Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Камерън: Северноамериканска жена (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Love Not a Rebel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 82 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Сканиране
?

Издание:

Хедър Греъм. Не предавай любовта

Редактор: Иванка Петрова

Коректор: Виолета Иванова

ИК „Ирис“, 1994

История

  1. — Добавяне

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
САМО ЕДИН ЖИВОТ

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Аманда гледаше безмълвно към Ерик и не можеше да повярва, че съпругът й и този мрачен, заплашителен непознат са един и същ човек. Тя искаше отново да започне да му се закълне в своята невинност, но страхът й беше толкова голям, че можеше само да гледа втренчено пред себе си. Ерик се отпусна с тихо стенание на един стол и вдигна крака си на отсрещния. Аманда бе притаила дъх и не смееше да мръдне. Само ръцете й придърпваха от време навреме ленения плат.

Ерик си наля чаша вино и отпи. След това я погледна пронизващо.

— Нож ли криеш между гърдите си, любов моя? — попита я нежно той.

Тя поклати глава.

— Никога не съм желала смъртта ти!

— Така ли, аз пък си спомням нещо друго.

— Тогава просто ме бе обхванала ярост.

— Но точно днес беше насочила пушка към гърдите ми!

— Ако исках да те убия, никога нямаше да взема нож, който ти би използвал с по-голяма лекота срещу мен.

— Ах, така ли? — Как мразеше този му начин да й се подиграва! — Бедната Аманда! Знаеш как да използваш слабостта си, когато си натясно и да я превръщаш в сила.

— Аз не съм натясно! Аз съм невинна за това, в което ме обвиняваш!

— Невинна ли? — иронизира я той.

Пръстите й се свиха конвулсивно и чак сега тя разбра, че наистина изглежда така, сякаш крие нещо. Ерик скочи и дръпна чаршафа. Аманда пое дълбоко дъх и застана пред него съвсем гола, такава, каквато неговите очи жадуваха да я видят. Искаше й се да избяга и да се скрие някъде, но от друга страна, нямаше намерение да покаже страха си. Гордо отметна глава назад и тихо каза:

— Както виждаш, нямам нищо! — след което му метна презрителен поглед и посегна към кърпата. — Сега вече можеш да ме извиниш.

— Да те извиня? Да не би да си мислиш, че тук ще си разменяме само учтиви фрази? Не, съкровище мое, повече не мога да те извинявам! — Той сграбчи раменете й я принуди да го погледне. — Още от първия миг ми бе ясно, че имаш други политически разбирания и че ще помагаш на Дънмор според силите си, но не ти попречих. След сватбата ни наредих да те пазят, но не заради информацията, а за собствената ти сигурност! — Гласът на Ерик засече, тъй като страстта, която се надигаше в него, му пречеше да говори. Освен това не можеше да приеме с разума си, че тя е успяла да го шпионира тъкмо защото той е очаквал от нея вярност. Болката ставаше все по-неудържима, но той само стисна още по-силно раменете й. — Господи, ако все още разчиташ на някаква милост, тогава казвай веднага цялата истина!

— Нищо не съм сторила!

— Лъжеш!

— Не! — Очите й се напълниха със сълзи, защото не можеше да му обясни положението си. Беше го мразила, беше се борила с него, но сега в този случай беше действително невинна. И освен това го обичаше. — Нямам какво повече да кажа! — извика тя. — Изправи ме пред съд или ме обеси, но сега ме остави на мира!

— Да те оставя на мира? — отново поде с подигравателен тон Ерик и посочи раздраната си и изцапана униформа. — Извикаха ме тук чак от Ню Йорк, защото жена ми запланувала поражението ми! А може би ти самата си подпалила къщата!

— Не! Напротив! Аз ги помолих да пощадят Кемерън Хол. В замяна им предложих да тръгна с тях доброволно, иначе…

— Затвори си устата! — извика той и посегна да я удари. — Какво си направила?

