Джек Слейд
Неговата страхотна любима (3)

3.

Учудващото у Джери Грей беше, че е толкова млад. Имаше много преуспели в сделките мъже, коварни и безскрупулни, които без много усилия завличаха в леглото си всяка жена, която искаха да имат, и хладнокръвно убиваха всеки конкурент, който им се изпречи на пътя. Но повечето бяха на 40, 50, 60, дори на 70 години. Затова пък Джери Грей беше само на 23, а когато започна да се занимава с това, току-що беше навършил 20!

Той беше висок мъж с широки рамене и с приятна външност. По-възрастните жени също биха го харесвали, дори и да беше някой беден пияница. Жените прощават всичко на красивите млади мъже. Освен това Джери Грей беше много богат и имаше влияние в града и околностите му.

Сега той беше застанал със скръстени ръце до прозореца, облегнат на стената, и слушаше Фентън Труман с нарастващо възмущение. Говореха за Ласитър, който беше всял безредие в ранчото и беше изплашил всички постове. Съгледвачите бяха намерили първо конете, а после и двойния гроб на бившия боксьор и спътника му. Цяла седмица бяха търсили двамата мъже. Нямаше и съмнение, че ги е убил Ласитър. Нали по неговите следи бяха тръгнали. Джери Грей им беше заповядал да не го изпускат от очи и да яздят след него, докато излезе от Грийн Ривър. Трябваше да се върнат едва когато са съвсем сигурни, че Ласитър е напуснал техните места.

Всичко беше ясно!

Те са го следили, а той ги е убил, за да заличи следата си. След това се е промъкнал до ранчото в Блек Бът.

Но къде ли се беше скрил сега? На този въпрос Джери Грей искаше да получи ясен отговор.

— Трябва непременно да знам кой е той и кой го е насъскал срещу нас — повтори настойчиво той.

— Питал е за Фикс Касиди и Рой Джордж — обясни русокосият му помощник. — Може би това е опорната ни точка. А може би действително познава и двамата и те са му длъжници.

— Фентън! — избухна гневно Джери Грей. — Не вярвай на подобни глупости! Ласитър е съобразително куче и ни води за носа. Обзалагам се, че дотук всичко е лъжа. Дори и името му. Бъди сигурен в това!

— Като го заловим, всичко ще си признае — извика самохвално Фентън Труман.

— Първо обаче трябва да го хванеш!

— Ако се крие някъде наоколо, не е никакъв проблем.

— Ако искаш да ми направиш услуга, не подценявай тоя тип! Боксьорът беше опитен мъж, с бързи юмруци и бърз в стрелбата, а и не беше сам. Въпреки това и двамата лежаха в гроба.

— Може да ги е застрелял в гръб — подхвърли Труман.

— Ако наистина е нападнал лице в лице боксьора, този тип трябва да е опасен — съгласи се русокосият. — Но не ми се вярва много.

— Трябва да знам кой е той и кой го е изпратил в Грийн Ривър — повтори сериозно Джери Грей. — Това е най-важното в случая. Някой иска да ни отнеме паричките, Труман! Запишете си това на челата! И още нещо: всичко трябва да се уреди бързо! Трябва да премахнем тоя човек. Нашата изискана клиентела в Блек Бът отдалеч помирисва труповете. Тия типове усещат и най-лекия полъх на смъртта. Ако заподозрат нещо, сделката пропада и аз не мога дори да им се сърдя за това. Защото практически всички те са мъртви. Откупили са с много пари живота си при нас, за да ги браним и да ги предпазваме от всяка опасност. Ние всички живеем от тия пари, Фентън! Обясни това и на другите!

— Ще накарам всички да го търсят като овчарски кучета!

— Не забравяй — трябва ми жив! А щом научим всичко необходимо, можете да го направите и на кайма, ако искате, и да нахраните с нея рибите в Грийн Ривър.

