Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Маккензи (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Rebel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 112 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Бунтарката

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“, 1999

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от bisyto)

2

Иън чу съвсем лек шепот и усети дъх във врата си:

— Обичайното място!

Младите дами се бяха качили преди доста време на горния етаж, за да си починат. Сега придружителките оставяха мъжете да си пият брендито и да си пушат пурите.

Шепотът идеше от Лавиния Трехорн, прекрасната и палаво чувствена трийсетгодишна вдовица на покойния, много по-стар, но ужасно богат Лоурънс Трехорн.

И макар че Иън бе решил като се върне вкъщи този път веднага да каже на родителите си, че възнамерява да се сгоди за Риса — тя наистина бе хубава, уравновесена и образована — точно сега сватбата можеше и да почака.

Иън усети друг женски поглед върху себе си. Усети изгарящите очи на младата жена, която доливаше чашите с бренди в салона.

Лили.

Лили бе негова приятелка. Тя бе екзотична млада жена, в чиято външност се съчетаваха най-добрите черти на индианска, негърска и бяла кръв. Тя презираше Лавиния и се опитваше — докато междувременно изпълнява съвестно слугинските си задължения — да внуши на Иън с настоятелния си поглед, че не бива да последва Лавиния. Той изви веждата си към Лили, за да й напомни, че още не е женен, че е пълнолетен… и естествено може да избягва злите клопки на жена като Лавиния — с изключение на онова „зло“, което той изгаряше от нетърпение да сподели.

Той реши, че ще е най-добре да излезе в посока към кухнята.

И именно затова, макар че не видя замесената млада дама, той ясно я чу да целува О’Нийл, а после да го зашлевява.

Иън не харесваше Питър. Говореше се, че О’Нийл, чийто баща току-що бе обявил годежа на сина си с памуковата наследница Елзи Фич, вече бе станал баща на няколко извънбрачни деца, пръснати из щата. И ако слуховете бяха верни, той се отричаше от всяка от тези моми, когато състоянието й станеше очевидно. Вероятно смятаха О’Нийл за банално красив и очарователен.

Когато Иън влезе в кухнята и чу целувката и плесницата, той бе сигурен, че която и да е тази нещастна девойка, тя бе в къщата му и следователно заслужаваше да я защити.

Но когато премести коритото, за да влезе в килера, О’Нийл бе сам, някак превит и потриваше бузата си — и други части на анатомията си, както изглежда. Като видя Иън, лицето му почервеня и отпечатъкът от ръка върху него изпъкна още по-ясно.

— Извини ме, Иън. Имах проблеми с една сърдечна афера, която приключи. Боя се, че тая бе влюбена в мен — рече той скръбно.

— Действително. Наистина така прозвуча — рече Иън сухо.

— Но изобщо не ставаше за женене — каза Питър в защита.

— Изглежда наистина имаш този проблем с жените, които те привличат.

Питър се изчерви още повече.

— Баща ми не искаше и да чуе за това.

— Но поне този път идеята за брак ти мина през ума — рече Иън любезно.

Питър му се усмихна притеснено и повдигна ръце.

— Ти си обикалял по света, Иън — рече той. — Знаеш какви са жените. Тази е… развратница. Истински огън. Толкова узряла, че ще се пръсне. — Знаеше, че Иън не го харесва и бе вбесен, че го засече в такава сцена.

— Естествено, че не! И ако в слуховете има зрънце истина, Иън Макензи, ти нямаш право да осъждаш другите мъже за връзките им с жени.

Иън изви вежда, но успя да не отговори. Нямаше намерение да спори с Питър, нито да се опита да обясни разликата в това да се наслаждава на компанията на зряла и независима жена и да прелъсти младо невинно създание. Но пък може би изобщо нямаше право да осъжда Питър. Той не познаваше жената, която бе замесена. И ставаше някак нервен.

По дяволите Питър и проблемите му.

Обичайното място. Лавиния можеше да изгуби търпение. Нямаше го прекалено дълго.

— Внимавай в къщата на баща ми, Питър — рече той меко.

— Или какво? — попита Питър с груб тон.

— Или ще взема мерки — отвърна Иън равно, а после мина покрай него и забърза през вратата, която извеждаше към големия коридор.

