Бренда Джойс
Скандална любов (26)

25

На следващия ден Ейдриън посети годеницата си. Гореше от нетърпение да открие баща си жив и здрав и още снощи, след като научи истината, нае детективи, един от които изпрати с писмо в Бостън. Не спа цяла нощ и когато пукна зората, вече бе приел смайващия факт, че някакъв мъж на име Ейдриън Стоун е истинският му баща. Сега нямаше какво друго да прави, освен да чака резултатите от разследванията, които беше предприел. Но по отношение на бъдещата си съпруга можеше да направи много неща. Трябваше да осигури бъдещето и на двама им.

Твърдо възнамеряваше да продължи да брани Никол от скандала, който щеше да предизвика предстоящата им сватба. За тази цел трябваше да се появяват заедно в обществото и той да влезе в ролята си на лудо влюбен мъж. Трябваше да потуши неприятните, злонамерени слухове, които твърде много се доближаваха до истината. Трябваше да защитава годеницата си и да й осигури онзи прием в обществото, който тя заслужаваше.

Огромната черна карета с трите лъва на Клейбъроу спря пред дома на Шелтън на Тависток Скуеър и херцогът слезе. Винаги се движеше с бърза и енергична походка, но днес стъпваше с особена лекота. Олдрик отвори входната врата и веднага зяпна херцога, който го поздрави с необичайна за мрачния си нрав усмивка. Знаеше, че вероятно се хили като малоумен, но не можеше да скрие доброто се настроение.

Това настроение обаче се стопи, докато чакаше Никол в приемната. Тя не се появяваше. Петнадесет, тридесет, четиридесет и пет минути. Задоволството на Ейдриън се превърна в раздразнение, после — в гняв. Как бе могъл да забрави, че независимо от невероятния обрат на събитията, годеницата му не изпитва никакво желание да го види? При последната им среща у Линдли, тя му беше ядосана. Вчера бе успяла да избегне срещата с него. Нима графинята не й бе предала прикритото предупреждение, което й бе отправил? Нима Никол си мислеше, че пак ще се скрие? Толкова глупава ли беше?

Той излезе от приемната и се натъкна на Олдрик който обикаляше неспокойно из коридора.

— Ваша светлост! Мога ли да ви предложа нещо освежаващо?

— Къде е нейната стая? — попита херцогът.

Олдрик застина.

— Ваша светлост… ъ-ъ-а… Ваша светлост…

— Да смятам ли, че е на втория етаж?

— Да — промълви икономът, ококорил очи.

Херцог Клейбъроу вдигна въпросително вежди.

— Петата стая отляво — прошепна Олдрик.

Ейдриън се отправи нагоре, вземайки по две стъпала наведнъж. Почука отчетливо на петата врата и после нахлу в стаята без да чака покана, защото знаеше, че ако самоличността му бъде разкрита, такава няма да има.

Никол беше само по долни дрехи. Върху леглото й имаше камари от коприна, шифон, тафта, кадифе, тюл вълна, кашмир и дори кожи, а из стаята бяха разпилени пера, панделки, дантели и други аксесоари. Навсякъде имаше отворени кутии с шапки и ръкавици. Подът трудно можеше да се забележи, защото бе безразборно осеян с увивна хартия. До дивана се издигаше купчина от дамски чанти във всички възможни размери, форми и цветове. Прочутата модистка мадам Лавие стоеше на колене и мереше подгъва на златистата копринена фуста на Никол. Други две жени седяха в стаята и усърдно шиеха. Всички те едновременно спряха работата си и зяпнаха херцога.

Първа си възвърна самообладанието Никол. Тя закри с ръце гърдите си, които се повдигаха над обточения с дантела корсет.

— Излез навън!

Ейдриън веднага разбра, че изобщо не е имала намерение да слиза долу при него.

— Всички да излязат. Веднага.

След секунда в стаята бяха останали само херцогът и неговата годеница.

С все още скръстени на гърдите ръце Никол отстъпи назад и изпомачка увивната хартия.

— Не е редно да си тук. Ще предизвикаш още по-голям скандал!

— Скандал. — Той се усмихна. — Всички ще си кажат, че това е скандална любов!

— О! Как можах да забравя каква игра играеш?

