Джек Слейд
Неговата страхотна любима (6)

6.

Ръцете на Пат шареха по тялото на Ласитър. Грамадният мъж лежеше по гръб със затворени очи, докато тя искаше сякаш да се убеди, че съществува и че е при нея. При това той изпитваше безмерна наслада и страстта му нарастваше. Нейната също. Внезапно тя се метна отгоре му и го възседна като опитен ездач. Наведе се напред, впи устни в неговите и започна буйно да се люлее напред-назад, но усети, че ще го възбуди твърде бързо. Започна да се движи по-бавно и почти престана, докато той не я накара да продължи с няколко кратки, но здрави тласъци.

И така, докато настъпи върховният миг. Оргазмът пулсираше на вълни в телата им. Тя затвори очи, за да се наслади по-пълно на голямото изживяване.

Любовната игра продължи цяла нощ. Любеха се всеки път различно. Пат знаеше толкова много неща и Ласитър й беше благодарен.

Спаха до обед. Слава богу, че в тази стара колиба не отсядаше никой. Но това бяха проблеми на Пат, а тя явно предпочиташе да се посвети изцяло на Ласитър. С домакинството се занимаваше Джерико.

Слънцето беше високо над Грийн Ривър, когато двамата седнаха да закусват в кухнята. По едно време старият слуга провря глава през вратата.

— Съжалявам, мистър Ласитър! — поклати глава той. — Но не можах да установя дали Джери Грей е вкъщи или не. Някои казват, че е заминал. Други твърдят, че са го видели да излиза от града с хората си преди няколко дни. В бара един стар познат ми каза, че тази сутрин го е видял да излиза от хотела.

Пат изненадано се взря в Ласитър.

— Ти ли изпрати Джерико в града? Защо? Какво смяташ да правиш?

— Благодаря ти, Джерико — отговори Ласитър.

— Седни на масата да закусиш с нас — подкани го Пат.

Но Джерико отдавна беше закусил. Междувременно беше станало време за обед. Пат наля кафе и въпросително изгледа Ласитър.

— Нали имам уговорка с Джери Грей — обясни той. — Днес е дванайсти. Аз трябва да му кажа, че не съм забравил за срещата.

Красивите й очи се разшириха от ужас.

— Нима изобщо можеш да си помислиш, че той е седнал и те чака с парите! Ако те чака, то е, за да те убие!

— Шайката му е още извън града, а с него ще се справя.

Ласитър беше срещнал хората на Джери Грей в планината, но не можа да разбере дали той е с тях, или не. След като остави зад себе си ранчото в Блек Бът, подкара коня първо на север, после на изток, за да заличи следите си. Беше отвел Фикс Касиди при шерифа в Дрейгъртаун. Човекът му направи услуга, като остави престъпника в своя затвор и обеща да го държи там, докато Ласитър дойде да си го вземе, за да го предаде в Тенеси, заедно с парите. Сега оставаше само да вземе и тях, но се съмняваше, че Джери Грей ще му ги даде доброволно. Да измъкне Фикс Касиди от ранчото, беше може би добро средство за принуда, но не беше достатъчно. По този въпрос Ласитър не си правеше никакви илюзии.

— Той не е сам в къщата! — предупреди го Пат.

— По-скоро смятам, че е заминал с хората си.

— Следователно няма защо да отиваш в дома му.

— Ще се покажа! Трябва да знае, че на дванадесети съм бил тук.

— Но това е, меко казано, глупаво! — упрекна го Пат. — Няма да ти донесе нищо, а през това време аз ще умра от страх.

— Не бива да се страхуваш — отговори Ласитър и се надигна. — Ще бъда предпазлив. Никой няма да види, че съм излязъл от твоя хотел.

— Не е там проблемът!

Той отиде при нея и нежно я целуна.

— Точно там е! Искам пак да се върна тук и да бъдем двамата заедно, без никой да ни пречи!

Тя обви ръце около врата му.

