Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Браг (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Innocent Fire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 99 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Бренда Джойс. Пътуване към рая

ИК „Ирис“

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от tsocheto)

64

Тази нощ, като се върнаха във вигвама си, те седнаха навън на лунната светлина и се заприказваха за ранчото, като почнаха да кроят планове. Дерек се бе облегнал на един объл камък и притегли Миранда до себе си.

— Като начало — започна той — ще направя една къща с две стаи, но ще добавяме по един кат всяка година, докато се превърне в чудесен дом.

— Две стаи ни стигат — съгласи се Миранда, изненадана, че наистина мисли така. Животът й я бе променил толкова много.

— Едната ще е спалнята ни, естествено, а другата ще ползваме за дневна и за трапезария. Ще готвим над огнището, но догодина, ако всичко върви добре, ще купя една датска фурна от Сан Антонио. А по-късно и печка. — Той се протегна и хвана ръката й.

Тя се поколеба.

— Дерек, хайде да продадем ранчото на Джон. Можем да използваме парите от продажбата, за да си купим всичко, което ни трябва, дори да наемем прислуга. — Тя усети как той се напрегна.

— Не, Миранда — рече той накрая.

— Защо?

Той се намръщи.

— Нима искаш да използвам богатството на някой друг, за да се грижа за жена си? Не мога да го направя и това е.

Тя се извърна, за да го погледне.

— Сега е твое, знаеш това! Не ми принадлежи дори по закон.

— В ума ми си е твое — заинати се той.

— Тогава какво искаш да правиш с ранчото на Джон?

— Можем да го продадем и да сложим парите в банка за… — той се спря.

Тя възкликна.

— Ти не си имала мензис. Не го отричай. Вече минаха почти два месеца, нали? Ще имаш дете — при тази мисъл гласът му се изпълни с мъка, както и сърцето му.

— Може и да не съм бременна — възрази тя. Усети студен страх. Ами ако беше? Какво щеше да стане с тях? Дали Дерек нямаше да се отдръпне от нея? Толкова се боеше, че ще стане точно така. Дори не трябваше да го поглежда, за да разбере колко му е омразна мисълта, че тя може да има дете от Чавес.

— Има ли някаква вероятност да е от Джон? — попита внезапно той.

— Не.

— Но Джон умря само две седмици преди Чавес да те отвлече.

Миранда не искаше да обсъжда Чавес. Кошмарите бяха престанали и не искаше да се върнат.

— Не е на Джон — настоя тя, като се обърна, за да го погледне.

— Откъде си толкова сигурна? — попита той мрачно.

— Джон се люби с мен само три пъти — изстреля тя, а после прехапа устни.

Дерек зяпна. Тя извърна поглед.

— Защо, по дяволите, стана така?

— Аз не исках, а той беше добър — отвърна тя, а гласът й секна. — Аз му бях ужасна съпруга, Дерек. Джон толкова ме обичаше, а аз му отказвах.

Дерек я обгърна с ръце и я притегли в скута си.

— Той наистина те обичаше. Ти го направи много щастлив, сигурен съм в това. Любовта е много повече от това да спиш с някого, както и двамата знаем. Не се измъчвай.

Миранда се обърна, обгърна врата му с ръце, сгуши се до него и затвори очи. Ароматът й бе толкова опияняващ. Той си пое дълбоко въздух и я погали по косата.

— Толкова си всеотдайна — рече той внезапно.

— Какво?

— Ти никога не вземаш, Миранда, и си единствената жена, която познавам, която само се раздава.

— Това не е истина — каза тя, като си помисли, че е полудял.

— Никога не искаш нищо. Погледни живота си, в какво се е превърнал. Дойде тук, за да се омъжиш за богат фермер, а сега си едва ли не индианка. Животът ни е ужасно тежък, поне за теб. — Той повдигна брадичката й така, че погледите им се срещнаха. — Искаш ли всичко да е по-различно? Искаш ли… искаш ли да се върнеш в Англия?

Миранда го зяпна.

— Даваш ли ми избор?

— Не знам — отвърна той дрезгаво. — Искам да си щастлива, но не мисля, че мога да те пусна.

— Значи въпросът е хипотетичен.

— Моля те, отговори ми.

Той зачака, затаил дъх, а кръвта му запулсира по-бързо.

Тя сериозно се замисли. Знаеше, че не иска да се върне вкъщи при баща си. Обаче ако се прибереше омъжена, но разделена, той нямаше да може отново да я омъжи за някой. Ами тогава? Щеше ли да я остави да се върне в манастира и може би да стане монахиня? Или да иде да живее с роднините на майка си във Франция? Тя се опита да си представи какво би било.

