Бренда Джойс
Скандална любов (29)

28

Никол стоеше напълно неподвижна. Сърцето й биеше в трескав, уплашен ритъм. Ейдриън пристъпи през прага и тя усети топлината на яростта, която се излъчваше от него на гъсти, разлюлени вълни. Беше облечен само в халат с кадифени ревери. Краката му бяха боси. Хрумна й, че под халата навярно е гол, и започна да отстъпва назад. Лицето му излъчваше свиреп гняв.

— Разбра ли ме добре? — изръмжа той. Една вена на слепоочието му пулсираше. Очите му бяха потъмнели. Никол забеляза свитите му юмруци. Видя и как пусна ключа в джоба на халата си.

— Нямаш право — каза тя с едва доловим шепот. Смелостта й почти се бе изпарила.

— Имам пълното право. Щом искаш бракът ни да започне в този стил, така да бъде. — Погледът му я изгаряше. — Вие сте една страшно неразумна жена, мадам.

През ума й минаха поне десетина отговори и молби.

— Аз те предупредих. Ти си неразумен. Да ме направиш своя съпруга, след като категорично ти отказах!

Очите му се разшириха. Между двамата се възцари напрегната тишина.

На Никол й се прииска да бе отговорила по какъвто и да било друг начин, само не и по този.

Ейдриън не повярва на ушите си. Беше толкова разярен, че се боеше да отвори уста, за да не избълва порой от ругатни. Втренчи се в своята изплашена, но все така враждебна съпруга. Ако не беше истински мъж, щеше здравата да я напердаши. Но, разбира се, той никога нямаше да го направи. Не би могъл да бъде толкова жесток.

Чашата на търпението му обаче бе преляла. Първо унижението пред целия хайлайф: можеше да си представи какви клюки се носят сега из цял Лондон, как всички обсъждат с ехидни усмивки горкия херцог, изгубил ума си по своята студена като камък съпруга. И това съвсем не бе последния удар. После се бе наложило да иска от мисис Вийг ключ за стаята на младоженката. Беше убеден, че в този момент всеки прислужник в имението умува защо булката не пуска младоженеца в покоите си, и то през първата брачна нощ. Лицето му почервеня. Сплетните за тях щяха да се ширят дори в неприкосновеността на собствения им дом! Крайно време бе веднъж завинаги да се сложи точка на това безумие.

— Ти се изрази достатъчно ясно още когато за пръв път ти предложих брак. Имате ли последно желание, мадам? Не ви ли помолих да запазите своето страдание за себе си?

— Нима мислиш, че така то ще изчезне?

Вече наистина му бе дошло до гуша. С невероятно усилие на волята той се обърна привидно спокоен и затвори вратата зад себе си. След това се върна към своята предвидливо застанала нащрек съпруга.

— Разполагаш точно с една минута да свалиш сватбената си рокля. Ако не го направиш ти, ще я съблека аз.

— Ще ме изнасилиш ли?

Той хладно се усмихна.

— Нямам никакво намерение да те изнасилвам. Или отново трябва да ти припомня една особено ненаситна черта от твоя характер? Съветвам те да започнеш от копчетата. Остават ти още четиридесет и пет секунди.

Тя се изправи, пищните й гърди се надигаха бурно.

— Няма да го направя, Ейдриън. Няма да споделя леглото ти тази нощ.

— Не ти предлагам избор.

— Колко глупаво от моя страна да си мисля, че Негова светлост би направил подобно нещо! Колко глупава съм била да не разбера, че на всемогъщ лорд като теб дори не би му хрумнало да даде на една жена — на съпругата си — право на избор! Ти не ми позволи да избирам, когато се ожени за мен, защо ли да го правиш сега?

Очите й искряха от гняв, но в тях блестяха и сълзи.

Пред този аргумент той можеше и да отстъпи, но не го направи.

— Остават ви тридесет секунди, мадам.

