Стивън Хънтър
Нощта на снайпера (19)

19.

ЗМИЯТА ОТНОВО изтрака сред царевицата. Ръката го болеше. Тази му страна бе отишла да спи. Боляха го и краката.

Седнал странично на предната седалка на патрулката си, Ърл изпружи крака пред себе си. Беше добре, щеше да се оправи. Лека усмивка се плъзна по лицето му.

Ако проклетата змия не ме ухапе, отново ще прескоча трапа.

Радиото му изпука.

— Кола четиринадесет, тук е шерифската служба на Блу Ай. Ърл, дръж се, мамка му, идваме бързо и на минута след мен е линейката. Дръж се, синко, почти стигнахме.

На островите винаги идваше мигът, когато най-накрая ти се струваше, че отново някак си оцелял. Беше като отварянето на малък прозорец и полъх на сладък въздух изпълва стаята и човек изпитва простата физическа наслада, че отново е избягнал унищожението. Другите неща идваха по-късно: вината, която винаги изпитваш, щом се сетиш за добрите мъже завинаги изгубени. Повторението на безкрайния сън къде са попаднали пропусналите теб куршуми или как собственото ти оръжие засича или свършваш патроните. Но засега всичко беше наред: това беше нещо, което Бог даваше на пехотинците — миг блаженство между пълния стрес на сражението и мрачните терзания на виновния в оцеляване. Имаш просто този миг: хей, оцеля!

Ърл се замисли за нещата, които трябва да свърши. Направи си списък.

1. Да заведе Боб Лий на футболния мач. Момчето никога не бе ходило на мач. И той самият не беше ходил от 1951 по време на посещението му в Чикаго, когато гледа „Беърс“ срещу „Рамс“ от Сейнт Луис. Това беше неравностоен мач. Искаше Боб Лий да гледа хубав мач.

2. Да купи пушка „Ремингтън“ модел 740А, новата самозарядна карабина калибър .30–06. Беше чел за нея във „Фийлд & Стрийм“. Твърдяха, че ги изработват дори по-точни от „Уинчестър“ модел 70 и имаш втори и трети автоматичен изстрел, без повторно да дърпаш затвора.

3. Да целуне жена си. Да й каже колко много обича ягодовия й пай. Да й купи подарък. Жената има нужда от подаръци. По дяволите, купи й два подаръка.

4. Да се разбере с Иди. Трябва да се оправи с това. Направи го, подреди си нещата, оправи кашата, която си надробил.

5. Да се види със Сам Винсънт. Полицаят трябва да има завещание. Сам може да му препоръча адвокат. Да си направи завещание, след като обмисли всичко.

6.

Но на 6 се случи нещо странно. Сякаш за секунда времето спря и Ърл излетя от тялото си. Представи си как се рее из пространството. Гледаше отгоре как черните арканзаски гори и хълмове минават под него. В далечината отвъд Борд Камп видя самотна малка добре осветена къща. Той се спусна и прелетя през прозореца. Там беше жена му Джун. Правеше нещо в кухнята. Беше покорна, изправена, малко раздразнителна, носеше престилка и както обикновено изглеждаше уморена и не говореше много. Той се понесе към нея и докосна бузата й, но пръстът му нямаше плът и потъна в нея. Той я погали по-силно, но не можа нищо да усети.

Учуден, той полетя нагоре по стълбите. Боб Лий седеше в стаята си, опитвайки се да сглоби пластмасово моделче „Ревъл“ на самолет. Беше един „Бел П–39 Еъркобра“, изглеждащ много опасен, но Ърл знаеше, че пилотите го мразеха и след 1943 вече не се използваше. Боб Лий, който все още носеше тази проклета шапка от кожата на миеща мечка и тениската с Крокет отпред, беше ревностно потънал в усилието да залепи с тромави момчешки пръсти прозрачния пластмасов капак към рамата на пилотската кабина. Сложна операция, защото прекалено много лепило можеше да зацапа прозрачността на ерзац стъклото, съсипвайки цялата илюзия за реалност. Обикновено Ърл сам вършеше тази работа, докато момчето залепваше по-големите части и ставаше все по-добро в това. Ърл се протегна, за да помогне на момчето, но отново пръстите му нямаха плътност и нищо не докоснаха.

Боб Лий, повика той, Боб Лий, Боб Лий, Боб Лий, но Боб Лий не го чу и продължи да се бори с кабината и някак си успя да я нагласи. Ърл гледаше, докато лицето на момчето се сгърчи от разочарование и ярост и избърса една-единствена сълза. Но и Ърл знаеше, че моделът е съсипан. Сега до болка му се искаше да прегърне момчето и да каже, няма значение, този път може и да не се справи много добре, но ще имаш и други възможности. Но когато се протегна, нищо не докосна.

7. Да спре да повръща кръв.

Кръвта беше навсякъде. Какво ставаше? Разливаше се по целия му гръден кош и бликаше от абсолютния му център. Кога се беше случило това? Трябва да бе станало в онази част от секундата, когато Ърл излезе от тялото си. Стори му се, че е бил прострелян, и погледна в шибания мрак, но чу единствено бухането на бухалите и звуците, издавани от други животни. Беше толкова тъмно.

Имаше съзнанието, че всичко се изплъзва. Помисли си за водосточна тръба, за това, че е завъртян надолу по водосточна тръба. Мозъкът му стана бавен и глупав. Копнееше да види отново сина си, жена си и своя баща. Копнееше, но напразно.