Бренда Джойс
Пътуване към рая (44)

43

Докъм десет часа Браг не дойде да я вземе, за да се върнат в ранчото. Миранда не можеше да забрави в какво настроение бе той през нощта, всъщност не можеше да забрави нищо от тази нощ. Спомни си любопитно кадифения му глас, докато не се скараха за правата му като съпруг. Тя отново потрепери, замислена за буйния му нрав. Характерът му я плашеше. Но дори това усещане бе погълнато от друго, по-силно. Верен на думата си, той не се бе върнал тази нощ, чак докъм десет часа.

После се появи с много омачкан вид и със зачервени очи. Каза й с едно изречение да се приготви за тръгване след петнайсет минути. Без да й обръща внимание, той се бе преоблякъл в кожените си дрехи. Тръгнаха четвърт час по-късно.

Миранда не разбираше защо се чувства толкова гадно — и не можеше да спре да се пита къде е бил през нощта. Наистина ли бе ходил при жена? Но пък какво значение имаше? Нима тя не бе искала само фиктивен брак? Защо бе толкова разстроена?

Те се връщаха към ранчото с много опърпан, жилав по-възрастен човек, който яздеше до дилижанса им. Браг само й го представи като Браун. Той бе висок, облечен в неизменните еленови кожи и имаше гъста брада. Миранда не смееше да попита Браг за каквото и да било. Лицето му бе маска на здраво контролиран гняв. Освен това вонеше на алкохол. Изглежда не забелязваше присъствието й.

По-късно този ден Миранда откри чрез Бианка, че Браун е личният й пазач. Тя бе шокирана. Защо имаше нужда от личен пазач? Бе доста смущаващо, че мъжът е пред вратата й, когато тя е в стаята и че я следва навсякъде на дискретно разстояние. Това бе едва първият ден и тя се подразни, като усещаше черните му очи непрекъснато върху себе си. Да не би да се беше случило нещо, за което тя да не знаеше, и което да оправдаваше тази мярка? Или пък Браг се подготвяше да тръгва, може би за да язди с рейнджърите?

Той дойде късно този следобед, но изражението му все още бе толкова гневно, че тя се боеше да попита. Той сякаш дори не я забелязваше, когато вървеше из къщата и се качваше до стаята си. Чу го да вика на Бианка да му донесе гореща вода. После за нейна изненада забеляза, че Браун е изчезнал, изтича до вратата и го видя да се запътва към къщата на работниците. Беше объркана, докато не осъзна, че няма да има нужда от пазач, докато Браг е в къщата.

Трябваше й известно време, за да събере кураж да се приближи до него. Знаеше, че Бианка му донесе гореща вода за вана в стаята, но не бе слязла долу. Обзе я смътно безпокойство. Тя ясно си спомни как Бианка се бе вкопчила в Браг на онази горска поляна. О, не. Тя стисна зъби и се заизкачва по стълбите. Не почука.

Браг лежеше гол в стаята, с лице към вратата — и към Бианка. Миранда усети убийствена ярост. Той я погледна гневно с внезапен блясък в очите. Миранда затвори вратата зад себе си, а после видя, че мъжът й преспокойно подава на Бианка мръсните си дрехи. Тя отмести поглед от голото му тяло и се изчерви.

— Бианка, върви си, моля те — рече спокойно тя.

Момичето излезе.

Браг стоеше там, загледан в нея и скръсти ръце пред гърдите си.

— Искаш ли нещо, Миранда? — Тя осъзна, че стои в стаята му, на пет крачки от него и че той е чисто гол. Преди това само го бе зървала за кратко и никога не бе го виждала цялостно. За миг тя онемя, загледана втренчено в рамото му.

Той чакаше.

Погледът й пробяга по тялото му по собствена воля. Макар че ръцете му бяха небрежно скръстени, тя забеляза, че гръдният му кош е широк, твърд и космат, а мускулите му — надиплени. Коремът му бе гладък, отрупан с мускули, а космите се стесняваха до една линия. Възкликна, когато погледът й откри дебел, набъбнал член и рязко му обърна гръб.

Лицето й гореше. Никога преди не бе виждала това. Сърцето й туптеше диво, лудешки. Съвсем й изхвръкна от ума защо бе дошла в стаята му.

Браг се развесели, а после влезе в горещата вана, от която се издигаше пара.