Никол изглеждаше така, като че ли всеки момент щеше да закрещи от отчаяние. Тя рязко отметна косата от раменете си. Във всяко нейно движение се четеше гняв. Разкъса горните копчета на гърба на роклята си и дребните перли се посипаха по пода. Нямаше жена, способна да разкопчае такава рокля сама, но съпругата му бе толкова вбесена, че това й даваше почти свръхчовешки сили. Под втренчения му поглед тя продължи да дърпа свирепо красивата материя, докато не изпокъса и останалите копчета.

Ейдриън благоразумно се въздържа от забележки, дори не помръдна. Решен да спечели битката за надмощие, решен да направи Никол своя съпруга във всеки един смисъл на тази дума и да сложи край на абсурдната й съпротива веднъж завинаги, той цял ден бе потискал желанието си, беше го забравил. Сега обаче тялото му реагира мигновено и агресивно на гледката как тя разкъсва сама собствената си рокля. Това бе картина, която щеше да помни дълго, ако не и завинаги.

Никол дръпна разкъсаната рокля надолу и тя се свлече по стройните й крака. След това се освободи от нея и я ритна към него. Накрая задъхана вдигна обезумелия си поглед към него.

Той не бе помръднал. Гледаше я без дори да мига.

Но тя още не беше приключила. Вече бе започнала да сваля надиплените си фусти и да ги изритва настрани с високите си сребърни обувки. Накрая цялото пространство около нея се изпълни с бухнати, съблазнителни коприни и шифони. Със същото свръхчовешко напрежение Никол дръпна горните връзки на гърба на корсета си, свали го и го захвърли право към Ейдриън, който автоматично го хвана.

Двамата се вторачиха един в друг. Никол все още бе обзета от истерия и тежкото й дишане изпълваше стаята.

— Готова ли си? — попита тихо Ейдриън.

— А ти доволен ли си?

Той отново реши, че е по-добре да не отговаря. Мълчанието се проточи. Постепенно Никол се поуспокои. Ейдриън наблюдаваше как разумът й се връща, как дъхът й се забавя и успокоява, докато голите й гърди не започнаха да се повдигат едва забележимо. Наблюдаваше я как идва на себе си. Наблюдаваше как потъмнелият й поглед почва да се избистря, а лицето й се обагря в руменина. Неспособна да направи нищо друго, тя прикри с ръце голата си гръд.

Можеше да реагира с някоя хаплива забележка, но не го направи. Вместо това протегна ръка и каза меко:

— Ела при мен.

Никол го погледна със замъглени очи. В тях блестяха нови сълзи. Вместо да му подаде ръка в знак, че се предава, тя му обърна гръб, скръстила ръце пред гърдите си. Трепереше.

Ейдриън се приближи безшумно зад нея.

— Няма нужда да го правим по този начин — промълви той нежно.

— Няма ли?

Той докосна голите й рамене. Кожата й бе топла и гладка като коприна.

— Не, никаква.

Приведе се към нея. Ръцете му я обгърнаха през кръста и я притеглиха към тялото му. При допира до него тя потръпна. Устните му докоснаха извивката на шията й.

Никол остана неподвижна. Устните му продължаваха да обхождат нежно шията и раменете й. Ала в натиска на огромната му мъжественост между хълбоците й нямаше нищо нежно.

— За бога, недей — простена тя.

Без да обърне внимание на думите й, той хвана гърдите й през сключените й ръце, притисна се силно към нея и продължи да я обсипва с целувки.

От устните на Никол се отрони сподавен стон. Това бе моментът, в който тя се предаде и Ейдриън го знаеше. Той бързо я обърна към себе си, вдигна я на ръце и я отнесе до леглото. Миг преди да се отпусне върху нея, погледите им се срещнаха. Нейният все още бе пълен със сълзи, но Ейдриън видя и искри на желание. Изсуши с целувки влагата по клепките й, ала все още беше нащрек. Това бе най-трудната борба на воли през целия му живот.

Никол отпусна глава в пищния разкош на копринените и кадифени възглавници и изви тялото си като дъга към него.

— Ейдриън — прошепна тя и внезапно зарови пръсти в косата му.

