Хедър Греъм
Не предавай любовта (9)

ГЛАВА ОСМА

Колкото по-дълго време Аманда разглеждаше стаята, толкова по-неспокойна ставаше. Къщата й бе харесала от пръв поглед. Изгледът към реката я радваше също толкова, колкото и усещането за свобода. Но все още не можеше да разбере защо е така, тъй като бе дошла тук поради особени, фалшиви причини и се бе посветила на опасна игра с противник, който в никакъв случай не бе за подценяване. Въпреки това възприемаше раздялата с баща си като спасение.

На тоалетната масичка в гардеробната беше поставено всичко необходимо за измиване, така че Аманда бързо свърши тоалета си. Несъзнателно погледът й се отправи към ключалката на междинната врата. Там действително имаше ключ. След кратко колебание тя натисна бравата и с решителни стъпки влезе в съседната стая.

Тя имаше същия изглед към огромната поляна, която се спускаше към реката, пристанището и складовете. Леглото на Ерик беше по-голямо от нейното и бе от тъмно дърво. Но стаята не изглеждаше мрачна, напротив — тя беше приветлива и елегантна. Малкото мебели бяха изключително скъпи. Същото важеше и за сребърните свещници на камината и за художествено изработените стъклени лампи, които вечер вероятно разпръскваха прекрасна светлина. Не можеше да се сбърка, че това е стаята на Ерик, тъй като мирисът, който тя преди малко бе усетила, сега се носеше из въздуха. Завладяващо и запомнящо се ухание. Какъвто всъщност бе и самият Ерик.

Изведнъж страните на Аманда поруменяха от срам и смут и тя просто не можа да се измъкне от стаята толкова бързо, колкото й се искаше. Причината, че е пожелала да се поогледа малко, вече й се струваше несъстоятелна и тя въздъхна с облекчение, когато отново се намери в собствената си стая. Баща й беше пълен глупак! Какво всъщност искаше от Кемерън? В днешно време всеки човек се замисляше сериозно за бъдещето си. Тя знаеше, разбира се, че Ерик симпатизира на печатаря от Бостън и че се среща редовно с посетителите в кръчмата „Релайг“. От друга страна полковник Вашингтон, който бе критикувал събитията в Бостън, тъй като нападението бе извършено над собствеността на други хора, този човек също бе избран за делегат на Континенталния конгрес. А съвсем наскоро лорд Феърфакс, в чиято лоялност към короната не можеше да има никакво съмнение, бе обявил Вашингтон за най-великия мъж, с когото кралят можел само да се гордее. Съвременният живот наистина бе станал страхотна бъркотия и никой не можеше да оценява нещата само с черно и бяло.

На това място в разсъжденията си Аманда се замисли дали пък не може да оправдае в себе си поведението на лорд Кемерън. Но тя не искаше да допусне това, пък и се надяваше да се случи така, че повече да не се видят. Тя напусна стаята и се отправи към библиотеката. Но по средата на стълбата изведнъж застина. На най-долното стъпало стоеше негър, висок точно колкото лорд Кемерън. Аманда си пое дълбоко дъх, а човекът се поклони.

— Добър вечер, лейди Стърлинг. Казвам се Касиди. Аз съм личният прислужник на лорд Кемерън. Сега ще ви заведа при него, а иначе ако имате нужда от нещо, само ми кажете.

Аманда успя да се измъкне бързо от вцепенението си и, възвърнала предишното си достойнство, измина останалата част от стълбата и тръгна след Касиди през голямата зала. Двамата стигнаха до една двойна врата.

— Лейди Стърлинг, лорд Кемерън — обяви Касиди, след като отвори крилата и учтиво отстъпи встрани.

Аманда влезе в разкошна стая, където я очакваше Ерик, подпрян на мраморна камина. И тук подът бе застлан с персийски килими. На отсрещната страна в нишата на прозореца бяха направени малки седалчици, така че от тях човек можеше да се любува на прекрасния изглед към простиращия се отпред залив. Пред едно пищно резбовано канапе сребърна количка с принадлежности за чай очакваше гостите.

— Заповядайте, Аманда! — посрещна я Ерик. — Както виждам, вече сте се запознали с Касиди.

— Да — отговори Аманда едносрично и седна на ъгъла на канапето. Честно казано, присъствието на Касиди малко я изнервяше, тъй като знаеше, че баща й никога не би търпял негър в дома си.

Погледите на Ерик я правеха още по-нервна и тя тайничко се питаше дали въобще постъпи умно, че се съгласи да дойде тук. Къщата и явната свобода й харесваха извънредно много, но отношението й към Ерик внасяше смут в душата й.