Ейдриън се усмихна отново. Макар да бе скрила гърдите си с ръце, вече бе успял да съзре пищната плът, която преливаше от корсета й, и тъмнорозовите зърна, които надничаха над златистата дантела.

— Колко смяташе да ме държиш долу, Никол?

— Завинаги!

Той се засмя зловещо.

— Това не е много благоразумно от твоя страна. — Отново я обгърна с поглед. При мисълта, че са сами, в нейната спалня, близо до леглото й тялото му запулсира.

— Трябва да си отидеш. Без друго ще се разчуе, че си нахлул в стаята ми — каза тя задъхано.

— Добре — отвърна Ейдриън и пристъпи към нея с решителна крачка. — Ще си помислят, че съм луд по теб, щом те преследвам дори в спалнята ти, забравил за благоприличието.

Никол бързо се премести от другата страна на леглото.

— Ти си луд!

— А ти, мила моя, си страхливка — каза той и отново пристъпи към нея.

— Не съм страхливка — процеди през зъби тя и стисна украсената с орнаменти табла на леглото. Гърдите й се вълнуваха от ярост. — Ти си страхливец! Да се промъкнеш зад гърба ми и да поискаш ръката ми от татко, след като вече ти бях отказала!

Ейдриън се закова на място. После се спусна към нея, сграбчи я и откопчи ръцете й от таблата на леглото. Тя изпищя. Той я разтърси и гърдите й изскочиха над корсета.

— Напротив — каза с напрегнат глас. — Всеки, който е достатъчно глупав да се ожени за теб, всъщност е истински смелчага.

Никол се отскубна от него и неистово разрови пръснатите по леглото платове. Накрая успя да метне на гърдите си парче плътен червен шифон.

— Тогава се откажи — изкрещя тя. — Няма да търпя да ме обиждаш.

Той стисна зъби и си напомни, че действията му са продиктувани единствено от необходимостта да я накара да млъкне, преди да е провалила напълно намеренията му да я предпази от скандала и преди да е наляла още масло в огъня на злонамерените слухове. Но още докато си казваше това, още докато я привличаше към себе си, за да я притисне към набъбналата си мъжественост, Ейдриън осъзна, че това извинение не е напълно искрено. Всъщност вече безкрайно се бе уморил от нейните игри и протести.

— Значи твоето търпение е по-голямо от моето. Предупреждавам те, Никол, аз се обиждам много бързо. — Той се усмихна мрачно и я целуна.

Никол се замята свирепо, опита се да го удари и почти успя. Ейдриън обаче хвана китките й и я събори върху камарата скъпи платове, покриващи леглото й.

— Виждам, че те боли. Защо не си признаеш, че си уязвима? Защо се опитваш да се бориш с мен? Защо ме караш да излизам от кожата си?

— Естествено, аз съм виновна за всичко — извика тя, но остана неподвижна, прикована по гръб на леглото от тежестта му. Краката му бяха между бедрата й.

Той не отговори. Не отговори с думи, но рязко дръпна червения шифон, който разделяше телата им. Никол се ококори и направи опит да се освободи, но той не я пусна, а продължи да я държи прикована към леглото.

Тя притихна и дълго време лежа неподвижна. Само голите й гърди се повдигаха тежко.

— Не можем ли да престанем с тези глупости? — попита той.

Погледът й бързо се стрелна от устните към очите му.

— Бъдещето ми е поставено на карта. Не мисля, че това са глупости!

— Нашето бъдеще е поставено на карта — отвърна той. — Нашето.

Никол отново се опита да го отблъсне и отново не успя.

— Как можеш да ми причиняваш това? — прошепна тя.

Погледът му се спусна към голите й гърди.

— Откажи се, Никол. Ти вече загуби. Приеми неизбежното. Приеми факта, че след няколко дни ще бъдеш моя съпруга.

Никол направи пореден безуспешен опит да се освободи от него. Знаеше, че й причинява болка, защото продължаваше все така силно да стиска китките й; усещаше, че твърдата му мъжественост се впива в слабините й и знаеше, че тя също усеща.

— Никога няма да го приема — извика Никол.

Искаше да й се изсмее, но не можа. Нямаше нищо забавно в това нейно твърдоглаво упорство. Само тя беше способна да разпали гнева му толкова лесно — разбрал го бе още от мига, в който я видя за пръв път.