Точно този момент чакаше той, чакал го бе цял живот. Страстта му избухна. Стисна я в желязна прегръдка, впи устни в нейните, поглъщаше я и искаше още. Никол се предаде напълно.

Езиците им се стрелнаха един към друг. Бедрата й се сключиха около неговите. Ръцете му обхождаха стройните извивки на тялото й и търсеха топлината и влагата — приветствието — на нейната женственост. Тя го посрещна с бърз тласък на бедрата си. Внезапно той почувства как губи разсъдък. Повдигна хълбоците й и зарови глава в топлината й. През целия си живот не бе правил нещо толкова безразсъдно. Тя изстена и той я благослови с устни, целувайки я интимно, диво. След това езикът му се плъзна във всяка гънка прелестна плът, която успя да открие.

Тя стигна до мощен оргазъм и той усети всяка нейна тръпка по лицето си. Получи втори оргазъм, стенейки името му, докато той продължаваше да я целува, заровил глава между краката й. След това се надигна над нея. Мускулите на раменете му, гърдите и ръцете му бяха издути до пръсване. Огромните му длани уловиха лицето й.

— Погледни ме!

Очите й се разтвориха. Бяха тъмни и горящи от страст… но все още пълни със сълзи. Душите им се сляха. Ейдриън проникна в нея.

Телата им лудо се издигаха и потъваха в диплите на кадифената розова кувертюра. Копринените, сатенените и брокатените възглавници се пръснаха по пода. Таблите на тривековното легло стенеха, балдахинът с цвят на сьомга се тресеше, а пискюлите по краищата му буйно подскачаха. И почти като един, виковете им, неговият и нейният, разцепиха нощта.

Никол се опита да не плаче, но няколко непокорни сълзи се търкулнаха по бузите й. Не знаеше дали са сълзи на отчаяние или на радост. Или просто на емоционално изтощение?

Тя обърна глава към съпруга си. Нейният съпруг. Самата мисъл накара пулса й да се ускори. Лежеше гола върху розовото кадифе на леглото си, а Ейдриън подклаждаше огъня в камината. Той също беше гол. Обърнат бе с гръб към нея и Никол се подпря на лакът и започна да го изучава открито.

Той беше великолепен. От гърдите й се отрони въздишка, която не успя да сподави. Докато слагаше нови съчки в пламъците, мускулите на широките му плещи и жилестите му ръце играеха. Гърбът му бе издължен и опънат от блестяща, изваяна мощ. Хълбоците му бяха стегнати, твърди и изпълнени с мъжка сила. Погледът й се плъзгаше с неутолимо любопитство по всяка изваяна част на тялото му.

Внезапно Ейдриън се изправи, обърна се и погледите им се срещнаха.

Той знаеше какво е правила. Руменина заля лицето й. Гореща тръпка премина през вените й и нахлу в слабините й. Тя се размърда неспокойно.

— Заслужавам ли одобрението ти? — попита Ейдриън тихо.

Никол се вгледа в очите му. Огънят играеше зад голото му, облято в златисто сияние тяло. Това бе само илюзия, нали, тази топлина, която виждаше в него? Преди да успее да го спре, погледът й отново се плъзна по него, по широките му гърди, по стройните му бедра, по огромния, тежък член, който сега бе отпуснат и влажен.

— Да — чу се тя да прошепва.

Ейдриън се приближи към нея. Никол се помъчи да отклони поглед, но това се оказа невъзможно. Той седна на леглото до нея и за нейна изненада прокара ръка през гъстата й вълниста коса и я погали нежно. За втори път в живота си Никол почти загуби съзнание, но сега от шеметна наслада.

Опита се да прочете мислите му, опита се да проникне в тях и да разбере топлината — защото това със сигурност бе топлина, — която съзираше в погледа му. Страхуваше се, че всичко е само илюзия, но бе невъзможно да прогони надеждата. А щом той сведе глава към лицето й, това изгуби значение. Нищо не можеше да има значение в миг като този. Чака цяла вечност да усети устните му. Когато те я докоснаха, Никол простена. Простена и се предаде.

