Хедър Греъм
Бунтарката (25)

24

Алена бързо се окопити, отдръпна се от него и се облегна на таблата, като през цялото време го гледаше. Той се приближи към нея с дълги, бързи крачки. Тя нервно отметна назад косата си — страшно зарадвана да го види, но въпреки това ужасена от него.

— Би трябвало да извикам, да те предам на бунтовническата армия. — Тя скочи от леглото, но той я хвана за ръката и я дръпна обратно и тя се извърни към него, притисната, усещаща силата на хватката и на очите му. — Би трябвало да извикам — прошепна отново тя — достатъчно високо, за да събудя Джеф Дейвис в Ричмънд! Иън, моля те, ти не разбираш, ти не…

— Млъкни, Алена. Не разполагам с цяла вечност.

Тя млъкна не заради думите му, а понеже той я заглуши с целувка. Устата му поглъщаше нейната, езикът му я вкусваше, завладяваше, подивял от жар и страст. Той бе като стихия, внезапна нощна гръмотевична буря, а треската му бе толкова електрическа, че на мига премина през нея. Тя искаше да протестира срещу бурността му. Можеше само да отвърне със същото. Лекият му мъжки мирис сякаш превзе чувствата й с изкушението. Толкова пъти бе мечтала за него, сега го вдишваше. Усещаше го. Ръцете му върху лицето й, устата му — течен огън. И бе хубаво. Превземащо, завладяващо усещане, което бе толкова сладостно, че тя не можеше и да си помисли да протестира. Някаква тревога в нея я предупреди, че трябва да задава въпроси, да протестира, първо да говори, но…

Ръцете му се движеха и копчетата сякаш се стопяваха под пръстите му. Дрехите й се свлякоха, а устните му почти не се отлепиха от нейните. Тя бе по-непохватна, докато ръцете й се бореха със съюзническата униформа.

Тя първа остана гола и най-накрая устните му заслизаха по шията й. Пръстите й се заплетоха в косата му, когато той откри гърдите й с език, възбуди ги, докато зърната им се втвърдиха, а после започна да лиже, да смуче и целува тези зърна, докато усещането сякаш премина през цялото й тяло и я докара до нажежен до червено глад. Тя прошепна името му, подръпна косата му, но той не обърна внимание, тъй като целуваше корема й, падна на колене, притегли го точно до лицето си и започна да го обсипва с малки целувки все по-ниско и по-ниско.

Ръцете й хванаха раменете му, коленете й омекнаха. Тя се спусна пред него, трепереща, търсеща устните и раменете му с целувките си, нетърпелива да го докосне, да го вкуси навсякъде, да положи лице на гърдите му, да усети гладката му изгаряща плът. Да го възбуди, да го развълнува, да го измъчи така, както я измъчваше той. Пръстите й се свиха около члена му, галещи… устата му се залепи за нейната и внезапно тя бе вдигната и просната на леглото. Усети вълната на полусмъкнатата му униформа да дращи бедрата й, но това нямаше значение.

Тя отново срещна очите му, точно когато той потъваше в нея, отначало много бавно, като я гледаше през цялото време. Не можеше да затвори очи, не можеше да извърне поглед. Изведнъж леко възкликна и потръпна от внезапна конвулсия. С бърз тласък той влезе още по-навътре и тя се съживи, като се извиваше в такт с този гръмотевичен ритъм, който ги помете. Безразсъдна, дива, отчаяна, тя се вкопчи в него, като усещаше екстаза най-после да я обзема, да се взривява в оргазъм, който я караше да трепери и да се извива от малки конвулсии дълго след като усети тялото му да потръпва върху нейното…

Лежаха мълчаливи един до друг дълго време. Тя усети биенето на сърцето му до своето. Главата му лежеше върху гърдите й, тя прокара пръсти през косата му.

— Радвам се да те видя, Иън — каза тя накрая с разтревожен глас, — но какво правиш тук?

Когато той се обърна, Алена се зарадва да види, че е усмихнат.

— И аз мога да ти задам същия въпрос — напомни й той.

