Хедър Греъм
Бунтарката (10)

9

Тя можеше да бъде най-дразнещото човешко същество, което Иън някога бе виждал — продължаваше да се бори, дори когато всяка надежда бе изгубена и никога не би приела поражение под каквато и да било форма.

Тя бе свикала да прави това, което пожелае, колкото и да е опасно. И на него му бе омръзнало до смърт да слуша, че е била влюбена в нахакан фукльо като О’Нийл. Все още искаше да разкъса Питър О’Нийл на парчета.

Може би бе невъзпитано да не се мерне цял ден. Но го бе обхванала болезнено силна носталгия и изглеждаше важно да прекара известно време с роднините си — далеч от булката, която разпалваше едновременно яда и страстта му.

Бяха прекарали деня навън в една от старите индиански колиби близо до Симарон — Иън, Джеймс, Джулиън, Джером и Брент. Накрая бащата на Иън се присъедини към тях и те пиха бренди, приказваха и се смяха на случки от едно време. Джеймс и Джарет си припомняха войната, смяха се на рибарски случки, първата среща на Иън с алигатор, красотата на всичко около тях. Денят бе хубав, но Иън все още усещаше странна болка. Никак не помагаше и фактът, че тази опърничава жена, с която се бе сдобил — колкото и да бе хубава — го пращаше да спи в сеното.

Въпреки това като я гледаше, тя го заинтригува, понеже започна да играе нещо ново. Изправи се и седна сковано, загледана в него с колена, свити до гърдите й и сключени около тях ръце, а косата й се спускаше свободно по гърба й на дълги, гъсти вълни с цвят на ярко слънце. Този ангелски оттенък обрамчваше нежното й лице, а малката й брадичка бе вирната високо.

— Иън?

— Не.

— Не, какво? — избухна тя. — Още не съм казала нищо.

— Не, няма да си тръгна. Можеш да се биеш оттук до края на полуострова.

— Ти не разбираш. Аз съм страшно изморена.

— О? — каза той леко развеселен, като се извърна от нея и седна на бюрото, за да си свали ботушите. Гласът й вече не бе предизвикателен. Определено имаше нотка на високомерие, но бе и някак умолителен.

Тя кимна сериозно.

— Искам да кажа, че трябва да признаеш, че последните два дни бяха изпълнени със събития. Уморена не е точната дума. Всъщност съм изтощена… — гласът й се провлачи и секна, като го видя да става, да сваля сакото и ризата си, а после и панталоните. Очите й се вдигнаха към неговите, като се спряха само за миг, за да обходят голото му тяло, разшириха се и се върнаха на лицето му. Тя бе красиво поруменяла на фона на чисто бялата бродирана нощница, която носеше тази вечер и Иън знаеше, че се е уверила с бързия поглед към анатомията му, че той определено е дошъл с намерението да я държи будна известно време.

Алена се страхуваше — не толкова от това, което щеше да стори той, а от това, което можеше да изпита тя. Иън я погали с опакото на ръката си.

— Има една стара поговорка, любов моя и съм ти казвал, че ще се окаже вярна: на каквото си постелиш, на това ще легнеш. Е, мисис Макензи, това е постелята.

— А аз съм малко удоволствие.

Той се засмя, осъзнал нещо друго. Бе я обидил. Той повдигна брадичката й нагоре.

— Добре… всичко това бе доста ново за теб. Предполагам, че този път ще си изключително съкровище.

Тя дръпна брадичката си.

— Иън…

— Алена, няма да ме разубедиш да спя с теб тази вечер.

Тя яростно се намръщи, като избягваше да поглежда към тялото му до нея.

— На бюрото ти има бутилка уиски — рече тя. — Сигурен ли си, че не искаш да извикам роднините ти тук за още няколко пиянски наздравици, за да започнем нощта?

— Сигурна ли си, че не ти се ще да извикам Питър О’Нийл тук?

— Може би ще е по-добре да имам прекрасен женен любовник, отколкото обиден деспотичен съпруг! — заяви му тя, като се накани да скочи от леглото.