— Предложих им да тръгна доброволно с тях, ако пощадят къщата. И те удържаха на думата си, Ерик…

— Значи ти наистина си отишла сама в ръцете на Тейритън? Може би просто си забравила, че сме женени! Подарила си се на Тейритън! А през това време армията и аз напразно се мъчим нещо да променим. Всичко ставало много по-лесно, когато курвата се предложи на един британец!

— Как смееш! — изкрещя тя и сълзи от яд и безсилие изскочиха от очите й. Тя се опита да скочи отгоре му и да го удари, но той я хвана и с един замах я метна на леглото. Притисна я към възглавницата с тялото си и я погледна право в очите. В същото това време обаче освободи едната си ръка и я погали по слепоочията.

— Нощем, когато стоях буден, си представях как лежиш сама в това легло. Упреквах се, че съм те оставил сама, но все се надявах, че ще спазиш обещанието си и няма да ме предадеш. Мислех си как вълшебно ухаеш след баня, желаех те и все отхвърлях представата за Тейритън, сложил ръце на гърдите ти така, както сега съм направил аз.

— Никога не съм ти изневерявала! — извика тя трепереща. — Не мога да понасям Робърт Тейритън и ти добре го знаеш.

— Знам само, че днес сутринта си тръгнала доброволно след него.

— Слугите…

— Слугите никога не ме лъжат.

— Но аз…

— Какво ти? — попита той с нарастващ гняв.

Тя имаше намерение да изрече обяснение в любов, но то угасна още на устните й. Думите обаче продължаваха още дълго да звучат в главата й. Но беше твърде късно. И без това Ерик вече не би й повярвал.

— Аз наистина нищо не съм направила — повтори Аманда, но той само се ухили ехидно.

— Може би просто трябваше да убия Тейритън. И теб също.

— Ерик…

— Няма защо да се страхуваш, любов моя, няма да ида чак дотам.

— Ерик, пусни ме!

Аманда знаеше, че той я мрази в този момент, също както и тя не може да понася тази негова тънка усмивчица. И въпреки това усещаше тялото му като приятна тежест. Наистина любовта и омразата бяха толкова близо в човешкото сърце! Искаше да избяга от него, но в същото време жадуваше за допира и ласките му. Вече не можеше да живее, без да чувства ръцете и устните му върху тялото си.

— Забравяш, че си ми жена — предупреди я той.

— Жена, която ти презираш и на която не вярваш. Пусни ме!

— Не, няма да те пусна, независимо какъв ще е изходът от войната. Освен това тази нощ е моя!

Аманда се опитваше да подтисне огъня на страстта, който се разгаряше все по-силно в тялото й. Цели два месеца тя бе жадувала за Ерик. Утеха й беше Кемерън Хол, който тя беше управлявала с цялата си обич и старание. А сега Тейритън бе развалил всичко. Аманда усещаше, че омразата на Ерик расте с всяка изминала минута. Забелязваше го във всеки поглед, във всяко докосване. Понечи да каже нещо, но се спря, тъй като той я изгледа пронизващо, но тя не можа да схване какво се върти в главата му.

Въпреки това Ерик продължаваше да я гали по страните и да заравя пръсти в къдрите й, спомняйки си за онези пусти нощи, когато я държеше мислено в ръцете си. Винаги се беше възхищавал на жизнелюбието й. И сега гледаше полуотворената й уста, толкова близо до него, че целият изтръпваше. Стана му ясно, че ако не бяха тия спомени, щеше да се срути емоционално и че точно заради тях той ще я притежава тази нощ.

Устните му все повече наближаваха нейните.

— Не! Недей! Не! — протестираше Аманда. — Не, щом не ме обичаш!

— Откога моята любов е така важна за теб? Не е ставало дума за любов, когато се женихме, нито по-късно, когато взе бележката от библиотеката и я даде на баща си, нито пък сега, при последното ти предателство!