— Значи тръгваме още сега!

— Имайте доверие в нас, мистър Грей!

Джери Грей кимна и високият рус мъж излезе с тежки стъпки от стаята. Джери Грей отпусна ръце, обърна се към прозореца и се загледа навън, без обаче да вижда какво ставаше по улицата.

Беше се появила клиентка! От Филаделфия. Убила мъжа си, притежател на корабостроителница, за да го наследи. Джери Грей дълго се колеба, преди да я приеме. Жена в ранчото! Щеше да му създаде много ненужни главоболия. Тайният й пратеник, който наричаше себе си частен детектив, подробно описа прелестите й. Джери Грей го изслуша учтиво, но беше впечатлен истински едва когато той му предложи 100 000 долара, за да я закриля по време на пребиваването й в ранчото. Щеше да мине доста време, докато се изясни правното й положение и тя безпрепятствено се върне във Филаделфия. Както каза детективът, касаеше се за срок от няколко месеца.

А как иначе би могъл да спечели толкова пари за такова кратко време? Можеше да ги открадне, но не и да ги спечели. Разходите по поддръжката на ранчото така и така бяха огромни. Един човек повече или по-малко не играеше никаква роля.

Може би клиентката беше привлекателна? В такъв случай можеше да я задържи дори в хотела, близо до себе си. Надали някой от Грийн Ривър имаше познати във Филаделфия или обратно…

Продължително изсвирване на локомотив се понесе над града. Железопътната линия също беше дело на Джери Грей. Беше вложил цялото си имущество в него и сега влаковете гърмяха ден и нощ през прерията и планините, натоварени със стоки и пътници, и му носеха баснословни печалби.

Нужни му бяха много пари. В брой! Затова щеше да приеме при себе си убийцата от Филаделфия и да я закриля. Разбира се, срещу строго определена сума.

Джери Грей не смяташе за престъпник и убиец човек, толкова богат, че без усилия да може да плати подобна сума. За него той беше просто обект, от който се печелят пари, и толкова.

Такъв беше занаятът му и никой не трябваше да му се бърка. Още по-малко пък някакъв новопристигнал скитник.

В този момент видя от прозореца Патриша Хърст, която минаваше с файтона си по улицата. Беше красива жена, а и фигурата й беше привлекателна. От време на време се питаше дали да не откупи хотела й и да го преустрои изцяло, тъй като собственият му хотел постепенно ставаше тесен. Но сградата беше в някогашния център на града и там всички къщи бяха западнали. Никой не искаше да живее вече там. Дори и една нощувка би била неприятна за по-изисканите клиенти. Може би ще е най-добре да откупи целия квартал и да разруши всички къщи. Някой ден и това ще стане… Но първо трябваше да преспи с тази красавица.

На вратата се почука.

— Влез! — извика Джери Грей, без да се обърне. В този момент дъщерята на пекаря пресичаше улицата. Беше съвсем млада, на шестнадесет или седемнадесет години, както му казаха. А Джери Грей вече беше преживял толкова много, че му беше писнало от зрели жени.

Вратата зад гърба му се отвори и отново се затвори. Хубави крачета имаше девойчето! А чертите на лицето й бяха като на ангелче.

— Какво има? — попита грубо Джери Грей и се обърна.

Никога не беше виждал Ласитър, но веднага разбра, че това е той. Скръсти ръце на гърба си и го огледа внимателно от горе до долу. Мъжът срещу него беше добре въоръжен. Носеше 45-милиметров револвер и двуцевка с отрязано дуло, а в десния ботуш стърчеше дръжката на нож.

— По-кротко, Ласитър! — каза Джери Грей и впи очи в него. — Е, добре, хората ми ги няма в града, но все пак внимавай!

Лицето на Ласитър остана безизразно.

Джери Грей пристъпи към бюрото си, седна и посочи единия от двата стола пред него.

