Метаданни
Данни
- Година
- 1917 (Обществено достояние)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне (от знам.бг)
Твоето писмо приех
с громки викове, с ура.
Тъй полекичка ревех,
че Сарай ме чак разбра.
Тъкмо водех страшен бой
с окървавена ръка,
с неприятели безброй
в мазничката ми куртка.
Та ефрейтор бил си днес,
тоест си „началство“ веч.
Щом е тъй, отдавам чест
аз, макар и отдалеч.
Честитявам твоя чин
с радост, друже, без карар.
Значи аз добих един
от „големите“ другар.
Жалко сал, че не съм там
да му глътнем по пет-шест…
Сигур туй ще сториш сам,
сал че не ти прави чест!
Трябва да ти честитя
чина важен малко с кеф,
не с изсъхнали уста,
но прати ми някой лев.
Вместо „Батенберг“, „Елит“,
имаме тук механа
не с такъв тържествен вид,
но пак с хубави вина.
Питаш, как прекарвам тук.
Не грижи се ти за мен:
соча на Сарай юмрук,
ям, гърмя, лежа цял ден.
Имам страшен апетит,
тлъст съм като селски поп,
и стражарски важен вид.
Само че съм с празен джоб.
Вместо мекия дюшек
в топличкото ми легло,
имам аз чудесен снег
и юрганче от мъгла.
Хайде, свършвам вече, Гро.
Поздрави от мене ти
Звездин, Ведбал, Пиеро,
вечно веселий Вилмон,
Язека и Валентин.
Със целувки и поклон
тъй на̀, до земята чак.