— Значи това е прочутият плодов чай. Любопитна съм да го опитам.

— Вкусът му е ужасен, но с времето се свиква.

— Да ви налея ли?

— Да, благодаря.

Ръцете на Аманда леко трепереха, но тя стисна зъби и си заповяда да изглежда спокойна. Със сведена глава тя се опита да налее чая, но в момента, в който вдигна очи, извика уплашено. Лицето на Ерик бе точно пред нейното. Изглежда, че съвсем не бе забелязала приближаването му до масичката. Чаената чашка затанцува върху чинийката и Аманда трябваше здраво да преглътне, за да скрие уплаха си.

— Ох, изплашихте ме! — рече тя тихо.

Ерик спаси чашката и я постави на масичката. При всичките си движения той не отделяше очи от Аманда.

— Омъжи се за мен!

— Не мога — прошепна тя колебливо.

Той взе ръцете й в своите и седна до нея на канапето. Усмихваше й се, но очите му оставаха сериозни.

— Има важни причини, заради които ще трябва да го направиш.

— Но аз не ви обичам!

— Искаш да кажеш, че продължаваш да обичаш онзи мошеник?

— Мошеник? Робърт Тейритън е…

— … е мошеник и това е истината, както е вярно, че аз съм Кемерън. Но ти сама ще трябва да стигнеш до нея. Още тази седмица той ще застане пред олтара. Освен това баща ти също не е за подценяване.

— Баща ми!

Аманда се изчерви, тъй като близостта на Ерик я объркваше. Знаеше, че той говори истината и мислите в главата й се замъглиха. Цялата гореше, а сърцето й се бе качило в гърлото. От една страна тя бе възхитена от всичко наоколо, а от друга — ужасно се страхуваше. Този мъж й действаше възбуждащо във всяко едно отношение, но страхът все пак надделяваше. Да сключи договор с него означаваше да се довери на дявола. Тя разтърси енергично глава и се втренчи в дългите, тъмни пръсти, които покриваха ръката й. Те нежно се плъзгаха по кожата й и вече и дума не можеше да става за ясно мислене и самообладание.

— Баща ти няма да ти разреши дълго да играеш тази игра и не се знае какво ще измисли след това! Ако ти не му съобщиш точна дата на сватбата, той сам ще ти намери мъж. Мисля, че един от неговите кандидати е лорд Хейстингс. Той при всички случаи е три пъти по-възрастен от теб, а освен това знам от сигурен източник, че нощното му хъркане може да се сравни с планинска буря.

Без да иска, Аманда се засмя, което даде повод на Ерик да се приближи още повече до нея и да я погали нежно по бузата. След това пръстите му преминаха по очертанията на устните й, а очите му следяха тези движения.

— Аз вече не съм толкова млад като Тейритън и имам няколко белега, но мога да се закълна, че зъбите ми все още са на мястото си. Освен това се къпя редовно. Не съм беден и при сватба ще получиш земята ми, тази къща и конюшня, пълна с коне. Омъжи се за мен, Аманда! И освен това знам от съвсем достоверен източник, че не хъркам нощем. — Той се усмихна, но очите му продължаваха да я пронизват. — Гарантирам, че съм отличен любовник!

Аманда си пое въздух, чудейки се дали да се засмее или да се ядоса. Но при всички случаи наглостта му я подразни.

— И това ли знаете от сигурен източник?

— Уверен съм, че мога да ви доставя необходимите сведения, ако пожелаете.

— Може би от лейди Жьонвиев?

— Ти ревнуваш! Омъжи се за мен, Аманда! Ако пък чайените ме скалпират, ще можеш да си живееш тук на спокойствие.

— Не е възможно да стане толкова бързо!

— Аха! Значи имаш нужда от време, за да размислиш?

Тя отново трябваше да се засмее. Усещаше, че е литнала към облаците, но въпреки това се чувстваше на сигурно място. Никой, дори баща й, не можеше да й стори нищо лошо.

— Забравихте нещо.

— Какво точно?

— Моите политически възгледи. Аз се страхувам от хората, които предизвикват безредици и от несигурното бъдеще. А според мен вие принадлежите именно към тях.

— Не те принуждавам да променяш политическите си възгледи.

— Дори и ако стана ваша съпруга?

— Да. Можеш да следваш убежденията си до момента, в който те не застрашат гърба ми.