— Заповядайте! Щом сте вече тук, нека си поговорим като мъже.

— Предпочитам да остана прав — каза през зъби Ласитър. Този тип беше направо огромен. Джери Грей проумя това едва когато седна.

— Кой сте вие и какво, по дяволите, искате?

— Името ми е Ласитър и дойдох в Грийн Ривър, за да… Ами, за да ви разваля работата!

— Работата ли?

— Да!

— Какво искате да кажете?

— Не говоря за хотела и игралната зала, нито за публичния дом в тази сграда.

— Значи имате предвид ранчото?

— Точно така! — отговори Ласитър.

— По чие поръчение дойдохте тук?

— Трябва да отведа Фикс Касиди и да отнеса обратно в Нешвил стоте хиляди долара! — обясни направо Ласитър.

— По чия заповед действувате? — повтори въпроса си Джери Грей. Това беше най-важното. Макар и въоръжен до зъби, мъжът отсреща не беше негов враг. Врагове бяха тия, които го бяха изпратили, и с тях трябваше да се пребори.

— Това няма никакво значение!

Джери Грей отново го погледна право в очите. Фентън Труман беше същински великан, но Ласитър беше по-висок и от него. Какво ли намираха жените у такива грамади? Джери Грей се облегна назад. Защо допусна мислите му да се отклонят? Този тип представляваше голяма опасност, а той в това време си мислеше дали го харесват жените… Дали не беше шериф със специално поръчение, или беше маршал на Съединените щати? Ласитър му изглеждаше твърд и непоколебим, а нямаше съмнение, че добре умее да си служи с оръжията, които носеше. Да, дори превъзходно. Освен това два пъти беше надхитрил боксъора — веднъж просто така, но втория път това му беше струвало живота.

Ласитър беше не просто опасен. В този момент му изглеждаше дяволски опасен. На всичкото отгоре беше дошъл при него точно когато хората му го търсеха навсякъде без изгледи за успех. Само моряха конете.

А може би беше ловец на премии? Точно така! Този тип не работеше за други хора, а само за себе си. Доколкото го бяха осведомили, банката в Нешвил предлагаше премия от десет хиляди долара. Към това се прибавяше и наградата за главата на престъпника, обявена от съдията. Този, който отведе Фикс Касиди в Нешвил, щеше да получи две хилядарки.

Джери Грей пое дълбоко въздух.

— Ще ви предложа нещо, Ласитър. Ще получите на ръка двайсет хиляди долара и ще останете на служба при мен.

Щеше да му повери охраната на ранчото. С такъв мъж никога нямаше да се повтори подобно нещо — един пристигнал кой знае откъде скитник да обезвреди двама пазачи, да разгледа ранчото и да изчезне. Със сигурност Ласитър щеше да натика в миша дупка оня белязан самохвалко и наконтения Еди Лайт, а после щеше да се втурне подир негодника и да му тегли куршума.

Обаче Мерлин — мъжът, който отговаряше за ранчото — не беше сметнал за нужно да накаже двамата за глупостта им.

— Е, какво има да му мислите толкова? — попита Джери Грей и се усмихна окуражаващо. — Работата ви няма да е тежка. Не искам да ви назнача да ми цепите дърва. Има достатъчно глупаци, които продават евтино труда си. Бих ви поверил ръководството на ранчото, а заплатата ви ще е част от печалбата. Никой няма да ви предложи подобно нещо!

Ласитър поклати глава.

— Не! Съжалявам, но не мога да ви помогна.

Джери Грей се усмихна невярващо.

— Не си кривете душата, Ласитър! Та това е цяло състояние! Джентълменски ангажимент, и ще си живеете като цар. Помислете какво ви предлагам!

— Не можете да ме купите — поклати глава грамадният мъж.

— Разбирам ви, Ласитър! Вдигате си цената. Но, накратко — кажете колко искате — отсече Джери Грей и си помисли: „Този кучи син е голям хитрец!“

— Сто хиляди долара и Фикс Касиди!