— Ще кажа на Джерико да оседлае коня ти.

— Не е нужно, мила. Ще отида пеш. Най-късно след два часа ще бъда отново при теб.

Тя се вгледа в него. Лицето й беше сериозно.

— Два часа! Ще умра от страх тук!

— За бога! — той я хвана за брадичката и я целуна по носа. — Какво ще правя аз, ако умреш!

Тя затвори очи и се усмихна щастливо.

— Тогава няма да те пусна да си отидеш толкова скоро!

— Този път ще остана няколко дни.

Тя го погледна. Очите й блестяха. Но това трая твърде кратко. Когато той тръгна към вратата, лицето й отново помръкна, очите й станаха сериозни и загрижени.

Ласитър не се обърна повече. На задната врата го чакаше Джерико, който, както обикновено, го изгледа мрачно.

— Пазете се, Ласитър! Не знам как ще утеша Пат, ако ви се случи нещо…

— Няма да се бавя дълго — той го потупа приятелски по рамото и излезе навън. Огледа се бдително наоколо. Мина през съседния имот, после по тясната уличка и незабелязано достигна Мейн Стрийт. Вървеше с ниско нахлупена над очите шапка.

Пресече главната улица и по една друга — тясна и странична — стигна зад хотела на Джери Грей. Спря между обора и навеса за сеното и внимателно огледа задната стена на голямата къща. Не се виждаше жив човек. Плъзна се нататък и проникна в хотела през задната врата. В салона се чуваха гласове. Някакви хора се движеха насам-натам. Това не беше първото му идване тук и се ориентираше добре в обстановката. Изкачи се по задната стълба и се озова в кантората на Джери Грей, без да срещне жива душа.

Никъде не видя пазач. Липсваха и въоръжените мъже, които иначе непрекъснато висяха в салона, сякаш бяха гости, но държаха всичко под око и не допускаха в хотела да проникне някой скандалджия, а камо ли враг на Джери Грей.

Ласитър не се разочарова, когато установи, че Джери Грей го няма. Отиде до бюрото, за да му напише бележка. Искаше да му съобщи, че на дванадесети е бил в хотела, както е било уговорено. В този момент вратата зад него се отвори. Той се обърна, вдигна двуцевката за стрелба и спря като вцепенен.

Там стоеше възрастен негър, който го гледаше с безизразно лице.

— Какво желаете, сър?

Ласитър внимателно го изгледа.

— Първо затвори вратата! — каза той и остави двуцевката. — Знаеш ли кой съм аз?

— Вие сте мистър Ласитър — усмихна се широко чернокожият. — Не за пръв път сте тук.

— Не и за последен — ухили се Ласитър.

Старецът замълча.

— Чакаше ли ме?

— Видях ви да влизате в сградата.

Ласитър наведе очи. Този мръсник се държеше като почтителен слуга. Но нещо дълбоко в него го предупреждаваше да бъде нащрек.

— Имам среща с шефа ти. Знаеш ли това?

— Знам, че ви търси с всичките си хора.

— Но не където трябва — ухили се Ласитър.

— Вярно е, сър. Вие сте тук, а мистър Грей препуска с хората си някъде из планините.

— Работата тук върви и без него, нали?

— Няколко дни можем и сами — отговори негърът.

— Каза ли кога ще се върне?

— Щом ви намери, сър!

Ласитър се засмя.

— Ако остана да го чакам тук, ще почернея като тебе, докато се върне.

Погледът на стария омбре оставаше безизразен.

— Ще му съобщиш, че съм идвал. Както се бяхме уговорили.

— Разбира се, сър!

— И още ще му кажеш, че му пиша черна точка, задето не е седнал да ме почака тук с парите под мишница.

— Ще предам думите ви!

— Тежко ти, ако не го сториш! — Ласитър вдигна паркъра. — Ще получиш нещичко. Ей от това тук!

— Имайте ми доверие, сър!