Аманда пое дълбоко въздух и въздъхна. Как можеше да приеме подобно обещание, след като имаше да изпълнява точно противоположната задача и затова и бе изпратена тук? Тя дълго съзерцава ръцете на Ерик, които все още държаха нейните и си каза, че всъщност нищо не знае за този мъж. Но въпреки това усети непреодолимо влечение към него. Пожела милувките му страстно като някоя безсрамница. Истинска дъщеря на майка си.

Изглежда, че лицето й изведнъж се помрачи, защото Ерик я загледа, бърчейки чело.

— Какво има?

— Нищо, нищо! — викна тя, скочи паникьосана и тръсна силно глава. — Не мога да се омъжа за вас. Ние стоим на двата полюса. Просто е невъзможно. Ако трябва да си тръгна…

Ерик също скокна и се опитваше да разгадае по лицето й бързата смяна в настроението на Аманда.

— Да си тръгнеш? О, не! Нямам никакво желание да те отстъпя на лорд Хейстингс! Това би било страхотна глупост!

Но Аманда само се извърна мълчаливо и хукна през глава към стаята си. Междувременно там бяха донесените куфарите, но още никой не ги бе разопаковал. В камината гореше огън и въпреки отворените прозорци вътре беше приятно топло. Аманда стоя дълго до прозореца и гледа навън в нощта. Постепенно спокойствието й започна да се възвръща. Да, тук тя се чувстваше сигурна. Ерик Кемерън се държеше предизвикателно и даже нахално, но нямаше причина да се страхува от него. Той не беше човек, който налага волята си и с това подтиска другите. При него тя се чувстваше приютена на сигурно място. Въпреки всичко.

Аманда се съблече бързо, хвърли дрехите си в безпорядък на земята и се сгуши в мекото легло. Заспа и не усети как Даниел влезе в стаята, за да я повика за вечеря.

Не чу и как по-късно през нощта Ерик отвори междинната врата и влезе в стаята й. Той се вгледа в нежното й и така наранимо лице, огряно от жарта в камината. Студена ярост се надигна в гърдите му, припомняйки си за Найджъл Стърлинг и ужасната сцена, на която стана свидетел вчера вечерта. Още от първата секунда това гордо момиче го бе впечатлило и той се усещаше привлечен от него. Но след тая случка желанието му беше преди всичко да я закриля. Любовта на Аманда към родината показваше на какви силни чувства е способна тя и ако един ден го обикнеше, той с удоволствие би жертвал живота си заради нея. С мечтателна усмивка Ерик се обърна и се прибра в стаята си. В последните дни животът му се бе променил смайващо.

 

 

Когато на другата сутрин Аманда влезе в трапезарията, Ерик го нямаше никакъв. Тъмнооката, къдрокоса, със свежи бузи прислужница на име Маргарет съобщи, че в момента лорд Кемерън оглежда мъжете, които са се явили като доброволци за похода. След обилната закуска Аманда реши на собствена глава малко да се поразтъпче и да разгледа имението. Излезе от къщата през задния вход и тръгна по пътя, минаващ покрай стопанските постройки. От всичко страни я поздравяваха изключително любезно, а тя им отвръщаше с леко кимване. От откъслечните френски думи, долитащи до слуха й, тя заключи, че по-голямата част от работници са акадци. Сигурно Даниел щеше да бъде щастлива да разговаря с тия хора на майчиния си език.

Тъкмо си го бе помислила, и забеляза Даниел, потънала в разговор с висок бял човек. Без дълго да му мисли, Аманда се скри зад една стена, откъдето можеше спокойно да наблюдава мъжа. Беше много висок и хубав. Тъмната му коса живо контрастираше с изразителните му светли очи. Фините черти на лицето му подхождаха повече на човек на умствения труд, но работното облекло и големите ботуши противоречаха на това впечатление. Не прилича на ковач, мислеше си Аманда, опитвайки се да отгатне с какво се занимава този човек.

— Лейди Стърлинг!

Аманда се обърна уплашена. Точно зад нея бе застанал Касиди.

— Здравей, Касиди! — поздрави го тя и вътрешно се ядоса, че я бяха заловили да шпионира.

Но лицето на Касиди не издаваше никакви чувства.

— Пристигна лорд Дънмор, за да види доброволците на Кемерън. Придружават го баща ви и лорд Хейстингс.

— Тогава да се връщаме — рече Аманда и се запъти обратно към къщата. Касиди я последва мълчаливо. — Лорд Кемерън върна ли се вече?

— Да. Господата ви очакват в дневната.

— Благодаря.

