Тереза Медейрос
Твой завинаги (18)

18

Скъпа моя Сесили,

Всяка минута, в която чакам отговора ти, е цяла вечност…

— Ти си се побъркал напълно! — Саманта го блъсна с все сила и успя да го отдалечи от себе си. Гейбриъл приседна на леглото и я погледна изумено.

— Досега не разбирах защо е много по-сигурно предложението за женитба да се отправи писмено.

Саманта скочи от леглото и закрачи напред-назад в стаята. Широките крачки издаваха вътрешното й вълнение.

— Може би ударът по слепоочието е довел не само до възвръщане на зрението ви, милорд, а е увредил и способността ви да си спомняте. Да не би да сте забравили, че сте граф, член на висшата аристокрация, докато аз съм само прислужница.

— Това, което си ти, Саманта…

Тя се обърна рязко.

— Мис Уикършъм!

На устните му заигра усмивка и това я вбеси още повече.

— Вие, мис Уикършъм, сте жената, която обожавам и която възнамерявам да направя своя съпруга.

Саманта безпомощно разпери ръце.

— Тогава бог да ви е на помощ! Възвръщате си зрението, но губите разсъдъка си.

— Никога ли не ви е хрумвало, че нямате друг избор, освен да се омъжите за мен?

— Защо казвате това?

— Защото ви компрометирах. Или вече забравихте какво се случи?

По предизвикателно вирната му брадичка се разбираше, че той знаеше: тя нямаше да забрави никога колко безсрамно се наслаждаваше тялото й на интимните му милувки — тръпките на насладата, които проникваха до най-съкровената й същност. Споменът щеше да я придружава до гроба.

— Освобождавам ви от това задължение. Нямате причини да плащате цял живот за… за една глупава недискретност.

Гейбриъл вдигна въпросително едната си вежда.

— Това ли е всичко, което последната нощ означава за вас, мис Уикършъм? Една глупава недискретност?

Неспособна да отговори убедително на възражението му, Саманта отново закрачи напред-назад.

— Майка ви със сигурност ще се ужаси, като узнае, че сте направили предложение на дъщеря на баронет. Как ли ще реагира, като й заявите, че смятате да се ожените за болногледачката си?

Гейбриъл успя да улови края на нощницата й и я придърпа в скута си. Прегърна я с топлите си ръце и предотврати всяка мисъл за бягство.

— Защо не дойдеш с мен още сега, за да видим как ще реагира?

Саманта се опита да се измъкне от прегръдката и триенето на дупето й веднага предизвика реакция.

— Бедната ще получи сърдечен пристъп! Господи, такава новина може да я убие! Или пък тя ще замахне и ще убие мен — завърши мрачно тя.

Гейбриъл избухна в смях.

— Мама съвсем не е драконът, на какъвто се прави. Всъщност при първата ни среща забелязах известна прилика между нея и…

Саманта сложи ръка на устата му.

— Не го казвай. Не смей да го произнесеш гласно!

Гейбриъл отново се засмя и махна ръката й от устата си.

— Един ден със сигурност ще я обикнеш. — Гласът и хватката му омекнаха, дързостта в очите му угасна и отстъпи място на нежно блещукане. — Все пак тя ще е баба на децата ни.

Думите се забиваха като ножове в сърцето на Саманта. Беше жестоко от негова страна да й говори за бъдеще, което никога нямаше да споделят. Тя примигна, за да прогони напиращите сълзи. Може би за тях нямаше утре, но тя трябваше да има поне една нощ.

— Май съм се излъгала — пошепна тя. Гейбриъл смръщи чело.

— В какво?

— Мисля, че все пак принадлежа към жените, които се оставят да ги прелъстят с цветисти думи и екстравагантни обещания. — Тя сложи ръка на бузата му, вдигна лице и го целуна по устата.

Когато усети меките устни на Саманта върху своите, Гейбриъл изпита чувството, че пред очите му е изгряло слънце. Сложи ръка на хълбоците й, настани я върху тясното легло и се излегна до нея в измачканите чаршафи.