— Но аз не съм те предала, Ерик! Не се прави на глупак и ме изслушай! Може би съм виновна за много други неща, но… ти нищо не можеш да разбереш! Те искаха Дамиен…

— Сега пък за какво говориш? — попита я той остро.

Аманда преглътна няколко пъти.

— Баща ми винаги ме изнудваше с Дамиен. Отначало ме заплашваше, че ще го арестува и ще нареди да го обесят. След което наистина го хванаха. Конят! Спомняш ли за случая с отровения кон? Баща ми сигурно не би се поколебал да стори същото и с Дамиен!

— Но Дамиен отдавна е на свобода!

— Точно това се опитвам да ти обясня. Вероятно има друг шпионин. Във всеки случай този път не съм била аз.

— Добре скроена история — усмихна се той.

— Ерик, моля те… — Тя се опита да се измъкне изпод него, но с тези си движения само се притисна още повече към тялото му. Вече тръпнеше от страст и едновременно с това се мразеше, че е подвластна на плътските си желания и забравя гордостта си, щом се намери в прегръдките му. — Не можем да го сторим!

— Но ти си моя жена!

— Ти обаче твърдиш, че тази жена те е измамила.

— Тази нощ не се брои.

— Не, Ерик! — Тя бе готова да заплаче всеки момент, но почувства възбудения му член, който лудо напираше към нея под униформата. В ушите й забуча. И в същото време се дърпаше като побъркана. — Не, Ерик, не!

— Но, милейди! Не искаш ли да ти бъде простено? — провокира я той усмихнат.

— Моля? — Тя затаи дъх и облиза пресъхналите си устни.

— Може би пък ще го сторя.

— Ти наистина ли искаш точно по този начин да те помоля за прошка? — погледна го недоверчиво тя.

— Да приемем, че това ще е само началото.

— Искаш да заприличам на курва, която се пазари?! Не, Ерик, никога!

В този момент той притисна страстно устните си към нейните. Отначало тя се опита да се съпротивлява, но когато езикът му плъзна навътре и успя да се промъкне през зъбите й, гореща вълна сладострастие я заля цялата и прогони от главата й всякакви мисли за по-нататъшно противопоставяне. Тя го обичаше и не можеше да му устои, както не можеше да устои и на желанията на тялото си.

Треперещите му ръце я обхождаха цялата. Малко по-късно същото сториха и устните му. Тя се опита да си поеме въздух, когато езикът му започна да дразни връхчетата на гърдите й. По едно време Аманда с почуда установи, че и нейните ръце неудържимо го галят.

— Отдай ми се цялата, любов моя! — шепнеше той в ухото й, докато тялото му се притискаше тръпнещо към нейното. — Подлуди ме със сладостта си, с вълшебството на тази нощ!

В този момент всички несъгласия помежду им бяха забравени. Сякаш целият свят бе изчезнал, за да възкръсне отново в тяхната любов. Единствено на соления вятър откъм реката беше позволено да гали тялото на Аманда там, където Ерик не го бе покрил със своето. Аманда се опитваше да си спомни кога за последен път е лежала в подобна сласт на това легло. Вече без никаква съпротива тя предоставяше тялото си на неговите ръце, устни, език, зъби, които безпрепятствено се движеха навсякъде. По едно време Ерик се надигна, а Аманда го наблюдаваше през спуснатите си клепачи. Но Ерик не се съблече, както предположи тя, а само се наведе и започна да гали крака й, като го целуваше пръст по пръст. След това устните му плъзнаха нагоре по бедрата, докато езикът му проникна дълбоко между краката й. Аманда потръпна от удоволствие, а ръцете й се вплетоха здраво в косите му. Главата й се замята насам-натам. Движенията й ставаха все по-бързи, а стоновете — все по-сладострастни. Ерик продължаваше да я възбужда, но когато тя стигна до предела на силите си, той се отдръпна от нея.