Тя зави покрай ъгъла и видя множество палатки. Десетки мъже ги разпъваха по поляната, а долу до реката един капитан даваше заповеди. Хората седяха на земята, чистеха оръжието си или просто бъбреха един с друг. По груба сметка бяха някъде около петдесетина и всички бяха облечени в кожени дрехи, което на запад от Вирджиния беше нещо съвсем обичайно. Аманда забави крачка и изчака Касиди.

— Кои са тези хора? Не са от редовната войска, нали?

— Не. Тези мъже са дошли по лична уговорка с лорд Кемерън. Това са фермери, арендатори и занаятчии. Повечето се казват Кемерън.

— Ах, така ли?

— Да, по някакъв начин те са свързани помежду си с роднинска връзка, тъй като с течение на годините семейството се е разраснало неимоверно.

— О, да, разбира се — измърмори Аманда разсеяно. Току-що се беше измъкнала от баща си, и той идваше да я отведе! Без да каже повече нито дума, тя забърза към къщата, прекоси голямата зала и влезе в дневната.

— Здравей, моя мила Аманда! — баща й я прегърна демонстративно и я целуна по бузите.

Ако можеше, Аманда би се разкрещяла и би се защитавала, но тя успя да се овладее, изплъзна се елегантно и се обърна към лорд Дънмор, за да го поздрави.

Губернаторът се поклони учтиво над ръката й.

— Изобщо не вярвах, че Ерик ще може да събере толкова много въоръжени мъже! Чудесно! Но трябваше да дойда, за да се уверя сам.

— Ще дойдат още толкова, Джон. Мисля, че до края на, тази седмица ще съберем достатъчно. След това вече ще можем да потеглим.

— Добре, Ерик. Леви е вече на път и ние ще се явим точно навреме, за да сложим ред веднъж завинаги — рече губернаторът.

Аманда погледна към Ерик, тъй като си помисли, че той едва ли споделя този възглед. Но Ерик заобиколи темата.

— Струва ми се, че е време да се преместим на масата, джентълмени. Лейди Аманда, заповядайте! — предложи й ръка той.

За съжаление в този момент Аманда стоеше съвсем близо до лорд Хейстингс, който, естествено, не пропусна да се възползва от удобната ситуация. Сияещ, той целуна ръката й, след което й натрапи своята, като гледаше искрящите й очи.

— Ще позволите ли, милейди?

— Но… разбира се — промърмори тя и въздъхна облекчено, когато най-после успя да се измъкне от придружителя си и да седне на стола.

Трапезарията се простираше почти по цялата дължина на къщата. Около огромната маса спокойно можеха да насядат поне двадесет човека, но днес бе сервирано само за петима. Най-различни оръжия украсяваха стените, а над камината се виждаше семейният герб. И тук в нишите до прозорците имаше малки пейчици, така че преди или след храна там можеше да се седне на сладки приказки.

Аманда забеляза проницателния поглед на лорд Дънмор и веднага се изчерви. Попита как се чувства жена му, за да прикрие смущението си.

— Много е добре, благодаря.

— Изобщо не знаех, че е била болна — сбърчи чело Ерик.

— Съвсем не е болна, а очаква в скоро време още един малък жител на Вирджиния — обясни губернаторът.

— Тогава да пием за това! — Ерик вдигна чашата си и всички останали го последваха, подкрепяйки неговите благопожелания.

След това Касиди и Том сервираха първите ястия. Малко по-късно Дънмор и Ерик вече бяха потънали в бурно обсъждане на военната стратегия. В някои точки Ерик беше на по-различно мнение от губернатора.

— Аз и по-рано съм се бил с индианците. Те в никакъв случай не са страхливци. Още не са се научили да се бият в редици, но иначе са самоотвержени воини и умеят да използват особеностите на терена и тъмнината. Не трябва да се отнасяме към тях като към диваци.

Аманда изтръпна, защото мисълта, че Ерик действително може да стане жертва на чайените, изведнъж й се видя ужасяваща. Лорд Хастингс забеляза как Аманда изведнъж стана по-бледа.

— Джентълмени, страхувам се, че нашите разговори не се отразяват добре на лейди Аманда.

— Така ли? — Ерик погледна към нея развеселен. — Извинявайте, скъпа!

Аманда стана от стола и се усмихна:

— Моля господата да ме извинят, но глътка чист въздух би ми подействала добре.

Всички се надигнаха учтиво от местата си, но преди някой да успее да каже каквото и да е, тя вече беше напуснала стаята. Изтича бързо на верандата и пое дълбоко въздух.

— Лейди Аманда!

С учудване тя установи, че старият лорд Хейстингс я бе последвал. И докато той пристъпваше тромаво към нея, тя си придаде спокоен вид, подготвяйки се за зла игра, и направи няколко крачки назад.

