Джек Слейд
Неговата страхотна любима (10)

10.

Ласитър прекоси стаята, спря се плътно пред Джери Грей и натисна левия показалец в гърдите му като дуло на револвер.

— Искам парите! Стоте хиляди долара — отговори той. — Вече идвах тук заради тях. Нима не помислихте, че мога да дойда пак?

Погледът на Грей потъмня. Той преглътна няколко пъти.

— Искам парите! — повтори Ласитър. — Ще взема парите или едно парче дърво. А парчето дърво в този случай сте вие.

Джери Грей впери очи в него и замълча. По вида му личеше, че много иска да види Ласитър в ада, а себе си — сред своите въоръжени убийци.

— Сега трябва да решите! — продължи Ласитър. — Или ще получа парите, или ще ви взема със себе си.

— Това е изнудване! — изхриптя Джери Грей.

— Точно така!

Джери Грей си пое дълбоко въздух. Стоеше съвсем близо до прозореца. На Ласитър се стори, че той размишлява дали не би могъл да разбие стъклото и да скочи на улицата. С малко повече късмет щеше да си счупи само краката, не непременно врата.

— Вие какво очаквахте, Грей? Че всичко ще се забрави, щом мине малко време? Избийте си това от главата!

— За кого работите, Ласитър? Кой ви даде тази задача?

— Изпратиха ме големите риби от Вашингтон!

Погледът на Джери Грей отново се вкамени.

Лицето му почервеня. Ужасът качи всичката кръв в главата му.

— Вие блъфирате, Ласитър! — извика той.

— То си е ваша работа дали вярвате, или не — отговори спокойно Ласитър. — Но ще се убедите в противното по-скоро, отколкото ви се иска.

— В ада да горите дано!

Ласитър извади револвера и го насочи към него.

— Хайде да вървим!

— Това е отвличане!

— Глупости, отиваме на съд!

— Ще си взема най-добрите адвокати!

— Защо не? Но сега тръгвайте!

В този момент се почука. Ласитър сграбчи Джери Грей, дръпна го от прозореца и застана с него с гръб към стената.

— Ей сега ще ви се случи нещо, Ласитър — произнесе жлъчно Грей и очите му отново почнаха да изпускат искри. — Влез! Отворено е!

В стаята надникна Лари Стентън.

— В оная стара колиба няма жив човек. Какво да правим?

Той внезапно замлъкна, тъй като разбра какво става и позна Ласитър в грамадния мъж зад шефа си.

— Твърде късно е — каза Ласитър и тръгна с Джери Грей към вратата. — Вашите хора вече могат да направят само едно: да се отстранят от пътя ми.

Лари Стентън се дръпна назад и тресна вратата.

— Почакайте, Ласитър! — изхриптя Джери Грей.

— Ще платите ли?

— Да! Но не мога да събера парите толкова бързо. Имам нужда от два дни.

— Да ги нямаме такива. Имахме точна и ясна уговорка. Ваша е вината, че не спазихте срока. Дайте заповед на някой от хората си да събере парите. Ще се уговорим къде да се срещнем с него. Тогава ще ви откупи. Но само срещу сто хиляди долара! Нито повече, нито по-малко!

— Но аз говоря честно!

— Да, сега сте честен! — засмя се Ласитър. — Докато усещате дулото в ребрата си. Но само да изляза оттук и ще промените мнението си.

— Не, няма!

— Дадох ви шанс. Щом не го взехте насериозно, сега ще си теглите последствията. Викнете някой от хората си!

Ласитър отвори вратата и излезе с Джери Грей в коридора. За да не изплаши гостите на хотела, тръгнаха към задните стълби. Там ги посрещна Лари Стентън. Той понечи да се махне, но Джери Грей го повика. Ласитър облегна гръб на стената, притисна до себе си Джери Грей и опря револвера под брадата му. Стентън колебливо се приближи и спря на три крачки от тях.

— Лари, Фентън трябва да събере сто хиляди долара — каза тихо Джери Грей. — Нали виждаш, че съм в ръцете му. Ласитър, къде да донесат парите?

— В старата къща на салджията!

Джери Грей изненадано се извърна. Стентън също се стъписа.

— Но трябва да дойде сам — допълни Ласитър. — Иначе мистър Грей ще отплува надолу по Грийн Ривър с лице във водата.

Джери Грей отново се обърна към своя човек:

— Кажи го на Фентън. Щом донесе парите, аз съм свободен. Ласитър обеща да ме пусне.

— Колко часа е сега? — попита Ласитър.

Лари Стентън извади джобния си часовник.

— Три!

Ласитър кимна.

— След 24 часа при старата къща!

Лари прибра часовника си.

— Всичко ще предам, Фентън Труман ще уреди нещата.