 

 

Никол се събуди прекалено развълнувана, за да усеща умора, въпреки че почти не бе спала — благодарение на ненаситния си съпруг. Протегна се доволно и погледна към неговата част от леглото, но установи, че него го няма.

Тя се надигна и седна в леглото. Все още беше гола и усещането бе възхитително, въпреки че тялото я болеше от толкова луда страст. Усмихна се. После още веднъж. И още веднъж.

О, колко глупаво се бе държала! Сега вече осъзнаваше това. Как бе могла да се противи на брака си с Ейдриън? Да се противи на женитбата си за мъжа, когото обичаше тъй силно, чак до болка?

По-добре бе да е с него, отколкото далеч от него. Много, много по-добре!

Тя стана лениво от леглото. Наближаваше обяд — бе спала до безобразно късно. Намери халата си на пода и се загърна в него, след това отиде до завесите и ги дръпна. Зимата наближаваше.

Зачуди се къде може да е Ейдриън.

Питаше се и как ще се държи той с нея сега.

Отиде в мраморната баня, пусна водата и замислено приседна на ръба на ваната. Знаеше, че не бива да се заблуждава. Бурната страст, сляла телата им през нощта, съвсем не означаваше, че той я обича. Още не бе минал и месец от смъртта на Елизабет. Все пак, с времето неговата мъка щеше да утихне. И тя, Никол, още щеше да бъде тук, като негова съпруга.

Щом сега между тях бушуваше такава страст, може би един ден той щеше и да я обикне?

Напомни си, че Ейдриън се бе оженил за нея от чувство за дълг. Но това вече не изглеждаше толкова важно.

Ръцете й потрепериха. Изобщо не трябваше да се противи на този брак. Не трябваше да демонстрира гнева си пред всичките им гости. Не трябваше да се опитва да се заключи от него миналата нощ. О, колко ненавиждаше гордостта си в този момент! Печално осъзна, че вероятно вече не й бе останала никаква гордост. Миналата нощ той се бе погрижил за това. Това обаче не я интересуваше.

На вратата й се почука. Никол отиде да отвори и видя мисис Вийг и Ани. Икономката носеше поднос със закуска и изглеждаше смутена.

— Ваша светлост, никога не бих си позволила да ви притеснявам, но чух шума на водата — каза тя и хвърли неодобрителен поглед на Ани.

Никол се усмихна.

— Тъкмо смятах да си взема вана.

— Имате прислуга, която да ви приготви банята, Ваша светлост — заяви мисис Вийг, сетне отново изгледа строго малката Ани. — Опомни се, момиче! Върви и се погрижи ваната да е точно такава, каквато я предпочита Нейна светлост!

— Да, мадам! — отвърна Ани и се втурна към банята.

Никол премигна. Беше забравила измеренията на новия си живот. Тя вече не беше лейди Шелтън, беше херцогиня Клейбъроу. А херцогините, предположи Никол, не би трябвало да приготвят ваната си сами.

— Съжалявам — каза тя.

Мисис Вийг обаче не я чу, или поне се престори, че не я е чула, влезе в стаята и остави подноса на изящно обкованата стъклена масичка до камината. В нея пращеше огън и икономката се наведе да го разгори. Никол се зачуди дали Ейдриън — нейният съпруг — се бе погрижил за него преди да напусне леглото й на разсъмване.

— Идвал ли е някой, Ани например, тази сутрин да запали камината?

— Не, Ваша светлост. — Мисис Вийг бе шокирана. — Не бих позволила на никой да ви безпокои, освен ако не сте дала специални нареждания за това. Желаете ли прислужницата ви да подклажда огъня на развиделяване? Тя може да го прави безшумно, без да ви събуди.

Дали Ейдриън отново ще сподели леглото ми тази вечер, питаше се Никол.

— Не, не. Няма нужда. Спя много леко и предпочитам да не ме безпокоят.

Мисис Вийг кимна и се отправи към леглото.

