Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Браг (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Innocent Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 99 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Бренда Джойс. Пътуване към рая

ИК „Ирис“

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от tsocheto)

73

Дерек беше прекалено слаб, за да търси Миранда, но въпреки това тръгна, докато следата бе още прясна. Бе минала седмица, откакто треската се уталожи и той можеше само да гадае колко дни са изтекли преди това от деня на атаката. Най-много още една седмица, помисли си той, но ако имаше късмет, само три-четири дни. Миранда бе със седмица и половина — две преднина. Раните му бяха превързани стегнато и заздравяваха, но той бе омаломощен, движенията му бяха сковани и го болеше. Точно сега бе половин човек и го знаеше. Но имаше пистолетите си. Можеше да стреля точно както преди и очите му бяха на мястото си — можеше да намира следи.

Пътеката им бе стара и той я изгуби много пъти. Понеже бе слаб, трябваше да върви бавно, като често се спираше изтощен, за да си почине. Но продължаваше да върви. Около лагера имаше шест трупа на команчи и той скоро видя, че следва още шестима воини, единият от които яздеше с допълнителна тежест — жена му. Ужасно се боеше.

Знаеше, че този път е по-лошо, отколкото с Чавес. Чавес бе вманиачен и я искаше за себе си. Той знаеше, че команчите обикновено изнасилваха всяка пленена жена, като всеки воин се възползваше, стига да иска. Ами ако я бяха убили от продължително изнасилване? Усети как му се гади отвътре.

Ако някога я намереше, щеше да я прати обратно в Англия. Там й беше мястото. Тя не заслужаваше наказанието, което тази дива земя бе нанесла на хората по границите. Той си обеща това и щеше да го изпълни.

Освен това веднъж се помоли на бога, преди да потегли. Това беше единственият път през целия му живот, когато се молеше. Падна на колене, а ръцете му се сплетоха така, както я бе виждал да прави, и затвори очи. Помоли бог да спаси живота й, понеже тя бе прекалено чиста, добра и вярна. Той не се опита да направи сделка, не предложи нищо в замяна, само се помоли.

Никога преди това не се бе чувствал толкова смирен.

Пет дни след като потегли, намери следи от лагер на команчи. Видя къде бе спрял по-тежкият кон, къде бе слязъл конникът му и забеляза поомачканата трева, където явно бяха стоварили Миранда или където тя бе паднала. Видя, че оттам е била замъкната на кратко разстояние по гръб. Виждаше следи от пети и от нокти — нейните пръсти. Мястото, където бе довлечена бе заобиколено от стъпки, които обикаляха в кръг около нея. Прилоша му, понеже тези следи разкриха историята така, сякаш я виждаше пред себе си и той наистина я видя с окото си на апах. Всички я бяха изнасилили там, където бе застанал.

Имаше и следи, че се бяха приближили двама конници, едри мъже с натоварени коне, поне единият от които беше бял. Първият мъж, висок и слаб, носеше ботуши. Едрият здравеняк бе обут в мокасини. Имаше празни кани уиски, разхвърляни наоколо, сдъвкан тютюн, остатъци от огън и огризки от сърна. Той разбра. Миранда бе тръгнала с тези мъже, бе продадена на тях. И те се бяха приближили до нея да я огледат — и може би да я изнасилят.

Решителността надделя над физическата умора и той продължи, като последва двамината, които се бяха насочили на югоизток. Беше лесно да ги следи, понеже конете им бяха натоварени. Той язди, докато се стъмни и вече не се виждаше, а после се свлече от коня, като се насили да изяде пушеното сърнешко месо, което носеше със себе си. Призори пое отново.