Стивън Хънтър
Нощта на снайпера (12)

12.

БЕШЕ ВЕЧЕРТА на откриването. Трупата, която играеше мюзикъла „Котки“, току-що пристигнала от Литъл Рок и продължаваща за Тълса след седмица, беше запазила три дни за Форт Смит и само пет представления. Добри места имаше за следващите вечери, но не и за тази. Имаше свободни само правостоящи, а хубавите места в Обществения център бяха заети от най-елегантните и самоуверени мъже в града и техните семейства. Това беше Клубът на богатите момчета — така да са каже, промишленият и селскостопански елит на Западен Арканзас и Източна Оклахома.

Ред Бама седеше със слабата си красива втора жена, класиралата се на второ място мис Арканзас през 1986, двете си деца и Ник, най-малкото от децата от първия му брак. Той помахваше с ръка, бъбреше, приемаше изрази на уважение и преклонение от други хора, докато вълнението нарастваше с приближаването на времето, когато завесата щеше да се вдигне. Тогава видя първата си жена, все още красива, но вече не толкова млада и стройна, която седеше с единствената му дъщеря на противоположната страна.

— Скъпа — обърна се той към Бет, — ей там е Сузи. Отивам да й кажа здрасти.

— Върви, мили — каза Бет усмихната, показвайки съвършените си зъби. Преди да се класира на второ място на конкурса за „Мис Арканзас“ през 1985, тя стана мис на окръг Себастиан.

— Ей, вие момчета и момичета, да слушате майка си — предупреди той със смешния си глас на долнопробен баща тиранин.

После стана, поздрави Джери Форд, регионален вицепрезидент на „Хофман-Прайър и сие“, мина между Ник Конуей от мебелната фабрика „Харис-Рей“ и Бил Донъли, който държеше застрахователните дружества „Шелтър Иншурънс“, и най-накрая стигна до Сузи.

— Здрасти, кукло — каза той, навеждайки се да я целуне. Тя носеше диамантена огърлица, която му беше струвала 52000 долара през 1981.

— Боже, гледай Бет да не види това, защото ще поиска същата. Как си, скъпа? — добави той за високомерното си най-голямо дете Ейми, която учеше в „Смит“ и преподаваше уроци по тенис през лятото.

— Здрасти, мили — каза Сузи. — Това твое момиче всеки път, когато го видя, е все по-красиво.

— Да, съгласен съм, че е прасковка, но и наполовина не е толкова забавна в леглото, колкото беше ти!

— Тате, не бъди вулгарен — обади се Ейми и сви неодобрителна гримаса.

— Ейми, кога ще дойдеш в гаража? Може да ти намерим един сладък „Питърбилт“ с 16 гуми и ще те погнем към Тайсънс. Ще ти хареса, когато пилетата осерат цялата каросерия!

— Татко! — каза Ейми предвзето.

— Ред, не дразни момичето.

— Разглезих я, както разглезих всичките си деца. Така че не мога ли да се позабавлявам, като я дразня? Скъпа, защо не оставиш тия смешни уроци по тенис и не дойдеш в офиса? Ще ти намерим нещо полезно за вършене.

— Не, благодаря. Ти упражняваш прекален контрол. Затова всички те мразят.

— Не ме мразят. Обичат ме. Те само си мислят, че ме мразят. И се страхуват от мен, което много ми харесва.

— Ред!

Той престана да предизвиква младата жена, която толкова обичаше, и пак се обърна към Сузи:

— Както и да е, мисля, не — сигурен съм, че ще получим поръчката за новото регионално седалище на „Тайсънс“. Плюс това знам от сигурно място, че „Дженеръл Мотърс“ мисли за Грийнуд, където да изгради новата си фабрика за „Шевролет Блейзър“. Ще получим и тази работа.