Много загрижен, той хвана ръката й:

— Не сте ли добре? — попита Хейстингс.

— Не, не. Извинете, че така напуснах, но…

— Не, напротив. Аз се извинявам, че така ви развълнувахме! Но си мисля, че вие, моя мила, вече трябва да свиквате с мисълта, че младият Кемерън може и да не се върне жив оттам.

— О, аз съм убедена, че Ерик ще се върне. Той е опитен и освен това твърде предпазлив.

— Въпреки това. Ако приемем, че нещо може да му се случи, искам да ви предупредя, че аз съм готов винаги да ви закрилям. Знам, че вече съм стар, но въпреки това изпитвам към вас истински, дълбоки чувства. Вече говорих с баща ви и изразих намерението си ако нещо стане с Кемерън, аз да поискам ръката ви.

Смелост беше нужна на Аманда, за прикрие изумлението си. Сладострастните огънчета в малките му очички предизвикаха у нея такова отвращение, че й се наложи здравата да преглътне. За късмет на верандата се появиха и другите господа и така я спасиха от неудобното положение!

— Колко… вълнуващо — изрече тя с мъка и изтръпна, представяйки си месестите му ръце върху кожата си. По-добре да умре! — Наистина е много вълнуващо, но вие сам разбирате, че е невъзможно да чакаме толкова дълго.

— Какво да чакаме? — попита любопитно Найджъл Стърлинг.

Аманда навлажни с език устните си и не пропусна да види смръщването на Ерик. Тя още веднъж се усмихна на Хейстингс, изразявайки съжаление, шмугна се покрай него, отиде при Ерик и го хвана под ръка.

— Ние… ние решихме, че е невъзможно да чакаме до връщането на Ерик и затова ще идем под венчилото, преди той да тръгне.

— Моля? Но ние ще тръгнем след няколко дни!

— Да, да — мърмореше Ерик, а очите му блеснаха доволно. — Наистина веднага трябваше да ви го съобщим — и той погледна предизвикателно към Аманда. — Мисълта, че аз бих могъл и да загина, ни накара да достигнем до това решение. Бих искал, ако нещо се случи с мен, да оставя поне един наследник след себе си.

— Но да се вдигне сватба толкова бързо е невъзможно — заекна Стърлинг.

— Но, сър! Лорд Дънмор ще ни даде извънредно разрешение, а церемонията в църквата Бърт Парис ще бъде по-скромна.

— Това е твърде необичайно! — опита се да протестира лорд Стърлинг безуспешно.

— Идеята започва да ми харесва — отбеляза губернаторът.

— Ще омъжим нашата най-вярна роялистка с големия неверник и така ще се опитаме да го държим под наш контрол. Прекрасна идея, нали?

Като че никой не забеляза нарастващото напрежение, тъй като всички се засмяха.

— При тези обстоятелства Аманда ще трябва да се върне бързо с мен в Уилямсбърг — заяви остро Найджъл Стърлинг.

— О, не! — противопостави се Ерик неприлично бързо. И за да поправи грешката си, продължи: — Предполагам, че няма да имате нищо против тази вечер да сте мои гости. Утре сутринта ще се върнем в града всички заедно.

— Чудесна идея! — похвали го губернаторът и удари Стърлинг здраво по рамото. — Поздравявам ви, Найджъл! А сега да пием за вашия зет и бъдещите внуци! — при тези думи той го хвана под ръка и го дръпна обратно в стаята. Въздишайки дълбоко, след тях тръгна и Хейстингс, като хвърли последен поглед към младите хора.

Когато най-после останаха сами, Аманда се опита да се отскубне от хватката на Ерик, но той не й даде. Тя отметна къдриците си назад и го погледна право в очите.

— Аз съм удивен и се питам какво ли предизвика тази внезапна промяна в мнението ти. Дали пък изведнъж не си открила, че ме обичаш?

— О, не! Открих двойната брадичка на лорд Хейстингс — призна си тя.

Ерик се засмя и на страните му се появиха трапчинки.

— И няма ли да съжаляваш за решението си?

Тя едва успя да си поеме дъх. След това тръсна глава.

— Не, не, няма да съжалявам.

— Говориш така, сякаш тръгваш на екзекуция.

— Точно така се чувствам.

Той се засмя от сърце, после вдигна брадичката й с един пръст, за да може да я погледне в очите.

— Напразни са опасенията ти. Всичко ще бъде чудесно!

— Не вярвам. Щастието винаги стои далеч от жената.

