Бренда Джойс
Пътуване към рая (70)

69

Миранда ридаеше безпомощно. Не беше й останала сила да се съпротивлява. Видя всичко — видя как убиват мъжа й пред собствените й очи, видя го как падна, когато я метнаха върху едно пони пред някакъв индианец, който вонеше като гранясало масло. Това, че го оставиха да лежи там я сломи. Ами ако беше още жив и умреше от загуба на кръв?

Как можеше човек да оживее, след като го улучат с копие, а после му забият нож в гърба?

Бяха само шестима, осъзна тя смътно и яздиха през целия ден и цялата нощ. Тя спря да мисли. Сърцето й бе съкрушено. Не можеше да мисли, защото щеше да умре от болката. Дерек. Дерек. Искаше да умре.

На другия ден спряха. Миранда не беше сигурна дали беше следващият ден или следващата седмица. Чувстваше се абсолютно капнала. Бе объркана, замаяна. Дерек беше мъртъв.

Дерек! През нея непрестанно пулсираше болка. Някой я свали от понито и тя се свлече на земята.

Една ръка се уви в косата й. Тя проплака от физическата болка, докато започнаха да я влачат за косата, а после я пуснаха и тя се просна по лице. Чу мъжки гласове, възбудени. Караха се. Тя отвори очи и повдигна глава. Едър бял мъж, облечен в еленови кожи говореше на индианците и правеше жестове с ръце. Какво ставаше? Къде беше тя? А Дерек?

Това не можеше да е истина. Тя бе с Дерек в красивата им поляна, сигурна и спокойна. Не… Дерек бе мъртъв! Не… Скоро щеше да дойде и да я спаси… Дерек, обичам те…

Чувството, че се носи и се рее се засили. Обгърна я мъгла. Влажна мъгла… Англия. Майка й, някакъв парк, подкастрени алеи. Майка й я обичаше. Тя бе мъничка, толкова мъничка, момиченце. Мъглата бе хладна и мека, като пухкав облак. Тя не искаше да я оставя, но някой я разтърсваше. Миранда се насили да отвори очи и сърцето й трепна, като видя гърдите, покрити от еленова кожа.

— Дерек.

Мъжът се усмихна.

— Това е щастливия ти ден, малката. Айде. Бая път ни чака.

Миранда запремига и се вгледа в големия, мръсен непознат. Дерек бе мъртъв. Нищо друго нямаше значение. Команчите си бяха заминали. Когато мъжът я дръпна, за да се изправи на крака, тя се движеше така, сякаш бе упоена.