 

 

Алена се забърза с леки и пъргави стъпки по килима от борови иглички на горската пътека. Поколеба се само за миг и погледна назад. По пътеката от Симарон не идеше никой. Питър О’Нийл не я следваше, готов да настоява отново, че между тях може да има нещо тайно, макар и…

Страните й пламнаха.

Но той не се зададе. Тя го бе оставила превит одве и никой не я видя, никой не я последва. Можеше да избяга. И след тазвечерните събития тя отчаяно се нуждаеше да остане сама.

Право напред имаше красив вир или поне така й бяха казали. Вир, който бе толкова уединен, колкото този на Адам и Ева в райската им градина, заключен в дебрите на гората, която започваше точно от края на поляната на Симарон. Братовчедката на Иън Макензи, Сидни, я бе уверила, че лесно ще намери вира и че е великолепен — невероятно чист и кристално прозрачен, захранван от подземни извори. Естествено Сидни знаеше, понеже самата тя бе от рода Макензи, макар и да не беше от семейство Макензи в Симарон. Сидни бе израсла в далечния южен край на щата, както и Алена — част, която все още се считаше за дива от тези, които мислеха, че са облагородили напълно централна Флорида.

Такива мисли обикновено развеселяваха Алена и й носеха известно чувство на гордост, което й позволяваше да усеща поне малко презрение към многобройните млади дами в Симарон този следобед, които си шептяха за нея — и баща й — докато уж спяха. Тя нямаше нужда Питър да й казва, че те двамата с баща й по някакъв странен начин не бяха предпочитана компания за много богати майки и бащи в щата. От опит знаеше, че младите дами никога не спяха, когато уж трябваше да си почиват по време на светски събития — те клюкарстваха. Но това нямаше значение за Алена — на нея изобщо не й пукаше. А и младите дами не ругаеха, естествено, но тъй като баща й се интересуваше много повече от живота на растенията, отколкото от хората, той изобщо не осъзнаваше, че може да е позанемарил „благопристойното“ й възпитание.

И слава богу, задето нямаше представа, че на нея нито й се почива, нито я интересува какво си говорят.

Или че поради неговите чудатости може да не я смятат за подходяща партия за женене. Господи! Как може Питър да посмее да й каже такова нещо. И как може да си е въобразявала, че е влюбена в такъв груб, противен мъж, та да мисли за брак с него! След всичко, което й бе предложил… о, боже.

Ето го. Вирът. Голям, с мехурчета, които бълбукаха тук-таме от дълбоките извори отдолу. Величествени дъбове потапяха клоните си във водата. Бе толкова бистър, че се виждаше дъното.

Умираше да поплува. Бе тръгнала към вира с намерение да се хвърли в него и изобщо не се тревожеше за това какво може да си помислят хората.

Но сега се сети, че не бива да забравя, че нито една благопристойна жена няма да тръгне из горите на Симарон и да плува.

Е, току-що я осведомиха, че тя поначало не е съвсем подходяща партия за женене!

Тя се завъртя и разгледа полянката. Чуваше се цвърчене на щурци. Пламтеше жарко слънце. Ядът й също пламтеше, а водата бе толкова подканваща. На нея ужасно й се щеше да я усети, да се почувства така, сякаш може да отмие докосването на Питър — и омразните му думи.

Тя седна на един голям боров дънер и усърдно се зае да развързва връзките на елегантните си ботуши. След това с известна трудност свали роклята си, фустите и корсета, който заплашваше да я задуши. Спря се само за миг, като си помисли, че запазва известно приличие в ризата и дългите си гащи. Но пък ако дрехите й не изсъхнат бързо на слънцето, щеше да се наложи да се върне в къщата — и при клюките — доста мокра. Можеше да се съблече и да запази дрехите си в идеален вид, да поплува, да се облече, да изсуши косата си на слънцето и да се върне в къщата и никой нямаше да разбере за това. И освен това все още усещаше ужасното, отвратително докосване на Питър. Усещаше мириса му върху кожата си…

Тя свали остатъка от дрехите си, внимателно нареди всичко на купчина на известно разстояние от водата, а после само леко възкликна, когато студената изворна вода докосна жаркия огън на плътта й.