Знаеше, че би трябвало да почака, докато се оженят. Но желанието беше по-силно от него. Толкова дълго беше мечтал за този миг — по-дълго от живота, както му се струваше сега.

— Почакай малко — помоли тя и сърцето му почти спря. — Искам само да угася свещта.

Когато Саманта отново се върна в ръцете му, той промърмори:

— И без това не ми трябва свещ. Всичко, от което имам нужда, си ти.

Той посегна към нощницата и внимателно я свали през главата й. В този миг се чувстваше като младоженец. При мисълта, че Саманта лежи гола под него и той щеше цяла нощ да изследва сладките тайни на тялото й, устата му пресъхна и ръцете му затрепериха от желание.

Колко време беше минало, откакто за последен път бе държал в ръцете си голо женско тяло? Даже преди Трафалгар бе живял месеци наред в самоналожено въздържание, изпълнен с копнеж по Сесили. Докато другите моряци от „Виктори“ удовлетворяваха потребностите си при всяко слизане на сушата, той оставаше на борда на кораба и четеше писмата на любимата си. Макар че тялото му копнееше за удовлетворение, той се задоволяваше да остави желанието да тлее и мечтаеше за деня, когато двамата ще станат едно. Ако беше заподозрял, че този ден никога няма да настъпи, пак щеше да стои и да го чака. Вероятно съм знаел, че такъв миг все пак ще настъпи, каза си сега той. Чакал съм Саманта.

Гейбриъл захвърли бързо халата си, горящ от нетърпение да усети голото й тяло под своето. Зацелува я, сякаш това беше за последен път, плъзна се надолу по тялото й и простена сладостно, когато гръдта му усети меките й гърди, а твърдият му член се потърка в меките кичурчета между краката й. Искаше да се забие в нея и да изживее за един миг насладата, която му бе отказана през дългите месеци самота.

Но Саманта не беше пристанищна проститутка. Тя заслужаваше много повече от бързо сливане на телата без никакви нежности. Тя се бе вкопчила в раменете му и извика протестиращо, когато той отдели устата си от нейната и се отдръпна. Леглото беше твърде тясно за двамата, но това им харесваше. Удобната теснота му позволи да преметне крак връз нейния, да целува шията й и да милва пълната й гръд. Зърното вече беше примамливо твърдо — като сочен горски плод, който го умоляваше да го вземе в устата си.

Изпълнен с усърдие да й достави удоволствие, той направи точно това — и се самозабрави от насладата, която изпита. Продължи да я дразни с устни и език, докато тя се заизвива отчаяно под него и застена сладостно. Кръвта пулсираше във вените му и го носеше към висините. Не му беше необходимо да вижда. Винаги беше любил жените в тъмнина — така любовта ставаше естествена като дишането.

— Усещам го — пошепна тя, дишайки накъсано, и в гласа й прозвучаха учудване и ужас.

— Надявам се — отвърна той и неохотно отдели устни от гърдите й. — За нищо на света не бих искал да ти загубя времето.

— Не, искам да кажа…

Гейбриъл беше убеден, че в този момент лицето й беше зачервено от срам.

— Там долу… — завърши неясно тя.

Той поклати глава и се изсмя безпомощно.

— Обещавам ти, че преди да свърша с теб, ще усетиш много повече „там долу“.

За да потвърди обещанието си, той плъзна ръка по копринено-меката кожа на корема й. Тя потрепери в радостно очакване, но той превърна насладата в мъчение, като си остави достатъчно време да изследва меката закръгленост на корема и чувствителните вдлъбнатини под тазовата кост.

Когато пръстите му най-сетне стигнаха до тънките кичурчета между краката й, беше достатъчно само леко движение на коляното му и тя разтвори краката си, за да му се предложи с готовност.

— Ти ми вдъхваш усещане за пълно безсрамие — призна тя и всяко издишване беше тиха въздишка. — Сякаш правя всичко това за теб… с теб.