Тя се отскубна от него и тръгна да скача от леглото. Беше много бърза. Както и той. Иън се хвърли върху леглото и хвана ръкава на нощницата й. Чу късането на плата и се оплете в нощницата, докато той я разкъсваше от тялото й. Хвана я здраво за краката. Възседна я и тя лежеше заклещена, дишаше учестено, а кръвта биеше в гърлото й. Една мъничка синя вена прозираше през белоснежната плът на гърдите й. Очите й бяха искрящо златисти на угасващата светлина на огъня, като срещнаха неговите. Подобно на котка тя сякаш прегъна лапи, докато ръцете и ноктите й се опряха на гърдите му.

— Трябва ли отново да правим това? — прошепна тя.

Той меко се засмя.

— Трябва.

— Защо? — попита тя с широко разтворени присвяткащи очи.

— Защо ли? — въпросът го накара да замълчи. Тя го бе попитала сериозно. — Защото… мъжете се любят с жените си.

— Изглежда, че в живота мъжете по-често се любят с любовниците си! — възкликна тя.

Тя бе сърдита, помисли си той. Сърдита, защото днес бе наранил неимоверната й гордост. Не бе го сторил нарочно, но огънят, който гореше в нея сега, я правеше още по-изкусителна.

Той я изгледа и внезапно си спомни думите, с които веднъж я описа Питър: узряла, пищна. Заболя го, като си помисли за Питър и Алена.

Пищна…

Долината между гърдите й. Той сведе глава и докосна плътта там най-напред с устни, а после с върха на езика си, като прокара гореща, мокра линия между тях.

Гърдите й. Устата му се устреми към тъмнорозовото зърно, езикът му го облиза, като накара върха му да щръкне. С глава до гърдите й той усещаше силното биене на сърцето й. Тя лежеше толкова неподвижно, без да протестира, без да мърда. Той леко се надигна над нея. Очите й бяха здраво стиснати, лицето й бе побледняло, устните й леко раздалечени, а дишането — учестено. Той се усмихна и притисна устни в шията й. Обви гърдите й с длани, отново започна да ги гали с език и леко да ги хапе. Плъзна ръката си надолу по цялото й тяло, толкова чувствено омагьосан, че забрави за миг коя е тя и дори факта, че му е жена. Наслаждаваше се на финото й изваяно тяло, галеше я, милваше я, докосваше я, притискаше се в нея. Плътта й гореше копринено мека срещу неговата. Треперещ от възбуда, той я докосваше с края на пръстите и с крайниците си, усети всяка нейна извивка с цялото си тяло. Отново се надигна над нея, целуна я. Очите й все още бяха здраво стиснати, но устата й се разтвори, за да посрещне милувката му и той се поколеба само за миг, докато треската му се поуталожи. Той се отмести, за да може да я гледа, като я целуваше през цялото време измамно бавно и нежно, докато пръстите му се разхождаха също толкова нежно по цялото й тяло. Устата му стана по-дръзка, езикът се стрелваше навътре, въртеше се, докосваше нейния, изтръгваше лек стон от гърлото й. Докосването му също стана много по-нападателно, дланта му се въртеше върху мекия рус триъгълник между бедрата й. В собствената си плът усети пулсираща жажда. Плъзна ръка между бедрата й, а тя ги стисна. Той се помести така, че да раздалечи крайниците й с тежестта на собственото си тяло. Очите й се отвориха с внезапно осъзнаване и протест. Тя трепереше силно, загледана в него, а после отново затвори очи и се вцепени.

Послушната съпруга. Тя не се бореше, а търпеше.

Той се усмихна, като я наблюдаваше няколко дълги секунди. Очите й останаха затворени, дишането й — леко. Лежеше толкова неподвижно…

Той се спусна по-надолу, отново оставяйки влажни следи от целувки по шията и гърдите й. Милваше плътта й, смучеше я, като се спусна още по-надолу, галеше гърдите й, докато местеше устата си по ребрата, кръста и пъпа й. Спусна се още. Лежеше точно между бедрата й. Вгледа се в бледото й лице, преди да я раздели с пръсти и да се впусне в най-интимната целувка с изкусителната ласка на устата си и изгарящото течно пронизване на езика си.

