за съюз между нас. Той е гладен и иска да бъде нахранен със сладостта на тялото ти. Дай му възможност да влезе, където му е мястото, и да достави удоволствие на двама ни.

Невинното й съзнание не си спомняше подобни смели ласки и тя бързо дръпна ръката си от плашещия я член, който изглеждаше решен да проникне в неопитното й тяло. Като боязлива девственица която ще бъде брутално изнасилена, тя се вкамени от яростния напор и огромния размер на мъжеството му.

— Не — извика тя изплашена. Ако някога все пак това се случеше между тях, нямаше да е по този начин! Той не я съблазняваше нежно, а изискваше правата си на съпруг. — Моля те, недей, Уанмди Хота. Не мога — прошепна ужасена. Той се облегна назад и се вгледа в жена си, виждайки ужаса в очите й и треперещото й тяло.

— Защо се страхуваш от мен и от любовта ми толкова много, Шали? Ние сме се любили безброй пъти.

— Доколкото си спомням, никога не съм се любила с когото и да било.

— Нека това да бъде деня, в който ще се съединим. Нека да те науча как се прави любов.

— В деня, в който сме се съединили, ние сме се познавали от дълго време, а днес ти за мен си непознат. Не мога да се отдам на един непознат.

Възбудата му се замени с явно раздразнение.

— След като няма да се любиш с мен, защо събуди такъв огън в тялото ми? Това е жестоко.

— Нямах намерение да те възбуждам! Смятах, че… ще мога… но не мога.

Беше или отстъпление, или налагане. Той разбра опасността от втората възможност. Скочи, бързо се облече и излезе, без да й каже дума или да я погледне. Шали нямаше избор, освен да види себе си като до голяма степен виновна за това горчиво недоразумение. Плака дълго.

В стремежа си да намали напрежението помежду им по-късно през деня тя събра дърва и донесе вода. Когато той се върна от гората, тя му готвеше ядене и показваше желание за мирна вечер. По някакъв начин трябваше да го накара да разбере безпокойството и страховете й.

Но добрите й намерения бяха прекъснати от Лия, когато се срещнаха на потока. Дръзкото момиче й се присмя:

— Виждам как все пак попадаш в плен на чара и на лукавия му ум. След като мрази толкова белите, чудя се защо се е оженил за наполовина бяло момиче. Обзалагам се, че нямаше да те погледне втори път, ако не беше дъщеря на вожд. Защо отказваш приятелството и помощта ми, Шали? — нелепо запита тя с подигравателен израз и обиден тон.

— Моят живот не те засяга, Лия Уинстън. А и какво по-добро от това да станеш жертва на собствения си съпруг? — сряза я Шали, после бързо си тръгна, защото се чувстваше слаба да издържи това излъчващо злоба момиче. Когато се върна в шатрата, тя упрекна себе си, че позволи на Лия да я раздразни тъй лесно. Бялата вещица се преобразяваше с такава лекота!

Тази вечер Сивия орел хитро измисли друг начин да успокои напрежението — двамата с Шали спокойно изпиха две чаши боровинково вино. Силното питие като че ли имаше желания ефект върху бушуващите й чувства. Той се усмихна в себе си и с нетърпение зачака успешно развитие на нещата.

— Хайде, Шали. Време е да спим — предложи той невинно. След като си легнаха, той се престори, че я целува за лека нощ.

Но омайващата целувка продължи дълго, затопли я като силното вино. Целувките и ласките му имаха необходимия ефект, докато тя изведнъж не усети твърдото му мъжество в себе си. Напрегна се, блъсна го по гърдите и извика:

— Не! Ти ми скрои клопка! Напи ме, за да правиш с мен каквото поискаш — ядосано го упрекна тя.

— Искам само да изпитам чувствата и желанията ти — отвърна той.

— Защо ме лъжеш? Знаеш, че още не съм готова да бъда твоя жена. Моля те, не ме будалкай, като че ли съм някаква слабоумна. Щом дойде моментът, ще се любим — обеща тя, опитвайки се да смекчи отказа си.