Тя отвърна сериозно:

— Иън, кълна се, че не исках да те изоставям. Просто не съм от Севера…

— А аз мисля, че те предупредих веднъж, че където и да отидеш, аз ще те намеря — рече той меко.

През нея премина лека тръпка на страх.

— Наистина се наложи да напусна Вашингтон. А те постъпиха изключително зле с Роуз.

— При тези обстоятелства са се държали толерантно с Роуз. Тя е още жива, нали? — попита той иронично. — Започнали са да екзекутират шпионите, нали знаеш — и твоята скъпа Конфедерация е започнала с едно обесване в Ричмънд.

Алена сведе клепки.

— Изглеждаше благоразумно да напусна Вашингтон. Бях твърде близка с Роуз. С която ме запозна ти, ако си спомняш.

— Ако не ме лъже паметта, ти сама се запозна, като дойде на партито в нощта, когато щеше да родиш.

— Е, аз не знаех, че ще раждам толкова скоро, Иън! — внезапно възкликна тя и се изправи. — Тук си в опасност. Как, за бога, стигна дотук?

Като скръсти ръце зад главата си, Иън се облегна на възглавницата.

— Има си начини, естествено.

— Иън, опасно е. Не можеш да останеш.

Очите му сякаш я прорязаха.

Алена преглътна с мъка.

— Видя ли Шон, когато бе буден?

Той кимна.

Шон никога не бе сам. Когато не бе с Алена, Лили се грижеше за него.

— Значи Лили знае, че си тук?

Той отново кимна.

— Можем ли да й имаме доверие? — прошепна Алена.

Иън се обърна към нея, подпрян на лакът и повдигна вежда, като погледна изпитателно очите й.

— Мисля, че мога да имам повече доверие на Лили, отколкото на теб. Не смяташ ли, че е така?

— Не знам какво имаш предвид — прошепна Алена със сведен поглед. Тя се отдръпна от него, негодуваща, въпреки че бе точно толкова виновна, колкото изглеждаше в очите му. — Викам ли? — попита тя. — Опитвам ли се да те предам, за да те заловят и да те вкарат в затвора?

— Не. Но пък, кой знае, може да чакаш да видиш дали Пантерата няма да ти даде някаква информация — предположи той тихо.

— Иън, не знам какво си чул и… — тя се спря, а после добави по-меко. — Не знам къде си бил, нито с кого. Но ако Риса ти е казала нещо…

— Риса — рече той направо — не ми каза нищо, освен че е смятала, че трябва да заминеш колкото е възможно по-бързо, защото това просто бил опасен град за южняци.

Твърдият му, неотклонен поглед не издаде нищо от собствените му емоции — нито от отношенията му с Риса, откакто Алена си бе заминала. Тя копнееше да го попита, но ги делеше твърде много време — или може би се боеше да узнае истината.

— Значи си я видял.

— Естествено, че я видях.

— Иън, само ако можеше да разбереш…

— Знаеш, Алена, че не искам да разбера. Вече дори не ми пука.

Тя възкликна, като откри, че отново е издърпана под него и че светът и войната избледняха. Той я люби страстно и треската му граничеше с насилие, но бе минало толкова време, толкова много време, че нея не я беше грижа, можеше само да тръпне на свой ред, да посреща и да отвръща на жарта му още веднъж. Почти бе забравила колко е прекрасно да е в обятията му, колко неописуемо прекрасно бе да е прегръщана, да е обичана с такава свирепа страст.

Но този път след няколко минути, през които лежеше изтощена до него, той стана и се протегна към дрехите си.

— Тръгваш ли? — прошепна тя.

— Да не би да предлагаш да остана и да оповестя за присъствието си на добрите люде в Сейнт Августин? — попита той.

Тя бавно се изправи в леглото, загърна се със завивките, внезапно усетила хлад, и поклати глава.

— Не, естествено, не. Просто…

— Аха. Просто чакаше да видиш дали ще направя опит да те отвлека обратно на северна територия в тъмнината на нощта?

Алена поруменя.

— Иън, аз помагам на брат ти, за бога! И…

Изведнъж той целуна устните й и прекъсна думите й.