Очите й рязко се отвориха. Тя нададе отчаян, изумен възглас. Заизвива се, за да се освободи, но успя само да се доближи по-плътно до него. Той хвана ръцете й, а пръстите му се свиха срещу тях, докато продължаваше да гали и да съблазнява, усещайки лудешкия трепет у нея, който предизвика експлозивен огън у самия него. Всяко нейно извиване го възпламеняваше още по-силно, докато не започна да пулсира от болка. Но той продължи, като я възбуди дотам, докъдето посмя.

Най-накрая се надигна и проникна в нея с трескава страст. Задавен хлипащ звук се изплъзна от устните й, очите й бяха отворени, замъглени, блуждаещи. Дланите й паднаха върху гърдите му, а после пръстите й се впиха в раменете му. Тя лежеше трепереща, а после се притисна в него, когато той я обви плътно около себе си, влизайки все по-дълбоко в нея. Видът й, усещането и ароматът й бяха почти нетърпимо опияняващи. Той се бореше да запази скоростта си, докато…

Тялото й се изопна, скова се. С лице, притиснато в рамото му, тя извика и крайниците й изтръпнаха; изгаряща течна топлина обви члена му, докато се движеше дълбоко в нея.

Той се оттласна и силно потръпна, изумен от експлозивната сила, която оргазмът й бе предизвикал у самия него. Дяволски приятна горещина го опари и той свърши, като продължи да се движи по-нежно в нея, докато и тя се изпълни с живеца на любовта им. Той се плъзна до нея, като я притегли до себе си. Алена се вкамени, Иън настоя. Вдъхваше наситения аромат на косата й.

И си спомни с внезапна яснота, че бе разрешил на Теди да вземе дъщеря си със себе си, когато отпуската на Иън свърши.

Можеше ли да я остави? Можеше ли да издържи на това сега, когато току-що бе разбрал колко силна жар може да разпали тя у него? Погали косата й. Тя се опита да се дръпне и той осъзна, че тя тихо плаче.

Напълно объркан, той я притисна по гръб, за да срещне погледа й.

— Какво? За бога, знам, че не съм те наранил.

— Иън, моля те! — прошепна тя, а златистите й котешки очи проблясваха. Гласът й прозвуча сериозно, вече не разиграваше театър. — Моля те, само…

Той докосна страната й.

— Алена, не съм глупак и признавам, че имам известен опит! Не съм ти причинил болка. Всъщност смея да кажа, че на теб ти хареса това, което се случи между нас.

— О, ти никога няма да разбереш! — извика тя.

Озадачен, той й позволи да се извърне от него. Подпря се на лакът, галейки гърба й с опакото на ръката си. Тя потръпна от докосването му.

— Ти просто вземаш… всичко! — прошепна му тя.

Той се усмихна, усетил как в него се заражда нова нежност към нея. Тя не можеше да е ядосана или наранена, щом му отвърна.

— Алена, ти си моя жена.

— Въпреки това не е редно. Ти не ме… обичаш.

— А, ето какво било! Е, скъпа съпруго, ти също не ме обичаш — промълви той. Усети как тялото му се изопва от раздразнение, като се питаше дали тя не мечтае за такива чувства в обятията на друг мъж.

Но тя не се опитваше да го мрази, просто бе млада и не бе свикнала с любовните игри.

Той решително я обърна към себе си. За пръв път златните й очи бяха отворени и уязвими, нежното й лице бе просто красиво, а страните й бяха влажни от сълзи.

— Ние се оженихме. Алена, за добро или за лошо. Ти си моя жена. Може би обстоятелствата не бяха такива, каквито трябваше, но честно казано, аз се радвам да открия какво имам в това мое легло, което толкова презираш. Бракът е задължение и ти си женена за мен. Така че умолявам те, примири се с него. Аз вече го сторих.

Миглите й се спуснаха.

— Кажи ми — тук ли се примири — или в сеното? — попита тя нещастно.

Той се поколеба, като се чудеше колко власт се осмелява да даде на тази жена над себе си. Докосна бузата й, като погали копринената й кожа съвсем леко.