— Ще дойде моментът — присмя се той, борейки се да овладее страстта си. — Съмнявам се, че той някога ще дойде, Шали. Хайде сега, заспивай — нареди й той и легна наблизо.

Дали беше доволна или разочарована? Наистина, не можеше да отговори. Беше преживяла само внезапен страх от неизвестното, от ужасяващата стъпка да се отдаде на този упорит мъж Искаше й се да му се извини, но знаеше, че в момента думите й нямаше да помогнат много. Мина дълго време, докато и двамата заспят!

На другия ден Сивия орел отсъстваше. Шали отиде заедно с другите жени в гората да събират дърва и да берат боровинки. Там често откриваше, че е в компанията на Лия. Както обикновено, бялата пленница пускаше предизвикателни забележки и груби намеци по неин адрес. Но през деня изникна нов тревожен факт — Лия правеше всичко възможно да спечели вниманието на сина й и да му се хареса. Онова, което обезпокои Шали най-много, бяха подигравателните забележки на момичето за това колко се е променила майка му. През смях Лия дори подметна, че Шали изглежда доволна, че е разделена от него. Сърцето на Шали изстина от страх, когато усети, че синът й отвръщаше на симпатията на Лия, а нея сякаш започна да наблюдава особено, усъмнил се в любовта й! Беше съвършено ясно, че по време на отсъствието й момченцето и робинята са станали много близки. За него Лия беше като любеща майка, а не тя! За да избегне неприятна сцена при която несъмнено Сияйната стрела би застанал на страната на Лия, Шали замълча. Щеше да се разправи с нея по-късно!

След вечеря Шали предпазливо засегна тази болезнена тема с намръщения си съпруг — сърдит, задето тя отново бе отхвърлила опита му да я люби.

— Защо Лия се държи толкова приятелски с твоя… с нашия син?

Той я изгледа, после я накара да му обясни по-добре. Когато му разказа за сцената, на която бе станала свидетелка, той се изсмя подигравателно и запита:

— Защо да не е привързан към жената, която се грижи за него, докато страдахме от загубата ти? Дори и сега той търси от нея онова, което собствената му майка отказва да му даде. Той е дете — има нужда от любов и внимание. Ти би трябвало да помислиш повече за себе си, а не за Лия.

Възмутена, тя се задъха.

— Ти не си сигурен дали е по-добре да бъда повече време със сина си. Може би ти твърде много бдиш над нас. Явно Лия се стреми да привлече любовта му. Защо я защитаваш?

— Не я защитавам. Тя не представлява заплаха за теб. Омръзна ми да чувам името й от устата ти — озъби й се троснато той, явно че тази тема беше опасна.

— Тогава защо непрекъснато се навира тук? — упорито питаше тя, раздразнена от настроението му.

— Подобна завист и съмнения са под твоето достойнство, Шали. Забрави я.

— Как мога, когато тя преследва сина ми и мъжа ми? — настоя тя.

— Ако отделяше на сина си и съпруга си толкова време и мисли, колкото на нея, нямаше да има причини да се страхуваш от присъствието й — заяви той.

Тя лекомислено отвърна:

— Ти ме имаш изцяло, освен в едно отношение.

— Ти страниш от нас, държиш се като бяла робиня. Но ти си съпруга и майка, ти си индианка! — рязко отвърна той.

— Защо си толкова груб? Не се ли опитвам?

— Не, Шали, не се опитваш. Ти не искаш да бъдеш отново съпруга и майка. Ти студено ни отхвърляш. Не те разбирам.

— Не е вярно! — остро възрази тя.

— Тогава докажи, че си моя съпруга — предизвика я той, поглеждайки я в очите.

— Сексът доказва ли любовта, Сив орел? — прекъсна го тя с мъка.

— Фактът, че ме отхвърляш, доказва много неща, жено — отвърна й той.

— Но не доказва, че не те обичам или не те желая, а само, че ми трябва време, за да се пригодя към живота, който съм забравила.

Те се взираха един в друг и се бореха без думи.

— Как мога да стигна до теб, Шали?