Гейбриъл с учудване усети, че след тези думи членът му стана още по-твърд, отколкото и без това беше. През главата му преминаваха замайващи еротични картини, стрелкаха се във всички посоки и го подлудяваха.

— Аз съм повече от щастлив, че мога да посветя остатъка от живота си на удоволствието да изпълнявам желанията ти.

— Ами ако нямаме пред себе си толкова много време? — Тя го прегърна с учудваща сила. — Ами ако разполагаме само с тази единствена нощ?

— Тогава няма да пропусна нито минутка, за да ти го доказвам — отвърна той и отново впи устни в устата й. Целувката беше болезнено нежна. — Ето така. — Устните му продължиха към гърдите й и засмукаха набъбналото зърно. — Или така. — Гласът му премина в стон, когато пръстите му се заровиха в кичурчетата между краката й и замилваха влажната плът.

Тя изстена под докосването му и сякаш му каза добре дошъл. Тялото й, готово да го приеме, беше като разцъфнало цвете под целувката на слънцето. Пръстите му продължиха замайващото изследване. Той искаше тя да гори за него, да копнее за мига, когато ще го приеме в себе си и ще го направи част от себе си.

— Моля те, Гейбриъл… — Тя се притисна към ръката му и продължи с дрезгав шепот: — Не мога да чакам повече.

Тя разтвори бедра, протегна ръка и замилва пулсиращата му мъжественост. Той стисна зъби, защото ей сега щеше да загуби самообладание.

— Е, добре, щом си толкова добричка да ме поканиш.

Надигна се над нея и членът му се плъзна по влажните кичурчета между краката й.

— Гейбриъл, има нещо, което трябва да ти кажа. — Тя се вкопчи в гърба му и в гласа й звънна паника.

Той намери устните й с пръсти и я накара да замълчи с нежна целувка.

— Всичко е наред, Саманта. Не искам да знам нищо повече. Наясно съм, че ти не беше съвсем искрена с мен. Жена като теб не би потърсила такова място, ако не бягаше от нещо в миналото си. Но това не ме интересува. Няма никакво значение дали си имала друг мъж преди мен. Няма никакво значение, даже да си имала дузина мъже. Единственото, което е важно, е, че сега си тук и тази нощ лежиш в обятията ми.

За да покаже, че е мъж, който държи на думата си, Гейбриъл стегна хълбоците си и се заби дълбоко в нея. Ала през мъглата на необузданата страст чу изненадания й вик и усети нещо крехко и незаменимо да се разкъсва под устремното проникване на члена му.

Вече беше дълбоко в нея и нямаше връщане назад. Дълго не посмя да се раздвижи, не смееше даже да диша.

— Саманта?

— Какво? — попита едва чуто тя.

Гейбриъл си заповяда да остане неподвижен, макар че тялото му жадуваше за облекчение.

— Какво по-точно искаше да ми кажеш?

Тя преглътна мъчително.

— Че никога досега не съм преживявала подобно нещо.

Той изруга тихо и притисна лице в свивката на шията й.

— Искаш ли да спра? — Въпреки това великодушно предложение, той не беше сигурен, че ще успее да го изпълни.

Саманта енергично поклати глава.

— Не. — Зарови пръсти в косата му и привлече устата му към своята. — Никога не бих поискала такова нещо.

Докато езиците им танцуваха, тя се надигна срещу него и Гейбриъл потъна във вихрушката на страстта. Винаги се беше смятал за изкусен любовник, но сега се изуми от прозрението, че у него има още много варварщина. В момента изпитваше желание да се удари по гърдите и да зареве триумфално — защото беше първият мъж, който се бе слял с нея. И щеше да бъде последният. Започна да се движи, навън и навътре, с дълги, дълбоки тласъци, обсебен от желанието да превърне болезнените й стонове във викове от наслада.

Сега, когато Саманта го споделяше с него, мракът вече не беше враг, а любим приятел. Всичко се измерваше във възприятия, в усещания — и в противоположности. Тя беше мека, той твърд. Тя беше гладка, той грапав. Тя даваше, той вземаше.