Този път се съблече и няколко минути по-късно вече бе проникнал дълбоко в нея, опивайки се от насладата, която тя му предлагаше. Беше се подпрял на ръцете си, така че Аманда можеше да вижда изражението на лицето му — диво и обезумяло, всеки път, когато с още по-силен тласък влизаше в нея. Какво беше това — любов или омраза? Но страстта грабна разума и издигна тялото й към върховете на удоволствието. После тя се отпусна в ръцете му и усети как Ерик с последен, мощен тласък свърши в нея.

Преди да се изтърколи настрани, той нежно я целуна. Аманда понечи да каже нещо, но той сложи пръсти на устните й: „Не тази нощ!“

— Ерик, моля те, чуй ме най-после! — извика отчаяно тя. — Ерик, обичам те!

Мускулите по цялото му тяло така се свиха, че Аманда се изплаши.

— Моля те, остави тия игрички! — измърмори несмело той.

— Това не е игра, Ерик! — отвърна тя почти разплакана.

— Ох, само да можех да ти повярвам! — простена той с тежка въздишка.

— Защо?

— Не искам повече да слушам за това! Най-трудно можеш да докажеш, че ме обичаш!

Аманда лежеше неподвижно, не смеейки да мръдне, но Ерик изведнъж се хвърли отгоре й и зацелува мокрото й от потта тяло. Желанието да се любят отново ги връхлетя и те го направиха още веднъж. Този път ръцете на Аманда бяха навсякъде. Разпилените й коси гъделичкаха голия му корем, когато тя се бе навела надолу и галеше възбудения член. Първо върха на езичето й леко погали главичката му, а после устните й го обхванаха от всички страни и поеха навътре в устата й.

Дълго след като страстта бе утолена, те продължаваха да лежат прегърнати и така потънаха в дълбок, безпаметен сън. На сутринта, когато Аманда отвори очи, Ерик вече бе облечен, стоеше до прозореца и чакаше нейното пробуждане. Инстинктивно тя усети, че атмосферата вече е друга и дръпна завивката да брадичката си. Ерик се обърна към нея. Погледна я студено и отчуждено.

— Ти тръгваш — констатира тя.

— Трябва да преследваме докрай лорд Дънмор, както може би се досещаш.

— Да — въздъхна тя. — Трябва ли да се считам за пленница?

Ерик поклати глава и това даде някаква минимална надежда на Аманда, че бурята може и да се размине. Ако имаше време, тя вече би могла да му обясни, че той все още е в нейното сърце и че въобще нищо не е променено. Тя беше негова жена и знаеше, че му принадлежи изцяло.

— Свободна ли съм?

— Не.

— Как тогава?

— Ще отпътуваш за Франция — Ерик пресече стаята и остави оръжието си.

— За Франция? Не, Ерик!

— Това е, няма друг начин!

Аманда зави нервно завивката около тялото си и скочи от леглото. В бързането изгуби равновесие, залитна и се озова право в ръцете на Ерик.

— Ерик, моля те! Нека да остана тук! Не съм те шпионирала и няма да го правя…

— За съжаление, не мога да ти повярвам — рече той с безизразен глас. — Прощавам ти, но повече не мога да ти се доверявам.

— Няма да отида във Франция! Ако ме изпратиш там, ще избягам в Англия! — заплаши тя, а в това време едри сълзи се затъркаляха по бузите й.

— Няма да успееш, защото няма да те пусна сама.

— Ерик…

— Стига вече! Молбите ти няма да помогнат. Най-после ще трябва да ми се подчиниш! Във Франция няма да бъдеш опасна за делото ни. А сега се обличай! Всеки момент ще пристигнат придружителите ти.

— Какви придружители?

— Касиди, Пиер и Жак Бисе.

Бисе! От него тя не би могла да се измъкне!

— Ерик, не го прави! — закле го Аманда още веднъж и увисна на врата му. — Ерик, аз наистина не съм го направила! Страшно глупаво е, че не ми вярваш! Който и да е бил, той със сигурност ще ти попречи още веднъж — Ерик обаче не я слушаше, а само се опитваше да я отблъсне от себе си. Тогава тя се разяри. — По дяволите, отсега нататък ще те мразя и никога няма да ти простя!