— И не се опитвайте да хитрувате — предупреди Ласитър. — Иначе ще нахраня рибите с вашия началник.

— И това ще му предам.

— Без трикове! — каза Джери Грей. — Със сигурност ще ме пуснат при старата къща.

— Ще информирам Труман много точно, сър.

— Хайде, тръгвай! — подкани го Ласитър. Лари Стентън бързо се обърна и заслиза надолу по стълбата.

Ласитър почака малко, огледа се внимателно и двамата тръгнаха надолу.

— Моите хора също ще бъдат честни — увери, го Джери Грей.

— И аз се надявам — заради вас — отговори равнодушно Ласитър и двамата заслизаха по тясната стълба. Не се виждаше жив човек.

Излязоха през задната врата на големия хотел. Никой от хората на Джери Грей не се опита да им попречи, още по-малко пък да стреля в гърба им.

Двамата преминаха през съседния имот и по една тясна уличка стигнаха старата дъскорезница. Очите на Ласитър оглеждаха навсякъде. Никой не ги преследваше.

Зад дъскорезницата ги очакваше Пат заедно с Джерико, файтона и кафявия жребец на Ласитър, завързан зад него. Джери Грей не каза нито дума, когато се качиха във файтона, но погледите, които мяташе към красивата жена и мрачния старец, бяха достатъчно красноречиви: „Чума да ви тръшне дано! В ада да горите!“ — говореха очите му.

Излязоха от града и потеглиха на север, а къщата край сала се намираше южно от Грийн Ривър. Караха по шосето. Джерико държеше юздите. Ласитър и Пат непрекъснато се оглеждаха. Никой не ги следеше. Не се виждаха и въоръжените мъже на Джери Грей, които претърсваха околностите. Наоколо беше пусто.

Ласитър и Пат се държаха за ръце и се поглеждаха влюбено. Пат беше щастлива, че е отново с любимия си. Красивите й очи блестяха.

Когато видяха пред себе си върха на Блек Бът, Джерико отклони файтона от шосето и го подкара по тесен горски път, който рядко се използваше, и затова беше гъсто обрасъл с трева. Той водеше към ранчото на Лоланд. Преди войната го бяха нападнали индианци и бяха избили всичките му жители. Само жилищната сграда и големият зимен хамбар бяха пощадени от огъня. След войната там се засели бивш кавалерийски офицер от южните щати и поживя известно време сам. Той пък беше убит от някакъв скитник. След това вече никой не се заинтересува от това ранчо.

Джерико добре познаваше историята на ранчото, тъй като произхождаше от тези места. Само на половин миля оттук течеше Прайс Крийк. Тя се вливаше в Грийн Ривър на десет мили южно от ранчото. С лодка се стигаше за пет часа при старата къща на салджията, дори ако се остави да я бута само течението. От две години насам през реката беше построен мост и затова салът западна.

Джерико вкара конете в големия зимен хамбар, за да не се вижда файтонът. Всички слязоха. Докато той разпрягаше конете, Ласитър и Пат отведоха Джери Грей в къщата за прислугата, която се състоеше от две спални и четири допълнителни помещения. Затвориха го в стая без прозорец, за да не може да избяга. Ласитър намери стол и го препречи през бравата. Хич не му се искаше да стои цяла нощ на пост пред вратата. Умът му беше другаде. По време на пътуването Пат се беше сгушила в скута му. Стройното й тяло и уханието на косите й силно го възбудиха.

В къщата имаше и малка кухня. Навън Джерико сечеше дърва. Бяха съвсем сухи и не даваха никакъв пушек. Пат носеше със себе си достатъчно ядене. За вечеря имаше говеждо с боб. Пиха червено вино. Джери Грей също получи своята порция. След втората чаша вино той поиска да се съюзи с Ласитър и Джерико и да се побратими с тях. Те го оставиха да си приказва и после отново го затвориха в килера. Джерико се оплака, че е уморен, и също си легна в една от стаите.

Нито Ласитър, нито Пат съжаляваха за това. Даже напротив!

Двамата изпиха още по чаша вино. След това Ласитър духна свещта в кухнята и отведе Пат в спалнята. Беше тъмно като в рог.

Още на прага двамата се спряха, прегърнаха се и започнаха страстно да се целуват и да се събличат бързо. Белите им тела блестяха в тъмнината. Ласитър целуваше шията и гърдите й и бавно се смъкна на колене пред нея. Тя жадно разтвори бедра и той обхвана с две ръце стегнатото й дупе. Пат се наслаждаваше на играта с език, впила ръце в косите му. Тялото й все повече се напрягаше. Когато Ласитър опря в корема й горещото си чело, той му се стори твърд като дъска. След секунди усети вълните на насладата, които пулсираха през тялото й. Затова я грабна на ръце, изправи се и се огледа за легло. Те се отпуснаха на едно от леглата и продължиха възбуждащата игра. Пат стенеше и викаше, докато големият мъж я доведе до най-сладострастното удоволствие и двамата заедно достигнаха с вик неговия връх…

Най-после заспаха нежно прегърнати. Дневната светлина вече проникваше в спалнята, където някога са спали дузини каубои. Над сто червенокожи бяха нападнали тогава ранчото на Лоланд.