— Никога няма да се вразумиш — каза той. По челото му бе избила пот. Водеше отчаяна борба със себе си, но напразно — копнежът му беше безмерен. Тялото му се разтрепери.

Погледите им бяха приковани един в друг. Ейдриън осъзна, че се поддава на надигналата се в него страст и в същия миг усети, че и нейната съпротива се пропуква. След още миг Никол затвори очи и изви снага нагоре към него.

Той без друго не се нуждаеше от окуражаване. Разтвори бедрата й с колене и впи устни в нейните. Целувката му я зашемети. Тя се повдигна жадно към него и потърси с устни езика му. Той безжалостно притисна слабини към нея.

Някой почука рязко на вратата.

Ейдриън мигновено скочи на крака и дръпна нагоре корсета на Никол. Тя го погледна с блеснали, премрежени от страст очи.

— Имаме посетител — прошепна той напрегнато и я издърпа да стане. Тялото й беше отпуснато като парцалена кукла. Ейдриън я разтърси и с облекчение видя, че погледът й се фокусира. Остави я и се отправи към вратата, като в движение натъпка ризата си в панталоните и си оправи вратовръзката. Отвори вратата точно в мига, в който се чу ново почукване.

Беше графинята. Въпреки любезната й усмивка Ейдриън не се и съмняваше, че не са успели да я заблудят.

— Здравейте, Ваша светлост. Помислих си, че мога да ви донеса нещо освежаващо, докато говорите с дъщеря ми.

— Колко съобразително — промърмори той и погледна Никол. Облечена в зелен халат, тя стоеше с гръб към тях и се взираше през високите прозорци. Независимо, че тялото му агонизираше, Ейдриън изпита облекчение от появата на графинята. В никой случай не бе смятал, че ще се самозабрави дотолкова.

Джейн постави подноса върху стъклената масичка. Известно време си разменяха любезности, после тя си тръгна, като остави вратата широко отворена. Ейдриън се обърна към годеницата си. Никол продължаваше да го гледа навъсено; очевидно в изминалите минути настроението й изобщо не се бе подобрило.

— Надявам се, че вече си напълно задоволен — подхвърли необмислено тя.

— Далеч не съм задоволен.

Лицето й се изчерви. Отново беше скръстила отбранително ръце на гърдите си.

— Защо трябваше да идваш? За да посипеш сол в раните ми?

— Какви рани? — попита той сухо и се обърна с гръб към нея. Отново бяха сами и макар сега тя да бе облечена с халат, Ейдриън усети, че болката в слабините му се разпалва с нова сила. Той наля две чаши чай, Надяваше се, че ще успее да угаси пожара, бушуващ в тялото му.

— Знаеш какви! — просъска тя. — Защо държиш на този смехотворен брак? Напълно съм съгласна с онова, което каза — че би бил истински глупак, ако се ожениш за мен.

— Не съм казал това, Никол.

— Много добре знаеш, че не съм подходяща за херцогиня — продължи Никол, сякаш изобщо не го бе чула.

— Може би се подценяваш.

Тя се ококори.

Той спокойно отпи от чая си, без да сваля очи от лицето й. Това й позволи да се окопити.

— Ейдриън, защо настояваш да се оженим? Щом онова, което се случи помежду ни, е без значение за мен, тогава защо, по дяволите, ти му придаваш значение?

Той се сепна, но не от грубия й език. Нима онова, което се бе случило помежду им в библиотеката, наистина бе без значение за нея? Наистина ли беше искрена?

— Знаеш защо. Може да носиш дете от мен.

— Ако съм бременна, мога да си родя детето и без да се омъжвам за теб. Свикнала съм със скандалите. Един повече или по-малко няма никакво значение.

Сега бе негов ред да се намръщи.

— Не си мисли, че ще промениш решението ми. То е непоклатимо.

— Значи ще бъдеш женен за херцогиня, която не те желае — заяви хладно Никол.

— Заплашваш ли ме?

— Не те заплашвам. Съветвам те.

— Лъжеш — каза той невъзмутимо, макар че далеч не беше спокоен. Остави чашката и чинийката си. — И двамата добре знаем колко не ме желаеш. Доказа ми го само преди няколко минути.