— Вие сте едно безсрамно копеле, Ласитър!

Мъжът само мълчаливо го изгледа.

— Оставете най-после шегата настрана! — извика Джери Грей.

— Защо мислите, че се шегувам?

— Какво искате да кажете?

— Не си правя шеги с вас. Лъжете се, ако мислите така. В момента нямам и капчица чувство за хумор. Казах ви каквото трябва, и ви го казах съвсем сериозно. Знам, че не можете толкова бързо да съберете сто хиляди долара, поне дотолкова разбирам от бизнес. Но няма да ви чакам повече от осем дни. След осем дни ще дойда при вас да си получа стоте хиляди заедно с Фикс Касиди.

Този човек явно беше някой откачен самохвалко. Вярно, беше опасен. Джери Грей имаше чувството, че го е обидил с въпросите си.

— Поне ми кажете точния ден и час, Ласитър! — Джери Грей хвърли поглед към календара на стената. — След осем дни! Пада се дванайсти! Да кажем, в 12 часа. Тук, в моя дом.

— Много добре — отговори кратко Ласитър и тръгна към вратата. — Но, предупреждавам ви, мистър Грей, не се опитвайте да ме измамите!

Джери Грей вдигна рамене.

— Но моля ви се…

Ласитър вече беше излязъл.

Джери Грей изруга и скочи на крака. Защо не извади револвера си? Той измъкна оръжието си и го насочи към вратата.

— Вие сте опасен лъжец, Ласитър! Признавам! Но по-добре опасен лъжец, отколкото опасен боец! Бум — бум!

Със сигурност Ласитър нямаше да успее да извади оръжието си по-бързо от него. Джери Грей изгледа револвера си и отново изруга, тъй като беше убеден, че е пропуснал удобния случай. После го напъха обратно в кобура.

Този идиот щеше да дойде отново! На дванайсти, в 12 часа! Джери Грей се изсмя. Едва успя да потисне порива да изкрещи с цяло гърло. Само да му дойде! В неговата къща ще му смачкат главата, от всеки ъгъл ще го посрещнат куршуми!

Не! Ласитър беше не само опасен лъжец! Този кучи син беше чисто и просто откачен. Какво ли си мислеше, че ще получи на дванайсти в 12 часа? Фикс Касиди плюс сто хиляди долара? Тук го очакваше смъртта и той щеше да намери края си в този дом. Сред огъня от револверни и пушечни изстрели от всичките му хора. Цялата шайка щеше да е готова да го посрещне на дванайсти. С ръце на спусъците! Щяха да надупчат с куршуми това копеле още щом прекрачи прага на къщата!

И с това проблемът ще бъде решен.

Бързо и безболезнено.

В крайна сметка Фикс Касиди не беше особено важен за него. Би могъл да обясни изчезването му пред другите гости на ранчото с това, че Касиди е предпочел да се укрие другаде, понеже климатът не му понася. Но сто хиляди долара — това беше съвсем друго нещо! А оня негодник Ласитър беше забил ножа право в собственото му тяло. Дявол да го вземе това адско изчадие! Просто смяташе да дойде и да си получи Фикс Касиди заедно със стоте хиляди. Тук, в неговата къща. На дванайсти, в 12 часа. Този наистина беше луд. Обаче щеше да падне на носа си, и то мъртъв! На дванайсти, в 12 часа!

Внезапно Джери Грей скочи.

— Брикс! Спади! — извика той.

Мина доста време, докато някой почука на вратата. Беше старият негър Спади. Точно той ли!