— Ще видиш — Той погали нежно шията й с върховете на пръстите си, но когато и устните му тръгнаха по същия път, стана нетърпимо. Тя преглътна шумно и се опита да го отблъсне. Объркан, той хвана ръцете й и я притегли към себе си. — Какво има?

— Не бива… Не бива да правим това! — рече тя със зачервено лице.

Той я дръпна енергично към себе си, вгледан в разтревоженото й лице.

— Не бива? Мила моя, ти не си ми любовница, която съм открил и използвам за удоволствие и която по-късно ще захвърля. Ние ще се оженим, съкровище!

— Пусни ме! Моля ти се! Още не сме се оженили! — сведе тя клепачи.

Той нямаше никакво намерение да й се подчини.

— Но утре ще сме! И после няма да има връщане назад. Женя се за теб, защото те искам! Разбираш ли?

— Хм, да — изсумтя тя и се измъкна от прегръдката му. После се спусна стремглаво по стълбите. Той постоя още една секунда и влезе обратно в къщата.

 

 

Тази вечер Аманда поръча да й поднесат вечерята в стаята, тъй като желаеше да остане сама. Беше изключително нервна и не посмя да попита Даниел кой е бил тъмнокосият мъж, с когото бе разговаряла сутринта. Като животно, затворено в клетка, тя се мяташе от единия ъгъл на стаята в другия. Притихнала, Даниел слушаше самообвиненията й, но и двете знаеха, че изход от ситуацията няма.

Някой почука на вратата и Аманда спря насред стаята. Още преди да попита кой е, вратата се отвори и в стаята влезе баща й, изгонвайки Даниел с краткото: „Вън!“

— Значи утре ще се ожениш? — избухна той.

— Да, татко. Самият ти го поиска.

— Така е. Но трябва да запомниш, че даже и да станеш негова жена, пак си оставаш моя дъщеря.

— Какво искаш от мен?

— Ще правиш това, което аз ти наредя!

Аманда се усмихна, тъй като в едно отношение тя бе доволна от предстоящата сватба, а именно, че Ерик Кемерън би я защитил от целия свят.

— Както знаеш, той е влиятелен човек и няма да се съгласи с това условие.

— Но и той не би могъл да спаси главата на Дамиен Розуел от примката на палача! — Стърлинг видя, че тя пребледня, но въпреки това продължи в същия тон. — На този поход Дамиен ще придружава Кемерън. Знаеше ли това? Не? Така си и мислех. Трябва с напрежение да очакваме края на всичко това! — Той се обърна и тръгна към вратата. — Не забравяй, че щастието ти все още е в моите ръце, детенцето ми!

Стърлинг излезе от стаята, а Аманда се отпусна замаяна на леглото. Оказа се, че Ерик Кемерън не би могъл да я защити от всичко на този мръсен свят!

 

 

На другата сутрин Даниел, дойде навреме, за да събуди Аманда. Полуразсънена, тя се остави да я облече. Даниел беше избрала сивосиня рокля с дантели, украсени с малки перлички. После среса косата й да се спуска по гърба като огнен водопад. Младоженката слезе по стълбата, където вече се бяха събрали сватбарите. Когато видяха Аманда, те вдигнаха тост за бъдещата лейди Кемерън. С пребледняло лице Аманда им благодари учтиво, но силите не й стигнаха да се усмихне.

Настроението не стана по-весело и по време на пътуването към Уилямсбърг. Аманда остана сама с Даниел, тъй като Ерик отиде да урежда церемонията. Даниел се радваше на сватбата, но бързината, с която всичко се подготвяше, видимо я притесняваше.

— Най-малкото от този ден нататък ще се измъкнете от лапите на онова чудовище — въздъхна тя.

„Онова чудовище“ беше баща й. За съжаление Даниел се заблуждаваше, тъй като не можеше да се каже, че Аманда му се е изплъзнала.

При пристигането им в Уилямсбърг те бяха сърдечно посрещнати от жената на губернатора, която по-късно също помогна за тоалета на булката.

— Надявам се, че при последното ви посещение тук съпругът ми ви е посрещнал любезно и ме замествал както се полага.

— О, да. Беше много мил — отвърна Аманда учтиво. Той само бе заплашил, че ще отнеме живота на братовчед й, и го беше направил по особено мил начин.

Предложиха на Аманда чаша бренди за освежаване.

— Чудесно средство срещу страх! — Нямаше нужда повече да я подканят. Тя глътна брендито на един дъх.