— При мен нямаше друг, освен Пай, когато спах в обора, при това доста неудобно. И прекарах този ден с роднините си и само с тях. Това прави ли стореното от нас по-приемливо?

Очите й отново се отвориха към него.

— Аз…

— Да?

Клепките й отново потрепериха.

— Да — каза тя много нежно.

Иън се усмихна и легна до нея. Притегли я по-близо. Огънят в камината тлееше, нощният въздух ги охлади. Той се протегна за завивките. Отново я стопли с тялото си. Докосваше я, галеше я.

Отново правиха любов. После си отдъхнаха известно време, задоволени.

Насън тя се помести към него. Той хвана задничето й с ръце, долепен за нея. Усещането от нея отново го накара да почувства пълна ерекция и той се плъзна в нея. Любиха се.

Настъпи зората и с нея най-после дойде дълбок сън. Когато се събуди, стаята бе обляна в дневна светлина. Алена тъкмо ставаше. Той улови сънения й златист поглед, поклати глава и я дръпна обратно.

— Не още — прошепна той.

— Иън, вече е късно! Но протестът й бе слаб.

И той не й позволи да стане.

 

 

Джеймс и Тийла Макензи, заедно с Брент и Сидни, си тръгнаха този следобед. Джеймс имаше работа в Тампа, а после щяха да потеглят за Чарлстън.

Джарет Макензи съжаляваше да види брат си, снаха си, племенника си и племенницата си да си заминават. Бе трудна раздяла.

Когато бяха по-млади — полу-братя, единият бял, другият индианец — те успяваха някак да се съюзят срещу останалия свят. През дългите години на втората семинолска война бяха останали близки. Дори вторите размирици през ’58-ма не бяха създали никакви търкания помежду им.

Сега Джарет откри, че или той, или Джеймс се умълчава, когато започне да се обсъжда вероятността да избухне война.

И като се сбогуваха на реката в този ден, те се погледнаха в очите. Странно, че Джеймс, синът на семинол, имаше тъмносините очи на баща им. А тези на Джарет бяха като на майка му — почти толкова черни, колкото на всеки чистокръвен индианец в страната.

Джарет усети сърцето му да тупа силно в гърдите си. Остаряваше. Минаваше петдесетака. По-голямата част от живота му бе минала. Странно, не се чувстваше стар. Светът около него се променяше, но той не се чувстваше стар. Нито пък те. Джеймс не изглеждаше променен и на йота през всички тези години. Дори и на външен вид. Бронзовото му лице показваше малко следи от възрастта. Само по слепоочията косата му се бе прошарила.

Единствено очите на Джеймс бяха остарели и Джарет бе сигурен, че същото усещане за възраст се отразяваше и в неговите.

Ако избухнеше война, те щяха да са на противоположни страни.

— Внимавай по пътя — каза Джарет на Джеймс.

Джеймс се дръпна от него и прехвърли ръка през рамото на Тийла. На Джарет му се стори, че красивите изумрудено-зелени очи на снаха му са насълзени. Тийла бе силна жена. Бе готова да излезе храбро срещу всяка опасност, за да бъде с Джеймс. След трудно начало за всички им — те с Тара, Джеймс и Тийла — бяха благословени. Вече повече от двайсет години животът им бе хубав. Имаха здрави и силни деца. Между тях се бяха създали приятелства, които увеличаваха близостта на роднинските им връзки. Нямаше по-сплотено семейство от тяхното.

Въпреки че всички в семейството безгрижно се смееха и шегуваха, докато чакаха лодката край реката, над тях сякаш бе надвиснал облак. Джарет и Джеймс обсъждаха пътищата, прокарани в северната част на щата, направили придвижването в този район много по-лесно, отколкото когато за пръв път си проправяха път през индианските пътеки. Докато южната част си оставаше пущинак — все още населена главно от индианци и алигатори, северна Флорида печелеше доста добра репутация и имаше придобивките на всеки цивилизован щат. Семейство Макензи си размениха прегръдки, преди лодката да потегли и изпращачите гледаха и махаха с ръце, докато тя се изгуби в слънчевия ден.