— Скъпи, това е най-хубавата новина. А всичко останало върви ли…

— Да, скъпа, наред е. О, само…

Почувства нещо като убождане в хълбока си, леко подскочи и после осъзна, че това е вибраторът на пейджъра му. Но това не беше служебният пейджър, а новият. Номерът с 800 от Блу Ай.

— Ред?

— Няма нищо, просто получих съобщение — успокои я той и извади малкото апаратче от джоба си. — След секунда ще се обадя. Ейми, скъпа, този „Ролекс“ не го ли носиш вече цели три седмици? Вече ти е скучен, нали така? Защо не позволиш на татко да ти купи нов?

— Татко, ужасен си!

Ред се засмя. Добродушното тормозене на децата беше едно от най-големите му удоволствия. Ейми сви малкото си оживено лице в гримаса, наподобяваща нещо като юмрук, и ако беше възможно, щеше да го шляпне с него. Заля го вълна от дълбока и безкомпромисна любов. Чувството, което един мъж изпитва към любимата си дъщеря, която върви по свой път, не иска нищо и всичко върши добре. Часовникът изобщо не беше подарък от Ред, а от подготвителното училище „Меривейл“ за това, че завърши с най-високия успех в историята му. Светлините започнаха да гаснат.

— Окей, трябва да се връщам при семейство номер две — обяви Ред весело на Сузи.

— Ще докараш ли Ник тази вечер вкъщи?

— Може да остане у нас, ако иска.

— Не, по-добре да се прибере. Утре сутринта е на практика, а аз зная, че няма да го закараш дотам.

— След представлението ще го заведем на сладолед и после ще го докарам.

— Прекрасно, скъпи.

— Ще се видим — каза той, когато увертюрата започна силно и ритмично.

Но Ред не се върна веднага на мястото си. Тръгна към задния край на залата, без да обръща внимание на завесата, която се отвори сред оглушителни ръкопляскания, разкривайки нещо, което приличаше на задна уличка, населявана от лъскави, гъвкави котешки форми, които една след друга започваха да се събуждат за живот.

Ред набра номера си и заслуша.

— Дуейн Пек се обажда — се чу глас, казвайки му нещо, което вече знаеше и не го впечатли с нищо. — Ъъъ, това момче е в града, забелязах го и няма да го изпускам. Първата му спирка беше при стария Сам Винсънт. Това проблем ли е? Да се погрижа ли? Кажете ми. Също така, ъъъ…

Някой запя:

И всички казваме:

ох! Аз никога,

никога не съм

котка толкоз умна,

колкото магическия мистър Мефистофел!

— … той не е сам. Висок тип, оглежда те от горе до долу много основно. Помислих си, че може да е той. И наистина беше той. Синът. Онзи от Виетнам, на когото викали Боб Десетката. Той е заедно с момчето. Не зная защо, но и той е тук. Боб Лий Суагър, синът на Ърл.

Лицето на Ред остана безизразно и той просто изчисти съобщението, после, застанал тук в края на залата, набра друг номер.

— Били, Ред се обажда.

— Ей, Ред, какво…

— Слушай, имам проблем. Събери ми екип. Да са много корави типове с опит, професионалисти с квалификация в областта на автоматичните оръжия. Не искам да използвам моите момчета. Разбра ли?

— Ред, какво…

— Били, млъквай и слушай. Искам не по-малко от десет. Искам добри стрелци и дисциплина в екипа. Искам всички да имат полицейски досиета за предпочитане като биячи в наркобизнеса. Вземи от Далас, Ню Орлеан и от Маями. Трябва да са външни момчета. Искам да са с досиета. В случай че изгубим няколко и в окръг Полк започнат да се появяват трупове, вестниците ще го обявят за нарковойна.

— Ред, колко би се изръсил?

— Искам най-добрите. Разходите нямат значение. Искам ги тук колкото може по-бързо. Добри момчета, добри стрелци. Искам най-добрите стрелци. Първокласен екип.

— Веднага ще се заемем с това.

— Добра работа, Били — каза Ред и се върна на мястото си за останалата част от спектакъла.