Въпреки че венчавката бе обявена в последния момент, в църквата не можеше да се намери празно място. Много от представителите на разпуснатата камара на общините се бяха събрали там. Странна сбирщина, мислеше си Аманда, пристъпвайки под ръка с баща си. Губернаторът се смееше и шегуваше с тия хора, сякаш не беше той човекът, който разпусна камарата. Изобщо правеше им се на добър приятел. Лейди Жьонвиев също беше дошла и стисна леко ръката на Аманда, като се промуши до нея. По едно време съзря и засмяното лице на полковник Вашингтон, който кимаше окуражително на Ерик. Само Дамиен го нямаше никакъв и това обезпокои Аманда, тъй като го беше поканила специално.

Когато Найджъл Стърлинг положи ръката й в десницата на Кемерън, на Аманда й се стори, че ще припадне. Но нищо подобно не се случи. Вместо това свещеникът се приближи към тях и прехвърли през ръцете им бяла лента. После започна нещо да говори, но думите му преминаваха покрай ушите й. В малката църква бе нетърпимо задушно. Изведнъж Аманда чу ясния глас на Ерик да изрича сватбената клетва. След миг дойде нейният ред и Аманда се учуди на спокойствието, с което произнесе необходимите думи. Тя се закле да обича този мъж, да го почита и да му се подчинява. За момент пред нея се мярна ухиленото лице на свещеника, след което единственото, която тя усещаше, бяха устните на Ерик, притиснати до нейните. Последва дълга, отнемаща дъха целувка.

С пронизителен вик Жьонвиев се хвърли отгоре й, прегърна я, а след това се спусна да поздравява и младоженеца. Държанието й не бе съвсем в рамките на добрия тон, но в общата радост, която настана, никой не й обърна внимание. Първите, — които поднесоха благопожеланията си, бяха лорд и лейди Дънмор. След тях се заредиха и всички останали, така че в един момент двойката младоженци бе почти задушена от тълпата.

По някое време на Аманда й дойде твърде много. Тя си проби енергично път през струпалите се да ги поздравят и се измъкна от една странична врата навън в гробището. Отмаляла се подпря на стената със затворени очи. Но чу зад гърба си стъпки, обърна се и видя Вашингтон, който я бе последвал.

Сивосините му очи я гледаха с нежност.

— Добре ли сте, лейди Кемерън?

Кемерън. Нямаше как, трябваше да свикне с новото име. Тя отвори уста, за да отговори, но не можа да издаде никакъв звук и само кимна с глава. Той й се усмихна ободряващо:

— Ако някога с нещо мога да ви помогна, не се колебайте и ми се обадете. О, ето го и щастливият съпруг! Желая ви дълъг живот и много щастие. Нека само да се помолим да има мир!

— Да, да се помолим.

Над главите им шумоляха листата на дърветата, тримата се погледнаха в очите и за миг почувстваха, че са здраво свързани един с друг. Но веднага след това магията изчезна, тъй като Дамиен най-после бе открил братовчедката си.

Той кимна, сияещ от щастие, към Вашингтон, след което прегърна Аманда:

— Сърдечни благопожелания, лейди Кемерън!

— Дамиен! Къде беше? Никъде не те зърнах.

— Естествено, че бях в църквата! Не можех да изпусна това удоволствие! — С тези думи той я повдигна и завъртя няколко пъти във въздуха. — Хванете жена си, лорд Кемерън! — извика той и остави Аманда в ръцете на Ерик, така че тя трябваше да го обгърне целия, за да не падне. Пълната с любов усмивка на Ерик я стопли и тя също му се усмихна от сърце.

Оттук нататък всичко последва в точно определен ред, но едва ли някой можеше да го възстанови в подробности. Някой бе предложил да отидат в къщата на Ерик и предложението бе прието с пълно съгласие. Ерик понесе жена си на ръце, докато придружителите подмятаха шегички подире им. Следобедът мина за Аманда като в мъгла, тъй като за да успокои нервността си, тя често посягаше към чашата с вино. Беше приела, че празненството ще тече още дълго, до късно през нощта и безкрайно се учуди, когато Ерик застана пред нея и отново я вдигна на ръце.

— Какво има? — попита тя паникьосано.

— Отиваме си у дома.

— У дома?

— Да, в Кемерън Хол.

— Но… — опита се да протестира тя, но после утихна. Дългото пътуване означаваше отсрочка! Тя сама, напълно съзнателно, се бе предала на бунтовник, а може би и на самия дявол, а сега тръпнеше какво ще стане с нея.

С духовита реч Ерик се бе сбогувал с гостите, чиито смехове се чуваха и навън на улицата. Той настани грижовно Аманда в колата и после се качи до нея. Даниел щеше да ги последва в друга кола. Конете потеглиха и Аманда затвори очи изтощена, но Ерик се приближи до нея и тя отново панически ги отвори. Той обаче не се помръдна повече. Само я наблюдаваше в полумрака.