Ласитър се отправи към вратата. Старият негър отстъпи крачка встрани. Ласитър сложи ръка на бравата и се обърна към него:

— Щом се върне, има на разположение точно 24 часа. След това ще дойда да си взема парите. Тежко му, ако го няма. Тогава ще се заема с него! Лошо му се пише. И това му кажи!

Чернокожият кимна.

— И нека не си въобразява, че шайка въоръжени бандити могат да го предпазят. Има да се чуди още!

Чернокожият остана все така невъзмутим.

— Ще запомниш ли всичко, което ти казах?

— Разбира се, сър! Да го повторя ли?

— Няма нужда, Снежко — отговори Ласитър и понечи да отвори вратата. Но какво стана? Ухапа ли го нещо? Да не беше домъкнал със себе си някоя дървеница от мизерния хотел на Пат? Ласитър погледна надолу и поиска да смачка животното с лявата си ръка. В този момент видя дългата тънка игла в юмрука на стария африканец, с която го беше убол. Просто така, малко под кръста, направо в месото!

Отрова!

Прочутата отрова за стрели от Африка! Нали оттам идваше този дъртак!

Ласитър с ужас установи, че изобщо не може да се помръдне. Поиска да вдигне двуцевката си, да изскочи от стаята и да извика за помощ, но не успя да раздвижи нито краката, нито ръцете си. Дори не можеше да отвори уста.

Всичко се завъртя пред очите му. Образът на стареца се размаза в отвратителна гримаса. Предметите в стаята сякаш летяха около него. Олюля се. Объркани мисли лудо се заблъскаха в главата му. Изведнъж черно було се спусна пред очите му и той политна да падне. Уплашено сви крака и се смъкна напред. При падането се вкопчи за стария негър, без сам да го усеща. Някаква музика пищеше в ушите му.

Лицето на чернокожия се люлееше пред очите му непрекъснато. Веднъж по-светло, веднъж по-тъмно. По едно време усети, че дъртакът ужасно смърди на чесън. Но странно, това не го засягаше…

Изведнъж пред него се появи Джери Грей. Грамаден, с дълги крака и насочен към него револвер.

— Кой те изпрати в Грийн Ривър, Ласитър? — прогърмя гласът му. — Отговаряй! По чия заповед си дошъл тук да всяваш смут? Кой ти плаща? Отговаряй, или ще ти смъкнем кожата от бой! Разбра ли?

Ласитър отговори нещо, без сам да разбира какво. Джери Грей гневно се обърна настрана. Отнякъде повя вятър. Ласитър усети дъх на вода и блато. По дяволите, май че не беше вече в Грийн Ривър! Само да можеше да мисли малко по-ясно! Усещаше само, че страшно му се повръща.

Сети се за Пат. Дълго време се опитваше да си спомни коя всъщност беше тя, дали беше руса или тъмнокоса.

Някъде наблизо имаше водопад.

Старият негър отново се изправи срещу него с дългата и тънка игла в ръка. Ласитър нададе пронизителен вик, но проклетият кучи син пак го убоде и той не можа да се възпротиви. Потъна отново в черната нощ на забравата, докато Джери Грей не го изтръгна със сила оттам.

— Отговаряй, кучи сине, отговаряй! — изрева диво мъжът. — Кой те изпрати в Грийн Ривър? Кой ти плаща?

Ласитър ясно чуваше всяка дума, но не разбираше смисъла. Трудно му беше дори да различава пред себе си Джери Грей. Каза му го, но Джери Грей явно не го разбра. Той изкрещя от гняв и си тръгна. Ласитър започна да повръща. Проклетият негър не го уби, но го държеше на ръба на смъртта с все нови и нови дози отрова. Въпреки цялата си вцепененост Ласитър разбра, че трябва да унищожи това черно куче, иначе никога нямаше да се измъкне от тази дупка, където и да се намираше тя.

Но имаше единствено волята да стори това. Нищо повече. Не можеше дори да помръдне ръка.