Никога повече нямаше да потърси Дерек.

Сърцето й подскочи ужасено при тази мисъл. Тогава се усмихна и с радост осъзна, че не иска да се отделя от мъжа си. Колко прекрасно бе това!

— Не, Дерек — рече тя след един дълъг миг. — Искам да съм с теб.

Той се вгледа в съвършеното й лице. Трябваше й доста време, за да реши това и на него му се искаше да разбере как бе стигнала до това заключение. Дали той не бе най-малкото възможно зло? Нещо го човъркаше отвътре. Толкова я обичаше. Беше й го казвал няколко пъти, но тя — никога. Знаеше, че тя не го обича и от това го болеше страшно много. Искаше пак да изрази любовта си, дори без защитното покривало на страстта, но нямаше смелост да го стори. Не можеше да се изправи срещу тишината, която несъмнено би донесло това признание, когато сърцето и душата му копнееха да чуят същото в отговор.

— За какво си мислиш? — попита тя меко.

Той я прегърна силно и впи устни в нейните. Можеше и по този начин да й каже, че я обича. И може би щеше да я накара да го заобича на свой ред, ако я направеше достатъчно щастлива. Устните му галеха нейните, а палецът му милваше лицето й. Устата й се разтвори под неговата, когато тя отвърна на невинната целувка. Желанието му незабавно се надигна. Тя го правеше ненаситен. Но бяха заедно, когато той бе в нея и тя бе само негова, част от него. Желанието му да я притежава по този начин бе толкова яростно. Целувката му стана по-дълбока, а заедно с нея и дишането му. Той започна да дразни едното й зърно с палец.

Миранда се заотдръпва.

— Не — рече тя, като се отскубна.

Той се усмихна.

— Не?

— Не — повтори тя, като се опита да се изправи, но той я хвана по-здраво и тя остана пленена в скута му.

— Искам те — прошепна той и като хвана главата й неподвижна и отново намери устата й. Беше шокиран, когато тя притисна ръце срещу гърдите му и започна да се бори.

— Миранда?

— Не тази вечер — каза тя, като дишаше неравномерно, както от това, че се опитваше да се освободи, така и от ускорения си пулс, предизвикан от желанието. — Много съм се протрила — излъга тя, готова на всичко, за да си спести унижението от долните си страсти.

Той я вдигна на ръце, без да пророни дума и я отнесе във вигвама им, като я положи върху леглото от кожи. Тя го погледна в лицето и видя жаждата, изписана на него. Той коленичи до нея, зае се с плитката й и разпусна косата й.

— Дерек — за протестира тя.

Той отново я целуваше, като в същото време разкопча блузата й и я свали от раменете. Тя губеше контрол, като потъваше под атаката му, а желанието й се надигаше силно, яростно и почти лудешко. Толкова го искаше!

— Мога поне да ти доставя удоволствие — рече той дрезгаво и после свали ризата й и зарови лице в гърдите й.

Тя спря да се притеснява, когато езикът му започна да изтръгва невероятни усещания от цялото й тяло. Тя хвана главата му, докато устата му се спусна по-ниско. Не възропта, когато той дръпна полата, фустите и гащите й, а после потърси най-интимното й място с устата и езика си. Тя ахна, изстена и заскимтя като животно. Усети как великолепният прилив се надига все по-високо и по-високо. Искаше го, копнееше за него. Експлозията бе по-блестяща и продължителна от когато и да било.

Тя лежеше неподвижна и изтощена и усещаше все по-осезателно Дерек до себе си. Той я бе прегърнал плътно и я наблюдаваше. Тя обърна глава и видя втренчения му поглед. В очите му проблясваше неутолено желание. Той се наведе и я целуна. През тялото му премина тръпка. Повдигна глава и напрегнато се усмихна. С трепереща ръка отметна косата от слепоочието й и се изправи.

— Отивам до потока — рече той и излезе.

Миранда не можеше да повярва. Затвори очи, а сърцето й продължи да бие учестено. Беше казала не, но той въпреки това я бе обладал безкористно — но по най-греховния възможен начин. И тя изпита върховна наслада. Той бе лишил себе си, за да достави удоволствие на нея. И какво означаваше това? На него не му пукаше за греха, а само за плътта. Може би дори не осъзнаваше как се държи с нея, нито че това не е правилно. А тя безспорно нямаше срам. Волята й бе слаба, а желанията — силни. Претърколи се настрана и се запита дали изобщо можеше да има разрешение на този въпрос. Искаше да бъде добра съпруга, но искаше също така и да е добра християнка.

А всъщност искаше ли наистина?