Джек Слейд
Неговата страхотна любима (9)

9.

Джери Грей сърдито остави чашата кафе на масата. Появата на Фентън Труман в кантората развали апетита му.

— Изглеждаш така, сякаш са те прекарали през изстисквачка за дрехи, Фентън!

— Точно така се чувствувам — отговори дрезгаво великанът.

— Седни!

— Благодаря ви, сър! — Труман седна на масата срещу него.

— Искаш ли да хапнеш нещо?

Фентън Труман поклати глава.

— За бога! Не разбирам как оня тип е издържал няколко дни с тая отрова в тялото си.

„Оня тип“ беше Ласитър.

— Не ми напомняй за тоя кучи син — ядоса се Джери Грей. — Никога не съм предполагал, че един мъж може да ме държи толкова време в напрежение.

— Още ли го търсят?

Джери Грей кимна.

— Само един е останал тук като лична охрана.

— Мислите ли, че Ласитър ще се появи отново тук?

Джери Грей сериозно го изгледа.

— От това копеле всичко може да се очаква.

Русият великан сурово се изсмя.

— Ако не го заловим днес или утре, по-добре е да събера парите — произнесе горчиво Джери Грей.

— Мислех си, че Брикс ще се справи…

— Можеш ли да претърсиш целия град и да намериш следа? — защити цветнокожия следотърсач Джери Грей.

— Искате да кажете…

— Да! Тоя негодник се е върнал в Грийн Ривър и е бил тук през цялото време. Освен в дните, когато беше в наши ръце. Но и аз сгреших. Още когато се върнахме и го намерихме полумъртъв в кантората, трябваше да накарам Спади да го умъртви окончателно. Сега негодникът изчезна, а аз все още не знам кой го е изпратил.

На вратата се почука и в кантората влезе Лари Стентън.

— Нося ви страхотна вест, сър! — изпъчи се той.

— Интересува ме само Ласитър.

Мъжът се приближи.

— Точно за Ласитър се отнася, сър. Или поне така изглежда. Намерихме Джорди Милър…

Джери Грей и Фентън Труман се обърнаха едновременно и напрегнато го изгледаха.

Лари Стентън идваше от Тексас и имаше нахаканото поведение и надутия тон на петролотърсачите, въпреки че произхождаше от доста по-южни места и никога не беше помирисвал нефт.

Той пъхна палци под колана с револвера, олюля се на високите си ботуши и изгледа един след друг двамата си шефове.

— Джорди Милър е мъртъв!

— Какво?! — сепна се Джери Грей и размени недоверчив поглед с помощника си.

— Някой го е застрелял — заяви Лари Стентън — от непосредствена близост. Току-що ни го съобщи погребалният агент. Той го е намерил. Лежи на гробищата в една дупка, която гробарите са изкопали за мис Мей, умряла преди три дни от черната болест.

Джери Грей и русият исполин скочиха на крака.

— Не е било черна болест — продължи Стентън. — Доктор Мейл е бил пиян. Когато изтрезнял, установил, че старата е умряла от белодробно възпаление. А тия от градския съвет вече решили да изгорят всички къщи наоколо.

— По дяволите старата Мей! — извика Джери Грей. — Кой е убил Джорди Милър?

— Да не искаш да кажеш, че е Ласитър? — попита напрегнато Фентън Труман. Двамата с Грей отново седнаха.

— А кой друг би могъл да го стори? — отговори Стентън.

— О, не! — махна с ръка Джери Грей. — Милър винаги си е бил мръсник. В Калифорния е търгувал с фалшиво злато и мамел хората с него. „Сляпо злато“, или както там се нарича. Някой лаик въобще не може да го различи. Освен това винаги носел в джоба си колода карти, които били с оловни тежести. Толкова хора е измамил през живота си, та нищо чудно да го е пречукал някой отмъстителен омбре. Не виждам защо това да е работа на Ласитър! Е, добре! Все пак Милър беше от моите хора, член на моята охрана. Започнете разследване! В този град никой не може безнаказано да убие някой от моите хора — и той удари с юмрук по масата. — Не и в този град, по дяволите!

— Освен това говорих с Били — продължи Лари Стентън. — Разказа ми, че преди няколко дни видял Джорди Милър заедно с Джерико.

— Кой е Били и кой, по дяволите, е този Джерико? — попита Джери Грей и вдигна очи към тавана.

— Джерико е слугата на Патриша Хърст — отговори Труман.

— А Били е помощник-пекар тук наблизо — допълни Стентън.

Джери Грей се обърна към русия си помощник.

— Нали вчера видяхме Патриша и слугата й във файтона близо до старата къща край реката?