Ласитър сънуваше големите стегнати гърди на Пат и се стремеше към нея. Той беше скрил лице в гърдите й и държеше здраво гъвкавото й тяло.

Когато се събуди, той стреснато скочи и потърси часовника си. Не биваше да закъснява за уговорената среща край старата къща. Беше крайно време да тръгва. Някакъв шум го беше събудил. Джерико тропаше под прозореца. Ласитър се усмихна, стана и провря глава навън.

— О’кей! След десет минути тръгваме! — извика той.

Джерико измърмори нещо на себе си и влезе вътре. До вратата имаше няколко стари дъски — колко ли пъти ги беше прехвърлил, за да го събуди.

Пат го прегърна отзад и притисна мекото си и топло тяло в гърба му. Но времето бързо напредваше. Той се обърна и я притисна до себе си.

— Джерико е нетърпелив!

— О, небеса! Колко е часът?

Джерико продължаваше да трополи из къщата. Пат се стресна и започна да се облича.

— С файтона ли ще тръгнем? — попита тя, навличайки презглава дрехите си.

Ласитър взе останалите си дрехи и отиде на коритото за поене на конете. Там го чакаше Джерико.

— Кануто е готово — заяви старецът. — Прегледах го основно. Но някъде на север е валяло. По обратния път сам човек няма да може да се справи с течението.

— После ще продължа на юг по течението и ще сляза на сушата след големия завой на реката. В някое ранчо ще ми дадат кон и с него ще се върна при вас.

Старецът го погледа известно време как се мие.

— На Пат това няма да й хареса — отговори най-после той.

— Запътил съм се право в устата на лъва — напомни му Ласитър. — Ти ще се грижиш добре за нея тук.

— Можете да ми имате доверие, Ласитър!

— Вярвам ти като на самия себе си!

Старецът се ухили и се запъти към къщата.

Откакто Ласитър го познаваше, това беше вторият или най-много третият път, когато го виждаше да проявява някакво чувство.

Когато Ласитър облече ризата си, до него застана Пат.

— Какво толкова си приказвахте? — попита засмяно тя. — Никога не съм го виждала такъв…

Ласитър поклати глава.

— Не разбирам за какво говориш.

Тя стана сериозна.

— Одеве те питах с файтона ли ще идем.

— Аз ще замина с кануто.

Тя изненадано се взря в него.

— Ти ще останеш с Джерико тук! Не е детска игра да измъкнеш от копеле като Джери Грей сто хиляди долара.

— Надявам се утре да бъда отново тук.

— Но, Ласитър! Нали нямаше да се разделяме повече!

— Два дни! Това изобщо не е раздяла.

— Ще те придружа.

— Твърде опасно е. А и всичко може да пропадне, ако ония забележат, че водя жена със себе си. Сигурно ще видят в това предимство. Но за тях самите! Цял живот няма да мога да си простя, ако ти се случи нещо лошо.

— Не се страхувам, щом си при мен.

Джерико се притече на помощ на Ласитър, така че най-после Пат се отказа от намерението си да тръгне с него. Тя и слугата слязоха на пристана и когато Ласитър отплува с Джери Грей по течението, Пат избухна в плач. Старецът сложи ръка на рамото й. Това беше последното, което видя Ласитър. Върбите по брега скоро ги скриха от очите му.

Той караше кануто по средата на реката, за да използва течението и да избегне плитчините. Джери Грей седеше пред него. През цялото време той не пророни нито дума, нито пък се обърна да го погледне.

Грийн Ривър беше придошла. Течението беше много силно. Когато кануто навлезе в голямата река, Ласитър го насочи отново към средата. Тясната и лека лодка просто летеше напред.

Пристигнаха край старата къща малко по-рано от предвиденото. Последната миля преминаха под надвесените над водата дървета и храсти. Те предлагаха много добро прикритие. Най-после спряха под едно дърво на хвърлей камък от къщата. Водата доста се беше покачила през последните дни. Старият сал беше почти потънал, само предната му част стърчеше нагоре. Докъдето стигаха очите, не се виждаше жива душа.

Ласитър държеше с една ръка греблото, а с другата притискаше дулото на уинчестъра в гърба на Джери Грей. Нищо не помръдваше.