— Успокой се, любов моя. Може би пък да стане така, че аз да падна в ръчичките на Дънмор, Ще плачеш ли тогава, нали казваше, че ме обичаш?

— О, Ерик, моля те, не ме пращай във Франция!

Без да каже дума, той я взе на ръце и я занесе до леглото. Смарагдовозелените й очи, потънали в сълзи, не се откъсваха от него. Той го почувства и изведнъж усети, че твърдостта му се изпарява. Как би желал да може сега да й вярва, но след предишното огорчение не смееше да рискува втори път. Твърде много хора бяха замесени в играта и той не искаше те да пострадат. Наведе се с усмивка над лицето й и не можа да се сдържи да не я целуне. Ръцете му зашариха по тялото й, сякаш искаха да запомнят всяка малка вдлъбнатинка. Най-после той се дръпна.

— Au revoir, моя любов! — каза той кратко и побърза да напусне стаята.

Ужасена, Аманда хукна подире му.

— Ерик! — чуваше виковете й той. Не й отговори, но по шума разбра, че тя ядосано заудря с юмруци по дървената врата, след което горко заплака. Ерик изправи енергично рамене. Във Франция тя най-малкото ще бъде далеч от Тейритън, а това вече означаваше сигурност. Предстояха му сложни задачи за разрешаване. Най-напред трябваше да се справи с Дънмор, а след това бързо да отиде на помощ на Вашингтон. Бе напълно възможно Континенталният конгрес да бъде свикан всеки момент, за да се обяви независимостта на колониите. Ерик бе изключително доволен, че вирджинец като Томас Джефърсън също работеше над декларацията.

Кемерън бе заложил на карта цялото си съществувание заради тази цел и нямаше никакво намерение да се даде точно сега. Ако попаднеше в ръцете на британците, те щяха да го обесят без никакво колебание, мислеше си той, и затова не биваше да изгуби играта точно заради стария си приятел Дънмор. Колко хубаво би било, ако и Аманда се стремеше към същото! Или пък ако поне наистина го обичаше! Прииска му се да се върне и да я погали още веднъж, но бързо се осъзна и слезе надолу по стълбата.

Пред вратата на къщата го чакаше Касиди с оседлания му кон.

— Сложих бутилка уиски в чантата на седлото. Може би ще имате нужда от нея тази нощ!

— Сигурно ще да е тъй — кимна Ерик. — Но преди това ще трябва здравата да се поработи. — Той скочи на коня и погледна отгоре към прислужника си. — Благодаря ви, Касиди. Предайте благодарностите ми и на Пиер. За мен е много важно да тръгне и Жак.

— Жак ще я пази като зеницата на окото си — отвърна Касиди. — Той е много предан на лейди Кемерън.

— Надявам се да е така — измърмори Ерик.

— Милорд?

След кратко колебание Ерик отново се наведе към Касиди:

— Мисля, че тя е негова дъщеря — прошепна той и се засмя като видя изуменото лице на Касиди. — Но запазете тази тайна!

— Да, разбира се — рече Касиди. — Но означава ли това, че лорд Стърлинг…

— Той е истинско чудовище! — и това бе всичко, което Ерик изрече по въпроса. — Ще се постарая да се върна бързо, но само Господ знае кога ще е възможно това. В случай, че ме убият…

— Моля ви, не говорете така!

— Обявяването на независимостта и началото на войната е само въпрос на време — кимна Ерик нетърпеливо. — Вирджиния ще бъде сред първите, а почне ли се война, там е нормално да се умира. И така — ако ме убият, грижете се за жена ми. Аз я обичам от цялото си сърце.

— Можете да ми имате доверие — увери го Касиди.

Ерик козирува и подкара коня през поляната надолу към реката, където неговите хора бяха разпънали палатки. Не посмя да се обърне, тъй като знаеше, че ще се размекне, ако види лицето й на прозореца.