— Мисля, че Сейнт Августин е чудесно място за теб. Ти си във Флорида, на която принадлежиш, нали?

— Да, разбира се.

Той сви коляно на леглото, а ръцете му я заклещиха с внезапно плашещо настоятелен поглед.

— Не знам какво е станало във Вашингтон. Риса отказа да ми каже, а Роуз гордо признава единствено собствената си вина.

— Това не е вина, ако…

— Не защитавам моята страна. Не смятам да те карам да се махаш. Но искам да ми обещаеш, че ще стоиш тук.

— В Сейнт Августин?

Той кимна сериозно.

Тя се почувства благодарна и облекчена. Обичаше Конфедерацията и Иън. И изведнъж изглеждаше, че е възможно да обича и двамата.

— Обещавам, че ще стоя в Сейнт Августин. Не бих си помисляла да се местя. Аз…

— И ще се държиш прилично.

— Не знам какво искаш да кажеш.

— Мисля, че знаеш.

— Иън, аз помагам на брат ти в лазарета. Грижа се за войниците му. Тази вечер помагах при раждането на едно бебе. — Тя се изправи на колене и положи ръце на грубата синя вълна на мундира му. — Дойдох при твоето семейство. Аз…

Той кимна и дори се усмихна, а пръстите му леко се затвориха около ръката й, която лежеше на гърдите му.

— Обещай ми, че ще се държиш прилично, ще внимаваш и няма да рискуваш живота си или този на детето ни.

Очите му сякаш проникваха със синия си огън в душата й и тя кимна. Загледа се в него на свой ред, а зад клепките й запариха горещи сълзи от мисълта, че той отново ще я напусне. Косата се спусна по гърба й, а тялото й се притисна в неговото.

— Иън…

Той изстена. После внезапно въздъхна и тя откри, че е вдигната и още веднъж се намира под него.

— Иън, трябва да вървиш! — запротестира тя.

— Да — прошепна той срещу нея.

— Иън, моля те…

— Алена…

Тя забрави, че е искала той да си тръгне, преди да са го открили, преди да се наложи да се измъкне в сутрешната светлина. Забрави, понеже твърде бързо бе погълната от опияняващата страст на целувката му, усещането за топлината му…

Тя не искаше да го пусне, но въпреки това прошепна:

— Иън, опасно е да стоиш тук. Опасно е да се опиташ да си тръгнеш.

— Знам какво правя — увери я той, надигна се, нагласи панталоните си и препаса сабята си на мястото й.

— Как не! Ти си човек, Макензи. Куршумите няма да рикошират в теб! — прошепна тя нещастно.

Той се върна до леглото и вдигна брадичката й така, че тя го погледна очите.

— Иън, помисли върху думите си. Казваш ми да съм внимателна, докато ти влизаш право в ада.

— Казвам ти, предупреждавам те: не се замесвай в шпионски дейности! — заяви той с открит гняв. — Понеже ако го сториш, любов моя, можеш да предпочетеш да те арестува самия Линкълн, отколкото аз да те заловя. И не забравяй, Алена, аз съм офицер и нямам друг избор, освен да се включа във войната. И съжалявам за това. Бог ми е свидетел, съжалявам за това! — добави той яростно.

— О, Иън — рече тя нещастно.

Той се приближи до нея за последен път, като я прегърна и леко я целуна по главата.

— Дръж се прилично — рече той меко.

Тя сведе глава. Знаеше, че не може да му обещае, че ще се държи прилично. Ако можеше да направи нещо, за да спаси живота на войници от Конфедерацията, тя щеше да го стори.

— Само ако можеше да идваш в града и да ме посещаваш всяка нощ…

— Ловък съм — рече той с някакво сухо веселие, — но дори аз не мога да идвам толкова често.

Тя се отдръпна от него.

— Не, не искам да си е опасност, Иън, трябва да стоиш надалеч.

Той се усмихна.

— И ти трябва да стоиш тук — напомни й той, като я придърпа обратно към себе си. Целуна я по устните, а после я пусна и отиде до люлката на Шон. Гледаше как синът му спи, а секундите течаха. После се обърна. Взе шапката си от масичката до леглото й, размаха я в дълбок поклон и потъна в тъмнината на ранното утро.