— Надявам се, че вашите хора няма да ни излъжат — каза Ласитър, когато часовникът му показа четири следобед. Слънцето вече отдавна беше напуснало зенита си.

— Не може ли да извикам? Може би не ни виждат…

Ласитър вдигна пушката си и стреля във въздуха. Шумът от изстрела подплаши ято птици, но нищо друго не се случи.

Когато стана пет часа, Ласитър реши да си тръгне. Тъкмо щеше да отблъсне кануто от брега, когато иззад къщата се появи ездач и препусна право към тях. Беше грамадният Фентън Труман. Явно отровата не беше успяла да го довърши.

Кануто се разлюля — така силно подскочи Джери Грей със зачервено от радост лице.

— Ето го! Фентън Труман идва с парите!

Ездачът още не ги виждаше.

— Повикайте го! — каза Ласитър. — Ако носи парите, да се приближи. Иначе да върви по дяволите.

Джери Грей долепи ръцете си до устата и извика:

— Фентън!

Въоръженият мъж вдигна глава и погледна към реката.

— Тук сме! — извика отново Грей и замаха с ръка. — Ела!

Ласитър го блъсна с дулото в гърба.

— Само ако носи стоте хиляди!

— Носиш ли парите, Фентън? Хайде, ела!

Русият великан подкара коня си към тях. Заслиза надолу по мокрия бряг и спря на десет ярда от дървото.

— Хвърли парите в лодката! — извика Ласитър. — Щом ги преброя, ще освободя Грей.

Без да каже нито дума, великанът посегна зад гърба си, измъкна една торба за фураж и я хвърли между краката на Джери Грей.

— Адиос! — извика му Ласитър.

Фентън Труман го изгледа с обичайния си ленив поглед, побутна коня си и се оттегли.

Джери Грей се наведе и отвори торбата. Беше пълна с банкноти. Той се обърна и я подаде на Ласитър.

— Вътре има сто хиляди долара! Разбрах го веднага. Още по теглото. Ето! — той сложи торбата пред краката на Ласитър и поиска да се изправи. Но Ласитър тикна пушката си под носа му така, че Грей замръзна на мястото си и изненадано го изгледа.

— Ние спазихме нашия дял от уговорката, Ласитър — процеди през зъби той.

— Казах, че първо трябва да преброя парите.

— Проклет…

Погледът на Ласитър го принуди да млъкне. Грей се отпусна на пейката и отново се загледа напред.

Фентън Труман изчезна зад къщата, а Ласитър отблъсна кануто от брега и го насочи към средата на реката.

— Протестирам, Ласитър! Нарушаваш уговорката ни! — изсъска ядно Джери Грей.

Цялата му шайка беше събрана в къщата край сала. Мъжете не бяха и помислили, че Ласитър ще дойде по вода. На това място реката беше почти триста ярда широка. Беше достатъчно да премине на отсрещния бряг и щеше да им извърти добър номер. Но там брегът беше пустинен. Никъде не се виждаше ферма. Имаше няколко далеч на юг, след двата големи завоя на реката.

Каквото и да бяха намислили бандитите на Джери Грей, за да надхитрят Ласитър, да го убият и да му вземат парите, вече всичко беше напразно. Мъжете стояха безпомощни пред къщата и гледаха след кануто, което се носеше на юг по средата на реката и лека-полека се скриваше в настъпващия здрач. На запад слънцето беше изчезнало зад скриващите хоризонта облаци.

Ласитър прецени, че хората на Джери Грей ще се качат на конете си и ще ги последват по брега. Затова на първия завой отблъсна кануто към другия бряг, остави пушката и набързо преброи парите. Бяха точно сто хиляди!

Доста голяма сума, като се има предвид, че пазачите на стадата, а и доста шерифи, получаваха заплата по 25 долара на месец.

След завоя Ласитър смени посоката, намери удобно място на брега и спря лодката в пясъка. Отдавна беше тъмна нощ.

— Свободен сте, Грей! — каза той. — Но ви предупреждавам!

— Няма да ви преследваме — отговори Джери Грей.

— Не говоря за това. Откажете се от ранчото в Блек Бът! По-добре е да си отглеждате говеда. Не предлагайте повече убежище на хора като Фикс Касиди и Рой Джордж, колкото и големи печалби да ви носят. Защото накрая вие ще трябва да плащате!

— Мога ли да си вървя?

— Да!

Джери Грей се изправи, скочи от кануто и след секунди изчезна в тъмнината. Ласитър натисна веслото, загреба към средата на реката и продължи на юг. Над водата нощта беше катраненочерна, цареше пълна тишина. Реката беше широка и гладка като огледало. Тя тихо и лениво влачеше водите си на юг.