С убедеността, че тя заслужаваше компенсация за болката, която неволно й бе причинил, той мушна ръка между краката й. Без да излиза от ритъма, започна да милва чувствителното място, докато тя нададе дрезгав вик и се стегна до крайност. Това едва не го довърши.

Вдигна ръцете й над главата, преплете пръсти с нейните и пошепна настойчиво:

— Дръж се здраво, любов моя. Никога не ме пускай.

Саманта се подчини и обви стройните си крака около кръста му. След това вече нямаше спиране. Нямаше колебание или забавяне на неизбежното, нямаше съпротива срещу влудяващия ритъм, който шумеше в кръвта им. Гейбриъл постоянно ускоряваше тласъците, те ставаха все по-твърди и дълбоки, докато и двамата се опияниха от наслада и телата им се разтърсиха от тръпките на освобождаването.

Когато стигна до подивяващия връх и се изля в нея, Гейбриъл затисна устните й със своите, уплашен, че виковете им ще събудят цялата къща.

 

 

Саманта се събуди в обятията на любимия си. Леглото беше толкова тясно, че двамата можеха да лежат само плътно притиснати.

Тя погледна към прозореца, благодарна, че нощното небе все още беше съвсем тъмно, без нито една розова ивица на хоризонта, която да възвести настъпването на утрото. Тя беше готова да прекара остатъка от живота си в това легло, обгърната от силните ръце на Гейбриъл, с дъха му в косата си, притиснала голото си дупе към слабините му. Усещаше равномерното биене на сърцето му в гърба си като неустоимо сладка люлчина песен.

Преди миналата нощ тя имаше само неясна представа за това, какво се случва между мъжа и жената в спалнята. Нищо не я бе подготвило за действителността. За първи път бе разбрала защо този измамен акт тласкаше жените към гибел и караше мъжете да залагат всичко на една карта. Сега знаеше защо са писани сонети и са водени дуели, защо толкова много хора са пропилявали живота си — всичко беше заради магията на събирането между мъжа и жената, които се сливаха в едно цяло в сенките на нощта.

Тя усещаше непозната чувствителност между бедрата си. Прясна болка, много подобна на тази в сърцето. Но това беше сладка мъка и твърде ниска цена за чудото да усети Гейбриъл дълбоко в себе си.

Сякаш усетил посоката на мислите й, той се раздвижи. Натискът на ръката му се усили и той я притисна по-силно към себе си.

Нещо се отърка в дупето й. Нещо твърдо и упорито. Саманта не устоя на изкушението да се раздвижи. Гейбриъл изръмжа сънено и промърмори:

— Недей да будиш дремещия дракон, ангеле, освен ако не искаш да те погълне жива. — Събра косите на тила й и нежно зацелува чувствителната кожа на това място. По тялото й пробягаха тръпки. — Знам, че не биваше да бъда толкова груб и жаден. Трябва ти време да се възстановиш.

Тя знаеше, че времето е лукс, с какъвто двамата не разполагаха. Затова подканващо притисна мекото си дупе към твърдия му член.

— Всичко, от което се нуждая, си ти.

Гейбриъл простена тихо до ухото й.

— Не играеш почтено, скъпа. Знаеш, че не съм в състояние да ти откажа нищо.

Е, поне можеше да не мисли за собственото си удовлетворение, а само за нейното, докато й доставяше удоволствие. С едната си ръка замилва връхчетата на гърдите й, а с другата я погали нежно между бедрата, за да поглези преразтеглената плът. Много скоро дишането на Саманта се ускори и тя се разтопи във вълната на насладата. Трябваше да захапе възглавницата, за да не застене задавено.

Най-сетне той напълни ръцете си с меките й гърди и проникна в нея изотзад. Тя изпита отчаяно желание да се задвижи с него, но той я задържа и изчака, докато утробата й запулсира в настойчив ритъм около твърдата му плът — като ехо на дивото биене на сърцето й.