 

 

През февруари 1962 г. за Конфедерацията настанаха лоши дни. Претърпяха катастрофално поражение при форт Донълсън и военният министър заповяда на генерал Робърт Лий да оттегли всичките си сили, защитаващи морския бряг на Флорида и да докладва на Албърт Сидни Джонстън в Тенеси. Източното крайбрежие трябваше да бъде зарязано, оставено да разчита изцяло на собствените си сили за защита.

Джулиън се приготви да се оттегли от Сейнт Августин, заедно с останалите военни. Алена бе бясна, убедена, че Иън е знаел много добре, че Конфедерацията се кани на практика да похити източното крайбрежие на Флорида, когато я бе накарал да остане. Като гледаше как Джулиън събира медицинските си запаси, тя се чудеше дали да не го придружи въпреки всичко. Обстоятелствата се бяха променили.

Питър О’Нийл дойде да я види, преди да потегли с ротата си.

— Ужасно е това, което стана тук! Но не се отчайвай, Алена — наблизо ще има бунтовнически войници, на отвъдния бряг на реката.

— Зная, Питър.

— Нали не си станала предателка и ти, Алена? — попита я той.

— Сърцето ми е с Конфедерацията, знаеш това.

Той и се усмихна.

— Ти си истински бунтовнически ангел, Алена. Зная, че отново ще се срещнем. Аз ще продължавам да бъда с бойците в щата, не бой се. И…

— И какво?

Той се поколеба, а после свали шапката си.

— Съжалявам, но ще убия съпруга ти. Ще открия в леговището му и ще го убия. Пантерата ще умре преди края на войната.

Тя отстъпи от него, ужасена. Той бързо се опита да се поправи.

— Алена, съжалявам. Това е война и той е врагът. И искам да знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен. Винаги ще те защитавам.

— Не ми казвай това, Питър.

— Ще видиш… Боя се, че един ден ще имаш нужда от мен — каза й той.

Той мрачно сви устни, качи се на коня си и потегли.

 

 

До последния момент Алена се чудеше какво да прави. Но още докато размишляваше, доктор Пърси дойде да я види в къщата й. Изглеждаше много стар, тъжен и уморен.

— Един лекар, един хирург в тази война трябва да има материали, с които да работи. Морфин, хинин, хлороформ, кръвоспиращи средства, стимуланти и разяждащи материали като азотна киселина, за да обгаря лошите тъкани и да ги заздравява! Трябва да поддържаме хората си живи и да се движим наравно с движенията на съюзническата армия.

Тя го погледна с решителност. Пърси знаеше много добре, че можеше да я убеди, като й внуши, че може да спаси живота на много хора.

— Пърси, не съм сигурна, че мога да напусна Сейнт Августин.

— О, скъпа моя. Не можеш да напуснеш Сейнт Августин, аз ще поема практиката на Джулиън в тази къща. Ти трябва да стоиш тук и да ми помагаш. Ще има една съвсем малка част от доброволци на другия бряг на река Сейнт Джоунс. И двамата сме добре запознати с шифъра. Ако можем просто да ги държим в течение, което лесно ще можем да правим под прикритието на медицината, можем да продължим да служим на Конфедерацията.

Алена се поколеба — спомените за Иън все още бяха много силни в сърцето й.

Както и спомените за думите на Питър към нея. Войната трябва да свърши, да приключи. И ако тя може да направи нещо, което да помогне на Юга по-бързо да постигне победа…

Или загуба?

Тя бе добра в шпионажа, знаеше това. И познаваше щата си, реките, терена. Точно както и Иън.

Но Иън отказваше да види двойната си позиция. Той вярваше в съюзническата кауза и трябваше да се бие за нея. Алена вярваше също толкова страстно в Конфедерацията. Щом той щеше да избягва куршумите, тя щеше да стори същото.

И той никога нямаше да узнае за дейността й.

Знаеше се, че той е Пантерата, но много малко хора знаеха кой стои зад Мокасина.

Да, тя щеше да остане в Сейнт Августин. Точно както й бе казано.