Спади помнеше как белите ловци на роби го бяха прекарали заедно с майка му и много други негри през саваните на Африка и ги бяха натоварили на кораби в едно пристанище. По време на пътуването майка му се разболя от холера, умря и беше хвърлена в морето, увита в корабно платно, от мъже със сериозни брадати лица. Но колко отдавна беше това! Спади дълги години беше работил в тютюнева плантация във Вирджиния, преди да дойдат янките и да го освободят. Отдавна беше забравил какво е свобода. Но изведнъж вече нямаше кой да му нарежда какво да прави, никой не удряше камбаната, за да извика него и другите роби да ядат. Сам трябваше да се грижи за всичко. В дълбоко стаения си стремеж към Африка той съвсем другояче си представяше свободата. Там свободата беше нещо съвсем различно. Знаеше много добре това, въпреки че почти не си я спомняше.

— Видя ли грамадния мъж, който току-що излезе оттук? — извика Джери Грей. — Върви след него! Оседлай един кон и го следвай! Сигурно ще излезе от града.

Старият негър го изгледа.

— Да, масса! — и се обърна да излезе.

— Къде е Брикс? — попита Джери Грей.

— Брикс ли? — африканецът плесна с ръце над главата си. — Исусе, Мария и Йосиф! Той потегли с другите, масса.

— Тогава ти ще тръгнеш след Ласитър — нареди Джери Грей. — Бързо! Раздвижи малко стария си африкански задник!

Старият негър изфуча като светкавица навън. Джери Грей изруга и се отпусна в креслото.

Ето това беше печалбата на Ласитър! Затова се беше осмелил да влезе право в кантората. Даже Брикс беше тръгнал с бандата. Значи тук не беше останал никой, който би могъл да му попречи! Обаче на дванайсти в 12 часа щеше да бъде различно. Щяха да го пуснат да влезе в къщата, но не и да излезе. Или поне не жив!

Но колко дни на неизвестност му предстояха! Джери Грей отново погледна към календара. Дали си струваше да търпи толкова дълго и да изчака онзи кучи син да се върне в къщата му, за да си получи заслуженото? А може би всичко беше вятър и мъгла? Само дяволът знаеше какво смята да прави онзи негодник…

Почука се. Връщаше се старият негър. Джери Грей го посрещна нетърпеливо.

— Настигна ли онова копеле? Проследи ли го? Накъде се отправи? Ти какво видя?

— Той не беше на кон, масса! Тръгна пеш. Проследих го до моста на Грийн Ривър и обратно.

— Как така обратно? — прекъсна го Джери Грей.

— Сигурно искаше да заблуди преследвачите си, сър, но не можа да ме види. Мина през пазарния площад, после го проследих до гарата и там изчезна някъде зад локомотивното депо. Повече никъде не го видях!

— Да не се е качил на влак или пък на локомотив?

— Не! — поклати глава старият негър. — Мина през коловозите и изчезна зад локомотивното депо. Всичко претърсих.

— Там да няма пещера? Или дупка в земята? — запита напрегнато Джери Грей.

Спади вдигна рамене.

— Нищо подобно не видях, сър.

Джери Грей си пое дълбоко въздух, отиде до прозореца и разсеяно погледна навън.

— На гарата! — каза решително той след няколко секунди и се обърна. — Ще преобърнем всичко с главата надолу! А ти, Спади, ще покажеш на нашите хора къде точно го изгуби от очи и къде изчезна, сякаш се е стопил във въздуха.

— Разбира се, масса! — увери го негърът с дрезгавия си глас.

Едва сега Джери Грей забеляза, че почти се е стъмнило.

— Запали лампата! — заповяда той на стария негър и се върна на бюрото си. — После се качвай на коня и се опитай да намериш нашите хора.

Спади драсна клечка кибрит.

— Те потеглиха към Грийн Ривър, масса — обясни той, докато палеше една от стенните лампи.

Джери Грей му поиска кибрита, отпрати го и сам запали останалите лампи. Скоро в стаята стана светло като ден. С нетърпение зачака връщането на шайката си. Гореше от омраза към този Ласитър и искаше да му отдаде заслуженото веднъж завинаги.