— Стигнал си до мен, Сив орел. Само ми трябва още малко време, за да разбера какво е да бъдеш съпруга във всяко отношение. Цялото ми съществуване е ново и необикновено. След като се пробудих без спомени за цели пет години от живота ми, бях принудена да приема толкова нови неща. Ти очакваш, че ще чувствам и мисля както преди раняването ми. Но може би ще ми трябват години да се възстановя, а ти желаеш това да стане незабавно. Бих искала да можеше, но не е тъй просто. Защо не ме ухажваш, за да ме спечелиш отново? Защо толкова настояваш това да стане сега или никога?

Той се взираше в нея.

— Проявих търпение и обич. Запалих в сърцето и тялото ти огън, който ти веднага угасяваш. Мога да те запаля, но от един момент нататък този огън става опасен и унищожителен за мен. Копнея за теб, защото знам какво е да притежаваш всичко.

— Това искам да кажа, Сив орел. Твоето настояване ме плаши. Аз не помня страстта.

— Не, Шали, работата е там, че ти отказваш да научиш отново какво е страст.

Тя унило каза:

— И цяла нощ да говорим, ти няма да поискаш да ме разбереш. Съжалявам, Сив орел. Единственото, което засега мога да дам, е честната ми дума, че ще се постарая.

— По-лесно е да научиш нещо ново, отколкото да забравиш старото. Когато ледени ветрове непрекъснато връхлитат горящия огън, пламъците накрая умират — предупреди я той.

Тя възприе погрешно смисъла на думите му.

— Е, щом търпението и любовта ти са толкова слаби, така е най-добре — заключи тя, но в момента в който изрече думите, й се прииска да не ги беше казвала.

— Сигурно си права — ледено се съгласи той и отиде да си легне.

 

 

Следващия ден не предложи голямо успокоение или топлота на когото и да било. Шали започна да върши дребни неща с надеждата да отвлекат съзнанието й от разпрата между тях. Тъкмо се готвеше да отиде за вода с друга жени, тя забеляза Сивия орел и Лия Уинстън да излизат от гората — заедно! Замръзна от неприятна изненада, забелязвайки как Лия му се усмихва а той крачи самоуверено, все едно че живееше в мир с целия свят! И то в момент, когато между него и жена му се разгаряше истинска война! Шали се ядосваше все повече и повече.

Забелязала, че тя ги наблюдава, Лия демонстративно се засмя и заприказва, сякаш със Сивия орел си прекарваха прекрасно. Той въобще не й обръщаше внимание и не подозираше, че тя цели да дразни Шали. Лия благодари на късмета си, тъй като Шали нямаше как да знае, че Сивия орел просто я води при баща си! Неуверената принцеса явно си задаваше въпроса какво са правили сами в гората. Лия се зарадва, че беше оставила товара си с дърва, за да се отзове на гласа на Бягащия мъж, който я викаше и сега тя коварно използваше това невинно събитие в своя полза.

Шали едва сдържаше ревността и яда си, когато Лия мина покрай нея на връщане от вигвама, тръгнала да прибере дървата си. Робинята й се усмихна и предизвикателно й прошепна:

— Благодаря ти, Шали.

— За какво, Лия? — запита тя объркана.

— Затова че всеки път студено отблъскваш съпруга си, тъй че очите му вече търсят друга жена, която да задоволи желанията му и да възстанови мъжката му гордост. Той е такъв прекрасен мъж — въздъхна замечтано тя.

Шали пребледня и дълбоко пое дъх, за да не избухне.

— Ако искаш да хвърлиш сянка върху верността на съпруга ми, Лия, няма да се получи.

— Толкова ли си наивна, индианска принцесо? Той изпитва нужди, които принуждават тялото му да търси облекчение другаде, щом като собствената му съпруга студено отблъсква близостта му. Само ако знаеше от какво те лишава егоизмът ти… той е великолепен самец с най-красивото тяло на света. С какво те отблъсква? Защо го наказваш, като не му даваш онова, което му се полага? Изненадвам се, че досега не те е взел насила, след като го възбуждаш. Някоя нощ няма да успее повече да се сдържа и тогава ще те изнасили. Все пак ти си негова собственост.