— Държиш се така, сякаш никога преди не си виждала мъж, Миранда. Искаше ли нещо? — Въпреки волята му, тонът му бе толкова леден, колкото му се искаше. Знаеше, че се прави на сърдит, но по дяволите, той искаше да е такъв. Все още се чувстваше засегнат и ядосан заради това, че го бе отблъснала и заради явната й липса на влечение към него.

Тя се обърна, а лицето й издаваше всяка нейна емоция, както обикновено.

— Не е прилично Бианка да е тук — рече сковано тя.

Браг разгледа лицето й с надежда да открие знак на ревност. Усмихна се, когато го откри. Бе примесен с възмущение, но определено го имаше.

— Тя е виждала много голи мъже, Миранда, повярвай ми. Това не я притеснява.

— Настоявам — рече тя, като изглеждаше готова да се разплаче.

Той внезапно осъзна какво си мисли тя и се изправи във ваната.

— Миранда! Дори не си го и помисляй. Не спя с Бианка под носа ти и никога няма да го направя. Избий си го от главата.

Тя си отдъхна. Лицето му се смекчи.

— Не съм чак такъв мерзавец, нали? Ела тук.

Тя се поколеба.

— Не мога да си изтъркам гърба — оплака се той. — Не можеш ли да изпълниш това малко съпружеско задължение? — Той й отправи една лукава усмивка. — Обещавам да не хапя.

Миранда се приближи и взе гъбата и сапуна.

— Дерек. Относно този човек, Браун.

Той се наведе напред, като й откри една дълга част от широкия си, як гръб. Тя започна да го сапунисва, изненадана от усещането при допира с топлата му, гола кожа. Той бе гладък като коприна и същевременно толкова твърд.

Браг въздъхна и затвори очи. Раят, помисли си той.

— Дерек? Нужен ли е Браун?

— Да.

— Защо?

— Искам да стои около теб… Ооо!

Тя замръзна при чувствения му стон.

— Не спирай — рече той, като се опита да прозвучи нехайно, но не успя.

— Гърбът ти е чист — рече тя, като го изплакна с ръцете си. Те трепереха. Изпита лудешки импулс да потърка буза в топлата му кожа, да го погали с устни. Бързо отпъди това желание, шокирана от себе си. Изправи се.

Но той хвана китката й.

— Недей — каза той, като се извърна, за да я погледне. Усмихна се мързеливо. — Измий ми косата и гърдите, мила.

— Но, Дерек, ти наистина би могъл да се справиш и сам — гласът й звучеше странно, на пресекулки и изтънял.

— Нима те моля за нещо кой знае какво? — тонът му бе дрезгав, подкупващ. — Давам ти името си и в замяна искам само нежно женско докосване, една вана.

— Снощи получи нежно женско докосване — изплъзна се от устните й, — преди да може да го спре.

— Ревнуваш ли?

— Това е твое право — успя да каже Миранда. Тя ревнуваше! Мисълта я шокира.

Той продължаваше да я държи за китката и се усмихна, а златните му очи бяха някак странно грейнали.

— Глупаче такова — промълви той.

— Моля те — рече тя, като едвам дишаше. По погрешка бе погледнала надолу и водата бе увеличила и отразила тази негова мъжка част, която сякаш се протягаше към нея. Тя не можеше да повярва, че изобщо е имала нещо такова в себе си. Нима Джон е бил толкова голям?

Внезапно Браг поиска тя да узнае истината — това беше толкова важно.

— Снощи нямаше друга жена, Миранда. Не желая друга и искам да ти бъде съвсем ясно. Разбираш ли?

Думите му, сега толкова сериозни, я накараха да го погледне в очите. Тя отново поруменя, вбесена, че я е хванал да се взира в него, а после осъзна какво й е казал. И бе необяснимо развълнувана.

— Но къде беше?

— Напих се — прошепна той и затвори очи. Искаше я — сега. Бе й обещал три седмици траур, но го направи само защото бе достатъчно честен, за да признае, че е права. Независимо какво бе мнението й, той притежаваше чувствителност. Но ако се измъчваше по този начин, нямаше да удържи на думата си…

— Защо не се преоблечеш и не ме изчакаш долу — предложи й той.

Като си отдъхна, Миранда измъкна ръката си и бързо прекоси стаята, усетила очите му върху себе си. Чак след като затвори вратата, тя осъзна, че изпитва нещо, което подозрително прилича на разочарование. Но това бе абсурдно, разбира се.