Бренда Джойс
Пътуване към рая (51)

50

Отношението на Ходещата висока жена се бе променило след онази първа нощ в селото. Тя вече не се държеше дружелюбно, дори бе враждебно настроена. Донесе й някакви билкови отвари и й каза, че трябва да намаже с тях най-интимните си части. На следващата сутрин почти я завлече навън и й възложи задача да смели зърното.

Миранда седеше пред колибата и мелеше зърното на един равен, правоъгълен камък. Това нарани изнежените й ръце. Ходещата висока жена кърпеше някакви панталони от еленова кожа недалеч от нея. Другите жени седяха пред колибите си, заети с подобни задачи. Децата тичаха и си играеха. Малкото мъже наоколо се грижеха за оръжията си — подостряха ножове и копия, правеха стрели, а няколко чистеха пистолети. Миранда си помисли, че повечето са отишли на лов.

Тя се спря, за да й починат ръцете. Бяха зачервени и напукани, почти разранени, а тя работеше едва от час-два. Преди да се усети, Ходещата висока жена бе до нея и я удари толкова брутално по лицето, че Миранда падна по гръб.

Мързелива кучка! — извика тя и ритна Миранда в ребрата.

Миранда извика и възкликна от болка.

Ходещата висока жена се протегна и я вдигна за косата, като отново я удари и я бутна към мястото й, за да се заеме отново с работата си. Миранда падна по очи и преглътна. Лицето й бе изтръпнало, а реброто и хълбокът й пулсираха.

— Свърши си работата, кучко! — извика Ходещата висока жена. Миранда се облегна и вдигна камъка, който използваше за мелене, заслепена от сълзи. Какво бе направила, за да се държи така с нея?

Тя методично замели зърното. Спомни си онзи ден край езерото, когато Браг бе толкова жесток и й се развика, задето се разхождаше сама. Той се боеше, че може да я заловят команчи. „… Държат се с жените си като с кучета… Втората съпруга няма дори статута на първата, за да я защитава… Първата жена я бие от ревност…“ Нима Ходещата висока жена ревнуваше? Заради снощи? Та нали вчера следобед бе толкова мила. Миранда не разбираше.

Следобеда ръката й вече бе започнала да кърви. Ходещата висока жена й постави задача да щави кожи, като видя, че Миранда кърви върху кожите, тя я ритна злобно в бедрото. Миранда падна назад, без да може да помръдне, без да й пука.

— Кучка! — изръмжа Чавес.

Миранда се изправи с мъка и чу как Ходещата висока жена извика от болка. Тя се втренчи, когато Чавес я удари още веднъж, и още веднъж, като й крещеше на техния език. Просна я на земята. После я остави и се забърза към Миранда.

Миранда се отдръпна.

— Господи, какво е направила? — попита той, а лицето му бе мрачно. — Ръцете ти! Ела, сага, стани. Хайде, нека ти помогна. Тя никога повече няма с пръст да те докосне. Предизвика ме, ревнива кучка такава.

Миранда го остави да й помогне да се изправи на крака, прекалено омаломощена и смазана, за да й пука. Той я вдигна я поведе към колибата. Сложи я върху кожите, а после почисти ръцете й с мокър парцал. Остави я сама да се намаже с мехлема. Докосна косата й.

Тя преглътна и го погледна, като умираше от страх, че може пак да я изнасили.

— Няма да те нараня — заяви той сериозно.

— Вече го направи — отвърна Миранда рязко, а после се шокира от дързостта и смелостта си.

— Не исках, cara. Втория път не знаех, че кървиш. Мислех, че си готова за мен.

Миранда нямаше представа за какво й говори. Внезапно той се усмихна.

— Ти още си невинна. Това ме радва.

Тя извърна поглед. „Моля те, спаси ме, Дерек,“ помисли си тя. „Моля те, ела. Моля те.“

Той улови изражението й. Тя възкликна, точно когато той сведе устата си към нейната, като я целуна отначало нежно, а после с нарастваща настъпателност, докато устата му стана дива и груба върху нейната. После я пусна и се изправи.

— Ти ме изпепеляваш, poquita.

После си тръгна.

„Не искам да те изпепелявам, а да те убия“, помисли си тя, легнала по гръб върху кожите. Докосна реброто си и откри, че я боли. Изстена. След колко ли време щеше пак да й се притече на помощ?