Към текста

Метаданни

Данни

Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Форматиране и последна редакция
zelenkroki (2012)
Източник
знам.бг

История

  1. — Добавяне (от знам.бг)

Твоето писмо приех

с громки викове, с ура.

Тъй полекичка ревех,

че Сарай ме чак разбра.

Тъкмо водех страшен бой

с окървавена ръка,

с неприятели безброй

в мазничката ми куртка.

Та ефрейтор бил си днес,

тоест си „началство“ веч.

Щом е тъй, отдавам чест

аз, макар и отдалеч.

Честитявам твоя чин

с радост, друже, без карар.

Значи аз добих един

от „големите“ другар.

Жалко сал, че не съм там

да му глътнем по пет-шест…

Сигур туй ще сториш сам,

сал че не ти прави чест!

Трябва да ти честитя

чина важен малко с кеф,

не с изсъхнали уста,

но прати ми някой лев.

Вместо „Батенберг“, „Елит“,

имаме тук механа

не с такъв тържествен вид,

но пак с хубави вина.

Питаш, как прекарвам тук.

Не грижи се ти за мен:

соча на Сарай юмрук,

ям, гърмя, лежа цял ден.

Имам страшен апетит,

тлъст съм като селски поп,

и стражарски важен вид.

Само че съм с празен джоб.

Вместо мекия дюшек

в топличкото ми легло,

имам аз чудесен снег

и юрганче от мъгла.

Хайде, свършвам вече, Гро.

Поздрави от мене ти

Звездин, Ведбал, Пиеро,

вечно веселий Вилмон,

Язека и Валентин.

Със целувки и поклон

тъй на̀, до земята чак.

 

Твоя Южен Северняк.

Край