Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джак Ричър (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Die Trying, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 118 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
ultimat (2009)

Издание:

Лий Чайлд. Труден за убиване

Обсидиан, София, 1998

Худ. оформление: Кръстьо Кръстев

Редактор: Кристин Василева

Техн. редактор: Людмил Томов

Коректор: Петя Калевска

ISBN 954-8240-57-2

История

  1. — Добавяне

26

— Името му е Джак Ричър — каза Уебстър.

— Добро попадение, генерале — обади се Макграт. — Май си спомнят за него.

Джонсън кимна.

— Военната полиция има добри архиви.

В щабното помещение на военновъздушната база „Питърсън“ настана тишина. Десет сутринта, четвъртък, 3 юли. От факса бавно излизаше подробен отговор на тяхното запитване. Отсреща бяха разпознали веднага лицето на снимката. Сега пращаха името и служебното досие от компютъра на Пентагона.

— Спомняте ли си го сега? — попита Броган.

— Ричър? — колебливо повтори Джонсън. — Не знам. Какво е направил?

Уебстър и адютантът бяха свели глава над факса и четяха всеки нов ред. Държаха книжната лента и бавно отстъпваха, за да не увисне на пода.

— Какво е направил? — повиши глас Джонсън.

— Нищо — каза Уебстър.

— Нищо? — повтори Макграт. — Че защо ще има досие, щом не е сторил нищо?

— Бил е един от тях — обясни Уебстър. — Майор Джак Ричър от военната полиция.

Адютантът трескаво преглеждаше досието.

— „Сребърна звезда“. Две бронзови, „Пурпурно сърце“. Страхотно досие, сър. За бога, та този човек е герой.

Макграт отвори чантата си и извади двете оригинални фотографии от престъплението — черно-бели, неясни, зърнести. Избра първата снимка на Ричър. Онази, която показваше как грабва патерицата на Холи и изтръгва дрехите от ръцете й. Подхвърли я върху масата.

— Голям герой, няма що — каза той.

Джонсън се наведе над снимката. Макграт му подаде следващата. На нея Ричър стискаше Холи за ръката и я задържаше в обръча от нападатели. Джонсън вдигна снимката пред очите си. Макграт се запита дали гледа Ричър или дъщеря си.

— На трийсет и седем години — четеше адютантът. — Напуснал армията преди четиринайсет месеца. Завършил военната академия „Уест Пойнт“, тринайсет години служба, някакъв голям подвиг в Бейрут. Сър, вие лично му сте връчили бронзовата звезда преди десет години. Невероятно досие от край до край. Единствен носител на купата „Уимбълдън“, без да е морски пехотинец.

Уебстър надигна глава.

— Тенисист?

Адютантът се усмихна за миг.

— Не онзи „Уимбълдън“. Другият. Снайперистката школа към морската пехота провежда всяка година състезание за купата „Уимбълдън“. По точна стрелба. Допускат всекиго, но победителят винаги е морски пехотинец. Само веднъж е имало изключение. Спечелил Ричър.

— Тогава защо не е станал снайперист? — запита Макграт.

Адютантът сви рамене.

— Знам ли? Много загадки има в това досие. Например защо е напуснал армията? Човек като него би стигнал чак до върха.

Джонсън държеше двете снимки и ги гледаше втренчено.

— Добре де, защо е напуснал? — обади се Броган. — Някакви неприятности?

Адютантът поклати глава. Прегледа книжната лента.

— Нищо не споменават. Не е посочил причина. По онова време съкращавахме бройката, но идеята беше да изхвърлим най-некадърните. Не е трябвало да пипат такъв човек.

Джонсън прехвърли снимките от ръка в ръка, сякаш искаше да ги види под нов ъгъл.

— Няма ли някой негов познат? — запита Милошевич. — Някой, с когото да поговорим?

— Сигурно можем да издирим бившия му командир — каза адютантът. — Но ще отнеме цял ден.

— Търсете — каза Уебстър. — Трябва ни информация. Всичко ще е от полза.

Джонсън остави снимките и ги побутна към Макграт.

— Сигурно се е озлобил — каза той. — Така става понякога. Добри хора се озлобяват. Виждал съм го е очите си. Може да ни създаде страхотни проблеми.

Макграт завъртя снимките върху лъскавата маса и се втренчи в тях.

— Не е шега работа — промърмори той.

Джонсън го погледна в очите.

— Може ли да задържа тази снимка? Първата.

Макграт поклати глава.

— Не. Ако искате снимка, аз ще ви я направя. Вие и Холи пред надгробен камък с името на този мръсник.