— Моля те… — простена тя, близо до припадъка. — О, Гейбриъл, моля те…

Едва прошепнатата молба не остана без последствия. Никога не си беше представяла, че е възможно да се любят така нежно и в същото време така настойчиво. Когато всичко свърши, тя не беше в състояние да каже къде свършва нейното тяло и започва неговото. Знаеше само, че сърцето й всеки момент ще изскочи от гърдите, а бузите й са мокри от сълзи.

— Ти плачеш — пошепна обвинително той и внимателно я обърна по гръб.

Саманта с мъка потисна хълцането си.

— Не, не плача.

Той попи с пръст една сълза от бузата й и я вкуси, за да я изобличи в лъжа.

— Знаех си аз — изрече бавно и тържествено той. — Всъщност винаги съм го предполагал. Вече не е нужно да криеш истината.

Саманта го погледна ужасено. Ръката му бавно притисна мястото, където лудо биеше сърцето й.

— Зад практичната фасада бие сърце на истинска романтичка. Но не се притеснявайте, мис Уикършъм. Тайната ви е на сигурно място в моето сърце. — Устата му се накъдри в похотлива усмивка, а зачервеният белег на бузата му придаде вид на опасен дуелист. — Естествено, от вас ще искам да се погрижите моите усилия да си струват.

— Можете да разчитате на мен, милорд. — Саманта впи устни в неговите и подпечата клетвата си със страстна целувка.

 

 

Саманта заби последния фуркет във фризурата си и огледа доволно тежкия кок на тила си в огледалото. Носеше същата кафява пола и късото жакетче, с които беше пристигнала във Феърчайлд Парк. Беглият наблюдател щеше да я вземе за същата жена. Трудно би могъл да забележи нежната червенина по бузите и драскотината на шията, където наболата брада на Гейбриъл бе оставила своята следа, нито пък подутите от целувки устни.

Тя нахлупи шапката си и се обърна към леглото.

Гейбриъл лежеше по корем, облян от седефената светлина на настъпващия ден, и впечатляващото му тяло заемаше почти цялото легло. Главата му почиваше върху скръстените ръце, едното коляно беше вдигнато и чаршафът се бе свлякъл до хълбоците му. Златнокафявата коса беше нападала по лицето и скриваше чертите му.

Моят златен варварин.

Ръцете й копнееха да го докоснат за последен път, но не биваше да рискува да го събуди. С напразното желание да намали изкушените тя нахлузи чифт черни ръкавици.

Нямаше друг избор освен да остави раклата си тук. Щеше да си замине само с наполовина пълната пътна чанта. Трябваше да направи още само едно нещо и можеше да си отиде. Приближи се безшумно до леглото. Когато коленичи, само на няколко сантиметра от лицето на Гейбриъл, той се раздвижи и промърмори нещо насън. Саманта спря да диша — за момент бе повярвала, че той ще отвори очи и вместо да погледне през нея, ще види лицето й и ще проникне в дълбините на душата й.

Ала той само въздъхна тихо и се обърна на другата страна. Ръката му опипа леглото, сякаш търсеше нещо.

Саманта бръкна внимателно под дюшека и извади пакетчето писма от скривалището, произволно избрано миналата нощ. Без да губи време да ги върже е панделката, тя ги пъхна в чантата си и щракна закопчалките.

После извади от джоба на жакетчето си сгънат лист хартия. Когато го положи на възглавницата до главата на Гейбриъл, ръката й трепереше.

Тя стана решително, грабна чантата си и отиде до вратата. Когато сложи ръка на бравата, се обърна за последен път.

Можеше да си позволи последен поглед към Гейбриъл. Беше повярвала, че като дойде тук, ще поправи стореното зло, но сега й се струваше, че е извършила втори грях, който е влошил още повече първия. Вторият грях беше дори по-непростим от първата й грешка. Но може би най-големият й грях беше, че го обича толкова силно.

Тя откъсна поглед от леглото, излезе в коридора и тихо затвори вратата зад себе си.