Никол седна малко сковано в креслото и впери невиждащ поглед в подноса с препечени кифлички, сладко и чай. Ейдриън бе стъкнал огъня заради нея. Толкова дребен жест, а я бе развълнувал до сълзи!

— Ани — извика рязко мисис Вийг. — Веднага щом свършиш там, отнеси тези чаршафи на перачката и след това можеш да оправиш леглото.

Никол погледна към икономката. Тя се обърна, дръпна завесите на останалите прозорци и в стаята нахлу ярка светлина. Очите на Никол се разшириха, когато видя леглото. В средата му имаше тъмночервено петно, което изглеждаше като кръв.

Не можеше да повярва на очите си.

 

 

Никол слезе по стълбите бавно и несигурно. Сега това бе нейния дом, но тя се чувстваше като чужд човек, а не като господарка, още по-малко като херцогиня. Нямаше представа къде отива и какво трябва да направи.

Тя бе съпругата на Ейдриън, херцогиня Клейбъроу. Неговата съпруга. Не беше толкова лошо, изобщо не беше лошо. Може би дори щяха да постигнат съгласие, с малко усилие от нейна страна. Тя ще стори всичко, което е по силите й, за да компенсира катастрофалното начало. Ще направи нещо повече от това да приеме положението си на негова съпруга. Ще се опита да стане добра съпруга, да му доставя радост. И да спечели любовта му.

Искаше да се държи както подобава на една херцогиня. Искаше да избегне собствената си склонност към нетактичност. Искаше да се държи прилично. Вложила бе много и най-старателни усилия в тоалета си тази сутрин. Ани й помагаше, но подобно на своята господарка малката прислужница нямаше никаква представа как се обличат херцогините сутрин. С тях, за щастие, беше и мисис Вийг, която следеше неотклонно Ани и се грижеше всяка нужда на Никол да бъде задоволена.

Единственото, от което имаше нужда Никол, бе да разбере какво трябва да облече. Не искаше да се покаже невежа, затова небрежно попита мисис Вийг какви са собствените й предпочитания, показвайки й няколко рокли и костюми. Поласкана, икономката избра прекрасен костюм в жълто и зелено, с втален жакет и богато надиплена отзад пола. Опасенията на Никол се бяха потвърдили. Херцогините наистина се обличаха официално. Перспективата да носи такива натруфени премени толкова рано през деня не я зарадва кой знае колко, но тя щеше да го прави.

На слизане по стъпалата мина покрай ято прислужнички, които усърдно чистеха коридора, площадката на втория етаж и фантастичната бална зала, която започваше оттам. Вратите й бяха широко разтворени и разкриваха блестящия под от черен и бял мрамор, белите колони и изписания с фрески таван. Всички бързо й се поклониха и весело я поздравиха в хор „Добро утро, Ваша светлост“.

Никол бавно продължи да слиза. Бе малко стъписана от това почтително отношение; звучеше й невероятно. Още повече я порази идеята — и надеждата — че Ейдриън се намира някъде в този палат. Трябваше да го види. Сърцето й вече биеше от вълнение.

На първия етаж тя се спря. Как ли прекарваше времето си една херцогиня? Мисис Вийг я бе уведомила, че обядът е в един часа, ако тя не възразява, и Никол бе отговорила утвърдително. Беше едва единадесет и половина. По някое време трябваше да определи менюто за вечеря, тъй като мисис Вийг я бе попитала какво ще желае да бъде сервирано. На Никол й бе все едно какво ще приготви главния готвач, но изглежда за мисис Вийг бе важно господарката да избере ястията и тя щеше да го направи.

Най-напред обаче трябваше да открие съпруга си. Нали съпругите винаги поздравяваха мъжете си с жизнерадостно „добро утро“? Дори херцогините? Тя се повъртя на първия етаж, леко притеснена. Двама прислужници в ливреи стояха пред нея във фоайето и пазеха масивните входни врати. Никол бързо ги приближи. Те я поздравиха по същия начин като останалите от персонала.