Фентън Труман кимна и махна с ръка към Лари Стентън:

— Продължавай, Лари! Май нещата лека-полека се проясняват…

Стентън сви рамене.

— Това беше всичко. Били ги е видял да тръгват към стария хотел и оттогава никой не е виждал Джорди Милър.

Джери Грей отново изгледа русия великан.

— Когато Ласитър се появи за пръв път тук, нали беше отседнал в стария хотел?

— Точно така! — отговори Труман.

— Никой ли не се е сетил да провери как стоят нещата там? — продължи да пита Джери Грей.

— Напротив! Разбира се, че се сетихме. Два пъти пращах хора в стария хотел. Както им е казал Джерико, Ласитър е нощувал само веднъж при тях и след това с Патриша повече не са го видели. И при втората визита не узнахме нещо повече.

— Май има нещо гнило — установи Джери Грей.

Лари Стентън се ухили.

— Бих казал, че вони!

— Нашите хора претърсили ли са както трябва това свърталище на дървеници, или старият Джерико го е отпратил от вратата? — попита отново Джери Грей. — Кой е ходил там?

— Джънки и ти, Лари! — отговори Труман.

— Аз ли? Ами да… — почувствува се изведнъж неудобно Лари Стентън. — В тая порутена колиба няма никакви клиенти. Вече няколко седмици не е отсядал никой. Какво говоря, години наред!

— На, вратата ли стояхте, или претърсихте къщата, както ви наредих?

— Огледахме се. Джънки отиде в обора. Там имаше само едно старо муле.

— А по стаите?

— Там няма клиенти — отговори Стентън.

— А втория път кой беше там? — попита Джери Грей.

— Пак аз и Джънки.

— Точно така. Аз ги изпратих — потвърди Труман.

— Е, и? — попита Джери Грей.

Лари Стентън сви рамене.

— Нямаше причина да не им повярваме.

— И сега ли нямаш причина? — извика Труман.

— Тогава не знаех нищо за Джорди Милър. Били ми го каза едва няколко дни по-късно, когато ме попита къде е Милър и аз му казах, че е изчезнал.

Джери Грей се обърна към Труман:

— Сега вече и аз предчувствам нещо, Фентън! Виновни са тия слепци! Джънки и този тук!

И отново удари с юмрук по масата.

— Свикай всички хора! Веднага да се върнат! — извика гръмко той. — Искам да ги видя скоро тук. Ти, Лари, отиваш веднага в хотела с още някого и ми довеждаш тук стария Джерико. Само внимавайте да не усети нещо! Просто му кажете, че искам да му поръчам нещо. Кой от охраната е тук?

— Джак и Хенри — отговори Лари Стентън.

— Ще вземеш със себе си Джак — нареди Джери Грей. — Хенри ще тръгне след вас, а когато вие се върнете насам с дъртака, той да остане там и да не изпуска от очи старата барака. Много съм любопитен какво става там.

Лари Стентън веднага закрачи към вратата. Фентън Труман се надигна сковано и нахлупи шапката си.

— Това е просто невероятно! Търсим това копеле като игла в купа сено, а той си седи най-спокойно в стария хотел и си пие с удоволствие бирата. Не знам само дали спи под едно одеало със слугата, или оная Хърст се е вмъкнала в леглото му!

Джери Грей втренчено го изгледа.

— Каква работа са имали двамата близо до къщата на салджията? Още тогава ми се стори странно — той вдигна дясната си ръка и я завъртя във въздуха. — Но досега си мислех, че тя е лейди. Ти какво ще кажеш?

Фентън Труман се хвана за главата и затвори за момент очи.

— Още не съм в състояние да мисля както трябва…

— Да, да! Но сега си по-добре, нали?

— Горе-долу!

— Може би е по-добре да останеш тук и да изпратиш Брикс.

— Не, ездата ще ми се отрази добре — отговори Труман и излезе.

Джери Грей се изправи, отиде до прозореца и се загледа надолу към улицата. Видя Лари Стентън и Джак Фийлд, които се отправиха към хотела. Чакаше с нетърпение да му доведат стария слуга. Смяташе здраво да го притисне.

Той се обърна и изведнъж се вкамени. Отначало не можа да повярва на очите си. Стори му се, че вижда призрак. Примигна объркано няколко пъти, за да се убеди, че не се лъже. На вратата стоеше Ласитър, влязъл незнайно как, и се хилеше.

— Цялата ви сила се състои в страхотния ви усет, Ласитър! — промълви дрезгаво Джери Грей. — Когато около мен има 20 мъже, никой не може да ви види и чуе.

— Това би било глупаво от моя страна — ухили се още по-широко Ласитър. — Или?

— Какво искате? — попита Джери Грей.