— Как смееш да ми говориш така! — изрече ядно Шали.

— Страстта е като буен огън, Шали, и не винаги може да се контролира. Той изгаря от желания и трябва да намери друго място, където да се охлади.

— Но не и с теб! — опълчи се Шали.

— Много неща могат да се случат в гората, когато сте сами — лъстиво й намекна Лия и полюшна закръглените си бедра.

— Стой далеч от съпруга ми, злобна вещице!

— Защо? Та ти не го искаш. Ти непрекъснато уязвяваш гордостта и мъжествеността му. Той търси да се успокои другаде. Можеш ли да го обвиниш? — презрително изрече Лия.

— Махай се от мен, повлекана такава! — изкрещя Шали.

— Ти да не си мислиш, че си кой знае колко различна! Надявам се, че винаги ще му отказваш и така той ще бъде мой. Мога да му доставя такива наслади, каквито студеното ти тяло не може и да си представи.

Уязвена, Шали я погледна унищожително.

— Той е мой.

— Така ли? — саркастично й се присмя Лия. — Ако ни беше видяла преди малко, нямаше да си толкова уверена в това. Продължавай, Шали, продължавай да го тласкаш право в отворените ми обятия и в леглото ми.

Преди Шали да успее да отговори, Лия изчезна. Дали имаше истина в дръзките й думи? Дали наистина самата тя постепенно не тласкаше съпруга си към тази змия?

На следващия ден по време на почивката Сивия орел беше в особено настроение. Закачлив и весел, той се смееше и говореше високо. Шали се чудеше каква е причината за вниманието и нежността му. Сякаш отново я ухажваше!

Тъй като тя мълчеше и чакаше, той се пошегува с палава усмивка:

— Престани само да ме наблюдаваш, Тревисти очи. По-добре разруши стената, с която си се оградила. Няма да нападна собствената си жена. Може би преди да станем любовници, трябва да приятели.

— Приятели ли? — повтори озадачена.

— Как иначе ще ме опознаеш отново? — игриво продължи той.

Приемайки предложението за компромис, тя се отпусна и се усмихна. Лия я беше излъгала! Да, тя преследваше този великолепен мъж, но никога нямаше да го спечели. Той отново се стремеше да я спечели. Трябва да му помогне.

Говориха известно време, без да се докосват до спорни теми. По-късно той се усмихна нежно и каза:

— Трябва да спим. Скоро ни чака работа.

Този път легна при нея. Изтегна се по гръб със затворени очи, но не посегна да я докосне. След отровните думи на Лия Шали със страх си мислеше дали той не губи интерес към нея. Обърна се в тъмнината, знаейки че той е наблизо.

— Ти си неспокойна, мъничката ми — отбеляза той, изправяйки се на лакът и се взря в нея. — Приятелите не се нараняват един друг — меко каза той, погали бузата й, преди да я целуне леко по веждата.

Гласът му, нежен и дълбок, й въздействаше неотразимо. Гледаше я властно в очите. Измъченото й сърце се отпусна. Усмихна му се. Той се наведе леко напред и я целуна бавно по устните, събуждайки сетивата й. Обезоръжена, тя отвърна на възторжената му покана, забравила опасенията си.

Сивия орел действаше бавно и умело, за да я възпламени, без да я плаши. Радвайки се на този сладък миг и на изключителните усещания, тя се отпусна в ръцете му. Тялото й пламна, кръвта й закипя в жилите. Чувстваше се замаяна и блажена. Наистина, нали не е порочно да откликнеш на собствения си съпруг? Бореше се, за да преодолее страховете и съмненията си. Обгърна врата му с ръце и притисна устните си към неговите.

Освободиха се трескаво от дрехите си. Допирът на голите им тела беше влудяващ. Устните на Сивия орел се плъзнаха надолу, за да се насладят на гърдите и тя не се възпротиви на възбуждащите му ласки, чувстваше се особено. Очите й се разшириха, когато той се премести и легна върху нея, галейки я, преди да се слеят. И отново тя видя напрегнатото му мъжество, което се готвеше да я прониже. Стори й се огромно и заплашително. Ако нощта бе скрила тази изумителна гледка, Сивия орел щеше да спечели битката.