— Да знаете случайно къде е Ейдриън? Искам да кажа — тя се изчерви, — къде би могъл да бъде Негова светлост?

Мъжете не помръднаха и грешката й не предизвика дори и най-незабележима усмивка. Отговори й по-възрастният.

— Още не е излизал, Ваша светлост. Можете да проверите в кабинета му или в зелената библиотека.

— А къде се намират тези стаи?

— Кабинетът е по коридора, десетата врата вляво. Зелената библиотека се намира горе на третия етаж, вратата след неговата стая. На всеки етаж има библиотека — обясни той, като видя въпросителната й физиономия.

Никол се запъти към кабинета на Ейдриън. Двете лъскави червени врати бяха затворени. Вече цялата трепереше. Представи си как Ейдриън става от писалището си, за да я прегърне страстно. Колко съм глупава, тръсна глава тя и почука.

 

 

Цяла сутрин херцогът се опитваше да прегледа няколко сметки, но без особен успех. Обикновено той прекарваше началото на деня на открито, яздейки из имението си. Тази сутрин обаче, след като остави младата си съпруга да спи сгушена под кадифените завивки, бе решил да поработи в кабинета си — и да я изчака.

Винаги ставаше рано и този ден, въпреки безсънната нощ, не направи изключение. Съмняваше се дали бе успял да поспи повече от час-два. Но не се чувстваше изморен. Напротив, свежестта, която пулсираше във вените му, трудно можеше да бъде сбъркана.

Тя се дължеше на съпругата му.

Неговата съпруга.

Цяла сутрин Ейдриън бе опитвал вкуса на тези думи — безмълвно, но с огромно задоволство. Не можеше да спре да мисли за Никол. Вместо да стихне, лудостта му по нея се бе увеличила стократно. Но какво значение имаше това? Сега тя му принадлежеше. Можеше да бъде колкото си иска луд по нея.

Дали е омекнала след невероятната нощ, която бяха споделили? А може би с настъпването на деня отново е станала опърничава и горда? Дали ще възобновят войната или ще сключат примирие?

При лекото почукване на вратата той скочи на крака, разпилявайки купчина листа от писалището си. Наведе се да ги събере, с пълното съзнание, че пред вратата стои Никол и че причината за припряността му е тя. Реши да оправи бъркотията по-късно и просто хвърли хартиите на писалището — неговото писалище, което винаги бе спретнато и подредено. Сетне бързо прекоси кабинета си и разтвори двукрилата врата.

Когато погледите им се срещнаха, лицето на Никол пламна. В първия момент никой от двама им не проговори. Мълчаха и се гледаха, може би в опит да отгатнат взаимно настроенията си.

— Добро утро — каза Никол.

— Добро утро — отговори приветливо Ейдриън. Трудно му бе да скрие чувствата от гласа си, чувства, които не смееше да анализира. Цветовете обаче бяха там, всички цветове на дъгата, и никога не бяха блестели толкова ярко…

Когато осъзна, че тя стои в коридора, той бързо отстъпи назад.

— Влез, моля.

— Благодаря.

Ейдриън затвори вратата след нея и си каза, че тя е най-възхитителното същество, което някога бе виждал. А това жълто — ясно, ярко жълто — й стоеше фантастично. Топази, реши той. Трябва да й купи топази.

Никол отиде до средата на стаята, обърна се усмихна неуверено, някак принудено. Ейдриън също успя да й се усмихне. Никой от тях не бе извадил сърцето си на показ, разбра той. Но забеляза и че тя не бе онази истерична Никол, която познаваше. Днес и тя като него се опитваше да бъде внимателна и учтива. Това само по себе си показваше, че има известно примирие.

— Добре ли спа? — наруши той накрая задълбочаващото се мълчание. Тя бе толкова близо до него, че не можеше да не я желае, да не тръпне от възбуда. Беше му топло, в стаята също бе топло. Запита се как ли би реагирала, ако я сграбчи в прегръдките си и я люби тук, на канапето.

— Да. Не. Всъщност не — този път тя се засмя леко и звънливо. Неговата усмивка също вече беше сърдечна.