Тя се изчерви, но не можеше да се разбере дали от гняв или от смущение.

— Може би тялото ми те желае, но аз не желая да се омъжа за теб!

Думите й улучиха сърцето му с безпогрешна точност и в него зейна болезнена рана. Нейното отношение към перспективата да се омъжи за него изобщо не се бе променило. Нямаше как да знае, че Франсис не му е баща, ако това въобще я притесняваше, но Ейдриън беше прекалено горд, за да й го каже, а освен това й нямаше доверие, за да й разкрие подобна тайна. Все още не. Не можеше да излага на риск репутацията на майка си.

— Наистина ли съм толкова отблъскващ?

Тя стоеше неподвижно, с пребледняло лице. Погледът й вече не бе гневен. Накрая отговори, като грижливо подбираше думите си.

Проблемът не е в това дали те намирам за отблъскващ или не.

— Смяташ ли, че съм отблъскващ? — настоя Ейдриън.

— Не.

Сега той стоеше неподвижен. Беше му трудно да сдържи усмивката си.

— Значи не съм чак такова страшилище. — Потърси с поглед очите й.

Устните й трепереха.

— Не ме принуждавай да правя нещо, което не желая!

— Никол, прекалено късно е.

— Не е късно. Можеш да се откажеш. Хората просто ще си кажат, че си възвърнал разума си!

Ейдриън усети отчаянието в гласа й и усмивката му се стопи. Каквато и да бе причината, Никол не бе променила решението си да се съпротивлява до край.

— Съветвам те да промениш решението си — каза хладно той.

— Не искам да се превръщам в жертва на благородното ти чувство за дълг.

— Ти беше пределно ясна — процеди през зъби Ейдриън. — Истината е, че аз безкрайно се уморих да слушам едно и също. И всъщност не ме интересува какво желаеш ти.

— Върви по дяволите! — изкрещя тя. — Интересуваш се само от себе си. Наистина си студен и безсърдечен, както смятат всички!

Ейдриън се засмя мрачно. Беше наранен, но по-силен от болката бе гневът, че го караше да се чувства така уязвим.

— Мислех да те поканя да излезем заедно довечера, но сега виждам, че това не е особено разумно.

— Наистина не е разумно — съгласи се Никол. — Щях да ти откажа. Нямам намерение да ходя където и да било с теб.

Ейдриън вече успяваше да сдържа гнева си само с огромно усилие на волята. Няма да я насилва да го придружи на бала. С тази своя очевидна враждебност, тя можеше да предизвика само нови клюки. Би било чудо, ако успееше да си придаде подходящ вид и да се държи както подобава на негова годеница и бъдеща херцогиня.

— Ще се видим в катедралата. — Той се отправи към вратата, но следващите й думи го накараха да се закове на място.

— Има да се надяваш!

Ейдриън бавно се обърна. Вече не можеше да крие гнева си.

— Аз не съм Пърси Хемпстед — каза той много бавно и много отчетливо. — Искам ясно да разбереш това.

Никол не помръдваше, сякаш дори не дишаше.

— Не съм двайсетинагодишно хлапе. Не съм заслепен от любов глупак Не си и помисляй, че можеш да ме зарежеш. Защото аз няма да подвия опашка, както е направил той. Ще те открия и ако трябва ще те завлека насила до олтара. Колкото и да крещиш. Какъвто и скандал да предизвикам.

Тя продължаваше да стои неподвижно. Той се усмихна предупредително.

— И никой няма да порицае поведението ми. Защото аз съм херцог Клейбъроу и защото съм мъж. Докато ти си само една жена, при това ексцентрична. Жена, която се нуждае от твърда мъжка ръка и от хубав бой, както ще си кажат всички.

Никол ахна.

— Всички ще одобрят действията ми — завърши безжалостно той. — А твоите ще осъдят.

— Презирам те — успя да промълви тя.

Ейдриън се усмихна мрачно.

— Ако желаеш такъв скандал, така да бъде. Аз ще си измия ръцете от цялата работа и ще те оставя да си сърбаш попарата. Не бих могъл да сторя нищо повече, за да те защитя.

— Върви си.

Той излезе от стаята без да й отговори. Беше прекалено ядосан, за да отговаря.