Лий Чайлд
Труден за убиване (29)

29

Холи чу стъпките в коридора точно когато вадеше шестия болт. Леки стъпки. Не бяха на Джаксън. Нито на мъж, който се прокрадва. Нормални женски стъпки. Спряха пред вратата. Кратко затишие. Холи намести дългата тръба върху рамката. В ключалката изшумоля ключ. Тя дръпна дюшека на място. Опъна одеялото. Ново затишие. Вратата се отвори.

В стаята влезе жена. Изглеждаше като всички останали — бяла, мършава, с дълга права коса, зачервени ръце, костеливо апатично лице без грим и накити. Държеше поднос, закрит с бяла кърпа. Нямаше оръжие.

— Обяд — каза тя.

Холи кимна. Сърцето й биеше лудо. Жената стоеше с подноса в ръце и се озърташе. Явно най-много я интересуваха новите чамови стени.

— Къде да го оставя? — попита тя. — На леглото ли?

Холи поклати глава.

— На пода.

Жената се наведе и остави подноса на пода.

— Май ще ти трябва маса — каза тя. — И стол.

Холи сведе очи към приборите за хранене и си помисли: инструменти.

— Искаш ли да им кажа, че ти трябва стол? — попита жената.

— Не — каза Холи.

— Е, на мен пък ми трябва. Имам заповед да те гледам как ядеш. Да сме сигурни, че няма да задигнеш приборите.

Холи кимна разсеяно и заобиколи жената. Озърна се към отворената врата. Жената усети това и се ухили.

— Няма къде да бягаш. Далеч сме от всичко, а пътят е доста тежък. На север може да стигнеш до Канада за две-три седмици, ако имаш късмета да се изхраниш с корени, ягоди и буболечки. На запад ще трябва да преплуваш реката. На изток или ще се загубиш в горите, или ще те излапа някоя мечка. А и да оцелееш, има цял месец път до Монтана. На юг ще те застреляме. Там гъмжи от граничари. Нямаш никакъв шанс.

— Преграден ли е пътят? — попита Холи.

Жената се усмихна.

— Вече няма път. Взривихме моста.

— Кога? Нали по него пристигнахме.

— Преди малко — каза жената. — Не чу ли? Сигурно не си, с тия дебели стени.

— Тогава как ще си тръгне Ричър? — попита Холи. — Нали трябваше да отнесе някакво послание?

Жената пак се усмихна.

— Планът се промени. Мисията е отменена. Няма да тръгне.

— Защо? — трепна Холи.

Жената я изгледа втренчено.

— Разбрахме какво е станало с Питър Бел.

Холи премълча.

— Ричър го е убил — добави жената. — Удушил го е. В Северна Дакота. Току-що ни съобщиха. Но ти сигурно знаеш, нали?

Холи я погледна и си помисли: Ричър е загазил здравата. Представи си го окован и затворен.

— Как разбрахте? — тихо попита тя.

Жената сви рамене.

— Имаме много приятели.

Холи продължаваше да я гледа. Предателят, помисли си тя. Значи в Бюрото знаят къде сме сега. Не е трудно да го открият с карта и линийка. Представи си как тракат компютърните клавиши и името на Джаксън изскача върху десетки екрани.

— Какво ще стане с Ричър? — запита тя.

— Живот за живот — каза жената. — Такъв е законът тук. Както за другите, тъй и за твоя приятел Ричър.

— Какво ще стане с него? — повтори Холи.

Жената се разсмя.

— Не е трудно да си представиш. А може и да е трудно. Не вярвам да му се размине по най-лекия начин.

Холи поклати глава.

— Беше при самозащита. Онзи се опита да ме изнасили.

Жената я изгледа презрително.

— Каква е тая самозащита? Не е изнасилвал него, нали? Пък и ти най-вероятно сама си си го изпросила.

— Какво?

— Въртяла си опашка — каза жената. — Знаем ви ние вас, градските кучки. Как да устои, горкият Питър?

Холи я гледаше мълчаливо. После наведе очи.

— Къде е сега Ричър? — попита тя.

— Нямам представа. Сигурно са го оковали за някое дърво. — Жената изведнъж се ухили. — Знам обаче къде ще иде. На парадния плац. Обикновено там стават тия неща. Всички се събираме за веселбата.

Холи я погледна. Преглътна мъчително. После кимна.

— Ще ми помогнеш ли за леглото? Нещо не е наред.

Жената се поколеба. Сетне я последва.

— Какво му има? — попита тя.

Холи дръпна одеялото и събори дюшека на пода.

— Болтовете изглеждат поразхлабени.

— Къде? — запита жената.

— Тук — каза Холи.

Сграбчи дългата тръба с две ръце. Дръпна нагоре, завъртя се и я заби като тъпо копие право в слепоочието на жената. Винкелът се стовари като железен юмрук. Кожата се разкъса и правилно квадратче от кост потъна дълбоко в мозъка. Жената отлетя настрани и издъхна още преди да докосне земята. Холи прекрачи внимателно над подноса и спокойно закуца към отворената врата.