Погледите им се сключиха. Никол първа нервно отклони своя.

— Исках само да ти кажа здравей.

— Радвам се.

Тя завъртя глава и отново се вгледа в очите му. Ейдриън почувства как се изчервява и на свой ред отмести поглед. Ами ако Никол се досещаше за истината? Ако се досещаше, че иска от нея да му се покори, че искаше дори нещо повече от това?

— Искаш ли да се запознаеш с прислугата?

— О, да — отвърна ентусиазирано тя.

Ейдриън я прикани с жест да се приближи, сетне отвори вратата и й направи път.

— След като те представя — каза той и отново остро усети чувственото напрежение помежду им, — трябва да изляза, за да се погрижа за някои неща, които от доста време бях изоставил.

— О!

Разочарована ли беше? Надяваше да не е чак толкова глупав, че да се поддава на илюзии или мечти.

— Мисис Вийг сервира обяда в един. Ако не искаш да спазваш този час, можеш да го промениш, както ти е угодно.

— В един е добре.

Много трудно бе да вървиш до нея и да не й се нахвърлиш, осъзна Ейдриън. Необузданата страст от изминалата нощ само влошаваше нещата. Знаеше, че би било безкрайно егоистично от негова страна да зареже задълженията си и да я отведе обратно горе. Тази сутрин тя навярно изобщо не бе в състояние да удовлетвори ненаситния си съпруг. Въпреки това идеята просто не му излизаше от ума.

 

 

Запознаването с прислугата им отне час. Хората, които се грижеха за замъка Клейбъроу, бяха сто и десет. Към тях трябваше да се прибавят и градинарите, пазачите на портите, управителят на парка, конярите, управителят на конюшнята, треньорът на конете, управителят на кучкарника и кучкарите, кочияшите, лакеите и лакеите, които охраняваха каретата. Имаше още и двама зидари и четирима дърводелци, защото, както обясни херцогът, в едно толкова старо имение винаги има нужда от ремонт.

Накрая Ейдриън изпрати съпругата си обратно до къщата, ако този огромен палат изобщо можеше да се нарече така. Пред главния вход я предаде на грижите на мисис Вийг и Удуърд.

— Приятен обяд, мадам. Съжалявам, че не мога да бъда с вас. — Тонът му бе официален, но съжалението му бе искрено.

— Аз разбирам — каза Никол, забила поглед в ботушите му. — Кога ще върнете, м-м, господарю мой?

Веждите му се вдигнаха рязко нагоре от изненада. Учтивото обръщение, което беше избрала, го накара да се усмихне. Но в него нямаше нищо странно, предвид факта, че съпругата му цяла сутрин бе самото благоприличие. Дали не бе решила да му предложи нещо повече от временно примирие? Дали чувствата й не се бяха променили? И дали бе разумно от негова страна да е толкова щастлив?

— Смятам да се върна към шест и половина. Ако желаеш, можем да се видим в червения салон в седем и половина за по чаша шери преди вечеря. Тя е в осем. Ако разбира се, одобряваш този час.

— Да. Одобрявам го — отвърна Никол и леко се изчерви.

— Можеш да променяш каквото решиш, Никол — каза Ейдриън съвсем тихо, за да го чуе само тя. Искаше да й стане напълно ясно, че положението й на негова съпруга и херцогиня й дава власт, съизмерима с неговата. А може би по заобиколен начин искаше още тя да разбере, че самият той желае да й достави удоволствие. — Само трябва да кажеш на мен, на мисис Вийг или на Удуърд какво би искала да бъде направено.

Никол кимна с широко отворени очи.

Ейдриън се поколеба. Погледът й говореше толкова много, а той така силно се страхуваше дори за миг да повярва това, което виждаше. Почувства абсурдния порив да я целуне за довиждане, ала стисна зъби. Една лека целувка по бузата щеше само да разпали желанието му още по-силно и да го накара да забрави за задълженията си. С огромно усилие на волята той се въздържа.

Но съжалява за това през целия ден.