— Ще пътуваме дълго и понеже ти доста пийна, най-добре ще е да поспиш.

— Дамите не се напиват! — поправи го тя.

— И, разбира се, не ругаят. Но от Дамиен разбрах, че всеки коняр би се изчервил от срам, ако те чуеше.

След това изречение обаче Аманда бе тази, която се изчерви. После отново затвори очи. Ерик я прегърна усмихнат, притегли я към себе си и положи главата й в скута си. Когато тя понечи да протестира, той само нежно я погали по косата.

— Поспи малко, мила!

Тя се събуди, когато вече бяха спрели, Ерик я бе взел и я носеше нагоре по стълбата. Тя отвори очи страшно уплашена. Разбра, че са пристигнали! Мярнаха й се отново портретите на предците и след това се видя потънала в голямото легло.

— Ще ти изпратя Даниел. Сигурно вече е пристигнала.

Ерик излезе от стаята и Аманда се надигна. Едва тогава забеляза димящата вана пред камината. Скочи и започна да крачи неспокойно из стаята. Сънят я бе ободрил, но беше изчезнала и омаята на алкохола. Когато вратата се отвори и Даниел влезе, Аманда се хвърли на врата й с вика: „Не мога!“

— Разбира се, че можете! — противопостави й се Даниел енергично и я върна обратно. След това разкопча многобройните копчета по роклята й и я измъкна нагоре през раменете.

— Задушавам се! — извика Аманда.

— Това е от корсета! — Даниел измъкна ризата през главата й и отпусна вървите, но и тази операция не помогна. Трябваше да накара Аманда да седне на леглото и да изхлузи чорапите и обувките й. — А сега бързо във ваната, за да не умрете! — изкомандва Даниел.

Треперещата Аманда влезе във водата, която силно ухаеше на рози. Със затворени очи тя хвана ръце, но тъй като треперенето не спираше, Даниел й подаде малка чашка.

— Бренди.

— Благодаря на Бога! — Аманда изля съдържанието в гърлото си и поиска втора чаша. Даниел се подчини. Секунди по-късно и втората чаша бе празна. Колкото повече Аманда се замисляше над положението си, толкова повече страхът се качваше в гърлото й. Тя нямаше никакво желание да се предаде така лесно. Сигурно Ерик щеше да прояви разбиране, че тя още не е дозряла за тази страна на брака. Аманда бързо се изкъпа и след това се изсуши. Въпреки запаления огън нощта бе студена, така че леко потреперваше, когато Даниел й навлече копринената нощница.

— Bonsoir, ma petite! — рече Даниел и нежно целуна Аманда по бузата.

Още не бе успяла да затвори плътно вратата зад себе си, когато Ерик влезе през междинната врата. Вероятно и той се беше къпал, защото косата му бе влажна. Носеше кадифен халат, леко отворен на гърдите му.

Аманда впери очи в тъмните косми, които се подаваха през отвора на гърдите и преглътна. След това съвсем бавно заотстъпва назад към прозореца, шептейки:

— Ерик…

— Да? — Той я последва бавно, гледайки я настойчиво в очите.

— Аз, аз не мога!

— Така ли? Какво не можеш? — попита я той с учтива усмивка.

— Аз… — Тя сведе поглед и едва сега забеляза, че през прозрачната й нощница се виждат зърната на гърдите й и триъгълника между бедрата й. Погледна го уплашена, желаейки по-скоро да се скрие някъде. После поклати глава. — Ерик… моля те! Бъди джентълмен и ме разбери…

— Не! — Той я приближаваше все повече. — За това вече си говорихме вчера и мисля, че се споразумяхме. И ти не можеш да се откажеш!

— Така е, но разбери ме, моля ти се! Аз изобщо не те познавам…

— Затова пък утре сутринта ще знаеш много повече за мен, мила моя! — След тези думи той я хвана за ръката и я притисна така силно до себе си, че тя почувства мускулестото му тяло под халата. Усещаше и възбудения му член, който напираше през тънката й нощница. Видя и блясъка в очите му, преди той да изрече току до устните й:

— Можеш, мила! Не се страхувай, можеш!

В същото време той я взе в ръцете и я понесе към леглото.

— А сега край с притесненията! — изръмжа той, хвърляйки я върху меките възглавници. Тя размаха ръце встрани, но той само леко се засмя и малко по-късно я притисна с тялото си към леглото.