— Не! — внезапно извика Шали и започна да се бори отчаяно. — Недей! Ще ме заболи.

— Няма да те заболи, Шали. По-рано много пъти сме се любили — придумваше я той.

— Моля те, недей. Много е рано — помоли се тя, страхувайки се, че той е прекалено възбуден, за да се спре.

— Не е твърде рано. Тялото ти не изгаря ли като моето? — опита се той да отклони мислите й от страха.

— Имам нужда от повече време. Ти ми обеща приятелство — припомни му тя.

— Имам нужда от жена си — дрезгаво каза той, пулсиращ от възбуда.

— Мислиш само за себе си — обвини го Шали.

— Когато го направим, ще видиш, че няма от какво да се страхуваш.

Думите му й прозвучаха като заплаха. Дали той действително щеше да я вземе насила, както Лия я беше предупредила? Но тя не беше негово притежание! Как може той да й се налага, ако наистина я обича и е загрижен за нея?

— Твърде късно е да спрем вече, Шали. Трябва да открия очите ти за истината. Ако не го направя, ти ще продължиш да се страхуваш.

Обзе я истински ужас. Нима той се готвеше да я обладае дори ако откаже да му се отдаде доброволно? Беше й трудно да разбере, че той искаше да я съблазни с любов и ласки — бавно и сладостно, докато вече не можеше да му се съпротивлява.

— Ако ме насилиш, ще те намразя завинаги — зарече се тя задъхана, борейки се да се освободи от прегръдките му.

Изумен, Сивия орел не можеше да повярва на онова, което вижда и чува.

— Ще ме намразиш, ако те любя? — невярващо запита той.

— Нападаш ме като разгонено животно, а не като любящ съпруг. От мен ти не искаш любов, а секс.

Обидите й го смразиха.

— Погледни ме и се закълни, че не ме желаеш.

Притисната да излъже или да се предаде, Шали задъхано изрече:

— Не ме докосвай. Ако толкова много искаш да имаш жена, Лия само това чака — тя ще охлади кипящата ти кръв! — заяви тя разтреперана, без да мисли какво говори.

— Предлагаш ми да взема друга жена на твое място ли? — запита той.

— Явно не можеш да ме изчакаш, затова постъпи както искаш — Шали вече не можеше да се спре. Нима той не изглеждаше доволен в компанията на Лия! Шали не се чувстваше длъжна да задоволява просто така нуждите му. Защо той отказваше да я разбира и обича?

Сивия орел се отдръпна като опарен от нея, тя изгаряше плътта му. Изправи се и я погледна отвисоко. Нахлузи панталона си, изръмжа нещо неразбираемо и изскочи от вигвама. Сърцето и тялото му бяха на предела на издръжливостта.

— Запази любовта и желанието за себе си, Алиша! Няма да те принуждавам да приемаш тялото на един дивак!

Шали разплакана гледаше след него. Тялото й стенеше от желание и възбуда. Той я нарече Алиша! Нежността и желанието в погледа му се превърнаха в гняв и обида. Тя го отхвърли прекалено грубо. Защо? Не защото не го искаше! Боже, колко го желаеше. Беше безумна от ревност. Колко ли дълбоко го е наранила! Ако продължаваше да се отнася към него така студено, той щеше да й обърне гръб… Нов страх я обзе. Защо се съпротивляваше на истината: желаеше го и имаше нужда от него! Каква глупава, страхлива нещастница беше!

Скрита хитро край вигвама, Лия видя как разгневеният Сив орел изскочи и хукна към гората. Разсмя се от глупостта на Шали. Луда ли беше тази жена? Сега вече нищо нямаше да попречи на Лия да има великолепния индиански тигър. Дали той отиваше да охлади страстите си в реката? Кръвта й закипя като лава на избухнал вулкан. Нямаше да чака повече! Шали сама им даде благословията си! Лия решително тръгна след фигурата, която изчезваше между дърветата.